гр. ЛЕВСКИ, _22.12._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет
и трети ноември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _319_ по
описа за _2015_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.
Твърди се, че по силата на договор от 07.04.2010 г. между ЕТ
*** и ***., Б. е встъпил в задълженията на фирма *** ООД, като се е задължил да заплати разсрочено на ищеца сумата
от 2669,64 лв. до края на
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането на ищеца по
отношение на ответника общо за сумата от 3101,93 лв. – от които 2169,64 лв.
главница по договор от 07.10.2010 г. и 932,29 лв. лихва върху главницата за
периода от 01.01.2011 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 12.03.2015 г., ведно със законната
лихва а забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 12.03.2015 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се и направените
деловодни разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. В.Н.
– К. оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че не е
налице действителен договор между първоначалния длъжник и кредитора, от където
пък не е налице валидно встъпване в дълг. Твърди се, че договорът от 07.04.2010
г. е нищожен поради липса на предмет. Оспорва се съществуването на вземането по
отношение на ответника – така както е предявено. Твърди се също така, че ако
въобще съществува вземането, то задължението е солидарно на първоначалния
длъжник и встъпилия в дълг. Оспорва се и претенцията за направените деловодни
разноски.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
По делото е приложено заповедното
производство /ч.гр.д. 100/2015 г./ от което се установява, че въз основа на
подадено от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение е
издадена заповед за изпълнение срещу ответника на основание чл. 410 от ГПК,
срещу която заповед ответникът е подал възражение, след което в едномесечния
срок от съобщението, ищцовото дружество е предявило настоящия иск.
Видно от представения към делото
договор за встъпване в дълг от 07.04.2010 г. е, че *** се е съгласил, че
задължението на Фирма *** ООД на обща стойност 2669,64 лв., за закупени
строителни материали, подробно описани по вид, количество и цена в издадената
данъчна фактура 5019/15.09.2008 г. не е заплатено към момента на подписване на
договора и е встъпил в задълженията на фирмата, като се е задължил да заплати
сумата от 2669,64 лв. до края на
По делото е представена нотариална
покана, с която Б. М.Б. е поканен да заплати дължимите суми общо в размер на
2669,64 лв., като покана е надлежно връчена на 13.06.2014 г. чрез нотариус С.
Л. при отказ на адресата да я получи при приложение разпоредбата на чл. 44 ал.1
изр.5 от ГПК, като след оформяне отказа на адресата да получи поканата, същия
се е явил лично при нотариуса и е получил поканата на 17.06.2014 г.
В съдебно заседание е разпитан в
качеството на един свидетел, който обяснява подробно договорните отношения
между страните, заявява, че действително са получени и не са платени посочените
във фактурата строителни материали, че на датата на подписване на договора във
фирмата се е явил Б., който е встъпил в дълга на фирма „***”, както и че
дължимата сума не е платена.
Съдът дава вяра на показанията на
разпитания свидетел, който макар и служител при едноличния търговец – ищец в
настоящото производство не е заинтересован по какъвто и да било начин от изхода
на делото. Изплащането или не на задължението по съответната фактура за
закупените строителни материали не засяга по какъвто и да било начин неговия
патримониум, свидетеля е предупреден за наказателната отговорност която носи за
лъжесвидетелстване, а и показанията му се подкрепят и от представените по
делото писмени доказателства.
По делото е представено и
удостоверение, видно от което е, че *** АД е удостоверило, че по сметката
/цитирана и в договора за встъпване в дълг/ с титуляр ищеца за периода от
17.06.2014 г. до 10.06.2015 г. не са постъпвали суми от Б. М.Б..
В тежест на длъжника е да представи
доказателства, че е платил задължението. По делото, обаче, не са представени
такива.
Във връзка с възражението на
процесуалния представител на ответника, че не са представени доказателства от
ищеца, че към момента на встъпване в дълг не е съществувал такъв, то съдът
приема, че същото е неоснователно. Видно от цитирания по-горе и сключен между
страните договор е, че към момента на сключването му, с изрично вписана клауза
в договора е, че ответника в настоящото производство е признал съществуването
на дълга, неговия размер и е поел задължението в определен срок да го плати. За
съществуването на дълга към момента на сключване на договора са налице и
свидетелски показания по делото.
Предвид всички събрани по делото
доказателства, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски съобразно
представения списък на разноските, а именно сумата от 1109,81 лв. – включваща
направените деловодни разноски както в настоящото производство, така и в
заповедното производство.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ *** със седалище и адрес на
управление ***, вписан в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *********,
представляван от Д. В.Д. и Б. М.Б. с ЕГН **********,*** ВЗЕМАНЕТО на ЕТ ***/със сочени
по-горе данни/ по отношение на Б. М.Б. /със сочена по-горе самоличност/, който
дължи
сумата от 2169,64 лв.- главница /неплатено задължение по договор от 07.10.2010
г./, сумата от 932,29 лв. – представляваща лихва върху главницата
за периода от 01.01.2011 г. до 12.03.2015 г. /датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение/, законната лихва върху главницата, считано
от датата подаване на заявлението в РС Левски за издаване на заповед за
изпълнение – 12.03.2015 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Б. М.Б. /със сочена по-горе самоличност/ да заплати на ЕТ *** /със
сочени по-горе данни/, направените деловодни разноски в размер на 1109,81
лв. – включваща направените деловодни разноски в настоящото
производство и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: