Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Левски, 28.11.2013 год.
Районен съд
гр.Левски, І–ви граждански състав, в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при секретаря И.П.
като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА гр.д. №695 по описа за 2012 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от М.Д. *** с ЕГН **********
против А.Т. *** с ЕГН **********, в която се твърди, че ищецът
като наследник на Ю.А. и Г.М. и Ю.К.
като наследници на С.С. са наследници на
Л.Т.. Твърди се, че е съставен акт за смърт №* г. за починалата на * г. Л.Т.
б.ж. на *. Твърди се, че според удостоверенията за наследници на Л.Т. и нейния
баща М.К. наследници по закон на последните са ищецът син на нейна сестра Ю.А.
и Г.М. и Ю.К. и деца на нейния брат С.С..
Твърди се, че с Решение №* на ПК Белене е възстановено правото на собственост
на Л.Т. върху недвижими имоти в
землището на * сред които са и имот №* представляващ лозе с площ от 1,186 дка,
четвърта категория в местността „К.”; имот №*, представляващ нива с площ от 9,601
дка пета категория в местността „К.“ , и
имот №* представляващ нива с площ от 5,000 дка четвърта категория в местността „Ч.”.
Твърди се, че според справка на ОСЗ Белене издадена по заявление вх.№* година
депозирано от ищеца по делото ответника
по делото, който не е сред наследниците на Л.Т. е представил в същото
нотариален акт от 12.07.2012 година според който се е легитимирал като
собственик на имота по завещание и е отдал под наем на трето лице имотите с №*,
№* и имот №*. Твърди се, че не съществува завещание изготвено от Л.Т.. Твърди
се, че покойната Т. е била слабограмотна жена и не би могла да изпише текст в
саморъчно завещание, както и че не е била в близки отношения с ответника и
който не е полагал грижи за нея. Твърди се, че единствените нейни наследници са
ищеца и децата на покойният й брат и като такива са собственици и на нейното
имущество останало след смъртта й, както и че ответника не собственик на посочените в акта имоти и следва последният да се
отмени. В заключение моли съда да приеме за установено, че ответникът по
делото А.Т. не е собственик по завещание
от Л.Т. б.ж. на * на описаните в констативен
нотариален акт за собственост, съставен от нотариус *, вписан в службата по вписванията гр.Левски, с вх.№* г. и *** недвижими
имоти в землището на * ЕКАТТЕ * имот
№* представляващ лозе с площ от 1,186 дка четвърта категория в местността „К.”;
имот №*, представляващ нива с площ от 9,601 дка пета категория в местността „ К. “ и имот №* представляващ
нива с площ от 5,000 дка четвърта категория в местността „Ч.” и да се отмени
посочения нотариален акт.
Ответникът в срокът по чл.131 от ГПК е представил писмен
отговор, в който оспорва предявения иск. Направил е доказателствени искания по
чл.192 от ГПК, но не е представил молби за връчването им на третите лица –
Служба по вписванията Левски и нотариус *. Направил е искане в зависимост от становището на насрещната
страна да сочи и други доказателства. Направил е искане по чл.183 от ГПК да си
задължи ищеца да представи в оригинал доказателството завещание представено в копие.
Ищецът М.Д. ***, редовно призован по делото се
явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв.Е.Р. ***.
Ответникът А.Т.
***, редовно призован по делото се явява
лично в съдебно заседание и се представлява
от адв.Ж.Н. *** ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна. Моли, да му бъдат присъдени
направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно е, и това се
установява от приложеното към исковата молба решение №* г. на Поземлена комисия
гр.Белене, че е възстановено правото на собственост на Л.Т. върху недвижими
имоти в землището на *, сред които са и имот
№*, представляващ лозе с площ от 1,186 дка, четвърта категория, в местността „К.”;
имот №*, представляващ нива с площ от 9,601 дка, пета категория, в местността „К.”,
имот №*, представляващ нива с площ от 5,000 дка, четвърта категория, в
местността „Ч.”, както и имот №*, представляващ др. селскостопанска територия с
площ 1,200 дка.
Безспорно е, и това се установява от представеното
от ищеца с исковата молба удостоверение
за наследници на Л.Т., б.ж. на *, починала на * г.,
че ищецът по делото, М.Д., и братовите й
деца Г.М. и Ю.К., сме наследниците на Л.Т..
Безспорно е, и това се установява от
представената по реда на чл.192 от ГПК и
приета по делото преписка от нотариус * с вх. *, /л. 41-54 /, че е съставен
такъв по чл.587, ал.1 от ГПК, вписан в Службата по вписванията гр.Левски с вх.№*
***, в който е отразено, че ответникът А.П. е собственик по завещание от Л.Т. с последен постоянен адрес * на три недвижими
имота – имот №*, представляващ лозе с площ 1,186 дка.; имот №*, представляващ
нива с площ 9,601 дка, и имот №*.
Безспорно е, и това се установява от справката на
ОСЗ гр.Белене, /л.9/ издадена по депозирано от ищеца по делото заявление вх.№* неоспорено от ответника по
реда начините и сроковете на ГПК, че ответникът А.Т., е представил в същата
служба нотариален акт от 12.07.2012 г. за собственост върху недвижим имот,
придобит по завещание, с който е удостоверил правото си на собственост върху
трите имота – имот №*, имот №* и имот №* – и е отдал същите под наем на трето
лице.
Спорно
по делото, ответникът собственик по завещание ли е (завещанието годно ли
е да направи ответника собственик по завещание т.е. истинско ли е ?) на имотите възстановени с решение на ПК
на името на Л.Т., находящи се в
землището на *: имот №*,
представляващ лозе с площ от 1,186 дка, четвърта категория, в местността „К.”;
имот №*, представляващ нива с площ от 9,601 дка, пета категория, в местността „К.”,
имот №*, представляващ нива с площ от 5,000 дка, четвърта категория, в
местността „Ч.”, както и имот №*, представляващ др. селскостопанска територия с
площ 1,200 дка, както и наследник ли е и при това – единствен такъв ответника
по делото на Л.М. б.ж. на *, удостоверение за
наследници №* г. на * истинско ли е?
За да отговори на спорните въпроси съдът
прие писмени доказателства представени от страните, изиска и приобщи такива по реда на чл.192 от ГПК от неучастващи в процеса лица, изслуша отговори на въпроси по
чл.176 от ГПК, събра гласни доказателства и изслуша и прие заключения по две
експертизи.
Установява от представеното от ищеца с исковата молба и неоспорено от ответника с отговора на
исковата молба и в неговия срок по реда
на чл.94 от ГПК, удостоверение за наследници на Л.Т., б.ж.
на *, починала на * г. /л.7, че нейни наследници са: ищецът по делото М.Д., и
братовите й деца Г.М. и Ю.К., на Л.Т., а
ответникът по делото, не е посочен в кръга на лицата посочени като наследници
по закон на покойната Л.М..
Установява се по делото, от представения
по делото (л.39 и л.65), че е машинописен текст на документ, наименован
„Саморъчно завещание”, в края на който има ръкописен текст „Л.М.”, че е съставен
такъв машинописен текст, върху който има ръчно изписване на две имена.
Установява се по делото от представените,
изпратени от ОСЗ гр.Белене, (л. 92 – .л94) доказателства и по-специално,
удостоверение за наследници №*
г., че същото е съставено на бланка,
изработена в Печатница Кураджо 058/275 52 и с което се удостоверява смъртта на лицето Л.Т.,
с ЕГН родена на *** г. в *, с настоящ адрес ***, починала
на * г., акт за смърт №* г. издаден от кметството *, в което графата за наследници под №1 е посочено лицето
„А.Т.” в графата ЕГН е посочено: ”**********”, в графата родство е изписано „син”
в графата постоянен адрес „ *”
установява се, че графите на бланката са попълнени с ръкописен текст, като в графата дата на
долния ляв ъгъл срещу печата „Кураджо 058/275
Установява се по делото, което е видно и
от представеното по реда на чл.192 от ГПК писмо с изх. №* г. на кметството *, неоспорено
от ответника по реда, начините и сроковете на ГПК (л.78, 79) и на л.95 с входящ №* година (на Община Белене, кметството
*) – четливо копие на удостоверение за наследници №*, че същото е съставено на бланка, изработена в Печатница Кураджо 058/275 52 и с което се удостоверява смъртта на
лицето А.Т., от * родена на *** г. с ЕГН-**********, с настоящ адрес ***,
починала на * г., въз основа на акт за смърт №* г. издаден от кметството *,
в което
графата за наследници под №1 е посочено лицето „М.И. с ЕГН **********
дъщеря”, под номер 2 е посочено лицето В.М.
с отбелязана година на смъртта „*”, и качество посочено като „син” и като буква „а” (И.И. с
ЕГН**********) с показано родство „внук
и „б” (М.И.) в графата постоянен адрес „*” срещу всички имена, установява се, че
графите на бланката са попълнени с ръкописен текст, като в графата дата на
долния ляв ъгъл срещу печата „Кураджо 058/275
Установява се по делото от представеното
и приложено като доказателство по делото по реда на чл.192 от ГПК с писмо на Агенцията
по вписванията – Левски, като доказателство по делото, оригинал на нотариално
дело №*, че в оригиналното дело се съдържат: 1 брой молба на нотариус * с вх.№
на службата по вписванията * г., вносна бележка за внесена д.т. от същата дата;
оригинал на нотариален акт за собственост на недвижими им придобити по
завещания (констативен), вписан в службата по вписванията с вх.рег.№* ***,
удостоверение за данъчна оценка по чл.3 приложение 2 към ЗМДТ с изх.№* г. От
приложения към нотариалното дело нотариален акт №* се установява, че той
е съставен от нотариус *, вписан в Службата по вписванията гр.Левски с вх.№* ***,
с който А.П. е признат за собственик по
завещание от Л.Т. с последен постоянен адрес * на три недвижими имота – имот №*,
представляващ лозе с площ 1,186 дка; имот №*, представляващ нива с площ 9,601
дка, и имот №*.
Установява
се по делото от адресната част на исковата молба и констатацията извършена от съда при
проверката на самоличността на ответника по делото в първото по делото съдебно
заседание, че ответника по делото носи собствено име А.
бащино име – П. и фамилно име Т. и е с посочено ЕГН **********.
Установява се по делото от признанието,
направено от ответника при отговор на въпроси по чл.176 от ГПК, в с.з. на
12.03.2013 г. (л.99-111 стр. 20, 21, 22 на протокола от 12.03.2012 г.), и по
реда на чл.194, ал.1 от ГПК при извършване на проверката на удостоверение №* г.
с безспорното (представено от кметството удостоверение №* г. на кметството *, че
както удостоверение №* г. така и №* г. и двете на *, са написани и двете от
ответника по делото, подписани са от него, като кмет, но и че едното е с дата *
г., а другото е със същия номер, но от
дата * г. (приети и приложени по делото). Установява се също така и, че
ответника А.Т. ***, като изпълнител по бюджета, в качеството си на такъв е имал
достъп до бланките за удостоверенията, печатите на кметството, ключовете за помещенията (местата, в които се пазят регистрите
за гражданско състояние), че е издавал удостоверени за наследници, че ги е
подписвал, не е бил длъжностно лице по
гражданското състояние, не са му възлагани функциите на длъжностно лице по
гражданското състояние от кмета нито пък са му вменявани задължения да издава
удостоверения за смърт и наследници, както и че и двете удостоверения с еднакъв
номер *, но с различно съдържание и дати са изписани от него, с неговия почерк
и са подписани от него, вместо от кмета, както и че имал достъп (ключ) до
„гардероба”, в който се съхраняват оригиналните регистри за „гражданско състояние”.
Установява се по делото от представеното
на л.9 от делото писмо на ОЗЗГ Белене, и признанията на ответника по делото, че
на Л.М. б.ж. на *, са били възстановени земеделски земи с номера: №*, №* и №*, ниви,
и имот с №* др. селскостопански терен, за които имоти и въз основа на съставеното от ответника по
делото удостоверение за наследници с номер * г. които представил като
доказателство пред нотариус * последния съставил нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №* *** със страни продавач ответника по делото и
купувач- трето лице неучастващо
в делото.
Установява се по делото от представеното
на л.92 от делото писмо на ОЗЗГ Белене с изх.№* г. доказателства:
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №* ***, че същият е
съставен от нотариус *, в който нотариусът е приел въз основа на представените
от А.Т. доказателства, че последният е собственик
по наследство от Л.Т. и като такъв е продал имотите на трето лице. Установява
се от този нотариален акт, че в него е посочен като доказателство удостоверение
за наследници №* г. на кметството *, а към писмото е приложено копие от приложеното
към нотариалния акт удостоверение за наследници №*г.
Установява се по делото от доказателства
изискани по реда на чл.192 от ГПК от ОД на МВР Плевен чрез ответника по делото,
чрез пълномощникът му адвокат Ж.Н., с вх.№5320/01.03.2013 г. на молбата на адв.Н. и с изх. Номер на писмото на ОД на МВР Плевен на
писмото № 9904/07.03.2013 година, че в националния автоматизиран информационен
масив фонд „Национален регистър на българските лични документи няма данни за
посоченото лице в молбата на адвокат Ж.Н. ***, лице с имена Л.Т., родена на ***
г., има данни за лице с имена Л.Т., родена на *** г. с ЕГН **********.
Установява се по делото, което е видно и
от представения по делото акт за женитба №* г. (л. 67) оригиналът донесен в
открито съдебно заседание по делото от специално упълномощен представител на
кмета на Община Белене който, че той
е в регистър за населението, отделен том на * за * г. и съдържа 20 листа от л.1 до
л.20, като на л.2 се намира акт за женитба №*, че при извършването на проверката
за идентичност между копието и оригинала съдът констатира,
че в оригиналния регистър за граждански брак на * за * г. (от №1 до №20) на л.2
е записан акт за женитба №*, в което са изписани имената П.Х. и Л.С.; както и,
че има извършена механична поправка на мястото, където е изписано името Л.С., като
видимо е, че е имало под това изписано
име друг изписан текст, с който е заличено механично изписаното първоначално
име, а отгоре на мястото на заличаването върху заличения текст е изписано
ръкописно името „Л.С.”, констатира, че новоизписаното име Л.С. е изписано с друго по цвят химикално мастило, от останалия текст; констатира, че
има пълно съответствие в останалите части и изобщо между оригинала на акт за
женитба №* и представеното в предходното с.з. копие от акт за женитба №*, и върху което копие видимо личи механична
поправка на листа след която отгоре е изписано името – Л.С., след което върнал на упълномощената
от кмета М.Я., представител на кмета на
Община Белене по пълномощие, упълномощена за това действие – да донесе по
делото за виждане и констатации официалния регистър за граждански брак за * г. на
кметството *.
От този акт за женитба се установява, че горната лява част на бланката от регистъра, след текста „Народен съвет ДТ, гр. с. Записан
в регистъра на населението, том …стр…” бланката е
празна, не е попълнен текст по никоя и нито една от графите, в средната част е
изписано арабското число 2 под „Акт за женитба„ , а под номер е 1 е изписано
ръкописно името П.Х., изписано е ръкописно върху механично заличен текст името Л.С. (при констатираното видимо
механично въздействие на оригинала, което личи и на копието). Графата под номер
* е записано ръкописно, че бракът е
сключен на * г., след това датата е изписана и словом с ръкописни букви, в
графа №3 е записана дата на раждане на мъжа * година, а за жената дата на
раждане *** г., графи 4,5 и 6 са оформени, чрез ръкописно изписване на текста ”*, графа 7 посочено с ръкописно
изписване народността – като българска; графа №8 ръкописно е изписано
гражданството – българско; графа 9 е посочено, че бракът е втори по ред, в
графа № 10 е посочено семейното положение и за двамата съпрузи като „неженен”,
с ръкописно изписване на текста; графа №11 е посочено занятието на мъжа
ръкописно изписано като „земеделие” , обществената група е записано „членове на
ТКЗС„ в графа 12 е посочено занятието и принадлежността на жената ръкописно
изписано като „земеделие”, обществената група е записано „членове на ТКЗС записано
е, че длъжностното лице е обявило за бракосъчетани, като е отбелязано, че след
брака съпругата ще носи следното име: „Л.Т.”,
като свидетели са посочени лицата: С.А. и А.Д.. Установява се още, че графата
документи за самоличност не е попълнена, като са поставени вълнообразни линии, и надпис под наклон
обхващащ двата реда ръкописно изписан „лично
познати„ и е отбелязано че са
представени други документи: у-е1041-51-1от 10.ІІІ.1952г. и № 1362/52 от 16.ХІ
Установява се по делото от признанието,
направено от ответника при отговор на въпроси по чл.176 от ГПК, в с.з. на
12.03.2013 г (л.99-111 стр. 20, 21 22 на протокола от 12.03.2012 г. по реда на
чл.194, ал. 1 от ГПК при извършване на проверката на удостоверение № * г. с
безспорното) представено от кметството удостоверение №* г. на кметството *, че
както удостоверение №* г. така и №* г. и двете на *, са написани и двете
от ответника по делото, подписани са от него, като кмет, но и че едното
е с дата * г., а другото е със
същия номер, но от дата * г. (приети и приложени по делото).
Установява се по делото от показанията на
свидетелката Е.Д. (л. 103, стр. 9 и 10 от Протокола от с.з. от 12.03.2013 г.), че
тя лично е познавала Л.М., още от дете,
играели заедно. Свидетелката Д. била дългогодишен служител в * – началник *, имала
възможност да опознае хората и като общественик на селото. В съвета също е работила. Според свидетелката: ”Л. е
полуграмотна жена, слабограмотна, начално образование, до четвърто отделение е
ходила по старому, и според мен е слабограмотна. Спомням си, че като служител в
пощата Л. последната не е могла да напиша текста, тъй като ….” тя вика – аз не
мога да си попълня бланката. Аз й викам, че ще и казвам, а тя ми каза, че
откакто е напуснала училище не е писала и заради това според мен е
слабограмотна жена. Не е пипала химикал откакто е завършила 4-то отделение,
така каза. Аз гледах-гледах и откликнах на молбата й за помощ и попълних
бланката й, поздравителна телеграма до някой близък беше….”
От показанията на свидетелят П.П. (л.103
на гърба – стр. 10 от Протокола от с.з от 12.03.2013 г. ) се установява, че
познава страните, че не знае дали тя (б.м.
Л.М.) е майка или мащеха на ответника по делото, че отношението на ответника
към покойната било грубо, че тя била гледана от „ леля П. „.
Установява се от показанията на свидетелката П.Т. (л. 104 от
делото, стр.11 и 12 от Протокола от с.з.
от 12.03.2013 г.), че е съпруга на
ответника по делото, както и че от * година живее в този дом. Свидетелката
установява, че през * г. Л.М. получила инсулт, лява пареза на крайниците,
едностранно” Свидетелката установява че:„Имам
двама сина, големия е във * – ***, а другия в * в ***. Точно как се казва
длъжността не знам, но е от скоро, беше униформен, сега не е. До лятото беше
униформен. Може би наближава година откакто не е униформен, но не съм сигурна. Установява,
че за нея е важно това дело „.
Установява се от показанията на свидетеля Н.Г. (л.104/ гърба, стр.12 абз. Втори и стр.
105 от Протокола от с.з. от 12.03.2013 г.),
че „през периода * г. бях
председател на общинския съвет, сега се води кмет, през това време А. беше
изпълнител по бюджета, колеги сме били, ходил съм в тях, събирали сме се по
поводи, рожден ден, имен ден, ….” .”…. С А. сме в колегиални отношения,
работили сме заедно. Сега в тези години човек трудно може да ходи на гости и
възрастта и обстоятелствата много не позволяват тези неща. … „ …” – Аз ще Ви
кажа, че преди да премина на работа в съвета бях в продължение на 7 години
председател на потребителната кооперация и няма жител ***, който да не е идвал
за услуга и си спомням, че в този период и тя е идвала и в *. Не е имало
неграмотен човек в * за този период и от там съдя, че не е била неграмотна.
Това е относително понятие колко човек е грамотен, познава парите, когато сме й
изплащали за закупени агнета, кожи, други животни и тя се е подписвала на тези
изкупвателни бележки„.
Установява се, от показанията на
свидетеля С.Е. (л. 105-108 от делото,- стр.14-18 от Протокола от с.з. от
12.03.2013 г. че същия е от *, че е бил кмет на * от * г. до * година” свидетелят
С.Е. – В момента съм пенсионер, работил съм в * от
… –
Виждал съм Л. лично да пише, когато идва при мен. Изпрати ги адвокат Г. да
изпишат саморъчното завещание, на кариран лист. Това беше през есента на
…..–
Познавам И.А. от *, председател на общинския съвет беше. Е.Д. беше една година
кмет, след 50-та година, 51-52 година, може би, след това беше кмет И.Г., след
това Б.Д., П.Б., Н.Г., след това П.Т. и след него до
По делото са допуснати изслушани и приети
заключения по две експертизи едната на вещото лице М.М., който дава заключение,
че ръкописния текст и подписа в саморъчното завещание са изписани от едно и
също лице, другата на вещото лице д-р С.Б., който дава заключение, че текстът,
подписа на завещател в саморъчното завещание и подписа в машинописното
саморъчно завещание са изпълнени от едно и също
лице, както и че подписа на ред 2
в Акта за женитба вероятно е изпълнен от лицето, написало и подписало
саморъчното завещание и подписа в
машинописното саморъчно завещание.
При така установеното от фактическа
стана, от правна страна, съдът намира следното:
Относно допустимостта на първоначалния и
на инцидентния установителен иск:
Съгласно Решение №375/17.06.2010 г. на
ВКС по гр.дело №5080/2008 г., ІV г.о., ГК, „Предпоставка за допустимостта на
установителния иск по реда на чл.97, ал.1 от ГПК (отм.) – чл.124, ал.1
според сега действащия ГПК, заб. моя - е наличието на интерес от
установяването на спорното между страните право, което е демонстрирано с
оспорване правото на собственост на ответната страна. За да съществува интерес
от предявяване на установителен иск за собственост е достатъчно претендираното от ищеца право да се оспорва, като по този
начин нормалното упражняване на правото е смутено... Всяка страна носи
доказателствената тежест относно онези факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици... В случай че ответникът не заеме пасивна позиция, а
оспори претенциите, той противопоставя на правното твърдение на ищеца своето
правно твърдение, с което се претендира отричане по съдебен ред на твърденията
на ищеца със съответните правни последици, като при установителните искове се
търси отричане на съществуването на претендираното
право. Възраженията на ответника по естеството си са твърдения за изгодни за
него факти, поради което той носи тежестта да ги докаже.”
В конкретния случай е предявен отрицателен
установителен иск. Ищецът твърди , че е носител на правото на собственост (по силата
на наследяване по закон) върху имотите, описани в приложения към исковата молба
нотариален акт, спрямо които претендира право на собственост и ответника. Нормалното
упражняване на правото на собственост на ищеца е смутено от обстоятелството, че ответникът се е снабдил
с нотариален акт за собствените на ищеца
имоти, който нотариален акт обаче удостоверява едно несъществуващо за ответника
право/ издаден е на основание наследяване, а ответника не е в кръга на
наследниците на Л.М./, и е очевиден интересът му да поиска да се установи, че
ответникът не е собственик по наследяване и изобщо на имотите, описани в нотариалния акт, и
последният да бъде отменен, като по този начин няма да може да бъде използван
от ответника и чрез него да смущава правото на ищеца. В хода на делото
ответникът зае активна позиция, като заяви, че е собственик на въпросните имоти
по силата на наследяване и завещание от наследодателка Л.М.. Беше представено от негова страна и
собственоръчно завещание, което ищеца
оспори с предявяването на инцидентен
установителен иск. Последният е допустим, защото в нотариалния акт като
основание за правото на собственост на ответника е посочено именно завещанието,
представено в настоящия процес, следователно изходът на първоначалния иск ще
зависи изцяло от това дали представеното завещание е автентично и действително,
респ. за ищецът е налице правен интерес
да бъде установена неистинността на завещанието, която пък би обусловила
неговата нищожност, оттам – липсата на основание за съставяне на нотариалния
акт, предмет на първоначалния иск. Ето защо съдът прие за допустими
исковете и ги прие за разглеждане
като допустими тези два иска, а разгледани по същество ги намира за основателни , по следните
съображения:
Съдът кредитира напълно, съгласно
разпоредбата на чл. 179 от ГПК, прието
по делото, като неоспорено от страна на ответника по начините, сроковете и редът посочен в ГПК за удостоверените в него
факти и обстоятелства, удостоверение за наследници на Л.Т., б.ж.
на *, починала на * г.,Със смъртта й се е открило и нейното наследство. Съдът
го приема ,като годно доказателствено средство,
за удостоверените в него факти, че ищецът М.Д., и братовите деца на покойната Л.М. – Г.М. и Ю.К., са наследниците на Л.Т..
Съдът кредитира напълно и цени като годно доказателство по делото и приетото и приложено към делото , като
неоспорено от страните, доказателство на л.96 от делото писмо на Директора на ОД на МВР. Според
доказателствената сила на този документ се установи по един ясен,безспорен и
категоричен начин,че в националния автоматизиран информационен масив фонд
„Национален регистър на българските лични документи” няма данни за посоченото
лице в молбата на адвокат Ж.Н. ***, за лице
с имена Л.Т. , родена на ***г, а има данни за лице с имена Л.Т.,
родена на ***г с ЕГН-**********. Ответникът твърди, че негова „майка” е именно това лице Л.М., родено на *** година,
с което неговият баща е сключил на * граждански брак. Но от приетото за
установено по делото е видно, че лицето,
с която неговия баща е сключил брак на * година е с посочени имена Л.С., която
е родена на *** година. В масивите на МВР няма данни за лице Л.Т. , родена
на ***г, но лицето, с което брак е сключил бащата на ответника е носило
името Л..Ответника не представи доказателства
за това именно лице Л., родено на *** година. Ето защо
съдъ приема, че се касае
се до две различни имена едното е Л. / от цветето * /, а другата Л. /от глагола
*/ Освен това данните които се съдържат в масивите са за лице с имена Л.Т., но което е родено на *** г., а не на * г. Фактът на раждането на едно лице се установява чрез акт за раждане.
По делото ответникът не представи Препис от акта за раждане на Л.М., ведно с
графата „бележки„ , нито пък удостоверение за раждане на това лице или
свидетелство за свето кръщение при тези
различия както в името така и в датата
за раждане. Не представи доказателства в тази насока, не направи искания за снабдяване
с такива доказателства, не само с отговора на исковата си молба, но и до края
на първото проведено по делото съдебно заседание, нито по реда на чл. 147 от
ГПК. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице
,което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лице, Името е онова, което индивидуализара физическото
лице. С името физическото лице се идентифицира,обозначава, ограничава от
другите правни субекти в обществото, с него
то се легитимира, а от това произтичат редица
права и задължения за него. Именно името на физическото лице , дадено му при
раждането му ,което е вписано в акта за раждане, /на регистъра за гражданско
състояние регистъра за ражданията /,
свързано с датата, месеца, годината и часа на раждането на едно лице са от съществено
значение , тъй като въз основа на тези данни се съставя и неговия единен
граждански номер, за да отличи именно
това лице с това име вписано в акта му за раждане като такова , от останалите лица. ЕГН е различно, за всяко едно лице, то е уникално за всяко лице. Така и лице с имена Л.Т., родено на ***г. е с ЕГН **********. По
делото в задължение на ответника бе да представи доказателства, за лицето Л.Т.,
родено на *** г., с което неговият баща е сключил граждански брак, в точа число
и какъв е неговият единен граждански номер. Заверен препис от акта за
раждането, ведно с графата „бележки„ Л.Т., родено на *** г. бе доказателството,
което ответника по делото следваше да представи по делото, което той и не
стори. Нещо повече, той не представи доказателства, не направи доказателствени
искания, нито с отговора на исковата молба, нито по реда на чл.147 от ГПК до
края на първото по делото съдебно заседание за снабдяване с доказателства и
представянето пред съда на такива, че Л. и Л. са имена на едно и също лице. Нещо
повече не оспори по съответния ред начин и срокове и представеното по делото
удостоверение за наследници на Л.М.. Не представи и косвени доказателства,/ напр. какво е било
семейното положение на Л.М. при нейната
смърт / разведена, вдовица, неомъжена или други такива / нито с отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание по реда
на чл.147 от ГГПК нито по реда на чл.147
при представянето като доказателство и на процесното
удостоверение на директора на ОД МВР
Плевен. Ето защо съдът намира за доказан
факта, че Л.М., родена на *** г.
е била съпруга на неговия баща и тя е лице,
различно/друго/ лице от лицето Л.М.
родена на *** година от баща М.К.,
в удостоверението за наследници на който е вписана като негова дъщеря. Това на първо място.
На второ място: Ответникът не
представи доказателства, с отговора на исковата молба по първоначалния и по
инцидентния иск, нито направи доказателствени искания след представянето / по
негова молба / на писмо на Директора на
ОД на МВР на л. 96 от национална база
данни на населението, по реда на чл.147
от ГПК, че лицето с имена Л.Т. , родена
на ***г и лицето с имена Л.Т., родена на ***г и с ЕГН ********** са едно и също
лице. Невъзможно е, даже и да се приеме, че името е Л. и в и Л., са имена на едно и също лице, тъй
като са родени на две различни дати. Ето
защо и на това основание съдът намира за доказан факта, че Л.Т., родена на *** г. и Л.Т.,
родена на *** г. са две различни лица, т.е.
не са едно и също лице.
На трето място: Ответникът твърди, че е
наследник на Л.М., за която твърди, че е негова майка, тъй като същата е била
съпруга на неговия баща П. Т. ***. Съдът намира за недоказан този факт.
Произходът от майка се установява с акта за раждане. По делото ответникът не
ангажира, не представи доказателства (акт за раждане, ведно с графата „бележки„
от който да се установи, че именно Л.М. родена на *** година е негова майка по
произход, или осиновяване. Съдът намира за недоказан факта, че Л.М. е родител по
произход или осиновяване на ответника по делото. В тежест на ответника бе да проеде пълно и главно доказване, което той и не стори.
На
следващо място в подкрепа на твърденията и възраженията си представи по делото
Акт за женитба №* г. буди съмнение, че ответника по делото не представи
удостоверение за граждански брак, нито пък представи по делото заверено от
самия него копие на документа (представеното копие носи заверка, но и тя под
формата на копие с дата 28.11.2012 г.), нито пък и доказателства, как и по
какъв начин се е снабдил с копие от акта за женитба (молба до Кмета, или пък искане по реда на чл.190 от ГПК), а копие на
акта за женитба, до който нормално, обикновените граждани нямат достъп. Достъпът
до актовете за гражданско състояние, какъвто е и акта за женитба, имат само
упълномощените за това лица от съответния кмет. В подкрепа на това е и
обстоятелството, че при отправеното до Кмета искане за представяне на оригинала
от регистъра за женитбите, кметът представи доказателства, че е издал заповед №856 от 09.11.2011 г. с който
такива функции бе вменил на лицето М.Я.,
а и беше упълномощил същото лице да представи в открито съдебно заседание в
оригинал регистъра за гражданско състояние. От признанията на ответника
направени в открито съдебно заседание се установи, че той е работил в
кметството на длъжност „изпълнител по бюджета„ и като служител в общината е
имал достъп до регистрите за гражданско състояние, местата, в които са се
пазили (пазени заключени в гардероб с ключ), ползвал се е с доверието на кмета
и макар и да не е бил „длъжностно лице по гражданското състояние„ такава е била
съгласно Заповед №856 (л.85/ М.Я. на 28.11.2012 година) е имал достъп до
официалните регистри се е снабдил с копие от акта за женитба.
На по-следващо място от регистъра за
гражданско състояние (л. 67) оригиналът на който регистър, беше донесен в
открито съдебно заседание по делото М.Я. специално упълномощена като представител на кмета на Община Белене е видно,
че той представлява отделен том за * година започващ от лист с номер 1 до лист с номер 20. На лист * се намира Акт за женитба №*. При извършването на
проверката за идентичност между оригинала и представеното от ответника по
делото копие пролича, че в оригиналния регистър за граждански брак на * за * г.
/ от №1 до №20 / на л.* е записан акт за женитба №*, в което са изписани
имената П.Х. и Л.С. има извършена механична поправка при името Л.С. като е имало друг изписан текст, с който е заличено
механично изписаното първоначално име, личи заличаване както и че върху заличения текст е изписано
ръкописно името „Л.С.”.
Видимо личи, под новоизписаното име Л.С.,
че е бил изписан, с друго по цвят химикално мастило, различно от
цвета на останалия текст в акта, някакво име. При внимателната проверка на това
доказателство прави впечатление, че горната лява част на регистъра, след текста
„Народен съвет ДТ, гр. с. Записан в регистъра на населението, том …стр…” бланката е останала непопълнена и празна както и че
не е попълнена по никоя една от графите и в дясната страна на бланката. Попълването
на тези графи е задължителен реквизит, защото те оформят попълването на тома и
страницата на регистъра за населението. Прави впечатление, че в „Акт за женитба
„ № *, под номер е 1 е изписано ръкописно името П.Х., е, както е и изписано
името също ръкописно на лице с име Л.С. /при явно видимо механично въздействие
на оригинала, което личи и на копието /. Графата под номер * е записано
ръкописно, че бракът е сключен на * г.,
след това датата е изписана и словом с ръкописни букви, в графа №3 е записана
дата на раждане на мъжа * година, а за жената дата на раждане ***
г., графи 4,5 6 са оформени, чрез ръкописно изписване на текста ”*, графа 7 посочено с ръкописно
изписване народността – като българска; графа №8 ръкописно е изписано
гражданството – българско; графа 9 е посочено, че бракът е втори по ред, в
графа №10 е посочено семейното положение и за двамата съпрузи като „неженен”, с
ръкописно изписване на текста; графа №11 е посочено занятието на мъжа ръкописно
изписано като „земеделие”, обществената група е записано „членове на ТКЗС„ в
графа 12 е посочено занятието и принадлежността на жената ръкописно изписано
като „земеделие”, обществената група е записано „членове на ТКЗС” След което
длъжностното лице е обявило за бракосъчетани, като е отбелязано, че след брака
съпругата ще носи следното име: „Л.Т.”, като свидетели са посочени лицата: С.А.
и А.Д.. Установява се още, че графата документи за самоличност не е попълнена,
като са поставени вълнообразни линии и надпис под наклон обхващащ двата реда
ръкописно изписан „лично познати„ и е отбелязано, че са представени други
документи: ”у-е1041-51-1 от 10.ІІІ.1952 г. и №1362/52 от 16.ХІ.1953 г. на
Плевенския народен съд. Липсва задължителната декларация за пречки за
сключването на брака. Видно е, че актът е съставен от длъжностно лице по
гражданското състояние, посочено като И.А. – председател. В лявата част са
положени подписите на свидетелите, които не се четат, а в дясната част са
положени подписите на бракосъчетаните, първия, от които не се чете, а за втория
са изписани ръкописно „Л.С.” и подпис на длъжностно лице по гражданското
състояние, който не се чете. Актът за женитба е официален свидетелстващ
документ. Съгласно чл. 179, ал. 1 и 2 от
ГПК, той съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените с него действия. Отнесено на плоскостта
на конкретния казус от това доказателство се установява, че на * година в *
брак е сключен между П.Х. и Л.С. /С./ родена на *** г. Видно от удостоверение
за наследници /л.6 от делото / е, че Л.М. е родена на *** г. Ответника не
представи доказателства по начините, сроковете и по реда посочен в ГПК, че Л. и
Л. са имена на едно и също лице, а и не звучи правдоподобно едно такова
твърдение, тъй като, ако и да са били имена
на едно и също лице, то това лице, няма как да е било родено два пъти – на две
различни дати едната – * г., а другата на * година – т.е. цели 7 месеца
по-късно. В тежест на ответника бе да докаже това, да проведе пълно и главно
доказване, което той и не стори. Ето защо съдът намира, че от анализа на това
доказателство съпоставянето с другите може да се приеме по един категоричен
начин, че лицето, с което П.Х. е сключил граждански брак на * г. в *, в
присъствието на св. С.А. и А.И. е Л.С. родена на *** година, а не
Л.М. родена на *** година.
Съдът кредитира напълно доказателството /л.8/
приети и приложени по делото, като неоспорено от страна на ответника, по
начините, сроковете и редът посочен в
ГПК, решение №* от * г. на Поземлена комисия гр.Белене. От него става ясно, че
е възстановено правото на собственост на Л.Т. върху недвижими имоти в землището
на *, общ.Белене, сред които са и имот
№*, представляващ лозе с площ от 1,186 дка, четвърта категория, в местността „К.”;
имот №*, представляващ нива с площ от 9,601 дка, пета категория, в местността „К.”,
имот №*, представляващ нива с площ от 5,000 дка, четвърта категория, в
местността „Ч.”, както и имот №*, представляващ др. селскостопанска територия с
площ 1,200 дка.
Съдът кредитира напълно и приема, че представеното
по реда на чл.192 от ГПК писмо с изх.№ * г. на кметството * /л.78,79/ и на л.95
с входящ №* година/ на Община Белене, кметството * – четливо копие на
удостоверение за наследници №*, че същото е съставено в
кръга на службата от кмета на * в установената форма и ред и съставлява годно
доказателство за установените с него факти и изявления, че то удостоверява смъртта на лицето А.Т. от *, *** родена на *** г. с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, починала на * г., съставено въз основа на акт за смърт № *
г. издаден от кметството *, в което
графата за наследници под №1 е посочено лицето „М.И. с ЕГН **********
дъщеря, под номер 2 е посочено лицето В.М.
с отбелязана година на смъртта „*”, и качество посочено като „син” и като буква „а” /И.И. с
ЕГН ********** с показано родство „внук и „б” М.И. в графата постоянен адрес „*” срещу всички имена, установява се, че графите на бланката са
попълнени с ръкописен текст, като в
графата дата на долния ляв ъгъл срещу печата „Кураджо
058/275
Съдът не кредитира удостоверение за наследници
№* г., като намира, че ищеца по делото успешно проведе оспорването на това
доказателство, и което следва да се изключи от доказателствата по делото, по
следните съображения: Макар, удостоверение за наследници №* г., да е съставено на същата бланка, на която е
изработено и истинското такова – бланка, изработена в Печатница Кураджо 058/275 52, то е неистинско такова. В него е
извършена поправка /по признанията на ответника по делото, „аз съм написал и
подписал и двете удостоверения„ направена лично от него. Той е преправил съдържанието на истинското
такова удостоверение издадено от
кметството *, и вместо действителното съдържание, той преправил датата от * г.
на „* г.”, по същото време и място и в
това си качество преправил и съдържанието му – удостоверяващо смъртта на А.Т.
от *, *** родена на *** г. с ЕГН **********, с настоящ адрес *, ***, починала
на * г., съставено въз основа на акт за
смърт №* от * г. издаден от кметството *,
и наследниците на
покойната: 1. „М.И. с ЕГН ********** дъщеря, 2. В.М. с отбелязана година на
смъртта „*”, и качество посочено като
„син” и като буква „а” И.И. с ЕГН ********** с
показано родство „внук” и „б” М.И., като вместо действителното
съдържание описано по – горе написал, че с него се удостоверява смъртта на
лицето „Л.Т., с ЕГН родена на *** г. в *, с настоящ адрес ***, починала на * г.,
акт за смърт №* от * г. издаден от кметството * по същото време, място и в
същото качество посочил, че единствен наследник по закон на покойната Л.М. е той:
„А.Т.”, а в графата ЕГН посочил своето ЕГН ”**********”; по същото време и
място удостоверил, че е „син” на покойната Л.М., удостоверил, че е длъжностно
лице по гражданското състояние, каквото не е бил по силата на закона, такова
лице е Кмета, а на него не му са вменявани с писмена заповед такива функции, а
и не е бил кмет на *, и в същото време и място, без да е бил кмет на * се
подписал за кмет /без даже да е поставил запетая пред думата кмет, с каквато
обичайно се удостоверява различното лице от това, което има правата по закон да
подписва документа. Съставеният
документ, макар и да наподобява по форма и вид истински документ е
неистински такъв, като предмет на деянието е преправяне на съдържанието на
официален документ – удостоверение за наследници №* г. на кметството *, на него
е придаден само вид на истинско документ, тъй като под този номер фигурира в
кметството друго удостоверение със същия номер, с различна дата – * година и с
различно съдържание. Ето защо съдът
намира, че ответника по делото на * г. в
*, *, в кръга на службата си, в
качеството си на длъжностно лице при кметството * изпълнител по бюджета на * г.
в * е нарушил задълженията си по служба, превишил правата си, като е подписал удостоверение №* г. същото като „Кмет на *, с цел да набави за себе облага и от това са
настъпили немаловажни вредни последици за наследниците по закон на Л.М.
престъпление по Наказателния кодекс /чл.282 НК/, в същото време и място и
качество, съставил неистински официален документ, с цел да бъде използван като
преправил съдържанието на официален документ удостоверение за наследници №* от *
г. издадено от кметството *, като в него посочил, че то удостоверява смъртта на
– Л.Т., с ЕГН родена на *** г. в *, с настоящ адрес ***, починала
на * г., акт за смърт №* от * г., в което посочил себе си А.Т. като единствен наследник и, което деяние
извършил с цел имотна облага/ продажната цена обективирана
в нотариалния акт – престъпление по чл.308, ал.3, във връзка с ал.2, вр. с ал.1, на чл.308 от НК. Ето защо съдът приема, че
удостоверение за наследници №* г. на кметството * е неистински документ (удостоверяващ невярно
обстоятелство). Ищеца по делото проведе успешно оспорването на цитираното
удостоверение, то не се кредитира и се изключва от доказателствата по делото. Въз
основа на това лъжливо документиране в процесното
удостоверение №* г. е издаден и нотариален акт №* ***, с което е продаден от ответника
по делото имот с №*, какъвто той
не е имал по наследство, което представлява престъпление по чл.314 от НК, а и
се отразява и върху годността на този нотариален акт. Ето защо съдът прие за
успешно проведено оспорването на това удостоверение за наследници №* година,
прие го за неистински документ, прие за доказано по несъмнен начин, че
ответника по делото не е наследник на Л.М., нито пък единствен такъв. Това
удостоверение – №* г. – като се вземат предвид категоричните доказателства –
признанието на ответника, че не е наследник по закон на Л.М.; че е съставил под
същия номер и друго удостоверение за наследници, също представено по делото и
предявено на ответника – №* г. – касаещо съвсем други лица; удостоверението за
наследници на Л.М., приложено към исковата молба, което е официален документ,
неоспорен от страните по делото – съдът
приема , че оспорването е успешно ,
поради което следва да се признае
удостоверение №* г. за неистински документ (удостоверяващ невярно
обстоятелство).При така приетото от съда , с оглед разпоредбата на чл.194ал.
3 от ГПК това удостоверение , заедно с
препис от решението по делото следва да
се изпрати на прокурора.
Освен удостоверението за
наследници №* г. на кметството *, ответника се брани по делото с възражението, че е наследник
по завещание на покойната М.. Позовава се на саморъчно завещание. В подкрепа на
възраженията и твърденията си той представи и нотариален акт №* ***. От приложения към исковата молба нотариален
акт на нотариус * ***, представения по
реда на чл. 192 от ГПК е видно ,че той съставен по чл.587, ал.1 от ГПК, вписан в Службата по вписванията
гр.Левски с вх.№* ***. В нотариалния акт е отразено, че ответникът е признат за
собственик на трите недвижими имота – имот №*, представляващ лозе с площ 1.186
дка; имот №*, представляващ нива с площ 9.601 дка, и имот №*, представляващ
нива с площ 5.000 дка – въз основа на посочено в констативния акт саморъчно
завещание на собственицата
на имотите Л.Т..
От справката на ОСЗ гр.Белене, издадена
по депозирано от ищеца заявление вх.№*
г., приложена към исковата молба, се установява , че ответника по делото А.Т.,
който не е сред наследниците на Л.Т., е представил в същата служба
нотариален акт от * г. за собственост върху недвижим имот, придобит по
завещание, с който е удостоверил правото си на собственост върху трите имота –
имот №*, имот №* и имот №* – и е отдал същите под наем на трето лице.
Първоначално застъпваната от него теза бе че
, черпи правата си от” оригинала на завещанието” /л65/…Представеното на л. 65 от делото
доказателство представлява машинописен
текст на документ, наименован „Саморъчно завещание”, в края на който има
ръкописен текст „Л.М.”. С оглед разпоредбите на ЗН, категорично се налага
извода, че този документ не може да бъде саморъчно завещание.Ищецът по
делото оспори това доказателство. Оспори
го като нищожно и неавтентично , че не е подписано от Л.М.. При това оспорване,
за да има силата на частен документ, носещ подписа на Л.М., следваше по
отношение и на него да бъде проведено пълно доказване на неговата автентичност.
Но ответника по делото не направи доказателствени искания в такава насока , по
отношение и на него не бе проведено
пълно доказване на неговата автентичност. а тежестта на доказване бе негова.Това
така наречено „собственоръчно саморъчно завещание„ не отговаря на изискванията на чл. 75 от ЗН
по форма и съдържание, в него има
поправки, каквито е недопустмо да има в саморъчното завещание, което се прави без
поправки. То не е изписано саморъчно от
лицето, за което се твърди , че го е подписало. Саморъчното завещание е строго формално. За него се изисква не само писмена форма, но специална писмена форма – да
е изписано, направено собственоръчно от
завещателя. Намиращото се на л. 65 от делото, за което процесуалният
представител на ищеца твърди, че е саморъчно такава и при това неговия оригинал
не представлява саморъчно завещание, а машинописен текст на такова.
По отношение на завещанието изискано от
службата по вписванията гр. Плевен л.56 от делото, което бе оспорено от ищеца
по делото, с ИУИ съдът намира, че ищецът
проведе успешно оспорването. Съображенията ми за това са следните:
Няма спор в теорията и практиката,
че доказателствената тежест за установяване истинността на оспорено завещание
лежи върху страната, която го е представила и черпи изгодни за себе си правни
последици – в този смисъл е например решение №235 от 15.04.2010 г. по гр.д.
№673/2009 г., І г.о., ГК, според което: „Общото правило за разпределение на
доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи
доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици, които именно за това претендира като настъпили – чл.127
ГПК (отм.). За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво
значение каква процесуална роля заема страната...”; решение №1050 от 21.10.1991
г. по гр.д. №853/91 г., І г.о.: „Касае се за саморъчно завещание, оспорено досежно неговата автентичност от законните наследници.
Саморъчното завещание е частен документ по смисъла на чл.144 от ГПК. То не носи
естествено подписите на законните наследници, които го оспорват. Поради това и
по силата на чл.154, ал.3, изр.2 ГПК (сега чл.193, ал.3 от ГПК) тежестта на
доказване истинността на завещанието пада върху страната, която го е
представила. Това е лицето, което основава своите права върху завещанието, т.е.
назначеният наследник; решение №493 от 9.07.2003 г. на ВКС по гр.д. №106/2002
г., І г.о.: „В тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата
автентичност.”
За да докаже автентичността на
завещанието, ответникът представи акт за женитба №* г.
Буди съмнение, че ответника по делото не
представи удостоверение за граждански брак, нито пък представи по делото
заверено от самия него копие на документа /представеното копие носи заверка, но
и тя под формата на копие с дата 28.11.2012 г./ след датата на депозиране на ИМ
в съда – 14 ноември
На следващо място от регистъра за
гражданско състояние /л.67/ оригиналът на който регистър, беше донесен в
открито съдебно заседание по делото М.Я. специално упълномощена като представител на кмета на Община Белене е
видно, че той представлява отделен том за * година започващ от лист с номер 1 до лист с номер 20. На лист *
се намира Акт за женитба №*. При
извършването на проверката за идентичност между оригинала и представеното от
ответника по делото копие пролича, че в оригиналния регистър за граждански брак
на * за * г. /от №1 до №20/ на л.* е записан акт за женитба №*, в което са
изписани имената П.Х. и Л.С. има извършена механична поправка при името Л.С.
като е имало друг изписан текст, с който
е заличено механично изписаното първоначално име, личи заличаване както и че
върху заличения текст е изписано ръкописно името „Л.С.”.
Видимо личи, под новоизписаното име Л.С.,
че е бил изписан, с друго по цвят химикално мастило, различно от
цвета на останалия текст в акта, някакво име. При внимателната проверка на това
доказателство прави впечатление, че горната лява част на регистъра, след текста
„Народен съвет ДТ, гр.с. Записан в регистъра на населението, том …стр…” бланката е останала непопълнена и празна както и че
не е попълнена по никоя една от графит и в дясната страна на бланката. Попълването
на тези графи е задължителен реквизит, защото те оформят попълването на тома и
страницата на регистъра за населението. Прави впечатление, че в „Акт за женитба„
№*, под номер е 1 е изписано ръкописно името П.Х., е, както е и изписано името
също ръкописно на лице с име Л.С. /при явно видимо механично въздействие на
оригинала, което личи и на копието /. Графата под номер 2 е записано ръкописно,
че бракът е сключен на * г., след това
датата е изписана и словом с ръкописни букви, в графа №3 е записана дата на
раждане на мъжа * година, а за жената дата на раждане *** г., графи 4,5, 6 са
оформени, чрез ръкописно изписване на текста ”*, графа 7 посочено с ръкописно
изписване народността – като българска; графа №8 ръкописно е изписано гражданството
– българско; графа 9 е посочено, че бракът е втори по ред, в графа №10 е
посочено семейното положение и за двамата съпрузи като „неженен”, с ръкописно
изписване на текста; графа №11 е посочено занятието на мъжа ръкописно изписано
като „земеделие”, обществената група е записано „членове на ТКЗС„ в графа 12 е
посочено занятието и принадлежността на жената ръкописно изписано като
„земеделие” , обществената група е записано „членове на ТКЗС” След което
длъжностното лице е обявило за бракосъчетани, като е отбелязано, че след брака съпругата ще носи
следното име: „Л.Т.”, като свидетели са посочени лицата: С.А. и А.Д..
Установява се още, че графата документи за самоличност не е попълнена, като са
поставени вълнообразни линии, и надпис
под наклон обхващащ двата реда ръкописно изписан „лично познати„
и е отбелязано, че са представени други документи: ”у-е1041-51-1 от
10.ІІІ.1952 г. и №1362/52 от 16.ХІ.1953 г. на Плевенския народен съд. Видно е,
че актът е съставен от длъжностно лице по гражданското състояние, посочено като
И.А. – председател. В лявата част са положени подписите на свидетелите, които
не се четат, а в дясната част са положени подписите на бракосъчетаните, първия,
от които не се чете, а за втория са изписани
ръкописно „Л.С.” и подпис на длъжностно лице по гражданското състояние,
който не се чете. Актът за женитба е официален свидетелстващ документ. Съгласно чл.179, ал.1 и 2 от ГПК, той съставлява доказателство за изявленията пред
него и за извършените с него действия. Отнесено на плоскостта на конкретния
казус от това доказателство се установява, че на * година в * брак е сключен
между П.Х. и Л.С. /С./ родена на *** г. Видно от удостоверение за наследници
/л.6 от делото/ е, че Л.М. е родена на *** г. Ответника не представи
доказателства по начините, сроковете и по реда посочен в ГПК, че Л. и Л. са
имена на едно и също лице, а и не звучи правдоподобно едно такова твърдение,
тъй като, ако и да са имена на едно и също лице, то това лице, няма как да е
било родено два пъти – на две различни дати едната * г., а другата на * година,
т.е. цели 7 месеца по-късно. В тежест на ответника бе да докаже това, което той и не стори. Ето защо съдът
намира, че от анализа на това доказателство
може да се приеме по един категоричен начин, че лицето, с което П.Х. е
сключил граждански брак с Л.С. родена на *** година, която е подписала и
акта за женитба. Наследодателката на ищците по
закон между които е и ищецът по делото
обаче е Л.Т. родена на *** г. с ЕГН **********. С оглед силата по чл.179 от ГПК
на този представен от ответника по делото официален документ, той носи подписа
на Л. С., лице различно от Л. С. родена на *** г. на която са възстановени
земеделските имоти, и с които се е разпоредил ответника по делото.
По делото са изслушани две експертизи
относно автентичността на саморъчно изписаното завещание и напечатаното на
машина „саморъчно завещание”.
Съдът на осн.
чл.202 от ГПК не възприема заключението на вещото лице М.М. и не го не кредитира.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице д-р С.Б. като обективно,
задълбочено Вещото лице е изложило подробни аргументи, според което в
случая може да се направи категоричен извод само за това, че текстът, подписа
на завещател в саморъчното завещание и подписа в машинописното саморъчно
завещание са изпълнени от едно и също лице (по
който въпрос няма и спор), но относно
подписът на ред 2 в акта за женитба е налице само вероятност да е изпълнен от
лицето, написало и подписало саморъчното завещание и подписа в машинописното
саморъчно завещание, т.е. не може да
се направи категоричен извод с оглед недостатъчния сравнителен материал. Акта
за женитба обаче е подписан от Л. М. родена на *** г. Самият акт за женитба
касае лице с име Л.С., като в подписа на името „С.” се съдържа буквата „ю”,
т.е., лицето се е изписало като „Симюнова”.
Видно от буквите в подписите под другите два документа, лицето е Л.. По делото
не е представен документ, от който да се установява, че лицето Л.С. е идентично
с Л.С.. Дори само от посочените разминавания в имената може да се направи
извод, че по никакъв начин не е установено – дори и заключението на вещото лице
да беше категорично, че едно и също лице е написало и подписало трите документа
– че това лице е именно наследодателкана ищеца Л.М., тъй като няма представен нито един
документ, за който да е безспорно, че е подписан или изписан точно от лицето Л.Т.
и който да можеше да служи като база за сравнение с тези документи, които са
оспорени и за които се твърди от ответната страна , че са написани и подписани
от нея.Напълно възможно е Л.М. да е писала завещание, дори е възможно да е
писала повече от едно завещание, да има неоткрити завещания, или пък да са били
унищожени, но от значение по делото е дали е писала атакуваното по делото
завещание. За последното обстоятелство обаче ответникът не представи никакви
доказателства! В задължение на
ответника бе да представи такива доказателства,да направи доказателствени
искания , което той не направи.
За да достигне до изводите си, вещото
лица д-р С.Б. е изложил подробни аргументи, задълбочено е анализирал обектите
на изследване и е направил извод, че има съвпадения и разлики между акта за
женитба от една страна и останалите два документа, като съвпаденията са повече,
но „Констатираните по-горе съвпадения са характерни, устойчиви, но в
количествено отношение са малко за да образуват индивидуализираща съвкупност, достатъчна
да се изгради категорично мнение, а само да се допусне, че текста, подписа на завещател в саморъчното завещание и подписа
в Акта за женитба вероятно са изпълнени от едно и също лице.”
Съгласно константната практика на ВКС,
част от която са и цитираните по-горе решения: „По силата на чл.127, ал.1,
изр.1 ГПК ползващата се от частния документ страна е длъжна да установи
автентичността на документа, и то по нетърпящ съмнение начин. При наличието
първоначално на недостатъчен сравнителен материал назначеният от съда експерт е
заключил, че подписът на може да бъде идентифициран. След представяне на
допълнителен сравнителен материал вещото лице е на мнение, че завещанието
най-вероятно е подписано от посочената в него завещателка. Изводът на
съдилищата, че не е установена автентичността на подписа, е съобразен с
посочената процесуална норма на чл.127, ал.1 ГПК. Не може да се приеме, че е
доказана истинността на подписа, ако не е изключена всяка друга възможност.
Вероятността и в най-голяма степен не е пълно установяване.” – решение №1050 от 21.10.1991 г. по
гр.д. №853/91 г., І г.о.; „По силата на чл.127, ал.1, изр.1 ГПК ползващата се
от частния документ страна е длъжна да установи автентичността на документа, и
то по нетърпящ съмнение начин, т.е. чрез пряко и пълно доказване, поради което
не може да се приеме, че е доказана автентичността на завещанието, ако не е
изключена всяка друга възможност. В разглеждания случай по отношение автентичността на подписа на завещанието вещите лица са дали заключение, че е вероятно
да е положен от Г.П., поради което следва да се приеме, че относно този факт не
е проведено пълно доказване и завещанието не е подписано от нея. Вероятността и
в най-голяма степен не е пълно установяване.” – решение №493 от 9.07.2003 г. на ВКС по гр.д. №106/2002 г., І г.о.
Не без значение е и фактът, който се
установява от изпратената от Службата документация, че не Л.М. е представила
там за съхранение завещание, а трето лице!
В
подкрепа на изводите на съда, че Л.М. не е автор на завещанието
представено по делото от * г. на съда са и свидетелските показания на св. Е.Д.,
които съдът кредитира напълно, като
обективни, не противоречиви и дадени от
лице, което не е заинтересовано от изхода на делото. Показанията на тази
свидетелка са логични и точни и отразяват нейни обективни наблюдения. Свидетелката,
в качеството й на ръководител на пощенската служба в * е имала наблюдения по отношение на грамотността на Л.М..
Според показанията на свидетелката Д., Л.М. е била слабограмотна до състояние,
което не и е позволявало да напише елементарен кратък текст.
От
събраните по делото гласните доказателства по делото не се установи, да
е имало поне един свидетел, от показанията на който да се установи, че в негово
присъствие Л.М. е написала и подписала саморъчното завещание.
Единственият свидетел, който твърди такива
факти е С.Е.. Съдът кредитира показанията на св. Е. в следните части: „В
момента съм пенсионер, работил съм в * от
……. – Много пъти ме е питал за много
наследници, които не са му били познати. Подписвал съм и аз на удостоверения за
наследници и аз съм изготвял. Контролирали сме го, нали казах, че ме е питал за
някой удостоверения за наследници. Последващи проверки, след издаване на
удостоверения, не съм му правил. 27 години сме работили като началник и
подчинен, имах му пълно доверие, защото на него са му правили на всеки 2 години
ревизия и никога не е имало проблеми, бил е честен и точен. Имал е пълното
доверие. За тези удостоверения не съм му извършвал проверки. Дейността му се
следеше от ревизор, който на 2 години му правеха ревизии. Това е за изпълнител
по бюджета, за удостоверенията за наследници не съм му правил проверки.
Актовете за женитба и за брак, смърт лично аз съм ги водил и подписвал, тъй
като имам заповед на кмета на общината като длъжностно лице по гражданско
състояние.”. „……… Книгите за гражданското състояние се съхраняваха в гардероб в
архивна стая, в кметството. Само аз имах ключ за влизане за там. На А. не съм
му давал ключ да влиза в тази стая, освен за нещо служебно. Давал съм му когато
ми е искал ключ, там се съхраняваха и регистрите за населението и от там се
вадеха данни за удостоверения за наследници, за справки…….. Многократно съм
ходил на обяд, на вечеря, по разни празници, по поводи.” Съдът не кредитира
показанията на св. С.Е. в останалата им част. Намира ги за заинтересовани, а по съществото си за
услужливи. С.Е. е именно кметът , на * за времето от * ,който не е изпълнявал задълженията си като кмет на *
и не е упражнявал и упражнил необходимия и деен контрол по отношение на работата и поведението
на длъжностните лица , поставени под негово ръководство и контрол,
касаещи съхраняваните в кметството документи / удостоверения за
наследници /, достъпът до тях / удостоверение № * г. /, в частност поведението
на ответника А.Т.,работил като изпълнител по бюджета.Свидетелят Е. депозира
показания под страх от наказателна отговорност, че не е възлагал функции на
ответника като длъжностно лице по гражданското състояние, както и да го подписва, но не го е възпрял да прави това, даже е
участвал в неговата дейност, като при вида на издаваните и подписвани от
ответника удостоверения за наследници, не го е спрял да издава и подписва удостоверения за
наследници, не го е ограничил , не е ограничил достъпът му до тези документи и
официални регистри, печата на кметството, проявил е пълно бездействие в тази насока
и липса на всякакъв контрол и отчетност, с което е създал предпоставки и
възможност за ответника по делото А.Т. в качеството си на длъжностно лице
„изпълнител по бюджета” през
Съдът не кредитира и показанията на св.П.Т. съпруга на ответника по делото. Свидетелката е
съпруга на ответника по делото и е пълно заинтересована от изхода на делото. Съдът
намира показанията й за заинтересовани и услужливи.
Съдът кредитира показанията на св. Н.Г. в
частта в която твърди пред съда: „през
периода * г. бях председател на общинския съвет, сега се води кмет, през това
време А. беше изпълнител по бюджета, колеги сме били, ходил съм в тях, събирали
сме се по поводи, рожден ден, имен ден, ….” .”…. С А. сме в колегиални
отношения, работили сме заедно”. Не ги
кредитира в останалите части тъй като са вътрешно противоречиви и изключващи се.
Твърди, че Л.М. била грамотна от една страна, а от друга, че познава само парите …” Не депозира показания от преки наблюдения, а
прави съждения въз основа на други факти „Не е имало неграмотен човек в * за
този период и от там съдя, че не е била неграмотна. Това е относително понятие
колко човек е грамотен, познава парите„ Съдът ги намира за неверни
заинтересовани, като дадени от лице, което е в близки отношения с ответника по делото /работили са дълги години
заедно, ходили са си на гости и т.н.,/ намира ги за неверни, а по съществото си
за услужливи.
При анализа на писмените, гласните
доказателства в кредитираните от съда части, заключението на вещото лице д-р Б.
съдът намира, че приложеното по делото саморъчно завещание, макар и да е написано
от едно и също лице, то това лице не е Л.М..
Съдът намира, че както първоначалния, така и
ИУИ искове като основателни и доказани следва да бъдат уважени със законните от
това последици.
Съдът след като се увери в неавтентичността
на саморъчното завещание, на което е придаден вид, че е направено на * г. от Л.Т.,
ЕГН **********, бивш жител ***, починала на * г., обявено на 03.07.2012 г. с
протокол за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано в нотариата, от съдия
по вписванията при РС-Плевен: намира, че
следва да се признае за установено, че въпросното завещание е неистинско
и да прогласите неговата нищожност поради противоречие със закона – и
по-конкретно с разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН – т.е. да уважите ИУИ.
С оглед на събраните и обсъдени по делото
доказателства следва да се признае за
установено, че А.Т., ЕГН **********, не е собственик по завещание от Л.Т.,
бивш жител ***, на описаните в констативния нотариален акт за собственост,
съставен от нотариус * ***, вписан в Службата по вписанията
гр.Левски с вх.№* ***, недвижими имоти в землището на *, ЕКАТТЕ *, общ.Белене – имот №*, представляващ лозе с площ от 1.186
дка, четвърта категория, в местността „К.”; имот №*, представляващ нива с площ
от 9.601 дка, пета категория, в местността „К.”, и имот №*, представляващ нива
с площ от 5.000 дка, четвърта категория, в местността „Ч.”, поради което и
следва да се отмени посочения констативен нотариален акт. В тази насока е
постоянната практика на ВКС /напр.решение №233 от 16.03.2010 г. на ВКС по
гр.дело №619/2009 г., ІІІ г.о., ГПК).
При този изход на делото
на основание чл.78, ал.1 на ищеца по делото се следват и направените от негова страна разноски в размер на сумата
от 523,35 лева по
представения списък за тях.
По делото видно от представените по делото справки декларации
на вещите лица е, че са направени разноски за изготвяне на двете експертизи. Направените по делото разноски на вещото
лице М.М. са в размер на сумата от 55,00 лева за изготвяне на заключението, които
обаче с оглед служебното му правоотношение с МВР не му се дължат, а следва да
се внесат по сметка на ОД „Полиция„ МВР Плевен, както и че на същия се дължат и
суми за пътни и за явяване по делото в
две поредни съдебни засадения в размер на сумата от 100 лева, съгласно
представената по делото справка декларация.
По отношение на ВЛ д-р С.Б., направените по делото разноски на вещото
лице д-р С.Б. са в размер на сумата от 350 лева, от които ответника по делото е
внесъл сумата от 200 лева. Страната на ответника е останала задължена за
разноски в размер общо на сумата от 250 лева, от които сумата от 55.00 лева да
се преведе след събирането й по сметка на ОДП Плевен за заключението на Вещото
лице М.М., сумата от 100 лева да се преведе по личната сметката на вещото лице М.М. посочена в
справката декларация за направени от него пътни разноски ,а сумата от 150 лева следва
да се преведе по сметката на вещото лице д-р С.Б. за направени от него пътни
разноски, съгласно представената по делото справка декларация – Налице са
предпоставките по чл. 77 от ГПК, страната е останала задължена за разноски,
поради което следва да бъде осъдена да
внесе остатъка от дължимите суми за разноски за възнагражденията на вещите
лица. Следва да бъде постановено
принудителното им събиране, като бъде осъден
ответника по делото да заплати по сметка на
ВСС Районен съд гр.Левски сумата 350 разноски за възнаграждения на вещи
лица и се постанови принудителното им събиране, като се постанови определение.
Препис от решението по делото, ведно с
удостоверение №138/21.06.2006 г. да се изпратят на Районния прокурор при
Районна прокуратура Левски, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за УСТАНОВЕНО, че
саморъчно завещание от * г. от Л.Т., ЕГН
**********, бивш жител ***, починала на * г., обявено на 03.07.2012 г. с
протокол за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано в нотариата, от съдия
по вписванията при РС-Плевен е неистинско
и прогласява неговата нищожност.
ПРИЗНАВА
за УСТАНОВЕНО, че А.Т.,
ЕГН **********, не е собственик по завещание от Л.Т., бивш жител ***, на описаните в констативния нотариален акт за
собственост, съставен от нотариус * ***,
вписан в Службата по вписванията гр.Левски с вх.№* ***, недвижими имоти в
землището на *, ЕКАТТЕ *, общ.Белене – имот №*, представляващ лозе с площ
от 1.186 дка, четвърта категория, в местността „К.”; имот №*, представляващ
нива с площ от 9.601 дка, пета категория, в местността „К.”, и имот №*,
представляващ нива с площ от 5.000 дка, четвърта категория, в местността „Ч.”,
и
ОТМЕНЯВА
констативен нотариален
акт за собственост с номер на акта * ***
съставен от нотариус * ***, вписан в Службата по вписванията гр.Левски с
вх.№* г.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал. 1 от ГПК А.Т.,
ЕГН ********** *** да заплати на М.Д. ***, с ЕГН **********, сумата 523,35 лева
(петстотин двадесет и три лева и тридесет и пет стотинки) за направени по
делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението на основание чл.7
от ГПК да се връчи на страните, а на основание чл.194, ал.3 от ГПК на Районния
прокурор – Левски, ведно с удостоверение №* г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: