РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _19.01._ 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _деветнадесети декември_ 2014 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _554_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 224 ал.1 от КТ.

В исковата си молба ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като същото е прекратено на 15.07.2014 г. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останало ответника да му дължи сума в размер на 1100 лв., включваща неизплатени заплати и обезщетение за неизползван, но дължим платен годишен отпуск за конкретизирани периоди. Твърди, че е подал заявление, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение, поради което е предявил настоящия иск в дадения й от съда срок.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането му срещу ответника за посочените суми, представляващо неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в РС Левски до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство.

Ответникът е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен срок от получаване на копие от исковата молба, представил е доказателства и е направил доказателствени искания. Изразява становище, че предявения иск е недопустим и неоснователен, че издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК е недопустима тъй като заявителят въобще не е направил изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, респ. липсва индивидуализация на вземането по основание. Твърди се също така, че ответникът не дължи посочените в исковата молба суми и оспорва предявения иск и по размер. Заявява, че между страните е съществувало трудово правоотношение за месеците април и май 2014 г., че по това трудово правоотношение не е изплатил изцяло полагащите се възнаграждения на ищеца, но твърди, че през месец април 2014 г. ищецът е получил авансово нетна сума от 100 лв, през месец май е получил авансово нетна сума от 50 лв. и през месец юни е получил нетни суми на два пъти – 250 и 300 лв., при което дори е получил повече от полагащото му се възнаграждение за месец юни 2014 г. Направено е възражение за прихващане, като с надплатената на ищеца сума от 81,92 лв. се прихване от задължението към него за месец април 2014 г. /евентуално – за месец май 2014 г/. Възразява се и срещу твърдението, че ищецът е имал право да ползва 8 дни платен годишен отпуск, че е имал право на 7 работни дни платен годишен отпуск, респ. и обезщетението за тях не е в размера, посочен в исковата молба, поради което също се оспорва. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното на адв. A. адвокатско възнаграждение и се възразява срещу присъдените в заповедното производство разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 468/2014 г. на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответника.

Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил настоящия иск.

Видно от представените по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и копие от трудова книжка е, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 325 ал.1 от КТ, считано от 15.07.2014 г.

Ответната страна е представила писмени доказателства за платени авансово суми на ищеца.

За установяване дали на ищеца се дължат суми от неизплатено трудово възнаграждение и/или обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и ако се дължат такива, в какъв размер, по делото е назначена съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице е, че след прекратяване на трудовото правоотношение са останали дължими и неплатени суми от ответника на ищеца, които са общо в размер на 808,88 лв. и представляват дължимо неплатено трудово възнаграждение, като посочената сума е в брутен размер. Вещото лице е посочило дължимото трудово възнаграждение и като нетен размер, но предвид трайната съдебна практика, съгласно която се присъждат дължими суми от трудово възнаграждение като брутен размер, съдът следва да съобрази посоченият вариант от вещото лице като брутна дължима сума. От същото заключение се установява, че няма налични дължими и неизплатени суми като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Съдът приема представеното заключение на вещото лице, което е съобразено както с представените документи от страните по делото, така и с находящата се при ответника счетоводна документация. В съдебно заседание ищеца, чрез своя процесуален представител е оспорил обстоятелството, че вещото лице е съобразило представените от ответника и други лица подписани листове за получен аванс, но нито представените документи, като такива, нито положените подписи от ищеца са оспорени, и не са направени съответни доказателствени искания. От заключението на вещото лице се установява, че приложените от ответника листове, представляват неразделна част от ведомостите за работни заплати и че същите представляват първичен счетоводен документ, от който се установяват получени от съответния работник авансово суми на посочения в съответния лист дата.

Предвид представените писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 808,88 лв. представляваща дължимо но неизплатено от ответника на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода месец април – месец юни 2014 г., за която сума следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по отношение на ответника. За разликата над тази сума до сумата от 1100 лв. предявеният иск е неоснователен и недоказан.

По отношение на претендираните разноски от ответната страна, съдът приема, че същите следва да бъдат уважени съразмерно на уважената част от иска, а именно за сумата от 100 лв.

По отношение на претендираните разноски от ищеца:

По делото е направено и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от представените договори за правна помощ към заповедното производство и към настоящото е, че ищцовата страна е заплатила адвокатско възнаграждение общо в размер на 790 лв. - т.е. сума почти равна на дължимото й се трудово възнаграждение. Съдът съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, както и разпоредбата на чл. 7 ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за адвокатурата, приема, че действително заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде присъдено такова в по-нисък размер, а именно минималния такъв от 300 лв.. При това положение разноските на ищеца, съразмерно на уважената част от иска му съответстват на сумата от 200 лв. И тъй като ищеца дължи на ответника разноски в размер на 100 лв. съобразно отхвърлената част на иска, то след приспадане на последните – по компенсация следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 100 лв.

По отношение на направените разноски в заповедното производство, съобразно направеното искане за редуциране на техния размер и съобразно разпоредбата на чл. 7 ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде признато за установено, че се дължи сумата от 150 лв., а не съобразно издадената заповед – в размер на 320 лв.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Г.Г., с ЕГН **********,*** и „Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Я.Х., че „Б.” ЕООД дължи на Г.Г. сумата от 808,88 лв. – главница, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода месец април, месец май и месец юни 2014 г., и законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2014 г. до окончателното й изплащане.

ПРИЗНАВА за установено и вземането на Г.Г. по отношение на „Б.” ЕООД за направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 468/2014 г. в размер на 150 лв.

За разликата над присъдената по-горе главница от 808,88 лв. до присъдената със заповедта за изпълнение сума от 1100 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „БАЛОС” да заплати на Г.Г. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в настоящото производство – по компенсация – в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: