РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _20.09._ 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _20.08._ 2012 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Р.П._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _237_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са били в преговори за сключване на сделка за покупко-продажба на МПС – мотоциклет през месец ноември 2008 г., във връзка с което на 22.11.2008 г. ищецът е предоставил на ответника сумата от 2000 лв., за получаването на която сума е била съставена писмена декларация с нотариална заверка на подписа на получателя. Твърди се, че в декларацията е било удостоверено получаването на исковата сума като „капаро за закупуване на мотоциклет”, че в последствие такава сделка не била осъществена, а сумата в размер на 2000 лв. не му била върната от ответника, въпреки опитите му да си я получи.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума, законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените деловодни разноски.

Ответникът е представил отговор на исковата молба и в него изразява становище , че предявеният иск е неоснователен и като такъв моли съда да го отхвърли. Твърди, че през месец ноември 2008 г. ищецът е поискал от ответника да му закупи конкретен мотоциклет, който му бил показан от ответника на снимка, и който той одобрил, че уговорката била да му достави вещта през пролетта на 2009 г., че действително ищецът е дал като капаро сумата от 2000 лв. с уговорката, че остатъка от продажната цена, ще заплати при доставяне на мотоциклета. Твърди, че в последствие след доставката на мотоциклета поканил ищеца да получи мотоциклета и да го дозаплати, но той казал, че в момента няма финансова възможност и трябвало да изкара пари. Поради последвали увъртания от страна на ищеца, ответникът, виждайки, че цените падат и за да не претърпи загуби, след пореден отказ на ищеца да закупи доставената му вещ, обявил мотора за продажба, след което го продал на трето лице. Счита, че е изрядна страна в отношенията си с ищеца, тъй като добросъвестно изпълнил поетите задължения и прави възражение за упражняване от негова страна на правото по чл. 93 от ЗЗД – за задържане на задатъка. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира и направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представените по делото доказателства е, че през месец ноември 2008 г. страните са се договорили С.С. да достави от САЩ на ищеца мотоциклет „Кавазаки”, който му бил показан на снимки и който той одобрил. За да защитят интересите си във връзка със закупуването на мотоциклета страните се договорили да бъде заплатено капаро, като ищецът заплатил на ответника капаро в размер на 2000 лв. След заплащане на капарото ответникът предприел действия по доставянето на мотоциклета от САЩ в България. След получаването на мотоциклета в България през пролетта на 2009 г. той се свързал с ищеца, за да му го предаде и получи остатъка от уговорената продажна цена. Поради това, че ищецът не разполагал с необходимите средства, той неколкократно отлагал получаването на мотоциклета и заплащането на цената. Ответникът, който констатирал, че цените на мотоциклетите в РБългария започнали да падат и поради явното нежелание на ищеца да изпълни задълженията си по договора, решил да преустанови договорните си отношения с ищеца и да продаде мотоциклета на друго лице, което и сторил през 2010 г.

Изложеното по-горе се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, от представената по делото декларация /приложена на л. 2 от делото/ с която е удостоверено, че С.С. на 20.11.2008 г. е получил от Ю.А. сумата от 2000 лв. – капаро за закупуване на мотоциклет, както и от приложената преписка на РУП Белене.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, което не е регистрирано в РБългария. Съдът приема, че сключеният устен договор е действителен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 144 ал.1 от ЗДвП собствеността на МПС се прехвърля с писмен договор, като с разпоредбата на чл. 144 ал.2 от ЗДвП е въведена форма за действителност на договорите за прехвърляне собствеността на регистрирани МПС – писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. В настоящия случай се касае за МПС, което не е регистрирано в РБългария, поради което изискуемата форма на договора е писмената, а оттук и извода, че предварителния договор за покупко-продажба на МПС, което не е регистрирано в РБългария може да се сключи устно.

При това положение, съдът приема, че задатъкът /капарото/ платен от ищеца не е даден без основание според твърдяното в исковата молба.

Предвид наличието на данни по делото, че даденият задатък не е даден без основание /а като такъв по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на МПС, което не е регистрирано в РБългария/ и ответникът е бил изправна страна по сключения предварителен договор, тъй като окончателен такъв не е сключен единствено поради виновното поведение на ищеца, който не е изпълнил задължението си да дозаплати продажната цена на мотоциклета и да го получи след доставянето му от САЩ, съдът приема, че предявеният иск за връщане на дадената от ищеца на ответника сума е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 317,80 лв., съгласно представения списък на разноските.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю.А. ***, ЕГН ********** против С.С. ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 2000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Ю.А. със сочена по-горе самоличност да заплати на С.С. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 317,80 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: