В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в съдебно заседание на _дванадесети септември_ две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМИРА АТАНАСОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Я.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №_687_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 232 ал.2 във връзка с чл. 228 във връзка с чл. 79 от ЗЗД – за претендирани суми по сключен договор за наем, по чл. 92 от ЗЗД – за претендирана неустойка.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между Община * и ответника е сключен договор за наем от 20.02.2012 г., който е изтекъл на 20.02.2015 г. Твърди се, че от м. септември 2013 г. до датата на прекратяване на договора ответникът не е платил дължимия се наем, че дължимата месечна наемна вноска е била в размер на 43,20 лв. и че въпреки многократните опити Община * да си събере дължимият наем доброволно, ответникът не е изпълнил задължението си. Твърди се също така, че след изтичане срока на договора ответникът не е преустановил ползването на имота.

Моли се съда да постанови решение, с което:

- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 763,20 лв., представляваща дължим наем за периода от м. септември 2013 г. до 20.02.2015 г.,

- да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 58,57 лв. – представляваща неустойка за забава за всеки месец съгласно чл. 2.2. от договора за наем до 20.02.2015 г.,

- да осъди ответника да заплати на ищеца законната лихва върху главницата от 763,20 лв., считано от 20.02.2015 г. до окончателното й изплащане,

- да осъди ответника да предаде владението на имота, предмет на договора,

- да присъди на ищеца направените деловодни разноски.

Ответникът в срока за отговор е представил такъв, като е изразил становище, че предявения иск е неоснователен. Счита, че договорът между страните е нищожен в частта, отнасяща се до заплащане на наем, поради противоречие с императивна норма на закона – чл. 295 ал.27 от ЗЕС, поради което се моли съда да прогласи нищожността на договора, с всички произтичащи от това последици.

В насрещната искова молба се твърди, че по сключения договор за наем между страните дружеството е платило на Община * суми в размер на 792,50 лв. като месечен наем за периода от 20.02.2012 г. до 31.08.2013 г. Тъй като счита, че договора е нищожен предвид разпоредбата на чл. 295 ал.7 от ЗЕС, то и платените суми за наем се явяват платени без основание. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди Община * да заплати на „Н.” ЕООД * сумата от 792,50 лв., представляваща неоснователно получени суми за наем за периода от 20.02.2012 г. до 31.08. 2013 г. /при първоначална липса на основание/, както и сумата от 200 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.03.2012 г. до 31.08.2013 г. Претендира и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор, ответникът по насрещния иск не е изразил становище по същия, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото договор за наем /л.8 и 9 от делото/, сключен между страните на 20.02.2012 г. е, че по силата на същия Община * в качеството си на наемодател е отдала под наем част от недвижим имот – публична общинска собственост, представляващ 2 кв.м. от тераса и фасада на петия етаж на 6 етажна административна сграда с идентификатор *, находяща се в поземлен имот с идентификатор * *** за монтаж на два броя антени за интернет срещу задължението на наемателя „Н.” ЕООД да заплаща договорена наемна цена в размер на 43,20 лв. с ДДС месечно.

По делото е приложена разпечатка за актуално състояние на „Н.” ЕООД от търговския регистър, от който се установява предмета на дейност на търговеца, който включва интернет доставка, изграждане и поддръжка на мрежи.

От приетото заключение по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че по сключения между страните договор за наем „Н.” ЕООД е платило на Община * сума в размер на 792,50 лв. за периода от 20.02.2012 г. до м. август 2013 г. Установява се, че от месец септември 2013 г. до месец февруари 2015 г. не са заплащани суми по договора за наем, като техния размер е 763,20 лв. Със заключението са посочени и размери на евентуално дължими лихви върху платените и неплатените суми за наем, както и евентуален размер на неустойка съгласно договора за наем.

Съгласно разпоредбата на чл. 295 ал. 7 ЗЕС „използването на мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти – публична общинска собственост, за прокарване, преминаване и поддържане на електронни съобщителни мрежи на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, е безвъзмездно, включително за ведомствата по чл. 3.”

В настоящия случай видно от договора е, че на ответника е отдаден за използване имот публична общинска собственост и същия – съгласно чл.І се използва „за монтаж на два броя антени за интернет” – т.е. имота, който е публична общинска собственост се използва за поддържане на електронни съобщителни мрежи.

По делото в писмената защита на процесуалния представител на Община * е направено възражение, че „Н.” ЕООД, позовавайки се на разпоредбата на чл. 295 ал.7 от ЗЕС не е представил доказателства доказателства /лицензи, удостоверения и др./, от които да е видно, че същия е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за да се приеме, че по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 295 ал.7 от ЗЕС. Съдът приема, че факта, че „Н.” ЕООД е предприятие, което предоставя електронни съобщителни мрежи и/или услуги не се нуждае от доказване, не само защото възражението е направено едва с писмената защита /т.е. този въпрос не е бил спорен между страните, а съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти/, но и предвид обстоятелството, че Комисията за регулиране на съобщенията поддържа публичен регистър на предприятията, уведомили комисията за намеренията си да осъществяват обществени електронни съобщения /по чл. 33 ал.1 т.1 от ЗЕС/. Тъй като регистъра е публичен – т.е. достъпен за всички, то и вписаните в него данни са общоизвестни. Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК не подлежат на доказване общоизвестните факти. Извършвайки служебна справка в цитирания по-горе публичен регистър, съдът констатира, че „Н.” ЕООД е вписан в регистъра на предприятията, уведомили комисията за намеренията си да осъществяват обществени електронни съобщения /по чл. 33 ал.1 т.1 от ЗЕС/, т.е. по отношение на него са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 295 ал.7 от ЗЕС и същия има право да използва имотите – публична общинска собственост безвъзмездно за посочените цели.

Разпоредбата на чл. 295 ал.7 от ЗЕС е в сила от 29.12.2011 г. - преди сключването на договора за наем, който е сключен на 20.02.2012 г., поради което сключения договор за наем се явява нищожен поради липса на основание.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният от Община * иск за присъждане на суми дължими за наем по сключения договор за наем между страните е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид извършената по-горе констатация, че сключения между страните договор за наем е нищожен, поради липса на основание, то и платените от „Н.” ЕООД суми за наем по този договор се явяват платени без основание и като такива на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД подлежат на връщане от Община *. Размера на дължимата сума е установен от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза и същия е 792,50 лв. за която сума предявения насрещен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. По отношение на претендираната лихва в размер на 200 лв., съдът приема, че същата е основателна и доказана до размера посочен от вещото лице, а именно за сумата от 63,43 лв., като за разликата над тази сума следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, следва да бъде осъдена Община * да заплати на „Н.” ЕООД направените деловодни разноски в размер на 250 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА *, представлявана от д-р К.В.Д. – кмет на Община *, с адрес: ***, с ЕИК ********* против „Н.” ЕООД със седалище ***, с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 232 ал.2 във връзка с чл. 228 във връзка с чл. 79 от ЗЗД – за претендирани суми по сключен договор за наем от 20.02.2012 г. за сумата от 763,20 лв. – представляваща дължим наем за периода от м. ІХ.2013 г. до 20.02.2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА *, представлявана от д-р К.В.Д. – кмет на Община *, с адрес: ***, с ЕИК ********* против „Н.” ЕООД със седалище ***, с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД – за претендирана неустойка в размер на 58,57 лв. по договор за наем от 20.02.2012 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ОСЪЖДА ОБЩИНА *, представлявана от д-р К.В.Д. – кмет на Община *, с адрес: ***, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Н.” ЕООД със седалище ***, с ЕИК ********* сумата от 792,50 лв., представляваща сума получена без основание по нищожен договор за наем, сключен между страните на 20.02.2012 г. – при първоначална липса на основание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 86 от ЗЗД ОСЪЖДА ОБЩИНА *, представлявана от д-р К.В.Д. – кмет на Община *, с адрес: ***, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Н.” ЕООД със седалище ***, с ЕИК ********* сумата от 63,43 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 792,50 лв., получена от Община * за периода от 20.02.2012 г. до м. август 2013 г. по договор за наем, сключен между страните на 20.02.2012 г. – при първоначална липса на основание.

За разликата над сумата от 63,43 лв. /присъдена лихва/ до претендираната лихва от 200 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск за лихва като неоснователен и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ОБЩИНА *, представлявана от д-р К.В.Д. – кмет на Община *, с адрес: ***, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Н.” ЕООД със седалище ***, с ЕИК ********* сумата от 250 лв. – представляваща направените деловодни разноски пред РС Левски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: