ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _22.02._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Левски в закрито  съдебно заседание на _втори февруари  през  _ 2018 г. в състав:

                          Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

                     Съдебни заседатели:                                      

                                            Членове:

при участието на секретаря _........._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № ­­_852_ по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            С разпореждане № 762  от 01.11. 2017  г. постановено по ч.гр. д № 719  по описа на РС Левски за 2017 година съдът е указал на заявителя , че е постъпило писмено възражение срещу издадената Заповед по чл. 410 от ГПК , както и че следва заведе иск за съществуване на вземането си и  да довнесе държавна такса в исковото производство  в размер на сумата от 75.00 лева , представляваща разликата между дължимата д.т. в исковото производство и внесената  така в заповедното производство.  Държавна такса не е внесена, въпреки , че съобщението е връчено на „***„ ЕАД   инж. Й.В. на 06.11. 2017 г на лист 9     от делото  и не са оттранени останалите нередовности по движението на исковта молба и са разяснени на ищеца неблагоприятните последици по чл. 129 , ал. 3 от ГПК .  .

           Съдът с определение   №1176 / 15.12. 2017 година   отново е напомнил на ищеца , че е оставил без движение производството по делото и е дал  указания адреирани до инж. Й.В. да отстрани нередовностите по движението на исковата молба.Съобщението е връчено наадесата на 02.01. 2018годин видно от  съобщението на л. 13   по делото . Държавна такса не е внесена, въпреки , че съобщението е връчено на „***„ ЕАД   инж. Й.В. на 06.11. 2017 г на лист 9     от делото  и не са оттранени останалите нередовности по движението на исковта молба и са разяснени на ищеца неблагоприятните последици по чл. 129 , ал. 3 от ГПК .

           Съдът с определение   167 / 02.02. 2018 година  връчено на ищеца на 12.02. 2018  година е дал последна възможност на ищеца по делото да отстрани нредовностите по движението на исковата молба. Държавна такса не е внесена, въпреки , че съобщението е връчено на„***„ ЕАД   и не са оттранени останалите нередовности по движението на исковта молба и са разяснени на ищеца неблагоприятните последици по чл. 129 , ал. 3 от ГПК .

               Съобщението е връчено на ищеца по делото на 12.02.2018 година. Срокът е изтекъл на 19.02. 2018 година(л.21 д. )присъствен ден.

             Съдът трикратно е разяснил на ищеца, че   неправилно внесената  сума не е използвана и не може дасе използва за  гр.д. № 852 / 2017 година, тя е налична  и може да бъде освободена по искане на „***„ ЕАД   до Председателя на РС Левски  , но задължително   е следвало да се внесе държавната такса  по заведеното дело пред съда съгласно разпоредата на чл128, ал. 2 от ГПК  и се представ и по делото оригинала на разписката за внасянето йв съда . Това  въпреки връчването на  определение лично на изпълнителния директор не е направено ! Не е внесена д.т. и след дадената последна възможност с определението от 02.02. 2018 година.

         На следващо място :  Ищецът не е уточнил  искането си( петитумът на исковата молба ) - претенцията си. Направил е декларативно изявление  в молбата „уточнение „  ,  че  е предявил иск по чл.422 от ГПК, но искът по чл. 422  е устновителен , а не осъдителен и диспозитива на петитума следва да има   сдържание на установетелен иск,а не осъдителен.Твърди се, че сумите , претендирани в заповедното производство  и тези в петитума на исковата молба са идентични  както по размер, така и по период.   Следва да се съобщи за пореден път на ищеца по делото , че предмет  на исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на самото изпълняемо право , за което е издадена заповедтта за изпълнение( не е без значение и идентитета  , но само това не е достатъчно ).Иска се не съвпадане с параметрите на искането в заявлението за издаване на заповедтта за изпълнение както по размер, така и по период( това  следва да е така )  , а    установяване но вземането( чл. 415  ал. 1 от ГПК , а в чл. 422  ГПК се говори за иск за съществуване на вземането). Диспозитива на един такъв иск по чл. 422  от ГПК  следва да  бъде със съдържание : „ Моля да ни  призовете на съд с ответника и да признаете за установено по отношение на  него ( ответника ) , че  вземането ми , за което е издадена заповед№ …..  /     …г.  по  ч. гр.д. № …./ 2017 година на РС ……   съществува. „ Толкова. Това е законно разписания с разпоредбата на чл. 415 ал. 1 вр. с чл. 422   от ГПК петитум.  Това  е така  защото производството по чл. 422  от ГПК е особено искова производство. Във всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание- чл. 410   от ГПК  в конкретния случай / и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срокчл. 414 ГПК , заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.  Този иск е установителен по своя характер, тъй като заповедта  не се обезсилва, а изчаква приключването на  исковия процес по който се установява  съществуването на вземането  и ефектът на възражението отпада, т.е. заповедта влиза в сила(това е ефекът на взлажението : С предявяване на възражението, се  изчаква приключването на  исковия процес, по който се установява  съществуването на вземането,  ако се установи вземането   ефектът на възражението отпада, т.е. заповедта влиза в сила. Решението по чл.422 от ГПК не подлежи на принудително изпълнение  на основание чл. 404 ал. 1 от ГПК ,тъй като  предмет на исковото  производство по чл. 422 от ГПК  е установяване съществуванет на самото изпълняемо право, за което е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК. Изпълнителния лист не се издава  въз основа на  решението на съда  по установителни иск , а въз основа на влязлата в сила заповед  при условията на чл. 416 от ГПК- „  чл. 416ГПК.- Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане  в сила на съдебното решене за установяване на вземането заповедта за изпълннение влиза в сила .Въз основа на нея  съдът  издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.”.  Това   по длото ищецът не направи въпреки указанията на съда .

           Ако в заповедното производство съдът не може и няма право да  оставя без движение производството по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК , то в  установителното производство  е длъжен да    укаже на страната, че  исковата му молба е неясна   и  страда от недостатъци  и да му ги посочи и   и да му  даде срок за отстраняването им- т.е. да остави без движение производството по делото.  За редовността на заявлението   е необходимо, то да е подадено  по чл. 410 от ГПК във връзка с чл. 154 от ЗЕ. За неговата редовност( на Заявлението ) е достатъчно само да се посочи:  че длъжника е собственик или титуляр на вещно право ,че   в сградата е въведено дялово разпределение и  ако да,  да са издадени изравнителни сметки.Това видно от приложеното ч. гр.д. на Пл РС не е така Заявлението не отговаря на изискванията на чл. 154 от ЗЕ. Това    имено дава основание  на съда да иска от страната в установителното производство да представи доказателствата си,   това са те . По това дело това не е направено.  На страната са дадени указания с Определение 1176/ 15.12. 2017 година връчено на страната на 02.01. 2018 година  и срок за отстраняване на нередовностите по движението на делото . В дадения срок не са изпълнени   указанията на съда. Дадена му е и последна възможност с Определение № 167 / 002. 2018 г. Не са отсранени недостатъците по движението на исковата молба : не е внесена дължимата държавна такса , страната не е уточнила петитума на исковата си молба,не е представила доказателства на които основава вземането си. Представено е по делото само  Копие   от Общи условия на Топлофикация.Това доказателство  обаче съвсем не е достатъчно, а и не е прецезирано  във връзка със ЗЕ и   останалите  законови разпоредби свързани  с правата и задълженията на ищеца като търговец и тези на ответника като потребител.Следва в  това конкретно производство  по чл. 422 от ГПК  да се установи(да се докаже    от ищеца при условията на пълно и главно доказване  ) по делото наличието на валидно възникнали вземния  в патримониума на ищеца с доказателства съдържащи данни за размер и основание  и период , като съвсем не може и съвсем не е достатъчно  това да става с едностранно  издадени от ищеца или трето лице   докзателства ( частни свидетелстващи документи,които не се ползват със самостоятелна доказателствена сила, а се  преценяват наред с останалите доказателства по делото посочени в ЗЕ , в случая  е представено  „ Извлечение от сметка „ ), а не с тези разписани в ЗЕ- изравнителна сметка , каквато ЗЕ разпоржда , че се издава за неизправните длъжници . Вместо да се представят необходимите и относими към предмета на спора доказателства описани в ЗЕ , представени са по делото такива доказателства,които са неотносими към предмета на спора и касяат други взаимоотношения на ищеца и ответника по делото -  Заявление  с дата 20.10. 2017 година адресирано до ищеца,  Писмо   изходящо от ищеца с изх. № 1742 /2.11. 2017 година  отнасящо се до ч. гр.д. № 8864/2016 г и изп. дело № 913/17при ЧСИ П.П.Не е достатъчно само ищеца да посочи , че ответника дължи суми за отопление, но и да посочи конкректно  за какво ги дължи  от трикомпонентната цена на стоката „ тотлинна енергия „и то по начин , който да е ясен и  точен за разбиране от ответника  , а не да се гадаеза какво за сумите, за кой период саЗадължитерно е представянето на Изравнителнета сметка каквато е разписано в ЗЕ , че се издава за неизрядните длъжници.По делото такава  не постъпи въпреки трикратите указания на съда .

               Дадена е възможност на ищеца за продължителен период от време  да  изпълни разпорежданията на съда, но това не е направено в  определения срок, който е изтекъл на 19.02. 2018 година , а и към  момента на постановяване на определението( 22.02. 2018 г )  не са постъпили от  ищеца дължимите  доказателства , за внесена държавна такса по делото, и доказателствата сгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК.Разяснени са на страната неблагоприятните последици при неизпълнение  на  указанията на съда по ч. 129 ал. 3  от ГПК.  Ето защо  слдва да се върне на ищеца подадената искова молба, а производството по делото да се прекрати .

              Водим от горното съдът ,

                                               О П Р Е Д Е Л И :

       

 

            ВРЪЩА  на   ***„ ЕАД   с ЕИК-***, със седалище и адрес  на управление  гр. П. И, представлявано от  изпълнитения директор    инж. Й.В. искова молба с вх. №5351  / 08..12.. 2017 година, въз основа на която е образувано гр.д. № 852 по описа на Районен съд гр. Левски за 2017 година , поради неотстраняване в срок на недостатъците по движението на искоата молба  .

           ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 129,ал.3 от ГПК  ПРОИЗВОДСТВОТО  по гр.  д. №852 по описа на съда за 2017 година.

             Против определението  връщането  на исковата молба  може  да се подаде  частна жалба  чрез РС Левски до Пл. ОС в едноседмичен срок от връчване на съобщението  .

                                                                

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: