гр. ЛЕВСКИ, _04.03._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _четвърти
февруари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _578_ по
описа за _2012_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124 ал.1 от
ГПК.
В исковата молба се твърди,
че ищците и ответника Н.К. са наследници на С.К. ***. Твърди се, че по силата
на съдебни решения постановени от трите съдебни инстанции по гр.д. 187/97 г. на РС Левски е признато за
установено, че възстановените 37,400 дка зем. Земи на наследниците на Н.К. ***
с протокол № 32/29.11.1992 г. са на
общия наследодател С.К.. Твърди се, че в последствие с нотариален акт № * И.К.
е продал на ответника Н.К. по време на брака му с М.К. подробно описани
земеделски имоти. Твърди се, че към момента на реализиране на сделката както
прехвърлителя, така и приобретателя са знаели за водените дела и техния
резултат, че поради нерегистриране на окончателното съдебно решение в ПК Левски
те са се снабдили с документи, които не съответстват на верните факти касаещи
собствеността върху имотите и са изповядали сделката. Твърди се, че тъй като
всички участвали в сделката лица са знаели за решението на съда са
недобросъвестни и не могат да се позоват на кратката петгодишна давност.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на страните, че ищците са съсобственици на земеделските
имоти, подробно описани в исковата молба на 2/3 идеални части от тях, след
което да бъде изменен нотариалния акт в този смисъл. Претендират направените
деловодни разноски.
Ответниците в представения отговор на исковата молба
изразяват становище, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като
ищците имат възможност с друг иск да
потърсят правата си. Изразяват становище, че ако все пак съдът приеме, че искът
е допустим, то той е неоснователен и недоказан. Правят възражение за
придобиване на процесните имоти на основание давностно владение.
В представената по делото писмена
защита, ответната страна твърди също така, че ищците не са правно легитимирани
да водят настоящия иск, тъй като не са довършили процедурата по чл. 14 ал.7а от
ЗСПЗЗ и вместо да довършат процедурата, са оттеглили подаденото от тях
заявление в ПК Левски, като по този начин са я десезирали. Молят съда да
прекрати производството като недопустимо.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представеното по делото
решение по гр.д. 187/97 г. на РС Левски /влязло в законна сила на 04.04.2002 г.
е, че със същото е признато за установено, че 37,4 дка земеделски земи,
възстановени първоначално на наследниците на Н.К. са били собственост на общия
наследодател на страните С.К..
По делото не е представено последващо
решение по чл. 14 ал.7а от ЗСПЗЗ, с което по отношение на възстановените земи
да е променено първоначалното лице на чието е възстановена собствеността.
В съдебно заседание от обясненията на
ищцата В.Г. се установява, че същата след влизане в сила на съдебното решение е
подала до ПК заявление с приложено влязлото в сила решение на съда по чл. 14
ал.4 от ЗСПЗЗ, но по неизяснени причини процедурата не е изпълнена. Самата
молителка заявява, че притеснена от това да не се изгубят документите е отишла
в ОбСЗиГ и си е получила обратно подадените от нея заявление и копие от
решението на съда.
Видно от изложеното по-горе е, че по
неизяснени причини след като ОбСЗиГ гр. Левски след сезирането й от В.Г. не е
изпълнила процедурата по издаване на последващо решение на основание чл. 14
ал.7а от ЗСПЗЗ, но след получаване обратно от Г. на подадените от нея заявление
и приложените към това заявление копия от документи, включая и решението на
съда по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, от този момент на сетне ОбСЗиГ е била десезирана
от произнасяне по този ред. За Г. е съществувала възможност да продължи
административната процедура, като обжалва мълчаливия отказ за произнасяне на
ОбСЗиГ гр. Левски с решение по чл. 14 ал.7а от ЗСПЗЗ, но както бе посочено
по-горе същата е оттеглила подаденото заявление.
Съгласно константната съдебна практика
на ВКС /обективирана в решение №
51/12.VІ.2002 г. на ВКС по гр.д. 681/01 г. І г.о.; решение № 359/26.V.2003 г., по гр.д. 888/02
г. на ВКС І г.о.; решение № 89/16.ІІ.2005 г. на ВКС по гр. д. 676/2004 г. І
г.о.; решение № 503/16.06.2009 г. по гр.д. 4087/08 на ВКС ІІІ г.о./ решението
по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е установително. То не е конститутивно и не внася
промяна в правото на правоимащите, докато не бъде изменено решението на ПК по
реда на чл. 14 ал.7 от ЗСПЗЗ. Дори и след уважаването на иска по чл. 14 ал.4 от
ЗСПЗЗ собственици са лицата, на които е възстановена собствеността от ПК, тъй като тя е единственият орган, овластен от
закона да се произнесе по възстановяването на земеделските земи.
Предвид изложеното, съдът приема, че
ищците не са правно легитимирани да водят настоящия иск и производството по
делото следва да бъде прекратено като недопустимо.
При този изход на делото и предвид
направеното искане за присъждане на разноски, следва да бъдат осъдени ищците да
заплатят солидарно на ответниците
направените деловодни разноски в размер на 400 лв. – заплатени като
възнаграждение за 1 адвокат.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 578/2012 г. по описа
на РС Левски като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА
И.К. ***, с ЕГН **********, В.Г. ***, ЕГН **********, М.К. ***, А.К. ***, с ЕГН **********, А.А. ***, В.К. ***,
С.П. *** и Е.П. ***, ЕГН ********** да
заплатят солидарно на Н.К. ***, ЕГН ********** и М.К. *** направените
деловодни разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО
има характер на определение и подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
едноседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: