Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Левски, 19.11.2013 год.
Районен съд
гр.Левски, І–ви граждански състав, в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА гр.д.№363 по описа за 2013 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211, ал. 5 т. 2,
предложение първо,вр.6 ЗМВР, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и чл.124,
ал.1 ГПК, чл. 211, ал. 5 т. 2, предложение второ ЗМВР.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба на Р.Ц. *** с ЕГН **********, против ГД”ИН”
при МП София трудов спор по ЗДСл във вр. със ЗИНЗС, ЗИН / отм./ и ЗМВР с цена на
исковете 3 909,04 лева, в която се претендира извънреден труд формиран при
неправилно отчитане на 20 часа вместо 24 часа работно време по отношение на
всяко 24 часова дежурство през процесния
период, тъй като по време на това 24 часово дежурство е работил 20 часа на
постова служба, а в останалите 4 часа, когото не е бил на пост е бил или на
разположение на главния надзирател, а ако е в ареста – на командира на отделение
или дежурния по арест, също е изпълнявал трудовите си функции и то на работното
си място, без право да съблича униформата си и да напуска района, поради което
счита, че и тези 4 часа определени формално като почивка, понеже е бил на
разположение и готовност да изпълнява трудовите си функции. Твърди, че въпреки,
че е отработвал 1 (24 часови смени, работодателят му е отчитал 20 часови такива
за положен труд на дежурство. Твърди, че за всяко тримесечие е бил задължен да
полага 23 дежурства от 24 часа, като реално е отработвал по 552 часа в 24
часово дежурство, вместо нормативно предвидените по 504 часа, като разликата от
48 часа но му е заплащана като извънреден труд. За да достигне и отработи
“недостигащите“ според работодателя 4 часа от дежурство отчитано като 20
часово, освен даваните 23 дежурства
вместо необходимите от 21 бр. дежурства
на тримесечие /които са необходими за достигане на законовия норматив от
504 часа/ ищецът е бил длъжен да се явява на работа по време на тридневната си
почивка след 24 часовото дежурство и е отработвал допълнително не по-малко от
още 44 часа на тримесечие. Твърди, че е отработил и положил извънреден труд от
92 часа на тримесечие или за периода от 01.04.
Твърди, че е полагал извънреден труд от общо 54 часа за
13-те тримесечия за периода 01.04.2010 г. до 30.06.2013 г., който труд представлява времето на извършваните
обиски и претърсвания на помещения за затвора за недопустимо внесени предмети и вещества, които действия като
възложени по служба извършвал по 3 пъти на тримесечие с продължителност не по-малко
от час и половина след приключване на 24 часовото дежурство. Този полаган труд
от ищеца извън работното му време не е отчитан като допълнителен не е отчитан
като извънреден и не е заплащан, въпреки че е труд над нормативно предвидения
от 504 часа на тримесечие. Твърди, че тези действия е извършвал по силата на
заповеди издавани по чл.86, ал.1 и от
ППЗИНЗС.
Твърди, че е положил и друг вид извънреден труд, който не му
е заплащан, полаган извън графика за дежурствата му, като е давал 12 часово
дежурство за охрана на лишени от свобода
извън затвора * в болницата в * за времето от 19 часа на 11.09.2012 г.
до 07.00 часа на 12.09.2012 г., за което е бил задължен със Заповед №669/11.09.2012
г. на Зам.началника на Затвора.
Твърди, че по тези три пункта е положил
извънреден труд от 1267 часа, но поради ограничението за заплащане на
извънреден труд до 50 часа но, претендира обезщетение от 3386,50 лева за
периода от 01.04.2010 г. до 30.06.2013 г.
и лихва в общ размер от 522,54 лева за отчетните 13 периода.
Твърди, че доколкото на основание чл.211,
ал.5 от ЗМВР се дължи заплащане за извънреден труд до 50 часа на тримесечие
т.е. общо само за 650 часа за 13-те тримесечия за периода 01.04.2010 г. до
30.06.2013 г., то има интерес по отношение на ответника да се признае за
установено, че ищецът има право на
компенсация с допълнителен отпуск в размер на 617 часа представляваща
разликата между общия размер на положения извънреден труд от 1267 часа и
претендирания за общо от 650 часа на тримесечие общо от 650 часа. В заключение
моли съда: 1. Да осъди ответника да заплати на Р.Ц. за положения от него
извънреден труд за периода от 01.04.
Съдът е указал на ищеца да уточни и
конкретизира претенциите си, което е необходимо с оглед разпоредбата на чл.72,
ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и с молба от 5 юли 2013 година същият е уточнил е и
конкретизирал че има претенции за съединени обективно и кумулативно искови
претенции на 13-сет, осъдителни иска с
правно основание на всеки един от тях
чл.211, ал.5, т.2 предл. Първо ЗМВР,
както следва:
І. 1.за
периода от 01.04.2010 г до 30.06.2010г.за положен 96.5 часа извънреден труд за заплащане до 50 часа за сумата от 260.50
лева; 2.за периода от 01.07.2010 г
до 30.09.2010г.за положен 96.5 часа
извънреден труд за заплащане до
50 часа за сумата от 260.50 лева; 3.
за периода от 01.10.2010 г до 31.12.2010г.за положен 96.5 часа извънреден труд за заплащане до 50 часа за сумата от 260.50
лева; 4.за периода от 01.01.2011 г
до 31.03.2011г.за положен 96.5 часа
извънреден труд за заплащане до
50 часа за сумата от 260.50 лева; 5.
за периода от 01.04.2011 г до 30.06.2011г.за положен 96.5 часа извънреден труд за заплащане до 50 часа за сумата от 260.50
лева; 6. за периода от 01.07.2011 г
до 30.09.2011г.за положен 96.5 часа
извънреден труд за заплащане до
50 часа за сумата от 260.50 лева; 7.за
периода от 01.10.2010 г до 31.12.2010г.за положен 96.5 часа извънреден труд за заплащане до 50 часа за сумата от 260.50
лева; 8. за периода от 01.01.2012 г
до 31.03.2012г.за положен 96.5 часа
извънреден труд за заплащане до
50 часа за сумата от 260.50 лева;9.
за периода от 01.04.2012 г до 30.06.2012г.за положен 96.5 часа извънреден труд за заплащане до 50 часа за сумата от 260.50
лева; 10 .за периода от 01.07.2012 г
до 30.09. 2012г.за положен 96.5 часа
извънреден труд за заплащане до
50 часа за сумата от 260.50 лева; 11за
периода от 01.10.2012 г до 31.12.2012г.за положен 96.5 часа извънреден труд за заплащане до 50 часа за сумата от 260.50
лева; 12. за периода от 01.01.2013 г
до 31.03.2013г.за положен 96.5 часа
извънреден труд за заплащане до
50 часа за сумата от 260.50 лева; 13.
за периода от 01.04.2013 г до 30.06.2013 г.за положен 96.5 часа извънреден труд за заплащане до 50 часа за сумата от 260.50
лева.
ІІ. Уточнил е и е конкретизирал, че предявява
и акцесорни искови претенции, искове
за заплащане на мораторна лихва за забава както следва:
1. иск за кумата от 80.57 лева , за периода
от 01.07.2010 г до 01.07.2013 г. обезщетение
за забава на плащането на положен извънреден труд за второ тримесечие на
2. иск за кумата от 73.80 лева , за периода
от 01.10.2010 г до 01.07.2013 г. обезщетение
за забава на плащането на положен извънреден труд за трето тримесечие на
3. иск за кумата от 67.03. лева , за периода
от 01.01.2011 г до 01.07.2013 г. обезщетение
за забава на плащането на положен извънреден труд за четвърто тримесечие
на
4. иск за кумата от 60.41 лева , за периода
от 01.04.2011 г до 01.07.2013 г. обезщетение
за забава на плащането на положен извънреден труд за първо тримесечие на
5. иск за кумата от 53.69 лева , за периода
от 01.07.2011 г до 01.07.2013 г. обезщетение
за забава на плащането на положен извънреден труд за второ тримесечие на
6. иск за кумата от 46.92
лева , за периода от 01.10.2011 г до 01.07.2013 г. обезщетение за забава на плащането на положен извънреден
труд за трето тримесечие на
7. иск за кумата от 40.12 лева , за периода от 01.01.2012 г до
01.07.2013 г. обезщетение за забава на
плащането на положен извънреден труд за четвърто тримесечие на
8. иск за кумата от 33.41
лева , за периода от 01.04.2012 г до 01.07.2013 г. обезщетение за забава на плащането на положен извънреден
труд за първо тримесечие на
9. иск за кумата от 26.74
лева , за периода от 01.07.2012 г до 01.07.2013 г. обезщетение за забава на плащането на положен извънреден
труд за второ тримесечие на
10.
иск за кумата от 19.97лева , за периода от 01.10..2012 г до
01.07.2013 г. обезщетение за забава на
плащането на положен извънреден труд за трето
тримесечие на
11.
иск
за кумата от 13.21 лева , за периода от
01.01.2013 г до 01.07.2013 г. обезщетение
за забава на плащането на положен извънреден труд за четвърто тримесечие на
12.
иск
за кумата от6.67 лева , за периода от
01.04.2013 г до 01.07.2013 г. обезщетение
за забава на плащането на положен извънреден труд за първо тримесечие на
Съединени са горните 25 осъдителни
претенции /13 по чл.211, ал.5, т.2 пр. първо от ЗМВР + 12 акцесорни искови
претенции по чл.86, ал.1 от ЗЗД / с установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 211, ал.5, т.2, пр.2 от ЗМВР по силата на който иска от съда: Да признае за
установено по отношение на ГД”ИН”, че Р.Ц. има право на компенсация с допълнителен отпуск за 702 часа на основание чл.211, ал.5, т.2 предл. Второ
от ЗМВР за положения от него извънреден труд за периода от 01.04.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор. Навежда доводи, че
гражданския съд е некомпетентен да се
произнесе, тъй като се оспорва
подзаконов нормативен акт Заповед №
ЛС-03-1182/10.10.2007 г.Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк.
д.в, ангажира становище, че исковете са
неоснователни. Твърди се, че със Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на
Министъра на правосъдието е определен реда за разпределение на работното време
в ГДИН и ГДО и териториалните им звена, отчитането му и компенсиране работата
на държавните служители извън редовното работно време, като твърдението на, че
заповедта е нищожна, тъй като противоречи на нормативни актове, не е подкрепено
с доказателства. Твърди се, че съгласно чл.211, ал.4 от ЗМВР за държавните
служители в МВР, извън тези по ал.2 и работещите на смени, се установява
ненормиран работен ден, като те са длъжни при необходимост да изпълняват
служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време. Прави доказателствени искания, представя
Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. С отговора и в неговия срок не е оспорил
представени от ищеца доказателства и
права като срокът му да стори това е изтекъл на 15.08.2013 г.
Ищецът Р.Ц. ***, редовно призован
по делото се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв.И.А. ***
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, чрез своя процесуален представител с писмена молба ,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна. Моли, да му бъдат
присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно установено между страните е, че
през процесния период между тях и съществувало служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността * с място на работа затвора *.
Безспорно установено между страните е, /
което е видно и от приложената към сл.бележка
№ 2292/ 25.06.
Спорно между страните е дължи ли се
заплащане на ищеца на извънреден труд, поради неправилно отчитане на работното
време при 24-часови дежурства и неотчитане изобщо на времето, през което е
извършвал претърсвания и обиски извън работно време и конвоиране на лица извън затвора
*.
В тежест на ищеца е да представи
доказателства в полза на твърденията си, че е положил посочените в исковата
молба часове извънреден труд, формирани чрез 24-часови дежурства през процесния
период, както и от времето, през което е извършвал претърсвания и обиски извън
тези дежурства и конвоиране на лица извън затвора *.
За установяване на спорните обстоятелства
по делото са приобщени писмени
доказателства изискани по реда на чл. 192 от ГПК, разпитани свидетели и е
изслушано заключение на вещо лице.
Установява се по делото от приложената по делото заповед №
ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ /представена с
отговора на исковата молба/ , от т. т. 16
на същата заповед , че времето за почивка по време на даваните дежурства
не се е отчитало като работно време т.е установява се по делото от това
доказателство , че за всяко 24 – часово
дежурство през процесния период на ищеца са отчитани само 20 часа работно
време, което съвпада с времето на постовата служба, като е възприето от
работодателя, че останалите 4 часа са почивка.
Установява се по делото от представените
и приети като доказателства по делото, доказателствата представени с писмо № 4367 / 22.10.
Установява се от приетата по делото
съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и
компетентно дадена, че ВЛ В. Ч.- К. е посетила на място Затвора * и е извършила
проверка на място на Ведомостите за работна заплата, Ежедневната ведомост с
часови графици, Заповедите на Началника на Затвора * свързани с прилагането на чл. 291 т. 2 от
ППЗИН ЗС и чл. 85 ЗИНЗС , План графиците на Главния надзирател утвърдени от
началника на Затвора * за процесния период,Заповедите на Началника на Затвора *
за плановите месечни обиск, претърсване и изземвамане, заповед
за назначаване, акт за встъпване в длъжност, молби и заповеди на Началника на Затвора
* за разрешаван отпуск / т.ч и поради
времена нетрудоспособност /. Установява се от заключението, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за процесният период е било в размер на 583..00
лева формирано като: 259.00 лева за
длъжност + 324.00 допълнителни трудови възнаграждения. Часовата ставка на труд при това брутното
трудово възнаграждение е 3,47 лева. Размерът на часовата ставка на ищеца за извънреден труд съгласно чл.211,
ал.6 от ЗМВР с 50% увеличение е в размер на 5.21 лева.
Установява се също така от заключението на ВЛ,
че ищецът е отработвал по 21 дни в месеца, при 8 часова продължителност на
работният ден и при 8 дневна
продължителност на работната седмица, при което часовата ставка за
извънреден труд е 5,21 лева. Установява се още и че за периода 01.04.2010 година
до 30.06.2013 година ищецът е 231 броя 24 часови дежурства посочени конкретно
по месеци, извършил е 55 бр. конвоиране на лишени от свобода от по 8 часови дежурства, от които 3 бр. за периода
01.10.2011 г. до 31.12.2011 г.; 6 бр. 01.01.2012 г. до 31.03.2012 г.; 24 бр. за
периода 01.04.2012 г. до 30.06.2012 г. 7 бр. за периода 01 01.07.2012 г. до
30.09.2012 г.; 6 бр. за периода 01.10.2012 г. до 31.12.2012 г. 4 бр. за периода
01.01.2013 г. до 31.03.
Видно от
заключението на ВЛ е, че е даден и втори вариант без включени часове по дежурства
за обиск, претърсване и изземане и конвоиране на лица като трудът е 7380 часа
от тях по норматив 6552 часа,
като размерът на положения труд над норматива от 504 часа на тримесечие е 876 часа или за 2654,73 лева. Посочено е в
заключението че и по двата варианта съгласно
нормата на чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР на заплащане подлежат до 50 часа извънреден
труд, а за горницата се дължи отпуск по компенсация, като в заключението е
посочено, че такъв не е заплащан!
Установява се също така, че така положеният
допълнително труд обаче също не е отчитан като извънреден, и съответно не е
заплащан, въпреки че е положен в повече от нормативно определените за
тримесечие 504 часа. От заключението се
установява, че дължимото възнаграждение за положен извънреден труд при извършване
на обиски, претърсвания за 39 броя, като са проверени, съгласно определението
на съда нарядите по Книга за ежедневните наряди / приложени и по делото и
Месечните графици за планови обиск, претърсване и изземване, Заповедите на
Началника на затвора касаещи тези дейности на ищеца по делото/ за периода 01.04.2010
г. до 30.06.2013 г. е за 58,5 часа.
Видно от заключението
на вещото лице е, че ищецът е положил общо 440 часа труд конвоирания на лишени
от свобода до болнични заведения и със заповед още – 72 часа /таблици стр. 417/ , които също не са заплатени.
Установява се от заключението на вещото лице, че ищеца има
право на компенсация с допълнителен отпуск по чл.211, ал.5, т.2 в размер на 400
часа, представляващо разлика между общия размер на положен извънреден труд и
претендирания за заплащане труд.
Установява се от заключението на вещото лице, че дължимата
лихва за забава върху заплащането на главницата от 2766,65 лева е в размер на от 488,87 лева, представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху съответните
главници по тримесечия за положения от ищеца извънреден труд до петдесет часа
на тримесечие, считано от 01.04.2010 г. до предявяване на исковата молба.
От показанията на свидетели Т.И. и И.Д., /л.443-445/, които
съдът кредитира като еднопосочни, логични и в съответствие с останалия събран
по делото доказателствен материал се установява, че ищеца е полагал труд на 24
часови дежурства като през това време, в тъмната част на денонощието той има
право да почива на територията на затвора, без да си съблича униформата и е на
разположение на главният надзирател. От показанията на свидетелите се
установява, че се е случвало да се извършват обиски и претърсвания извън
дежурствата и извън графика за тези дежурства, след приключване на дежурството
и сдаване на поста на следващият дежурен за наряда за постовата служба по график и извън плановите по график
дежурства,като след приключване на постовата служба като
са започвали в 8.00 часа и продължителността
им е час и половина. От показанията на свидетелите се установява също така, че на ищецът е било вменявано задължение със Заповед на Началника да се явява на работа по време на почивките по закон
след 24-часовото дежурство, наричано от свидетелите “на първа почивка”, “на
втора почивка“, за извършване на конвоиране на лишени от свобода извън
територията на Затвора * до Здравни и лечебни заведения и даване на дежурства до явяването на друг полицай, което да встъпи на поста по охраната на конкретния лишен от свобода. Установява се от показанията на свидетелите,
че ищецът е работил извън работно
време и в делнични и празнични
дни и по време на задължително предвидената почивка след 24 часово дежурства.
Въз основа на така събраните
доказателства гласни и писмени и заключение на вещо лице, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност съдът прави следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл.211,
ал.5, т.2, предложение първо, вр. ал.6
ЗМВР.
Предвид наличието на служебно правоотношение между страните
приложими при регулирането на същото са разпоредбите на ЗИНЗС и правилника за
неговото приложение и субсидиарно ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. В ал. 5 т. 2 на
същата разпоредба е предвидено, че работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на
отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за
служителите по ал. 3, а съгласно ал. 6
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 301 ал. 5 и ал. 6 от
ППЗИНЗС при 24- часов график на дежурство до 20 часа са постова служба като
служителите от наряда, които не изпълняват постова служба са на разположение на
дежурния главен надзирател, респ. на командира на отделение или дежурния по
арест, нямат право да се събличат и да напускат района на поделението.
Аналогичен е смисълът на разпоредбата на чл. 317 ал. 1 от ППЗИНЗС, според която
дежурният главен надзирател, командирът на отделение или дежурният по арест при 24- часов режим на работа могат да почиват до
4 часа през нощта, без да се събличат. В хода на
съдебното дирене са разпитани свидетелите Р. М. и И. Д., от показанията на които се
установява, че ищецът е работил с тях като *. Свидетелите твърдят, че работата
им е протичала на дежурства при 24 часов режим, от които 20 часа били постова служба и 4 часа почивка.
Според свидетелите тази 4-часова почивка протичала в обособено помещение в
затвора, като през това време нямали право да напускат затвора и да си свалят
униформата и често били викани за изпълнение на определени служебни задачи.Установява
се също така, че ищецът е полагал извънреден труд след приключване на
24-часовите смени и такъв за обиск на
лишени от свобода и претърствания и изземване на помещения на лишени от свобода.
При преценката на цитираните по- горе разпоредби и събраните
по делото гласни доказателства съдът приема, че четирите часа, определени за
почивка в рамките на 24- часовото дежурство, нямат белезите на същинска
почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през времетраенето
им ищецът не е имал право нито да напуска работното си място, нито да съблече
униформата си и следвало да бъде в готовност да изпълнява задълженията си.
Казано с други думи, ищецът е бил на разположение на работодателя през всички
часове от дежурството, като през четири от тях изпълнението на задълженията му
е било ограничено, но не и напълно преустановено. Оттам следва изводът, че тези
четири часа съставляват част от работното време на ищеца и доколкото последното
надхвърля отчитаното сумарно работно време /отчитано като 20-часово дежурство/
това време съставлява извънреден труд и следва да бъде компенсирано чрез
заплащането на определено възнаграждение.
Друга част на
претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд
касае време за извършване на обиски и претърсвания на помещения в Затвора * ,
като се претендира че е положил и допълнителен, извън посочения
по-горе, извънреден труд от общо 54 часа за 12-те тримесечия /01.04.2010 г. до
30.06.2013 г./, който труд представлява време
на извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора-* за
недопустимо внесени предмети и вещества, и тези му действия като възложени по
служба са извършвани от ищеца един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с
продължителност от не по-малко от час и половина при всяко, като обиските и
претърсванията са правени след приключване на 24-часовите дежурства на ищеца.
Така положеният допълнително труд обаче
също не е отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че
е положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.По делото се представи нарочна книга, и други писмени доказателства представени по реда на чл. 192 от ГПК от
Началника на Затвора * Приложени /, установяващи по безспорен и категоричен
начин участието на ищеца И.Д. в такива
обиски и претърсвания, В подкрепа на
тези доказателства са и показанията на разпитаните по делото свидетели И. и Д. и назначената по делото СИЕ. Съдът кредитира
напълно показанията на тези свидетели, тъй като те се подкрепят и от
приобщените по реда на чл. 192 от ГПК писмени доказателства приложени по делото
в опис с писмо № 365/.03. 10. 2013 год. на Началника на Затвора *,л 133- 411 и отделен
том 1 в том 1-ви от делото, проверени на място в Затвора * и от вещото лице по
изричното разпореждане на съда.
При това положение съдът приема, че ищецът успя и проведе пълно и главно доказване на твърдения от него
факт за положен от него извънреден труд под формата на извършени обиски и
претърсвания извън работно време, поради което в тази му част предявеният
осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
За определяне размера на дължимото се на ищеца възнаграждение
по делото е изготвено и прието заключение на съдебно- икономическа експертиза. Съдът
кредитира варианта от СИЕ, в който е
включен и труд за обиск, претърсване и изземване. В същото е посочено, че за
процесния период 01.04.2010г.
до 30.06.2013 г. незаплатени от работодателя са
останали 531,5 часа, при часова ставка за извънреден труд от 5.42 лева размерът на възнаграждението,
което следва да бъде заплатено на ищеца, възлиза на сумата 2766,65 лева,за труд под 50 часа и последната следва да бъде присъдена със съдебното
решение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В заключение може да се обобщи, че претенцията с правно
основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР следва да бъде уважена за сума в размер на 2766,65 лева,за труд повече от 50 часа на
тримесечие, която сума представлява възнаграждение за 531,5 часа положен извънреден труд през периода от 01.04.2010г.
до 30.06.2013 г., както следва
1. Сумата от 260,27 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
50 часа извънреден труд от положените от
ищеца общо 111 ч. в периода 01.04.2010 г. – 30.06.2010 г.;
2. Сумата от 156,16 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 30 часа извънреден труд в периода
01.07.2010 г. – 30.09.2010 г.;
3. Сумата от 210,82 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 40,5 часа извънреден труд в периода
01.10.2010г.-31.12.2010г.;
4. Сумата от 260,27 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 50 часа извънреден труд от положените от ищеца общо
95 ч. в периода 01.01.2011 г. - 31.03.2011 г.;
5. Сумата от 218,63 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 42 часа извънреден труд в периода 01.04.2011 г. – 30.06.2011г.;
6. Сумата от 260,27 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 50 часа извънреден труд от положените от ищеца общо
51 ч. в периода 01.07.2011 г. – 30.09.2011г.;
7. Сумата от 260,27 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 50 часа извънреден труд от положените от ищеца общо
102 ч. в периода 01.10.2011г. – 31.12.2011г.;
8. Сумата от 260,27 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 50 часа извънреден труд от положените от ищеца общо
138 ч. в периода 01.01.2012г. – 31.03.2012г.;
9. Сумата от 260,27 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 50 часа
извънреден труд от положените от ищеца общо 91 ч. в периода 01.04.2012 г.
– 30.06.2012 г.;
10. Сумата от 260,27 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 50 часа
извънреден труд от положените от ищеца общо 106 ч. в периода 01.07.2012 г.
– 30.09.2012 г.;
11. Сумата от 260,27 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 50 часа извънреден труд от положените от ищеца
общо 106 ч. в периода 01.10.2012 г. – 31.12.2012 г.;
12. Сумата от 98,90 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 19 часа извънреден труд в периода
01.01.2013г.-31.03.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба / 02.07. 2013 година до окончателното й
изплащане.
По исковете с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице и чрез използването на ЕПИ електронен калкулатор
съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд върху сборни главници от 2766.65 лева за периода от 01.04.
2010. до 30.06.2013год. възлиза общо на сумата
от 488.87лева по
тримесечия в исковия период, както следва:
1. обезщетение
за забава за сумата от 82,51 лв.,
считано от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ, представляваща като обезщетение
за забава на плащането положен извънреден труд за второто тримесечие на
2.
обезщетение за забава за сумата от 45,44 лв., считано от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ, представляваща като обезщетение за забава на плащането
положен извънреден труд за третото тримесечие на
3. обезщетение
за забава за сумата от 55,93 лв., считано от 01.01.2011 г. до предявяване
на ИМ, представляваща като обезщетение за забава на плащането положен
извънреден труд за четвъртото тримесечие на
4.
обезщетение за забава за сумата от 62,42 лв., считано от 01.04.2011 г. до
предявяване на ИМ, представляваща като обезщетение за забава на плащането
положен извънреден труд за първото тримесечие на
5.
обезщетение за забава за сумата от 46,74 лв., считано от 01.07.2011 г. до
предявяване на ИМ, представляваща като обезщетение за забава на плащането
положен извънреден труд за второто тримесечие на
6.
обезщетение за забава за сумата от 48,87 лв., считано от 01.10.2011 г. до
предявяване на ИМ, представляваща като обезщетение за забава на плащането
положен извънреден труд за третото тримесечие на
7. обезщетение
за забава засумата от 42,16 лв., считано от 01.01.2012 г. до предявяване на
ИМ, представляваща като обезщетение за забава на плащането положен извънреден
труд за четвъртото тримесечие на
8. обезщетение
за забава за сумата от 35,44 лв., считано от 01.04.2012 г. до предявяване
на ИМ, представляваща като обезщетение за забава на плащането положен
извънреден труд за първото тримесечие на
9.
обезщетение за забава за сумата от 28,69 лв., считано от 01.07.2012 г. до
предявяване на ИМ, представляваща като обезщетение за забава на плащането
положен извънреден труд за второто тримесечие на
10.
обезщетение за забава за сумата от 21,96 лв., считано от 01.10.2012 г. до
предявяване на ИМ, представляваща като обезщетение за забава на плащането
положен извънреден труд за третото тримесечие на
11.
обезщетение за забава засумата от
15,35 лв., считано от 01.01.2013 г. до предявяване на ИМ, представляваща като
обезщетение за забава на плащането положен извънреден труд за четвъртото
тримесечие на
12.
обезщетение за забава за сумата от
3,36 лв., считано от 01.04.2013 г. до предявяване на ИМ, представляваща като
обезщетение за забава на плащането положен извънреден труд за първото
тримесечие на
В този размер и за тези периоди предявените искове следва да се уважат.
По иска с правно основание 124, ал.1 ГПК,
вр.чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение второ
ЗМВР.
Установи се по делото, че ищеца е
положил извънреден труд повече от 50 часа на тримесечие в размер на 876 часа . От тях 531.5часа подлежат
на заплащане , а за останалите 400 часа Ц.
има
право на компенсация с допълнителен
отпуск от 400 часа на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за
положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012г. В този размер предявения иск е основателен и
следва да са признае за установено по
отношение на ГДИН, че ищецът има право на компенсация с допълнителен отпуск в
размер на 400 часа на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за
положения от него извънреден труд в общ размер 876 часа в периода от
01.04.2010г. до 30.06.2013 г.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 600 лв. по представения списък на разноските по чл. 80
от ГПК
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Левченския районен съд държавна
такса върху цената на уважените искове в размер на 230.67 /150.67 +50 лв.+30лв./,
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА основание чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение първо, вр.
ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***, с ЕГН- ********** сумата от 260,27 лв./ двеста и шестдесет лева
и двадесет и седем стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за 50
часа извънреден труд от положените от
ищеца общо 111 ч. в периода 01.04.2010 г. – 30.06.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.07.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА основание чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение първо, вр.
ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов ”№21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. *** , с ЕГН ********** сумата от 156,16 лв. /сто петдесет и шест
лева и шестнадесет стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за 30
часа извънреден труд в периода 01.07.2010 г. – 30.09.2010г. ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 02.07.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА основание чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение първо, вр.
ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата
от 210,82 лв./ двеста и десет
лева и осемдесет и две стотинки /,представляваща допълнително възнаграждение за
40,5 часа извънреден труд в периода
01.10.2010 г. – 31.12.2010 г.; ведно със законната лихва върху главницата,считано
от 02.07.
ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. *** , с ЕГН- ********** сумата от 260,27 лв./ двеста и шестдесет лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за 50 часа извънреден труд от положените от ищеца общо
95 ч. в периода 01.01.2011 г. – 31.03.2011 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.07.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА основание чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение първо, вр.
ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ
на Р.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата от 218,63
лв. /двеста и осемнадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за 42 часа
извънреден труд в периода
01.04.2011г. – 30.06.2011г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.07.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата
от 260,27 лв./ двеста и
шестдесет лева и двадесет и седем стотинки /,представляваща допълнително
възнаграждение за 50 часа извънреден
труд от положените от ищеца общо 51 ч. в периода 01.07.2011г.-30.09.2011г.
ведно със законната лихва върху главницата , считано от 02.07.
ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство
на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата
от 260,27 лв./ двеста и
шестдесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща допълнително
възнаграждение за 50 часа извънреден
труд от положените от ищеца общо 102 ч. в периода 01.10.2011 г. – 31.12.2011 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2013 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***,
с ЕГН ********** сумата от
260,27 лв. / двеста и шестдесет лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща допълнително възнаграждение за 50 часа извънреден труд от положените от ищеца общо
138 ч. в периода 01.01.2012 г. – 31.03.2012 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.07.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2, предложение първо, вр. ал.6
ЗМВР Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата от 260,27 лв. / двеста и шестдесет
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение
за 50 часа извънреден труд от положените
от ищеца общо 91 ч. в периода 01.04.2012 г. – 30.06.2012 г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.07.
ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т. 2, предложение първо, вр.
ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата от 260,27 лв./ двеста и шестдесет лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за 50 часа извънреден труд от положените от ищеца общо
106 ч. в периода 01.07.2012 г. – 30.09.2012г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.07.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата
от 260,27 лв./ двеста и
шестдесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща допълнително
възнаграждение за 50 часа извънреден
труд от положените от ищеца общо 106 ч. в периода 01.10.2012 г. – 31.12.2012 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.
ОСЪЖДА основание чл.211, ал.5, т.2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата от 98,90 лв./ деветдесет и осем лева и деветдесет стотинки/,представляваща
допълнително възнаграждение за 19 часа
извънреден труд в периода 01.01.2013 г. – 31.03.2013 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /02.07.2013
година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***,
с ЕГН ********** сумата от 82,51
лв./ осемдесет и два лева и петдесет и една стотинки / обезщетение за забава на
плащането положен извънреден труд за второто тримесечие на
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***,
с ЕГН **********, сумата от 45,44
лв./ четиридесети пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава на плащането положен извънреден труд за третото
тримесечие на
ОСЪЖДА
на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ
на Р.Ц. ***, с ЕГН **********, сумата от 55,93 лв./ Петдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща като обезщетение за забава на плащането положен извънреден труд
за четвъртото тримесечие на
ОСЪЖДА
на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц.
***, с ЕГН- ********** сумата от 62,42 лв./ шестедесет и два лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за забава на плащането положен извънреден
труд за първото тримесечие на 2011г. върху главницата от 260,27 лв., считано от
01.04.2011 г. до датата на предявяване
на ИМ – 02.07.2013г.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата от 46,74 лв./ четиридесет и шест лева и
седемдесет и четири стотинки /, представляваща обезщетение за забава на
плащането положен извънреден труд за второто тримесечие на 2011г. върху
главницата от 218,63 лв. считано от 01.07.2011 г. до датата на датата
на предявяване на ИМ-02.07.2013 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. *** , с ЕГН- ********** сумата от 48,87 лв./четиридесет и осем лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава на плащането положен извънреден
труд за третото тримесечие на
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. *** , с ЕГН- ********** сумата 42,16 лв./четиридесет и два лева и шестнадесет стотинки /,
представляваща обезщетение за забава на плащането положен извънреден труд за
четвъртото тримесечие на 2011г. върху главницата от 260,27 лв., считано от 01.01.2012
г. до датата на предявяване на ИМ-02.07.2013
г.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. *** , с ЕГН- ********** сумата 35,44 лв./тридесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки /, представляваща обезщетение за забава на плащането положен
извънреден труд за първото тримесечие на
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. *** , с ЕГН- ********** сумата 28,69 лв./двадесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки
/, представляваща обезщетение за забава на плащането положен извънреден труд за
второто тримесечие на 2012г. върху главницата от 260,27 лв. считано от
01.07.2012 г. до предявяване на ИМ 02.07.2013 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. *** , с ЕГН- ********** сумата от 21,96 лв./ двадесет и
един лев и деветдесет и шест стотинки /, представляваща обезщетение за забава
на плащането положен извънреден труд за третото тримесечие на
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Ц. *** , с ЕГН- ********** сумата 15,35 лв./петнадесет лева и тридесет и пет стотинки /,
представляваща като обезщетение за забава на плащането положен извънреден труд
за четвъртото тримесечие на 2012г. върху главницата от 260,27 лв., считано от
01.01.2013 г. до предявяване на ИМ-02.07.2013 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. *** , с ЕГН- ********** сумата 3,36 лв/три лева и тридесет и шест стотинки /, представляваща обезщетение за
забава на плащането положен извънреден труд за първото тримесечие на
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК,
вр.чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение второ
ЗМВР по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21 представлявана от главния директор, че дължи на Р.Ц. ***, с ЕГН **********, отпуск по компенсация за положен от него
извънреден труд в размер 400
часа/ четиристотин часа/,
за периода 01.04.2010 г. до
30.06.2013 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
ГПК, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов” №21, представлявана от
главния директор, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата 600.00лв./ шестстотин лева /., представляваща деловодни разноски съобразно на уважената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 ГПК Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов”№21, представлявана от
главния директор ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Левченския районен съд държавна
такса върху цената на уважените искове в размер на 230.67лева /сборна главница от цената на д.т. върху всеки
един от исковете: 150,67 лв. + 50,00 лв. + 30,00 лв./.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението на основание чл.7
от ГПК да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: