РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _01.03._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на _петнадесети февруари_ 2017 г. в състав:

Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _И.П._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № _733_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността.

Постъпила е искова молба от М.Д. *** против А.Д.Г. *** с посочено правно основание чл. основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС (положителен установителен иск), с която се иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е едноличен собственик на следния недвижим имот: УПИ* в кв.* по ЗРП на ***, одобрен със Заповед № 155 от 1997 година, целият от 2260 кв.м., застроена площ от 95 кв.м. представляващ Дворно място с къща, стопанска постройка и навес при граници и съседи на имота:съгласно скицата на имота: *.

В срока по чл. 131 ГРК (23.11 2016 г -23.12.2016 г.) по делото не е постъпил отговор от ответника, не са направени искания, не са направени възражения, не е взето становище, не е оспорена истинността на представените с ИМ документи, не са представени писмени доказателства, не са упражнени правата по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК.

Ищцата М.П. редовно призована, не се явява по делото, представлява се от адвокат Е. Р. *** с редовно пълномощно по делото.

Ответникът А.Г., редовно призована – не се явява, не се представлява.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници №* *** /л.7/ се установява, че ищцата е наследница по закон на Й.Д.А. починал на * година – нейн брат. Като негови наследници са посочени ответницата негова сестра и децата на покойната им сестра Ж.Б. – Ц. и Е. С..

От представената по делото ( л. 11 ) Скица № * издадена от Техническа служба на Община Левски се установява, че УПИ * е с площ от 2260 кв.м. и е записан по разписен лист на Й.Д..

От представения по делото заверен препис от Молба декларация (л. 9) на Й.А. с изх. № * ***, за извършване на обстоятелствена проверка се установява, че по силата на тази молба наследодателят е поискал да бъде признат за собственик на УПИ * е с площ от 2260 кв.м по давностно владение.

От представения по делото заверен препис на Удостоверение № РД-9400-1197/07100/2016 г. на Община Левски (10) се установява, че жилищната сграда, стопанската постройка и навес в имот УПИ* в стр. кв. * са търпими строежи и не подлежат на премахване и могат да се ползват само посъществуващото си в момента предназначение.

От представеното по делото Удостоверение по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (л. 12 ) се установява, че Имота – земя и постройки в УПИ * в кв. * а по плана на *** е деклариран на Й.Д..

От представените по делото съобщения за заплатен данък /л.12/ и у-ние за дан.оценка се установява, че дължимите такси и дан.задължения за процесния имот са заплащани от ищцата на името на покойния наследодател.

От представените по делото Декларация с нотариална заверка на подписа под № * *** (л. 13 и 14) се установява, че деклараторите Ц.М. и Е.З., в качеството им на наследници по закон чрез заместване са признали правото на ищцата, че е упражнявала давностно владение върху имота за повече от 10 години назад, както и че са признали правата на изключителен собственик на този имотна ищцата, придобит от нея чрез наследяване давностно владение.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната СТЕ, с вещо лице инж.К.К. и са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Б., С., З. и А..

При така изложената фактическа обстановка, за да се произнесе по допустимостта и основателността на предявения установителен иск, съдът взе предвид следното:По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява и основателен о средните съображенията:

Установителен иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или несъществуването на дадено право, както е в случая да се установи, че ищецът е собственик на даден имот, ако ответникът оспорва това /положителен установителен иск/. Години наред съдебната практика приемаше, че правен интерес от предявяване на установителен иск съществува само в случай, че накърненото материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск считайки, че ако ответникът владее имота на ищеца, установителен иск за собственост е недопустим – налице е интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.108 ЗС, с който се поиска собствеността на ищеца да бъде призната, като се осъди ответникът да предаде имота. Актуалната съдебна практика приема обратното. Собственикът не може да бъде задължен да владее постоянно имота си и при накърняване на владението му за него винаги стои възможността да избере дали да поиска отстъпване на собствеността и предаване на владението или да поиска само установяване на неговата собственост, което е претенция, включена в иска по чл.108 от ЗС най-малкото с цел прекъсване на давността на ответника.

В конкретният случай без съмнение се касае за имот е придобит от наследодателя на страните през 1971 година. Към датата на подаване на молбата- декларация в *** през 2006година на наследодателят на ищцата е манифестирал, че е собственик на този имот по давностно владение, т.е. владял е този имот непрекъснато в продължение на повече от 10 години, спокойно и необезпокоявано от никого, като свой, като е строил в този имот, като началото на давностния срок е започнал да тече през 1971 година, когато е закупил този имот от Л. и съпругът й по прякор Ж., а от приложената по делото Скица № * е видно, че има запис за този имот по разписен лист на името на покойния наследодател на ищцата Й.Д.. Видно от приложените по делото 2 броя декларации с нотариална заверка на подписите от нотариус *** е, че може да се приеме, че наследниците на покойната сестра на Й.Д. – Ж.Б. са имали ясното съзнание, че брата на тяхната майка Й.Д. е притежавал процесния имот, като свой към началото на 2006 година, както и че въпреки че те са наследници по право на заместване чрез своята майка Ж.Б., те имат ясното съзнание, че в продължение на повече от 10 години преди подписването на декларациите заверени от нотариус ***, тяхната леля ищеца по делото, е установила преди повече от 10 години свое давностно владение върху имота УПИ-* с площ от 2260 кв., че същата е упражнявала давностно владение върху този имот спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от никого ведно с намиращите се в него постройки, като това нейно владение е започнало на 07.02.2006 година.

Оттук се налага извода, че за начало на придобивна давност, респ. за евентуалното придобиване на собствеността от ищцата, би могло да се говори за началото на м. февруари 07.02.2006 година приживе на наследодателят Й.Д. когато ищцата е започнала да владее целия имот само за себе си, отблъсквайки владението на собственика – в случая Й.Д.. За времето от 07.02.2006 година до смъртта на наследодателя Й. Д. се установи, че ищцата е осъществила свое владение на имота, ползвала го е, владяла го е, разпореждала се е с него като свой, без Й.Д. да й е пречил да упражнява това свое давностно владение, като в същото време нейния роднина – брат- понастоящем покойник, като тази негова воля обезателно трябва да е достигнала до Д., последния трябва да е манифестирал по един открит и недвусмислен начин, че отрича правото на съсобственик на ищцата, като тази негова воля обезателно трябва да е достигнала до нейното съзнание – нещо, което не се е случило, Й.Д. не само че не е предприел действия против своята сестра М.Д., а напротив е демонстрирал, че от 07.02.2006 година счита сестра си за собственица на този имот.

Наличието на нотариално заверените декларации само на част от наследниците на Й.Д. от една страна означава, че правото на ищцата е било смутено, така че за нея е налице правен интерес от предявяване на установителен иск – иск за собственост, но от друга страна означава също, че тежестта на доказване е изместена – сега пред ищцата стои задължението да установи, че е упражнявала фактическа власт върху имота, ако не непрекъснато през десетте години, предхождащи датата на подаване на исковата молба, то поне, че не е била дезинтересирана.

В същото време следва да се има предвид, че с предявяването на настоящия установителен иск за собственост, ищцата показва че не е била дезинтересирана и доказва упражняването на давностното си владение върху имота със свидетелски показания /в тази насока Решение №234/2006г. ІV г.о. на ВКС./.

От разпита на свидетелката Б. се установява, че от началото на 2006г. ищцата е установила своя фактическа власт върху имота, като е владяла имота, разпореждала се е с него, своила го е, плащала му е данъците и това нейно владение не е било обезпокоявано от никого: „….имота на Й.А. се намира в ***, както и че този имот покойният Й. е закупил (къщата и двора) находящи се на *** преди 1970 година от Л. и мъжа й, на прякор „Ж.”. Установява се от свидетелските показания дадени от този свидетел, че от 1971 г. живее в *** и” го заварила там, в тази къща, те са работили с моят мъж *. Свидетеля установява с показанията си, че „Нейния брат Й.А. е закупил преди повече от 30 години в *** имота на ***, както и че „Й. всичко даде на М. през 2006 г., къщата, двора и постройките в двора. Даже след смъртта М. сложиха СОТ къщата да не я разбиват, след погребението на Й., което беше направено изцяло от М.. Не съм чула приказка някой да спори, че този имот не е на М., даже и след слагането на СОТ-а. Редовно си плаща жената всичко. Ако се беше чула приказка, че това не е на М., че няма право да влиза, че трябва да се дели, все пак *** е *** и всичко се чува и се разнася навред. Й. купи къщата от Л. и мъжа й, който на прякор му викаха „Ж.” името му не знам. Аз от 1971 г. съм на *** и съм го заварила там, в тази къща, те са работили с моят мъж *.

От показанията на св. В.С. се установява от показанията на тази свидетелка се установява, че от началото на 2006г. ищцата е установила своя фактическа власт върху имота, като е владяла имота, разпореждала се е с него, своила го е, плащала му е данъците и това нейно владение не е било обезпокоявано от никого:„– Живея в ***. С А. нямам запознанство, М. я познавам от-до. А. преди да почине Й. не е идвала, не съм я виждала, за това казвам, че нямам нищо с нея. Не съм в лоши отношения с А., казвам, че нямам нищо с нея, защото не съм я виждала много отдавна. Не си спомням дали съм ходила на смъртта на майка й. А. съм я виждала един единствен път на смъртта на Й., преди този момент не съм я виждала. С Й. бяхме приятели от-до, така много сме се имали, за всяко едно нещо сме си помагали, за каквото и да съм го помолила той винаги ще дойде или, ако ме повика аз ще отида. М. ще дойде да свърши работата, ще копае какво има, когато има нещо погребение М. си е там, ние не можем да й се бъркаме в нейните работи. Ходила съм на гости в къщата на Й. докато беше жив и докато М. беше там, за това казвам, че я познавам от-до. За всичко съм се отнасяла към нея, била съм приятелка с нея, помагали сме си за всичко, в добро и лошо. М. идваше с пълните чанти. Идваше да му сготви, да му пере, да насеят там, всичко правеше. Още от 2006 г. Й. помена, че къщата ще е за М.. Не помня кога е било. В началото на 2006 г. беше, когато в *** се чу, че Й. оставя на М. всичко. Още началото на годината, когато се бяхме събрали на рождения му ден, защото бяхме се събрали на рожден ден в неговата къща, това е през февруари 2006 г. от тогава знам, че Й. оставя всичко на М.. Тогава на този юбилеи бяха сестра му М., другата му сестра, която почина – Ж. и други приятели от селото. Ние бяхме там с моят мъж. Й. каза, че всичко ще даде на М., защото каквото и да му се наложи тя винаги е насреща. Това беше в началото на 2006 г.

От показанията на свидетелката Е.З. племенница на ищцата и наследник по заместване на Й.Д. се установява,че от началото на 2006 г. ищцата е установила своя фактическа власт върху имота, като е владяла имота, разпореждала се е с него, своила го е, плащала му е данъците и това нейно владение не е било обезпокоявано от никого: „Аз съм роднина на леля М. и на леля А., дете съм на тяхната покойна сестра Ж. Д. Б.. Спомням си вуйчо си Й.. В началото на февруари 2006 г. се бяхме събрали в къщата на чичо Й. в *** на ***, като поканени от него на юбилей. Той навърши 60 години тогава. Бяха поканени всички роднини. Вуйчо тогава пред всички пита: „Кой от Вас ще ме гледа?” в смисъл да остави къщата на него. Тогава пита мен, а аз му казах, че не мога, защото имам малко дете и съм ангажирана постоянно, пита леля А., а тя каза, че не можела да идва, защото й и било далеко, после попита леля М., а тя каза, че ще идва, ще го гледа, ще му помага, двора ще гледа, зимнина ще прави. Тогава той каза, че къщата и двора остават за нея. Целия имот ще остави на нея – къщата и двора, целия имот. Не, никой не се е противопоставил тогава на неговите думи, даже леля А. каза, че й далеко и не може да идва. Докато почина вуйчо Й. лятото на миналата година никой не е спорил на леля М. за този имот. Обикновено леля М. ходеше в този имот. От 2006 г. тя занесе някакви мебели, двора си гледаше, ремонти е имало, освежавали са. Леля А. не е идвала, не оспорвала защо леля М. прави това. Ние с брат ми се отказахме от наследството има документ, който го доказва. Леля ми А. не се отказа, тя не се яви пред нотариуса. Говорихме веднъж с нея и тя каза, че искала дял от самия имот. Това беше след като умря вуйчо ми.

От показанията на свидетеля И.А. се установява от показанията на тази свидетелка се установява, че от началото на 2006г. ищцата е установила своя фактическа власт върху имота, като е владяла имота, разпореждала се е с него, своила го е, плащала му е данъците и това нейно владение не е било обезпокоявано от никого: ”Живея в ***, познавам Й. много добре, с него сме израснали. Бях поканен на рождения му ден през 2006 г., защото бяхме много близки, израснали сме заедно. На рождения му ден той каза, че като не е женен и няма деца и коя от сестрите му ще го поеме после да го гледа. Й. пита сестрите му коя ще го гледа, аз другата му сестра А. не я познавам, а само М.. За А. не мога да си спомня дали е била на рождения ден. На рождения ден на Й. сестра му Ж. не беше, защото беше починала. Й. пита коя ще го гледа, а другите казаха, че нямат възможност и тогава М. каза, че тя ще го гледа. От 2006 г. от рождения ден на Й. съм намирал винаги М., когато ходех у тях да му ора двора, защото имам трактор, тя ми е плащала. С него сме се събирали долу на центъра, пием бира с него и той ми разправя, че М. му носи всичко от там, че тя го гледа. Не, не съм чувал от никой, че М. няма право да влиза в този имот, че тази къща не е нейна. А. не съм я виждал, не е влизала в двора, не е работила, аз не си спомням даже да е идвала на *** за този период от 20 години. Даже на погребението се зачудих коя е тази жена и тогава ми казаха, че е сестра му.

Настоящия съдебен състав счита, че следва да кредитира с доверие показанията на изброените по-горе свидетели, тъй като същите намира за обективни, безпристрастни и подкрепящи се от останалия по делото доказателствен материал.

От показанията на изброените свидетели може да се направи извод, че дворното място в *** и постройките в него са владени от брата на ищцата след закупуването им от жители на *** през 1971 година до края на 2005 година. И тъй като той е владял този имот спокойно, непрекъснато е необезпокоявано от никого, е станал собственик на този имот по давностно владение за периода 1971 до 06.02.2006 година, а от 07.02.2006 година, ищцата е установила свое владение върху този имот, т.е. владението на ищцата е постоянно, явно, непрекъснато, спокойно и със съзнанието на собственик, както и че ответницата никога не е не владяла процесния имот като свой, в какъвто смисъл са и изложените от адв.Р. твърдения, което обстоятелство изключва възможността собствеността върху последния да бъде придобита по давност от друго лице, в частност от ответника А.Д..

По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен.

Ответника не е направил отговор на исковата молба, като ответникът не е направил и доказателствени искания в насоката опровергае спокойното и непрекъснато то владение на имота от ищеца по делото, той не е направил това, нито с отговор на исковата молба, нито до приключване на първото по делото съдебно заседание,на което и не се яви макар и да бе редовно призован. Видно от протокола на проведеното по делото съдебно заседание е, че не е правил такива искания. В негова тежест бе да представи доказателствата, с които да установи, че е манифестирал по един открит и недвусмислен начин, че отрича правото на съсобственик на ищцата, като тази негова воля обезателно трябва да е достигнала до нейното съзнание – нещо, което не се е случило , което той не стори по делото въпреки дадената му възможност. Това го няма в делото, го няма и в правото.Установи се, че ищцата е владяла със съзнанието на собственик въпросния имот в ***, който е описан подробно в исковата молба, за период повече от десет години, ако приемем за отправна точка юбилея на Й. – това е седми февруари 2006 година до смъртта му на * г. необезпокоявана е владяла този имот и без противопоставяне на собственика, който в случая е бил Й.. Установи се, че след негова смърт реално другата сестра, ответницата по делото, вече и изявила претенции към имота, но който вече е станал собственост на ищцата по делото М.Д.. Ето защо съдът прие, че ищцата е станала едноличен собственик на процесния имот по давностно владение като е владяла същия повече от 10 години от 07.02.2006 г. до 07.02.2016 година към датата на подаване на исковата молба 16.11.2016 година тя е придобила имота по давностно владение.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата А.Д. следва да заплати на ищцата сумата от 698.91 лева за разноски по водене на делото – държавна такса 60,94 лева. 10,27 лева за вписване на ИМ и 627,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

р е ш и :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС по отношение на А.Д.Г. *** с ЕГН **********, че М.Д.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** е едноличен собственик по давностно владение на следния недвижим имот: УПИ * в кв. * по ЗРП на ***, одобрен със заповед № 15 от 1997 г., целият от 2260 кв.м. застроена площ 95 кв.м. представляващ дворно място с къща, стопанска постройка и навес, при граници и съседи съгласно скицата на имота: *.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК А.Д.Г. *** с ЕГН ********** да заплати на М.Д.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** сумата 698.91 лева за разноски по водене на делото – държавна такса 60,94 лева 10,27 лева за вписване на ИМ и 627,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

районен съдия: