РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _03.10._ 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _трети септември_ 2012 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _201_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК издадена по ч.гр.д. 1027/2011 г. по описа на РС Левски, съдът е уважил подаденото от ищеца заявление и е разпоредил ответника да заплати сочените със заявлението суми. Твърди се, че длъжникът е депозирал възражение по делото, поради което е предявен настоящия иск за установяване на вземането на заявителя. Твърди се, че дължимата сума е по запис на заповед, издаден в полза на ищеца за сумата от 2500 лв. с падеж на плащане 15.07.2010 г.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите посочени в заявлението за издаване на заповед – по вид и размер. Претендира и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който е изразил становище по предявения иск. Счита, че предявеният иск е неоснователен и като такъв, моли съда да го отхвърли.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От приложеното към настоящото ч.гр.д. №1027/2011 г. на РС Левски се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК въз основа на което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Образувано е изпълнително дело при ЧСИ и след получаване на поканата за доброволно изпълнение в законовия срок длъжникът по издадената заповед за изпълнение и възразил, след което в указания срок ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Във връзка с твърдението на ответника, че процесната заповед е издадена във връзка с каузално отношение между страните, съдът приема следното:

Видно от приложеното по делото гр.д. 344/2011 г. на РС Левски и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.Д. се установява, че на 14.06.2010 г. страните са се договорили устно да сключат договор за покупко-продажба на лек автомобил „Опел *” за сумата от 4500 лв, че съгласно постигнатата договорка на 14.06.2010 г. М.Д. е заплатил на Д.М. сумата от 2000 лв., а той му предал владението на автомобила. При предаването на сумата свидетелката Д. изготвила пълномощно, с което М.Д. да управлява автомобила, разписка за платеното капаро в размер на 2000 лв. и следващ документ – запис на заповед за остатъка на сумата дължима като цена на автомобила – а именно за сумата от 2500 лв., която следвало да се заплати на 15.07.2010 г.

От приложеното гр.д. 344/2011 г. се установява, че до окончателен договор между страните не се е стигнало, тъй като ищецът продал автомобила на трето лице, след което същият с влязло в сила решение по посоченото дело е осъден да върне на Д. авансово платената от него цена за закупуване на автомобила – сумата от 2000 лв.

Предвид цитираните по-горе доказателства, съдът приема, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с каузална сделка между страните, която не е осъществена. Тъй като договорното основание въз основа на което е издаден записът на заповед не е осъществено, то и задължението по записа на заповед е отпаднало.

При това положение, съдът приема, че претендираната от ищеца сума не се дължи от ответника, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 900 лв. – представляваща заплатено възнаграждение за 1 адвокат.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Д.М. ***, с ЕГН ********** против М.Д. ***, ЕГН ********** с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че М.Д. дължи на Д.М. сумата от 2500 лв. по запис на заповед от 14.VІ.2010 г., предявен на 15.07.2010 г..

ОСЪЖДА Д.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на М.Д. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 900 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: