Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Левски, 10.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр.Левски І-ви граждански състав в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Наташа Панчева
При
секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдия Панчева гражданско дело №130 по описа за
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК.
Постъпила
е искова молба от Л.П. *** с ЕГН **********
против Н. звено *, в която твърди, че е издадена Заповед №511/18.12.2012 г. по
реда на чл.410 от ГПК. Твърди, че в законният срок е постъпило възражение
против заповедта, което поражда правният й интерес от предявяване на настоящият
иск, с който иска да се признае за установено по отношение на ответника, че
вземането за което е издадена заповедта съществува както и да се присъдят
направените в настоящето производство разноски. Представя доказателства. Прави
доказателствени искания. В заключение ищцата моли съда да осъди ответното
дружество да й заплати сумата 9 332 лв., представляваща главница за неизплатени
обезщетение при прекратяване на трудов договор, както сумата 1591,00 лева представляваща
лихва за забава за периода от 21.04.2012 г. до 18.12.2012 г., направените по
делото разноски.
В
срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът по делото в
който: твърди, че за същите суми има СПН, като спорът е решен по гр.д.
№134/2011 г. по описа на ЛРС. Прави възражение за прихващане със сумата от
16 094,40 лева, присъдена по гр.д.№134/2011 г. по описа на ЛРС в тяхна
полза. Възразява, че ищцата няма право на парични претенции по чл.56 КТД, тъй
като ищцата е нанесла имуществени вреди на ответника. Твърди, че обезщетенията
по чл.222 и 224 от КТ са вече изплатени на ищцата, тъй като “Н.” ЕАД се е възползвала
от правото си по чл.211 от КТ. Оспорва по основание и размер иска по чл.422 от
ГПК. Възразява, че с исковата претенция ищцата е излязла от границите на
заповедта по чл.410 от ГПК, което е недопустимо в това производство изменение
на исковата претенция. Оспорва сумите по издадената заповед по реда на чл.410
от ГПК, както по основание, така и по размер. Оспорва заповедта и в частта
касаеща разноските, като възразява, че не са представени доказателства за
направени такива разноски. В заключение моли съда да отхвърли иска и да присъди
разноски, в алтернатива прави възражение
за прихващане.
Ищецът
по делото Л.П. редовно призован не се явява. Представлява се от адвокат А.А.,
който поддържа предявения иск.
Ответникът по делото Н. звено *, редовно призовано
по делото, не се явява законен представител, представлява се от юк. М. с
пълномощно по делото.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,
доводите на ищеца и изискванията на
закона, констатира следното от фактическа страна
Безспорно е по делото, че на 04.03.2013
година ищецът по делото е отправил до
Левченския районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №857 година по
описа на Левченски районен съд и за
налично вземане от кръга на посочените по вид и размер в чл.410 от ГПК –
вземане на кредитора за парична сума в
размер на сумата от 9 332 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и е осъществено
производството по чл. 410 от ГПК;
Безспорно
е по делото, че е издадена Заповед №511/18.12.2012 г. по реда на чл.410 от ГПК;
по ч.гр.д. №857 по описа на РС – Левски за 2012 година произтича, че искането
на заявителя отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и е уважено;
Безспорно е по делото, че на длъжникът е връчена
заповедта и в законният срок е подал възражение на 09.01.2013 година срещу
издадената заповед за изпълнение както и, че заповедта не е влязла в сила,
както и че спира заповедното производство;
Безспорно е по делото, че с разпореждане №28/15.01.2013
г., съдът е указал на заявителя, че по делото е постъпило възражение на
длъжника и може да предяви иск относно съществуването на вземането си, връчено
му на 04.02.2013 година.
Безспорно е по
делото че на 04.02.2013 година тече месечният срок за предявяване на иск за
съществуването на вземането си.
Безспорно е по делото,че
заявителят е предявил на 04.03.2013 година иск
за съществуване на вземането си, искът е предявен
в едномесечният срок, както и че се прекъсва давността, но считано от
датата на подаване на заявлението – 18.12.2012 г. за сумата по издадената заповед за
изпълнение в размер на 9 332,00 лева
Безспорно е по делото,че с влязло в сила решение по гр.д.№ 784/2011 г. ПлОС (вложено към гр.д. 134/2011 година ЛРС) ПлОС е осъдил ищцата в настоящето производство да
заплати на Н. сумата от 16 094,40 лева за липси след съставяне на
сравнителна ведомост по чл. 207 от КТД.
Безспорно е, че с
отговора и в неговия срок ответника е оспорил дължимостта на сумата и е
направил възражение за прихващане на сумата в размер на 9 332 лева.
Спорен по делото е
въпроса съществували вземане на ищеца към ответника, в какъв размер е то, и
дължи ли се на ищеца и допустима ли е компенсация на вземането на ответника с вземането на
ищеца по делото.
За да отговори на
спорните въпроси съдът прие и събра
писмени доказателства изслуша заключение на вещо лице по допусната СИЕ.
От представеното по делото от страна на ищцата писмено
доказателства неоспорено от ответника по делото – Заповед №135/14.04.20011
година се установява, че трудовото възнаграждение на ищцата е прекратено с
ответника по делото на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Видно от тази
заповед за прекратяване на ТПО е, че е разпоредено на ищцата да се изплатят всички обезщетения по КТ и КТД.
От
заключението на ВЛ В.Ч.-К. се установява, че размера на полученото от ищцата
БТВ за м. март
При
така установеното от фактическа стана от правна стана съдът приема следното:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Налице
е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадени в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №857/2012 год. по описа на ЛРС.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл. 422 от ГПК.
Така предявения иск е установителен по своя характер, тъй
като заповедта не се обезсилва, а изчаква приключването на исковия процес , по който се установява съществуването на вземането и ефектът на
възражението отпада, т.е. заповедта
влиза в сила. Така предявеният иск е допустим.
Доколкото
се касае за вземане, произтичащо от неизплатени обезщетения при прекратено трудово правоотношение, в тежест на ответника е
да докаже погасяването на това вземане чрез плащане или чрез други способи. В
хода на съдебното дирене от страна на ответника не са представени никакви
писмени доказателства /ведомости за заплати, платежни нареждания и др./,
установяващи по надлежния ред изпълнението на задължението му като работодател
да изплати своевременно обезщетения.
Съгласно заключението на вещото лице В.Ч.-К., което не е оспорено от страните и
съдът кредитира като обективно и компетентно, дължимото се на ищцата обезщетения
при прекратяване на ТПО е размер на сумата от 9332,00 лева и за главница в
размер на сумата от 1797,37 лева, а заповед е издадена за сумата от 1591,00 лева
представляваща лихва за забава за периода от 21.04.2012 г. до 18.12.2012 г.
Според заключението на вещото лице Ч. неговия първи вариант общото задължение
на ответника към ищцата е в размер на сумата от 9632,00 лева за главница и
1797,37 лева за лихви и 700 лев за разноски. Така предявения иск на ищцата по
чл. 422 от ГПК и за тези суми се явява доказан до тези размери.
Ответника не представи по делото
доказателства, че е платил дължимите суми на ищцата за обезщетенията, но
за да докаже погасяването на това
вземане използва други способи като направи възражение за прихващане. По
направеното възражение за прихващане с присъдените суми с решение №545/11.11.2011 г. по гр.д.
№784/2011 г. по описа на ПЛОС, съдът намира, че същото следва да бъде прието
като изявления за компенсация, с едно насрещно, изискуемо и ликвидно вземане.
Разгледано по същество същото е основателно и следва да бъде уважено, като се
извърши съдебна компенсациядо размера на по-малкото.
Видно от представеното препис от решение на ПЛОС по делото, се
установява, че вземането на ответника към ищеца е съдебно признато и установено
по своя размер. Съобразно разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД, прихващане на
вземане /компенсация/, може да се извърши чрез едностранно волеизявление до
другата страна, като двете насрещни вземания се считат за погасени до размер на
по-малкото от тях от деня, в която прихващането е могло да бъде извършено.
Според заключението на ВЛ по приетата по делото , като неоспорена
експертиза първи вариант ,дължимата от
ищцата на ответника сума за главница по
делото на ПЛОС е в размер на сумата от 16094,40 лева за главница. Ако се
направи прихващане, то ищцата остава задължена след това прихващане към
ответника по делото, за сумата от 6 462,40 лева. Вещото лице е дало
заключение и във вариант, при който към сумите за главница се прибавят и
направените от страните разноски. Според този вариант на заключението на ВЛ
ищцата има вземане за главница в размер
на сумата от 9232,00 лева, сумата от 1797,37 лева за лихви, 700 лева за
деловодни разноски и платени суми към ответника в размер на сумата от 300 лева
или общо 12 129,37 лева. Съдът кредитира втория вариант от заключението на
ВЛ Ч., в който са включени и направените от ищцата разноски, тъй като исковата
претенция на ищцата за сумите, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК
се явява доказана до претендираните размери, при което на ищцата по чл.78, ал.1
от ГПК се дължат и съдебни разноски. Според заключението на ВЛ този вариант
дължимите суми от ищцата към ответника са за сумата общо от 17 793,44 лева, от които
главница – 16 094,40 лева, 805,26 лева за лихви и 893,78 лева за разноски.
Дължимите от ищцата на ответника суми по влязлото в сила решение на ПЛОС са
главница в размер на сумата от 16 094,40 лева лихви в размер на 805,26
лева, деловодни разноски в размер на 893,78 лева или общо 17 793,44 лева,
като разликата между дължимите суми между страните е 5 664,07 лева, с която
сума и след компенсацията ищцата ще остане задължена на ответника по делото.
Съобразно разпоредбата на чл.103,
ал.1 от ЗЗД, прихващане на вземане /компенсация/, може да се извърши чрез
едностранно волеизявление до другата страна, като двете насрещни вземания се
считат за погасени до размер на по-малкото от тях от деня, в която прихващането
е могло да бъде извършено. Ищцата според заключението на ВЛ има вземане по отношение на ответника общо за
суми за главница, лихви др. и разноски
общо за сумата от 12 129,37 лева. Ответникът има вземане към ищцата
в размер на сумата от 17 793,44 лева. Като се извърши съдебна компенсация на двете насрещни вземания, то двете насрещни
вземания, считано от 18.12.2012 година следва да се считат погасени до размера
на по-малкото от тях т.е. за сумата от 12 129,37 лева. Поради това и вземането на ищеца към ответника
следва да се счита за погасено чрез компенсация до размера на сумата от 12 129,37 лева, като по този начин
ищцата ще остане задължена на ответника за сумите по решение №545/2011 по гр.д.
№784/2011 г. ПлОС след компенсацията със сумата от 5 664,07 лева. Становището
на ищеца, че възражението за извършване на компенсация от страна на ответника е
неоснователно, съдът намира за неоснователно, тъй като и той дължи заплащане на
съдебно присъдени суми по друго дело, на ответника, по което има издадени изпълнителни листове.
Възражението за прихващане /изявлението за компенсация с насрещно ликвидно и
изискуемо вземане/, е процесуален способ за защита на ответника срещу предявеният
срещу него иск. Предявявайки своето възражение, ответникът цели постигането
именно на материално- правният ефект на прихващането – погасяването на
задълженията до размера на по-малкото от тях. Принципът, заложен в чл.103, ал.1
от ЗЗД, е, че компенсация се извършва с ликвидни вземания, като единственото
изключение е предвидено в чл.104, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, който дава възможност за
отправяне на възражение за прихващане с неликвидно вземане, в случаите на
съдебната компенсация. Тъй като в случая вземането на ответника вече е
установено, то и съдът не изследва въпросът за неговото съществуване. Установи
се, по делото че вземането на ищцата към ответника е в размер на сумата от 12 129,37
лева, за която е издадена заповед по ч.гр.д. №857/2012 по описа на ЛРС съществува и е налице законова възможност това
неликвидно вземане на ищцата да се
компенсира с вземането на ответника по делото до размера на по-малкото, като се
отхвърли предявения иск на ищцата против ответника чрез компенсация на сумите,
за които е издадена заповедта на съда по
гр.д. 857/2012 г. по описа на РС – Левски.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Районен съд гр.Левски държавна такса в размер
на 485,17 лв. върху цената на уважените
искови претенции.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.П. *** с ЕГН ********** против
„Н.” звено * с ЕИК ********* иск, с който се иска от съда
да бъде признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че вземането на Л.П. *** за сумата от
9332,00 лева за главница, сумата от 1591,00 лева за лихва за периода
21.04.2012 г. до 18.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата и
сумата 700 лева за разноски, за които е издадена заповед за изпълнение №511 от 18.12.2012 г. по чл.410 от ГПК по
частно гражданско дело №857/2012 година, за сумите както следва: за сумата
от 9 332,00 лева главница, за
сумата от 1591,00 лева за лихва за периода 21.04.2012 г. до 18.12.2012 г., за
сумата от 700 лева за направени разноски в заповедното производство съществува
общо на стойност 12 129,37 лева – като погасен чрез компенсация с
насрещно вземане на „Н.” звено * с ЕИК ********* иск на „Н.” звено * с ЕИК
********* против Л.П. ***, с ЕГН **********, съставляващо задължение по влязло
в сила решение по гр.д.№784/2011 г. по описа на ПлРС, в размер общо на 17 7993,44
лева.
ОСЪЖДА „Н.” звено
* с ЕИК ********* иск, да заплати по сметка на Районен
съд гр.Левски сумата от 485,17
лв., представляваща държавна такса върху цената на уважения иск.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: