гр. ЛЕВСКИ, _29.12._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _четиринадесети декември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _391_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.
Твърди се, че на 25.06.2009 г. между *** ЕАД в качеството му
на кредитор и В.Н.К. е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS ********, по силата на който кредитора е
предоставил на К. сумата от 2045,17 евро, която последната се е задължила да
върне, на 47 месечни погасителни вноски – посочени в погасителния план. Твърди
се, че падежът на цялото задължение по кредита е настъпил на 05.06.2013 г.,
поради което цялото задължение по кредита е станало изискуемо. Твърди се, че с
договор за цесия от 08.07.2014 г. сключен между *** ЕАД и *** ЕАД процесното вземане е прехвърлено на последния,
че след извършената цесия няма последвало погасяване на дълга.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1857,97 евро, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 1401,69
евро, представляваща договорна лихва за периода от 25.06.2009 г. до 05.03.2010
г. и 556,21 евро – договорно обезщетение за забава за периода 06.03.2010 г. до
24.03.2015 г. Претендират се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди,
че ответницата е изплатила цялото претендирано задължение съгласно договора, че
не е уведомена за извършената цесия. Оспорва процесуалната легитимация на
ищеца.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представения по делото договор е, че между *** ЕАД и В.Н.К.
е сключен договор за кредит с номер PLUS-******** от 25.06.2009 г., по силата на който ответницата в качеството
на кредитополучател е получила от кредитора *** ЕАД сумата от 4000 лв., като
със същия договор тя се е задължил да върне дадената й в заем сума на 47
месечни вноски всяка по 160,34 лв. с обща стойност на плащанията 7535,88 лв.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от
08.07.2014 г., с който *** ЕАД е
продало на ищцовото дружество *** ЕАД вземанията си срещу длъжниците по
потребителските кредити, които не се изпълняват.
Към настоящата искова молба е приложено уведомително писмо до
ответницата В.Н.К., в качеството й на длъжник по договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-******** от 25.06.2009 г., с което я уведомяват, че всички вземания
към нея произтичащи от този договор, включително и акцесорните парични
претенции /разноски, лихви и др./, свързани с вземанията, които са вече
възникнали и се дължат са прехвърлени на *** ЕАД, като я уведомяват, че от
момента на получаване на това уведомление всички плащания на дължими суми по
договора трябва да бъдат превеждани по сметка на ищцовото дружество – изписана
конкретно в уведомителното писмо /л. 20 от делото/.
Уведомителното писмо за прехвърляне на вземането е получено лично
от ответницата, заедно с исковата молба и останалите приложения към нея на
27.07.2015 г. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано и следва да се
приеме, че процесната цесия има действие за длъжника В.К..
Тъй като К. твърди, че е платила процесните вземания, но няма
възможност да представи писмени доказателства за това, поради незапазването на
вносните бележки, то по делото е изслушан един свидетел и е назначена съдебно
счетоводна експертиза.
В съдебно заседание на 26.10.2015 г. е разпитан С.М. в
качеството на свидетел. Същият заявява, че от В.К. знае, че има кредит, че през
Предвид твърденията на ответницата, че е изплатила дължимите
суми и показанията на свидетеля, че същата в негово присъствие е внасяла суми
за погасяване на кредита, както и споделеното му, че всички вноски по кредита
са издължени, по делото е назначена поисканата от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от констативно съобразителната част на заключението на вещото
лице, както и от самото заключение е, че вещото лице е извършило проверка в
търговските книги на кредитора *** ЕАД и
е установило, че последното плащане по кредита е било на 26.04.2010 г., като
ответницата е платила общо сумата от 1125,34 лв. и е останало дължима главница в размер на 3669,07 лв. – равняваща
се на 1875,97 евро, дължима договорна лихва в размер на 2741,43 лв. – равняваща
се на 1401,69 евро и дължима лихва за забава до подаване на заявлението –
1087,83 лв. – равняваща се на 556,21 евро.
Други конкретни доказателства, освен заключението на вещото
лице за извършени плащания от ответницата по делото не са представени.
Свидетелят М. е бил очевидец на извършени плащания, за които ответницата е
споделила, че са за погасяване на кредит, но същия не уточнява нито към кой
кредитор са извършени плащания, нито какъв е техния размер. Нещо повече,
свидетеля заявява, че през
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по
делото и същото е прието от съда като компетентно изготвено.
Предвид изложеното и всички представени по делото
доказателства, следва да бъде прието за установено задължението на ответницата
за посочените от вещото лице суми към кредитора *** ЕАД към момента на
сключване на договора за цесия между двете дружества. Тъй като, както бе прието
по-горе *** ЕАД е прехвърлило вземанията си на ищцовото дружество по отношение
на ответницата и вземането съществува и към момента в търсения размер,
съобразно приетото по-горе ищцовото дружество се явява носител на тези
вземания. При това положение предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищеца направените деловодни разноски съгласно представения списък
на разноските, а именно разноски по настоящото дело в размер на 1161,29 лв.,
както и разноски в заповедното производство в размер на 642,67 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, вземането на *** ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ул. *** № ***, представлявано от А.Г. по отношение
на В.Н.К.
с ЕГН **********,***, за
сумата
от 1875,97 евро - главница представляваща неизплатени задължения по
договор за потребителски кредит PLUS – ********, сключен между В.Н.К. със сочени по-горе данни и *** ЕАД на
25.06.20097 г., вземането по който договор е прехвърлено на *** ЕАД на
08.07.2014 г. – за което прехвърляне е уведомен длъжника на 27.07.2015 г., за
сумата
от 1401,69 евро – представляваща договорна лихва върху главницата за
периода от 25.06.2009 г. до 05.03.2010 г., за
сумата
от 556,21 евро – представляваща лихва върху главницата за периода от
06.03.2010 г. до 24.03.2015 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 15.04.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА В.Н.К. със сочена
по-горе самоличност да заплати на *** ЕАД със сочени по-горе данни
направените деловодни разноски в настоящото дело в размер на 1161,29 лв., както
и направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 642,67
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: