Р ЕШ Е Н И Е
№
гр.Левски, 08.03.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Левски, І-ви
граждански състав в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наташа Панчева
При секретаря Я.Д., като разгледа докладваното от
съдия Панчева гражданско дело №2 по описа за
Постъпила е искова молба от С.Б.Г. *** с ЕГН ********** против *** АД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор, в която се твърди, че бил в трудово
правоотношение с ответника по делото от 06.02.2006 г., по силата на което била назначен на длъжностт * с код по НКПД:
***. Твърди, че с предизвестие с вх. №
*** година до изп. директор уведомила директора, че прекратява едностранно, без
предизвестие трудовият си договор на основание чл.327, т.2 от КТ, поради
забавяне плащането на тр. възнаграждение за месеците 08, 09, и 10 на 2015
година, като претендира обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Твърди, че на *** на основание чл.327, т.2 от
КТ със заповед е прекратено трудовото
правоотношение. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 2122,64 лева от която: сумата 1504,96
лева представляваща дължимо трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври 2015
година, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 42,21 лева считано от
датата на изискуемостта на всяко вземане
до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата; 2. дължимо обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за срока на
предизвестието в размер на 565,88 лева, ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 9,59 лв., считано от 01.11.2015 г. – датата на изискуемостта на
вземането до *** година датата на подаване на иска в съда, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на иска в съда до окончателното
изплащате на дължимите суми и 3 направените разноски за адвокатско
възнаграждение. Прави искане за
допускане на СИЕ. Представя доказателства.
Ищецът по делото С.Б.Г. редовно
призована не се явява лично по делото,
представлява се от адвокат Л.от *** с редовно
пълномощно по делото.
Ответникът по делото *** АД, със седалище и адрес на
управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор не се явява, изразил е становище делото да се гледа в негово
отсъствие.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно
поделото е, че ищецът е имал сключен Трудов договор от 06.02.2006 година с
ответника.
Безспорно
е по делото, че трудовото й правоотношение е прекратено на 01.11.2015 г.
едностранно от ищцата, поради неплащане на трудовото възнаграждение на
основание чл. 327, т.2 от КТ, считано от същата дата 01.11.2015 година.
Спорно
е по делото дължи ли ответника на ищеца трудовото възнаграждение на ищцата за
месеците август, септември и октомври 2015 година и в какъв размер, ведно с мораторната лихва за
забава в размер на 42,21 лева, считано от датата на изискуемостта на всяко
вземане до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата; 2. Дължи ли ответника на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от
КТ за какъв срок и размер, дължи ли мораторна лихва за забава в какъв размер и
от кога прекомерен ли е размера на
адвокатското възнаграждение на ищеца?
За да
отговори на спорния въпрос съдът прие писмени доказателства изслуша и
заключение на ВЛ съобрази разпоредбите на закона и намери за установено от правна
страна следното:
Видно от представения по делото Трудов договор от
06.02.2006 година е, че ищцата и ответника са били в трудовоправни
взаимоотношения, от което произтича правото
на ищцата да получава възнаграждение за положения труд и задължение на ответника
да му заплаща на договореното трудово
възнаграждение.
Видно от представеното по делото
и не оспорено от ответника заявление с
вх. *** година е, че то е за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение от ищеца поради виновното неизпълнение на задължението на
ответника по чл.128 от КТ за три поредни месеца 08, 09 и 10 на 2015 година;
Видно от представения по делото и
не оспорен от ответника Трудов договор № *** година е, че ищцата и ответника са
били в трудовоправни взаимоотношения, като ищцата е работила като * като първоначално договорът е бил със
срок за изпитване уговорен в полза на работодателя, който в последствие е
преминал в безсрочен и че между страните към 30.10.2015 година е било налично
валидно безсрочно трудово правоотношение.
Видно от представеното по делото ДС
№135/12.02.2015 година и не оспорено от
ответника е, че основното брутно месечно възнаграждение на ищцата е договорено
като размер на сумата от 450 лева с 18 %
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер
на сумата от 81,00 лева общо бруто трудово възнаграждение в размер 531 лева за
пълно работно време от 8.00 часа.
Видно от представената по делото
и не оспорена от ответника Трудова книжка №45 издаден на името на ищцата е, че
последния размер на основно месечно възнаграждение на ищцата е записано като
размер на сумата от 470 лева.
Видно от представените по делото фишове от начислено
за месеците август, септември и октомври на 2015 година и не оспорени от
ответника е, че на ищцата е начислявано трудово
възнаграждение както следва :
1). за
месец август 2015 година върху сумата за основна заплата от 470 лева, с
начисления върху нея, които възлизат на сумата от 692,40 лева бруто и нето
585,29 лева, като са начислени удръжки върху нея в това число и за ДДФЛ 50,90
лева; Лична вноска ДЗПО-УПФ от 2.200 % 12,88 лв.; Лична вноска ЗО 3.200 %
-18,73 лв.; лична вноска ДОО 7.100% - 41,56 лв.; лична вноска фонд безработица
0.400 = 2.34 лв. като е отразено, че сумата за получаване от ищцата за този
месец е 585,29 лева;
2). за
месец септември 2015 година, върху сумата за
основна заплата от 470 лева, с начисления върху нея, които възлизат на
сумата от 478,02 лева бруто и нето 400,02 лева, като са начислени удръжки върху нея в това число и за
ДДФЛ 29,18 лева; Лична вноска ДЗПО-УПФ от 2.200 % - 8.80 лв.; Лична вноска ЗО 3.200 % - 12.80
лв.; лична вноска ДОО 7.100% - 28.40 лв.; лична вноска фонд безработица 0.400 =
1.60 лв. като е отразено, че сумата за получаване от ищцата за този месец е
400,02 лева;
3). за
месец септември 2015 година, върху сумата за основна заплата от 470 лева, с
начисления върху нея, които възлизат на сумата от 961,45 лева бруто и нето
900,26 лева, като са начислени удръжки върху нея в това число и за ДДФЛ – 95,25
лева; Лична вноска ДЗПО-УПФ от 2.200 %- 7.36 лв.; Лична вноска ЗО 3.200 %
-10.70 лв.; лична вноска ДОО 7.100% - 23.74 лв.; лична вноска фонд безработица
0.400= 1.34 лв. като е отразено, че сумата за получаване от ищцата за този
месец е 900,26 лева като общата сума за
м.08, м.09 и м.10 на 2015 година е посочена като размер на 1855,57 лева.
По
делото е изслушано и заключение по назначената СИЕ.
От
обсъдените по делото доказателства се установи, че ищцата е работила при
ответника за периода 06.06.2006 година до 01.11.2015 година. Ищцата претендира да й се изплати сумата 1504,96 лева представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месеците август, септември и октомври 2015 година. Ответникът
не е представил по делото счетоводна документация, представил е само фишовете,
а те не са ведомостите. Съдът е приел,
че същият е създал пречки и за доказани фактите. Представил е със становището си фишовете за
работна заплата (които ищцата е представила по делото с ИМ), но не и
разплащателните ведомости, за които е бил задължен. Съдът с протоколно
определение от 23.02.2016 година на основание чл.161 от ГПК е приел за доказани
фактите относно, които ответникът е създал пречки за събирането им. Вещото лице е установило, че ответникът не е
осигурявал ищцата за месеците август, септември и октомври 2015 година. Твърдението
на ищцата, че не е изплатено дължимото трудово възнаграждение е отрицателен
факт и тежестта на доказване е на ответника по делото. Същият не е ангажирал
доказателства, че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищцата .
Той не е представил по делото исканата по реда на чл.190 ал.1 от ГПК счетоводна документация -ведомостите,
представени са само фишове за начислено тр. възнаграждение. Следва да се
приеме, че исковата претенция е основателна и доказана, но до размер на
дължимото възнаграждение. Ищцата претендира за заплащане на сумата
1504,96 лева представляваща дължимо трудово възнаграждение за месеците
август, септември и октомври 2015 година, ведно с мораторната лихва за забава в
размер на 42,21 лева, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата. То е вразмер на сумите 585,29 лева за месец
08.2015 година, 400,01 лева за месец 09.2015 година и 334,38 лева за месец 10.2015
година. Но дължимото се на ищцата трудово възнаграждение, за всеки един от
месеците е: за месец август 2015 година брутното възнаграждение е в размер на
сумата от 585,29 лева, от които следва да се спадне сумата на получения от
ищцата аванс от 190 лева и след приспадане му и на сумите за публичноправните
задължения за данъци ДОО, ЗО УПФ и фонд безработица сумата остава 268,20 лева
за месец август 2015 година; за месец септември 2015 година брутното
възнаграждение е в размер на сумата от 400,02 лв., от които следва да се спадне
сумата на получения от ищцата аванс от 190 лева и след приспадане му и на сумите за
публичноправните задължения за данъци ДОО, ЗО УПФ и фонд безработица сумата
остава 129,00 лева за месец септември 2015 година и за месец октомври 2015
година брутното възнаграждение е в
размер на сумата от 334,38 лв., от които следва да се приспаднат на сумите за
публичноправните задължения за данъци ДОО, ЗО УПФ и фонд безработица сумата и
остава 257,73 лева за месец октомври 2015 година. Получените суми като аванс за
месеците 08.2015 и 09.2015 година са получени от ищцата, а сумите за публичноправните
задължения за данъци ДОО, ЗО УПФ и фонд безработица не са
дължими суми като трудово възнаграждение за работника по смисъла на чл.128 от
КТ, а представляват публичноправно задължение към държавата и размерът им
следва да се приспадне от брутното трудово възнаграждение. Работодателят е длъжен в
установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съдът намира за основателен, но доказан до размера на сумата от 654,93 лева и следва да се отхвърли
за горницата над тази сума.
Искът по чл.86 от ЗЗД и е акцесорен. При така установеното на ищцата се дължи и лихва върху
главницата от 654. 93 лева т.е .за
сумата от сборна главница от 26,71 лева
от датата на изискуемостта на всяко едно от
вземането (01.09.2015 година до 04.01.2016 година – 9,40 лева, сумата от
3,44 лева за периода 01.10.2015 година до 04.01.2016 година и сумата 4,66 лева
за периода 01.11.2016 г. до 04.01.2016 година) трудови възнаграждения до датата
на завеждане на иска.
Предявен е иск от ищцата за
изплащане на дължимо обезщетение по за срока на предизвестието в размер на 565,88 лева, ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 9.59 лв.,
считано от 01.11.
Видно от обсъдените и неоспорени
доказателства е, че ТПО между страните е безсрочно, а размерът на БТВ (брутното
трудово възнаграждение) е в размер на сумата от 565,88 лева, до този размер
искът следва да бъде уважен.
Искът по чл.86 от ЗЗД и е
акцесорен. При така установеното на ищцата се дължи и лихва върху тъй като е
наличие и неизпълнение на парично задължение ответникът й дължи и законната
лихва върху главницата и лихва за забава от 9,59 лева считано от 01.11.2015
година до датата на завеждане на исковата молба – 04.01.2016 година.
Ищцата е предявила иск по чл.78
от ГПК за заплащане на направените по делото разноски за адвокат. Видно от
представения на л.4 от делото Договор за
правна защита и съдействие серия А №04993 от 09.12.2015 година е, че е
договорено, но и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 380 лева. Ответникът е направил искане за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира искането за
неоснователно. Размера на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, б.„б” от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е обвързан от една страна с
размера на минималната установена за страната работна заплата към момента на
сключване на договора за правна помощ, но и от размера на претендираната
сума. Претендирана е сума от ищцата в
исковата й молба в размер на 2122,64 лева. Видно от Договор за правна защита и
съдействие серия А №04993 от 09.12.2015 година е, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 380 лева, т.е. съобразно Наредбата и съответствие с минималната
работна заплата по ПМС. Разноските са направени от ищцата. Искът като
основателен следва да бъде уважен. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 380 лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение.
При
този изход от делото ответника следва да бъде осъден да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на съдебното ведомство ВСС – Районен съд Левски
направените по делото разноски за вещо лице в размер на 150,00 лв. и държавна
такса в размер на 50,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.242, във
вр. с чл.128 от КТ *** АД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор ДА
ЗАПЛАТИ на С.Б.Г. *** с ЕГН **********, сумата от 654,93 (шестстотин петдесет и
четири лева и 93 стотинки) лева за трудово възнаграждение за периода 01.08.2015 г. до 30.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля
искът за горницата над сумата 654,93 лева до претендирания размер като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД *** АД , със седалище и адрес на
управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.Г. *** с ЕГН **********, сумата от 26,71 (двадесет и шест лева и 71
ст.) лева представляваща
лихва за забава върху главницата от 654,93 лева за периода от 01.08.2015 година
до 04.01.2016 година, като отхвърля искът за горницата над сумата до
претендирания размер като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.221, т.1 от КТ *** АД,
със седалище и адрес
на управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.Г. *** с
ЕГН **********, сумата от 565,88 (петстотин шестдесет и пет лева и 88 ст.) лева, представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срокът на предизвестието.
ОСЪЖДА
на основание чл.86 от ***
АД, със седалище и адрес на
управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп.
директор ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.Г. *** с ЕГН **********, сумата от
9,59 (девет лева и 59 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 565,88 лева за периода от 01.08.2015 година до 04.01.2016 година.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от
ГПК *** АД, със
седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп.
директор ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.Г. *** с ЕГН **********, сумата от
380 (триста и осемдесет) лева за разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от
ГПК *** АД, *** АД, със
седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп.
директор ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
съдебното ведомство – ВСС – РС – Левски сумата от 150,00 лв. за разноски
за вещо лице и сумата от 50,00 лв. за държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че същото е обявено с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: