гр.Левски,
02.02.2016
г.
Районен съд гр.Левски, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Съдебни заседатели:
при участието на
секретаря И.П.
прокурора … сложи за разглеждане гр. дело № 639
по описа за 2015 год., докладвано от съдия Панчева.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА П.А.С. – редовно призована – явява се лично,
представлява се от адвокат Б. Б. от ПлАК с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Е.А.А. – редовно призована – не се явява,
представлява се от адвокат Е. Р. от ПлАК с пълномощно по делото.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВОКАТ Б. – Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Р. – Да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото в
дн.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание
чл.143 от ГПК съдът покани страните към спогодба.
АДВОКАТ Б. – Ув.
г-жо съдия, предвид изключително лошите личния отношения между и ответницата
спогодба по делото няма как да бъде постигната, заявявам обаче, че със съгласието
на доверителката ми на основание чл.232 от ГПК оттеглям предявения по делото
иск, с оглед оттеглянето за което съгласието на ответната страна не иска до
приключване на делото в първото съдебно заседание, моля да прекратите производството
по делото, поради оттегляне на иска.
АДВОКАТ Р. – Във връзка със становището на ищцовата страна, действително
не се изисква нашето съгласие или несъгласие, но моля след като прекратите
делото, тъй като съм направила своевременно искане за заплащане на полагащите
ми се разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да определите
полагащото ми се адвокатско възнаграждение въз основа на стойността на
предметна на делото и да осъдите ищцовата страна да ми го заплати. На основание
чл.78, ал.4 от ГПК претендирам направените разноски.
РЕПЛИКА АДВОКАТ Б. – Аз
ще Ви моля да не уважавате това искане за присъждане на разноски. Видно от
доказателствата по делото колежката е поела процесуалното представителство на
ответницата безплатно, това изрично е отбелязано в приложеното към делото пълномощно
и договор за правна помощ, не са налице основания за присъждане на разноски в
полза на ответната страна на соченото основание – чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, въпросната разпоредба позволява присъждане на материално
затруднени лица, по делото няма как да се приеме, че ответницата е пак
подчертавам материално затруднено лице. Закона за адвокатура не дава дефиниция
на понятието „материално затруднено лице” по смисъла на посочената разпоредба,
по аналогия обаче за преценката и за обяснение за съдържанието на това понятие
следва да се прилага разпоредбата на чл.80 от ГПК, която дава основание за
освобождаване от съда на лица в материално затруднено положение от държавни
такси, съгласно сочената разпоредба от подобни такси си освобождават материално
затруднени лица. Материалното затруднение в случая от разпоредбата на чл.83,
ал.2 от ГПК се преценява с оглед доходите на лицето и неговото семейство,
подчертавам, от имущественото състояние, удостоверено с декларация, пак
подчертавам с декларация, от семейното му положение, от здравословното му
състояние, трудова заетост и от възрастта. Съобразявайки всички тези
изчерпателно изброени в закона обстоятелства няма как да се приеме, че
ответницата е материално затруднено лице. По делото няма никакви доказателства
за доходите на нейното семейство, а за този спор трябва да има такива.
Имущественото й състояние не позволява тя да бъде третирана като материално
затруднено лице, все пак тя притежава недвижим имот, който е на значителна
стойност в централната част на град ***. Видно от отговора на исковата молба ответницата не живее в
този имот, т.е. тя спокойно може да го отдава под наем и да реализира доходи от
него. Здравословното състояние на лицето предвид възрастта му това е ясно,
младо, трудово способно лице, което има всички възможности да се труди, но явно
не желае да го направи след като се регистрира като безработно, т.е. при тези
данни за личността и имущественото състояние на ответницата няма как да се приеме,
че тя е материално затруднено лице по смисъла на чл.38 от Закона за
адвокатурата за това считам, че искането на колежката за присъждане на разноски
на това основание се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
ДУПЛИКА АДВОКАТ Р. – Очевидно
колегата не е запознат със задължителната практика на ВКС по въпроса за
разноските, с която аз скоро имах случай да се запозная изчерпателно заради
подробен казус, който стигна и до окръжен съд, делото за счупения крак на Д****, делото е на РС – Левски, на колегата мога да му дам
всички определения и решения на ВКС, чл.83 е неприложим в случая, абсолютно
достатъчно е в самия договор за правна защита и съдействие да е посочено, че
защита са осъществява безплатно, посочила съм и основанието на това, а именно чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Не се изиска лицето да доказва с
декларация или по друг начин тежкото си материално положение, а то че е такова
е очевидно и от факта на отговора, в който точно са изложени тези
обстоятелства, но когато се преценява от съда дали действително лицето има
нужда от такава помощ е от значение единствено отразеното в договора и да е
направено своевременно искане, не се изискват доказателства за такова нещо,
това е задължителната практика на ВКС, ето защо Ви моля да ми уважите искането
за заплащане на деловодни разноски. Относно това, че притежава имот самото
тълкувателно решение на ВКС, касаещо вече основата, предмета на делото е казано,
че точно подарения имот е подарен за да може това лице някога да има възможност
да живее и не може да се приема като доказателство, че то има средства или възможност
да дава издръжка и да издържа себе си, отделно от това в гр.*** няма търсене на жилища за да се отдават под наем, така
че този аргумент е несъстоятелен.
АДВОКАТ Б. – Аз продължавам да твърдя, че
предвид тези данни по делото за възрастта и материалното положение на
ответницата няма как да бъде материално
затруднено лице.
Съдът намира,
че искането на адвокат Б. по чл.232 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено.
С отказа от иска съдът се десезира от правния спор.
По повод искането на ответника за заплащане на
възнаграждение съдът намира следното: ответникът има право на разноски и в
случай при прекратяване на производството по делото, поради отказ от иска. По делото
отказът е направен преди доклада на съда по делото в първото по делото съдебно
заседание. Ответникът за своята защита е ангажирал адвокат в лицето на адвокат
Е.Р. Същата е изготвила отговор на исковата молба, ведно с
доказателства приложени към него. Към отговора на исковата молба е представила
и договор за правна помощ, в който е посочено, че е поета безплатно защита и
правно основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно
постоянната практика на ВКС на ответникът се дължат разноски за защита и в
хипотезата като посочената, чл.38 от Закона за адвокатурата дава право на
адвоката-пълномощник на страна в производството да дава безплатна правна помощ,
но този труд на адвоката следва да се заплаща при поискване. Видно от представените
доказателства по делото с отговора на исковата молба е, че ответницата е
посочила, че е безработна от 2009 г. насам. Съгласно Наредба №1 за минималните
размери на адвокатски възнаграждения изменена 2010 г. за защита за дела с
определен материален интерес сумата, която се дължи за защита по делото е в
размер на 702 лева – чл.7, ал.2, т.3. Тази сума обаче е за първата инстанция до
приключване на делото на тази инстанция, ето защо съдът намира че, с оглед
фазата в която се намира съдебното производство и обстоятелството, че
ответникът не е заплатил сума на адвоката си, че следва да се постанови
определение, с което сумата следва да бъде изплатена не на страната, а на
адвоката. Съдът намира, че следва да бъде изплатено на адвоката на ответника
възнаграждение в размер на ½ от сумата от 702 лева, тъй като същият е
изготвил отговор, съгласно изискванията на чл.131 от ГПК, останалата част от
сумата съдът намира, че би могла да бъде за провеждане на съдебни заседания и
изготвяне на писмена защита по делото, ето защо съдът намира, че следва да
бъдат заплатени на основание чл.7-8, ал.4, във вр. с чл.38 от ЗА в размер на
сумата от ½ от 702 лева, а именно 351 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№639 по описа на РС – Левски за 2015 г., поради оттегляне
на иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.4, във вр. с чл.38 от ЗА П.А.С. ***, ЕГН *********
да заплати на адвокат Е. Г. Р. от ПлАК, сумата от 351 (триста
петдесет и един) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в едноседмичен срок и за двете страни, считано от днес.
Протоколът е написан в с.з., което приключи в 10:51 часа.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: