РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _16.02._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _осемнадесети януари_ 2018 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Ваня Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _535_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 190 от ЗЗД.

В Районен съд–Левски е постъпила искова молба от Ж.З.К., ЕГН**********,*** и М.И.К., ЕГН**********,***.

В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи, че със заповед 291/26.06.2003 г. първият от тях е бил обявен за купувач от публичен търг с явно наддаване на общински недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 476 кв.м., едноетажна жилищна сграда от 69.42 кв.м. и стопанска постройка от 13.44 кв.м., находящ се в гр. ***, за сумата от 5750 лв., увеличена със сумата от 115 лв. режийни разходи и сумата от 115 лв., представляваща 2% местен данък и 5.75 лв., представляваща такса за вписване на договора за покупко – продажба в СлВп на РС – Левски.

След влизане в сила на въпросната заповед на кмета на Община Белене е сключен договора за покупко – продажба на недвижимия имот, вписан в СлВп при РС – Левски. Със заповед от 24.09.2007 г. на АГКК - София са одобрени кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Белене, като притежаваният недвижим имот е означен с ПИ с идентификатор №***

Твърди се, че през 2009 г. заедно със съседа им Н. П. решили да построят ограда между техните имоти и този на Е. Н. и В. Н. – съсобственици на УПИ ***, понастоящем ПИ с идентификатор *** и със собственик техният син Б. В. Б..

Твърдят, че преди изграждането на оградата повикали геодезист, който да установи къде преминава границата между имотите им. При извършеното измерване се установило, че както границата на ищеца, така и границата на съседа П. следвало да бъде изместена и да навлезе в ПИ с идентификатор ***. По общо съгласие на всички била изградена ограда от бетонни колове и мрежа по регулационната граница, посочена от геодезиста. Впоследствие, след като Е. Х. и В. Н. прехвърлили имота на своя син Б. Б., последният поискал премахването на оградата и след извършеното предписание от РДНСК доброволно я разрушили. Впоследствие Б. повдигнал спор за границите на имота пред съда. Образувано било гр.д. 257/2012г. на РС – Левски. С влязло в сила решение РС Левски признал на основание чл. 53, ал.2 от ЗКИР вр. чл. 124 от ГПК Б. за собственик на 18 кв.м. от източната граница на имот с идентификатор *** с техния имот с идентификатор ***. Установено било, че през 1998 г. е бил изготвен ЧЗРП в кв. 160 по плана на гр. ***, по силата на който план от имота, собственост на праводателите на Б. Б. към имота на ищеца, тогава общинска собственост и с площ от 460 кв.м. са били предадени по регулация тези 18 кв.м. и същият е бил с площ по плана от 478 кв.м. и 476 кв.м. по заповед ***. на кмета на Община ***. Впоследствие ЧЗРП е бил одобрен със Заповед ***. на Кмета на Община *** . Към момента на покупко – продажбата от публичен търг, на която станали собственици на недвижимия имот, Община *** не е приложила влезлия в сила план, с който от имота на праводателите на Б. са били отчуждени 18 кв.м. и придадени към купения от ищците недвижим имот, както и не са се установили данни, че отчуждителната процедура е била завършена и придаденото по регулация е заплатено от общината на собствениците на УПИ *** настоящ ПИ с идентификатор ***. Твърдят, че в документите по тръжната процедура, проведена през 2003 г. няма данни , от които да се установява, че са налице неуредени регулационни сметки със собствениците на ПИ с идентификатор ***, поради което считат, че Община Белене се явява неизправна страна по договора за покупко – продажба на имота и е станала причина тези 18 кв.м., които са заплатили, да бъдат предадени в собственост на друго лице.

Считат, че тъй като при закупуването на недвижимия имот от Община *** не са знаели за неуредените регулационни сметки на продавача Община ***със собствениците на съседния парцел за 18 кв.м., породени от ЧЗРП, утвърден през 2000 г., и затова че Община *** не е като купувач, въз основа на която са сключили договора, с който станали собственици на имота считат, че Община *** следна да възстанови стойността на отнетите им 18 кв.м. на стойност 270 лв. с включените в тази сума режийни разноски и местен данък и сумата от 3226.30 лв., представляващи направени съдебни разходи по гр.д. 257/2012г. на РС – Левски и съдебни разходи, свързани с по – горните съдебни инстанции.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Община ***да им заплати сумата от 270 лв., представляваща стойността на 18 кв.м. от дворно място, цялото от 476 кв.м., представляващо УПИ *** в стр. кв. *** по плана на гр. ***, а понастоящем ПИ с идентификатор ***. с включени режийни разноски и местен данък, както и сумата от 3226.300 лв., представляваща претърпени вреди – направени съдебни разходи по гр.д. 257/2012 г. по описа на РС – Левски и такива пред по - горните съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който е изразил становище по предявения иск.

Ответникът счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.

Становището на ответника е, че в процесния случай съобразно изложените в исковата молба твърдения се установявало, че ищецът се позовава на осъществена евикция, като счита, че в този случай договорът между продавача и купувача се счита за развален по право за частта от имота с площ 18 кв.м. с влизане в сила на решение 97/20.06.2013 г.

Изразеното становище е, че развалянето на договора не е елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 190, ал.2 от ЗЗД, поради което не го предпоставя. Позовава се на съдебна практика.

Счита, че при положение, че ищецът е избрал възможността по чл. 190, ал.1 от ЗЗД, неоснователно е възражението му, че договорът за покупко – продажба е развален по право. Още повече, че продадената вещ по договора бела недвижима вещ и при развалянето важало правилото на чл. 87, ал.3 от ЗЗД – че развалянето винаги ставало по съдебен ред.

Доколкото ищецът не установявал договора за покупко – продажба от 09.07.2003 г. да е развален в посочената част от 18 кв.м., моли съда да признае предявения иск за неоснователен по същество и като такъв да бъде отхвърлен на това основание.

В случай, че съдът не приеме изложеното моли да се има предвид, че продажбата, извършена през 2003 г. е станала по Кадастралния план, одобрен със Заповед №*** г. та Министъра а МРРБ, като не било отразено, че има неуредени регулационни сметки.

Установява се от събраните по делото доказателства, че със заповед №291/26.06.2003 г. Ж.З.К. е обявен за спечелил публичния търг с явно наддаване, проведен на 24.06.2003 г. за продажба на общински недвижим имот: дворно място с плащ от 476.00 кв.м., едноетажна жилищна сграда със ЗП *** кв.м. и стопанска постройка със ЗП -*** кв.м. в гр. ***” №, УПИ ***, стр. кв. *** по плана на града, при граници и съседи: изток – ***, за сумата от 5750 лв. Режийните разноски – 2% от продажната цена в размер на 115 лв. да се внесат от лицето, спечелило търга, сумата от 2% местен данък върху продажната цена в размер на 115 лв. и такса вписване на договора в РС – Левски в размер на 5.75 лв. да се внесат от лицето, спечелило търга.

На 09.07.2003 e сключен договорът за покупко – продажба на недвижимия имот, вписан в Служба по вписванията на РС – Левски с Вх. рег***, партидна книга – том ***

От представените писмени доказателства се установява, че със Заповед *** г. на ИД на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. ***, като притежаваният от ищците имот е означен с ПИ с идентификатор ***.

От приложените писмени доказателства се установява, че през 2009 г. ищците със съседа им Н. П. построили ограда между техните имоти и този на Е. Ф. Н. и В. Б.Н., собственици на УПИ *** – ПИ с идентификатор ***

След като Е. Х. и В. Н. са прехвърлили имота си на сина си, последният е повдигнал спор за границата между имотите пред съда. Приложено е образуваното гр.д. 257/2012 г. по описа на РС – Левски. С влязло в сила решение постановено по цитираното дело РС – Левски е признал на основание чл. 53 от ЗКИР, във вр. с чл. 124 от ГПК Б. В. Б. за собственик на 18 кв.м. от източната граница на имот с идентификатор №***, придаден към имот с идентификатор ***.

От назначената по делото съдебно – техническа и оценителна експертиза се установява, че площта на дворно място, съставляващо УПИ *** от стр. кв. *** по плана на гр. *** съм момента на сключване на договор за покупко – продажба на общински недвижим имот №***. е с площ от 476 кв.м.

В договора за продажба на общински недвижим имот №*** никъде не се споменавал факта, че регулационните сметки както с общинската собственост (улично платно и тротоари), така и със съседни имоти (УПИ *** от същия квартал) са уредени. Не се споменавал и фактът, че такива сметки съществуват за уреждане. Според заключението на вещото лице отговорът на поставения въпрос е еднозначен – регулационните сметки не са уредени.

Установява се, че в нито един от съпътстващите договора за продажба документи – тръжни условия, заповед №*** г., договор за продажба №*** г., акт за общинска собственост (частна)№*** г. не е отчетено наличието и количеството на предаваеми места, нещо повече – в АОС, т.5 е записано – съсобственици – няма.

При проверката в община *** не е открита информация за завършена или поне за започната процедура по отчуждаване или уреждане на регулационни сметки относно УПИ *** от стр. кв. *** по плана на ***.

Според заключението със Заповед *** г. на ИД на АГКК – София е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за нея за гр. *** и че по тази кадастрална карта процесният имот съставлява *** с площ 478 кв.м. Разликата от 2 кв.м. е в границите на допустимата точност.

Сгради с идентификатори *** са съборени, а границата между ПИ *** (на ищеца) и *** на съседа му от запад е материализирана с прозирна ограда (телена мрежа) на бетонови колове, която ограда не следва кадастралната граница.

Пак според заключението, съобразявайки се с местоположението на имота, от функционалния тип на населеното място и от факта, че гр. *** е общински център, вещото лице е определило цена към момента на публичния търг 112.32 лв., в която са включени и режийните разходи и местния данък, в който размер и искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до 270 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В конкретния случай ищците претендират обезщетение за направените съдебни разноски по повод образуваното от тях гражданско дело.

С оглед на изложените съображения, съдебните разноски, направени по гр.д. 257/2012 г. на РС – Левски и в.гр.д. 714/2014 г. по описа на ПОС представляват имуществена вреда, претърпяна от ищците, поради което претенцията се явява основателна. Същата обаче не е изцяло доказана по размер. Основателна се явява претенцията на ищците с правно основание чл. 190, ал.2 от ЗЗД в размер на 2974.99 лв., като за разликата до 3226.30 лв. следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото на ищците се дължи присъждане на разноски съразмерно с уважената с настоящия съдебен акт част на иска – 965.96 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА *** да заплати на Ж.З.К., ЕГН**********,*** и М.И.К., ЕГН**********,*** сумата от 112.32 лв., представляваща стойността на 18 кв.м. от дворно място, цялото от 476 кв.м., представляващо УПИ *** в стр. кв*** по плана на гр. ***, а понастоящем ПИ с идентификатор №***, с включени режийни разноски и местен данък, както и сумата от 2974.99 лв., представляваща претърпени вреди – направени съдебни разноски по гр.д. №257/2012 г. по описа на РС – Левски и такива пред по - горните инстанции, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.08.2017 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 112.32 лв. до пълния му предявен размер от 270 лв. - стойността на 18 кв.м. от дворно място цялото от 476 кв.м. понастоящем ПИ с идентификатор №***, както и за разликата над присъдената сума от 2974.99 лв. до пълния предявен размер от 3226.30 лв., представляваща претърпени вреди – направени съдебни разноски по гр.д. №257/2012 г. по описа на РС – Левски и такива пред по- горните инстанции, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕЛЕНЕ да заплати на Ж.З.К., ЕГН**********,*** и М.И.К., ЕГН**********,*** направените деловодни разноски съразмерно с уважената с настоящия съдебен акт част на иска – 965.96 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Плевен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: