РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _28.02._ 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и осми януари_ 2013 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _694_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 16.06.2009 г. между ищцовото дружество и църковно настоятелство *, представлявано от ответника по делото е подписан договор, съгласно който изпълнителят е следвало да извръши строително-монтажни работи на обект „Православен параклис *” /община */ на обща стойност 32 097,24 лв. /с вкл. ДДС/, че уговореното е извършено качествено и в срок, че на ищцовото дружество е изплатена сумата от 25000 лв. представляваща само част от договорената сума, а разликата от 7 097,24 лв. не е издължена. Твърди се, че в по-късен момент представляващият ищцовото дружество е установил, че „Църковно настоятелство *” не е регистрирано по законовия ред, поради което Х.А. е действал без представителна власт и последиците от сключения договор рефлектират директно в неговия патримониум. Твърди се, че и до момента на подаване на исковата молба ответника не е издължил сумата от 7 097,24 лв., че поради неплащането от страна на ответника е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. 596/2012 г. по описа на РС Левски, което е уважено и е постановено издаването на изпълнителен лист, че в производството по чл. 417 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което в дадения едномесечен срок е предявен настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 7 097,24 лв. главница – представляваща неизплатена от него сума за извършените от ищеца строително-монтажни работи на обект: „Православен параклис *” по договор от 16.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в заповедното производство. Претендират се направените разноски и по настоящото дело.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Същият е изразил становище по предявения иск, като е оспорил твърденията на ищцовото дружество. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора и дори не е поканил възложителя да приеме работата и да му отчете извършеното.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото договор от 16.06.2009 г. е, че Х.А. – в качеството си на представляващ „Църковно настоятелство *” - като възложител е сключил договор с „Ш.” ООД *, представлявано от управителя А.Е. – като изпълнител, по силата на който възложителя е възложил на изпълнителя строително монтажни работи на обект: „Православен параклис *” * на стойност 32097,24 лв. с ДДС. В чл. 3 от договора е отразено, че всички количества и видове работи по количествено стойностна сметка ще се доказват с двустранно подписан протокол, според чл. 6 от договора текущото разплащане на завършените СМР се извършва на основание двустранно съставени и подписани протокол обр. 19, товарителници, пътни листи и машиносмени и др. в края на всеки месец, а в чл. 7 е отразено, че възложителя разплаща дължимите суми на изпълнителя в срок не по-рано от 30 каледнарни дни след представяне на необходимите документи и фактури. Срокът на договора е от датата на подписването му до 30.11.2009 г.

По делото е представен протокол за извършени СМР през месец ноември 2009 г. от 30.11.2009 г. /л. 6-7/, който е подписан от Х.А. под възложител и от А.Е. под изпълнител. В същия подробно са описани видовете СМР и е отразено, че след направена проверка е установено, че извършените и описани СМР подлежат на заплащане въз основа на протокола. Като обща сума на договора е посочена сумата от 22095,64 лв. с вкл. 20 % ДДС. Представен е и още един протокол за извършени СМР през месец юли 2009 г., /л. 11-12/, подписан от същите лица, от който се установява, че след направена проверка е установено, че извършените СМР подлежат на заплащане. Същите са описани подробно по вид, количество, стойност и като обща сума на договора е посочена сумата от 10001,60 лв. с вкл. 20 % ДДС.

Сбора от дължимите суми от представените и цитирани по-горе протоколи съответства на отразеното в представената от ищцовата страна справка, съгласно която дължимата сума за СМР е общо в размер на 32097,24 лв. с ДДС. В същата справка ищцовата страна е направила признание, че й е изплатена сумата от 25000 лв. с ДДС и като резултат е отразено, че остават да й се доплащат 7097,24 лв. В този смисъл са и устните изявления на процесуалния представител на ищцовата страна и изложените твърдения в исковата молба.

Във връзка с твърдението на ответната страна, че ищецът не е изпълнил задължението си да покани възложителя да приеме работата му не съответства на представените по делото доказателства. Както бе посочено по-горе, видно от представените два броя протоколи е, че със същите страните са приели, че посочените в тях СМР са извършени и подлежат на заплащане. Протоколите не са оспорени от ответната страна и носят подписите и на двете страни по делото, т.е. ответника се е съгласил с тяхното съдържание и се е подписал.

Във връзка с направеното оспорване на пасивната легитимация от ответника, съдът приема, че същата е налице. По делото не са представени каквито и да било доказателства за регистрация /съдебна или в Община */ на Църковното настоятелство, за което се твърди, че се представлява от ответника. По делото не са представени каквито и да било доказателства, не само за регистрация на Църковното настоятелство, но и доказателства, то да се представлява както към момента на сключване на договора, така и към настоящия от Х.А.. Предвид това, съдът приема, че ответникът Х.А. е действал без необходимата представителна власт, поради което последиците от сключения договор се носят от него, в личното му качество на физическо лице.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 144,37 лв. от които 141,95 лв. довнесени като д.т. и сумата от 2,42 лв. такса-превод. Направените деловодни разноски в заповедното производство са присъдени с издадената заповед за изпълнение. Тъй като с установяване на вземането заповедта за изпълнение ще влезе в сила, то тя ще влезе в сила и по отношение на присъдените със същата деловодни разноски. Предвид изложеното не следва вече присъдените разноски да се присъждат отново.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на „Ш.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.Е. по отношение на Х.А. с ЕГН ********** ***, който дължи сумата от 7 097,24 лв. главница – представляваща неизплатена от него сума за извършените от дружеството строително-монтажни работи на обект: „Православен параклис *” по договор от 16.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2012 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Х.А. със сочени по-горе данни да заплати на „Ш.” ООД със сочени по-горе данни направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 144,37 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: