Районен съд
гр.Левски в закрито заседание на _двадесет
и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ЧЛЕНОВЕ:………
изслуша докладваното от съдия Манолова гр.д. №_465 по описа за _2016_г., и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба
от С.С.И. срещу ЕТ „А.”, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С.И.Д..
С исковата молба ищецът е предявил главен иск с правно
основание чл. 26 от ЗЗД срещу ответника с искане да бъде прогласена нищожността
на договор за аренда от 19.02.2008 г., както и анекса към него, сключен на
30.07.2012 г. поради липса на представителна власт. При условията на
евентуалност, в случай на отхвърляне на главния иск е предявен иск, с който се
претендира да бъде прогласена нищожността на договора за аренда и анекса към
него по отношение на ищеца.
С решение ПОС е
обезсилил като недопустимо постановеното от РС Кнежа решение №252/23.12.2015 г.
по гр.д. 455/2014г. С определение №744/13.07.2016 г. ПОС е изпратил на
основание чл. 23, ал.3 от ГПК делото за
разглеждане от РС Левски.
В писмения си отговор, на
основание чл. 119, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 105 от ГПК ответникът е направил
възражение за неподсъдност на делото пред РС – Левски, като счита, че делото
следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Варна, предвид
представената справка от търговския регистър, че ответникът е със седалище и
адрес на управление: ***.
Съдът намира, че направеното
възражение за неподсъдност на делото на РС – Левски е заявено своевременно – в
срока по чл. 119, ал.3 от ГПК, както и че същото е основателно.
Не е
спорно, че ответникът е със седалище и адрес на управление *** (така е посочен
и в исковата молба от самия ищец).
Съгласно правилото за общата
местна подсъдност по чл. 105 от ГПК исковете се предявяват пред съда, в чийто
район е постоянният адрес или седалището на ответника.
Специалната местна подсъдност по
чл. 109 от ГПК се отнася за исковете за вещни права върху недвижим имот, за
делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение
върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По
местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен
договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и
за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права
върху недвижим имот.
В конкретния случай се
касае за аренден договор, който съгласно
легалното определение в чл.2 от ЗАЗ,
арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно
ползване обекта на договора, а арендаторът – да извърши определено арендно
плащане.
В случая е неприложима
подсъдността по местонахождение на недвижимия имот по чл. 109 от ГПК, тъй като
предявеният иск не е сред между изчерпателно изброените в цитираната разпоредба
искове. Обстоятелството, че съгл. ал.3 от ЗАЗ договорът се сключва в писмена
форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписва се в службите по
вписванията и се регистрира в съответната служба по земеделие не го прави
договор за вещно право по смисъла на чл. 109 от ГПК.
На
основание изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№465/2016 г. по описа РС Левски.
ИЗПРАЩА гр.д.№465/2016 г. по подсъдност
на РС гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд Плевен в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: