гр. ЛЕВСКИ, _19.01._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _двадесeти декември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _579_ по
описа за _2016_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:175133827,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост” бул. „Цариградско
шосе” 159, представлявано от К.С.С. и Ж.В.П., срещу Ф.А.М., с ЕГН**********, с
адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът се
е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на
периодичния печат и обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричната им приемане от страна на потребителите. Твърди, че
съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия
за периода от 24.12.2015 г. до 25.04.2016 г., а от своя страна ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от
ищеца фактури, в които са посочени конкретно дължимите суми на стойност
съответно: 139.78 лв., 106.38 лв., 27.26 лв., 3.78 лв., които са станали
изискуеми. Общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата към
датата на депозиране на заявлението е 277.20 – главница по неплатени фактури и
7.94 лв. законна лихва за забава, считано от 01.03.2016 г. до 01.07.2016
г.
Твърди, че ищецът е депозирал срещу
ответника заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. 440/2016 г. Сочи, че длъжникът е упражнил правото си
по чл. 414 от ГПК да подаде възражение в законоустановения срок срещу така
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва
вземането на кредитора. въз основа на което е издадена заповед за изпълнение,
срещу която ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.
Моли се съда да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено, че
длъжникът Ф.А.М. по издадената Заповед за изпълнение дължи на ищеца следните
суми:
- сумата от 277.20 лв. главница за използваната
и незаплатена електрическа енергия за периода от 24.12.2015 г. до 25.04.2016
г.;
- сумата от 7.94 лв.- законна лихва за
забава, считано от 01.03.2016 г. до 01.07.2016 г., съгласно приложената по
делото справка за възникнали задължения;
-
законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
главницата.
Претендират се и направените разноски за
образуване на заповедното производство по чл. 410 от ГПК в размер на 83.00 лв.
както и разноски за образуване на настоящото производство, вкл. и такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 162 лв., както допълнителни предстоящи
разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства
с исковата молба.
Ответницата се явява в съдебно заседание,
като заявява, че сумата я дължи, че тя е собственик на имота, има издадени
бележки за изразходвания от баща й ток.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и изразеното становище на ответницата в проведеното
открито съдебно заседание, счита, че следва да приложи разпоредбата на чл. 237
от ГПК и че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.
С исковата молба, както и с допълнителна
молба до РС – Левски ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение по преда
на чл. 237, ал.1 от ГПК.
Настоящото решение, с оглед разпоредбата
на чл. 237, ал.2 от ГПК се постановява въз основа на признание на иска в с.з., поради което същото
не следва да се мотивира по същество. В
случая не е налице никоя от хипотезите на чл. 237, ал.3 от ГПК.
Ищецът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
При този изход на делото, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените
от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът представя списък на разноските, които следва да бъдат
присъдени.
Следва ответникът да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски общо в размер на 255 лв. по заповедното и
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл.
107 от ЗЕ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Ф.А.М., с
ЕГН**********, с адрес: *** дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК:175133827, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”
бул. „Цариградско шосе” 159, представлявано от К.С.С. и Ж.В.П. сумата от 277.20
лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
24.12.2015 г. до 25.04.2016 г., със законната лихва върху тази сума, считано от
08.07.2016 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до окончателното й изплащане; сумата от 7.94 лв. законна лихва за
забава, считано от 01.03.2016 г. до 01.07.2016г.
ОСЪЖДА Ф.А.М., с ЕГН**********, с адрес: ***
да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК:175133827, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Младост” бул. „Цариградско шосе” 159, представлявано от К.С.С. и Ж.В.П., на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски в исковото и заповедно производство
общо в размер на 255 лв.
РЕШЕНИЕТО СЕ ПОСТАНОВЯВА по реда на чл.
237, ал.1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: