РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _20.12._ 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _двадесет и девети ноември_ 2016 г. в състав:

 

                 Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                       Съдебни заседатели:

                                                                Членове:

при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _584_ по описа  за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 245 ал.2, по чл. 221 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от С.И. ***, ЕГН**********, чрез адв. Е. Р., срещу „М.” ЕООД. В исковата молба се твърди, че ищцата е работела при длъжника по трудов договор, като последната длъжност е била * в ***. Със Заповед №105/29.07.2016 г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ е прекратен, считано от 01.08.2016 г. трудовият договор, поради неизплащане в срок на трудовото възнаграждение, като по време на действие на договора не е изплащан целият размер на полагащите й се възнаграждения. Твърди, че работодателят я е снабдил със справка по чл. 128а от КТ, според която й дължи трудови възнаграждения в общ размер 5589.90 лв.:

- за месец 12.2014 г. – 759,28 лв.; за месец 06.2015 г. – 246,21 лв.; - за месец 07.2015 г. – 246,71 лв.; - за месец 08.2015 г. – 239,39 лв.; - за месец 09.2015 г. – 236,10 лв.; за месец 10.2015 г. – 247,68 лв.; за месец 11.2015 г. – 231,52 лв.; за месец 12.2015 г. – 263,22 лв.; - за месец 01.2016 г. – 255,31 лв.; - за месец 02.2016 г. – 230,12 лв.; - за месец 03.2016 г. – 254,40 лв.; - за месец 04.2016 г. – 255,90 лв.; - за месец 05.2016 г. – 278,81 лв.; - за месец 06.2016 г. – 608,05 лв.; - за месец 07.2016 г. – 1237,20 лв.;

Сочи, че в отношенията с ответника не са уговаряли друго, освен предвиденото в разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ изплащане на трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец на два пъти, поради което следва да се приеме, че падежът на всяка заплата е последното число на съответния месец, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи лихви в общ размер на 360.96 лв.: за остатъка от заплатата за месец 12.2014 г. – 130,14 лв. за времето от 01.01.2015 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 06.2015 г. – 29,81 лв. за времето от 01.07.2015 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 07.2015 г. – 27,74 лв. за времето от 01.08.2015 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 08.2015 г. – 24,85 лв. за времето от 01.09.2015 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 09.2015 г. – 22,54 лв. за времето от 01.10.2015 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 10.2015 г. – 21,51 лв. за времето от 01.11.2015 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 11.2015 г. – 18,17 лв. за времето от 01.12.2015 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 12.2015 г. – 18,39 лв. за времето от 01.01.2016 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 01.2016 г. – 15,63 лв. за времето от 01.02.2016 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 02.2016 г. – 12,23 лв. за времето от 01.03.2016 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 03.2016 г. – 11,33 лв. за времето от 01.04.2016 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 04.2016 г. – 9,26 лв. за времето от 01.05.2016 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 05.2016 г. – 7,68 лв. за времето от 01.06.2016 г. до 07.09.2016 г. вкл.; за остатъка от заплатата за месец 06.2016 г. – 11,68 лв. за времето от 01.07.2016 г. до 07.09.2016 г. вкл.

Твърди, че сумите не са издължени, поради което моли съда да осъди  ответника да заплати сумата от 5589.90 лв., съгласно направената разбивка, представляваща неизплатени заплати, законната лихва върху забавените заплати, съгласно направената разбивка, общо в размер на 360.96 лв., както и законната лихва върху главницата 5589.90 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски.

Моли съдът да постанови предварително изпълнение на решението.  

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

Представител на същия не се явява в съдебно заседание.

            Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

            По делото е представено копие от справка, изходяща от ответника от 10.08.2016 г., от която се установява, че на С.И.Г. – на длъжност * са дължими трудови възнаграждения общо в размер на 5589.90 лв. – посочени по месеци.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитана З.С. – на длъжност * в M. *. От показанията на свидетелката се установява, че за м. юли 2016 г. посочената в справката сума включва освен трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 221 от КТ. Брутната сума за м. юли 2016 г. е 694.35 лв., включваща и обезщетението.  

Прието е заключение по назначената съдебно – икономическа експертиза, което дава заключение относно размера на полагащото се трудово възнаграждение за месец юли 2016 г. и размерът на дължимото обезщетение по чл. 221 от КТ, както за размера на законната лихва върху всяка една от неизплатените заплати за месеците декември 2016 г. и месеците 06.2015 г. – 06.2016 г. вкл.

Установява се, че общо неизплатената заплата за м. юли 2016 г. на ищцата е в размер на 1237.20 лв. Съгласно заключението на вещото лице, размерът на законната лихва върху всяка една от неизплатените заплати за м. декември 2014 г. и м. 06.2015 – м. 06.2016 г. е 360.66 лв.

Въз основа на така приетото заключение на вещото лице ищцата чрез процесуалния си представител е направила изменение на иска, като размерът на иска с правно основание чл.221 от КТ се счита предявен за сумата 624.91 вместо 600 лв. Намален е размерът на иска за неизплатените заплати, като искът е предявен за сумата от 4964.99 лв. вместо 4989.90 лв. Намален е размерът на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същият е предявен за сумата от 360.66 лв.

            По делото не са представени каквито и да било доказателства от ответника за платени суми на ищцата, въпреки изричното указание на съда, че в негова тежест е да представи доказателства за евентуално извършени плащания.

            Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

            При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските, както и на основание чл. 242 ал.1 от ГПК да постанови предварително изпълнение на решението.

            Следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса  в размер на 273,60 лв., както и направените деловодни разноски в размер на 100 лв. – възнаграждение за вещото лице.

 

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА  „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано  от управителя Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на С.И. ***, ЕГН********** сумата от 5589,90 лв., главница, представляваща общ сбор от неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221 от КТ за периода от м. 12.2014 г. до м. 07.2016 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 08.09.2016 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА  „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано  от управителя Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на С.И. ***, ЕГН********** сумата от 360.66 лв., представляваща лихва за забава.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените суми като възнаграждения и обезщетения.

ОСЪЖДА  „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано  от управителя Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на С.И. ***, ЕГН********** направените деловодни разноски в размер на 628 лв.

ОСЪЖДА  „М.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано  от управителя Д.М.И. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 273,60 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: