гр. ЛЕВСКИ, _22.02._
Районен съд
гр.Левски в закрито съдебно заседание на
_втори февруари през _
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на
секретаря _........._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Панчева гр. дело № _852_ по описа за _2017_ год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане № 762 от 01.11. 2017 г. постановено по ч.гр. д № 719 по описа на РС Левски за 2017 година съдът е
указал на заявителя , че е постъпило писмено възражение срещу издадената
Заповед по чл. 410 от ГПК , както и че следва заведе иск за съществуване на вземането си и да довнесе държавна такса в исковото
производство в размер на сумата от 75.00
лева , представляваща разликата между дължимата д.т. в исковото производство и
внесената така в заповедното
производство. Държавна такса не е
внесена, въпреки , че съобщението е връчено на „***„ ЕАД инж. Й.В. на 06.11.
Съдът с определение №1176 / 15.12. 2017 година отново е напомнил на ищеца , че е оставил без
движение производството по делото и е дал
указания адреирани до инж. Й.В. да отстрани нередовностите по движението
на исковата молба.Съобщението е връчено наадесата на 02.01. 2018годин видно
от съобщението на л. 13 по делото . Държавна такса не
е внесена, въпреки , че съобщението е връчено на „***„ ЕАД инж. Й.В. на 06.11.
Съдът с определение №167 / 02.02. 2018 година връчено на ищеца на 12.02. 2018 година е дал последна възможност на ищеца по
делото да отстрани нредовностите по движението на исковата молба. Държавна
такса не е внесена, въпреки , че съобщението е връчено на„***„ ЕАД и не са оттранени останалите
нередовности по движението на исковта молба и са разяснени на ищеца
неблагоприятните последици по чл. 129 , ал. 3 от ГПК .
Съобщението е връчено на ищеца
по делото на 12.02.2018 година. Срокът е изтекъл на 19.02. 2018 година(л.21 д.
)присъствен ден.
Съдът трикратно е разяснил на ищеца, че неправилно внесената сума не е използвана и не може дасе използва
за гр.д. № 852 / 2017 година, тя е
налична и може да бъде освободена по
искане на „***„ ЕАД
до Председателя на РС Левски , но
задължително е следвало да се внесе
държавната такса по заведеното дело пред
съда
съгласно разпоредата на чл128,
ал. 2 от ГПК и се представ и по делото
оригинала на разписката за внасянето йв съда . Това въпреки връчването на определение лично на изпълнителния директор
не е направено ! Не е внесена д.т. и след дадената последна възможност с
определението от 02.02. 2018 година.
На следващо място : Ищецът не е уточнил искането си( петитумът на исковата молба ) -
претенцията си. Направил е декларативно изявление в молбата „уточнение „ ,
че е предявил иск по чл.422 от
ГПК, но искът по чл. 422 е устновителен , а не осъдителен и диспозитива на петитума следва да има сдържание на установетелен иск,а не
осъдителен.Твърди се, че сумите , претендирани в заповедното производство и тези в петитума на исковата молба са
идентични както по размер, така и по
период. Следва да се съобщи за пореден
път на ищеца по делото , че предмет на
исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на
самото изпълняемо право , за което е издадена заповедтта за изпълнение( не е
без значение и идентитета , но само това
не е достатъчно ).Иска се не съвпадане с параметрите на искането в
заявлението за издаване на заповедтта за изпълнение както по размер, така и по
период( това следва да е така ) , а установяване но вземането( чл.
415 ал. 1 от ГПК , а в чл. 422 ГПК се говори за иск за съществуване на
вземането). Диспозитива на един такъв иск по чл. 422 от ГПК
следва да бъде със съдържание : „
Моля да ни призовете на съд с ответника
и да признаете за установено по отношение на
него ( ответника ) , че вземането
ми , за което е издадена заповед№ ….. / …г.
по ч. гр.д. № …./ 2017 година на
РС …… съществува. „ Толкова. Това е
законно разписания с разпоредбата на чл. 415 ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК петитум. Това е
така защото производството по чл. 422 от ГПК е особено искова производство. Във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание- чл. 410 от
ГПК в конкретния случай / и
е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срокчл. 414 ГПК , заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Този иск
е установителен
по своя характер, тъй като заповедта не
се обезсилва, а изчаква приключването на
исковия процес по който се установява
съществуването на вземането и
ефектът на възражението отпада, т.е. заповедта влиза в сила(това е ефекът на взлажението : С предявяване на възражението, се изчаква приключването
на исковия процес,
по който се установява съществуването на
вземането, ако се установи
вземането ефектът на
възражението отпада, т.е. заповедта влиза в сила. Решението по чл.422 от ГПК не подлежи на принудително
изпълнение на основание чл. 404 ал. 1 от
ГПК ,тъй като предмет на исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване съществуванет на самото
изпълняемо право, за което е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК. Изпълнителния
лист не се издава въз основа на решението на съда по установителни иск , а въз основа на
влязлата в сила заповед при условията на
чл. 416 от ГПК- „ чл. 416ГПК.- Когато
възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решене за установяване на вземането
заповедта за изпълннение влиза в сила .Въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.”. Това
по длото ищецът не направи въпреки указанията на съда .
Ако в заповедното
производство съдът не може и няма право да
оставя без движение производството по подаденото заявление по чл. 410 от
ГПК , то в установителното
производство е длъжен да укаже на страната, че исковата му молба е неясна и страда от недостатъци и да му ги посочи и и да му
даде срок за отстраняването им- т.е. да остави без движение производството
по делото. За редовността на
заявлението е необходимо, то да е
подадено по чл. 410 от ГПК във връзка с
чл. 154 от ЗЕ. За неговата редовност( на Заявлението ) е достатъчно само да се
посочи: че длъжника е собственик или титуляр на вещно право
,че в сградата е въведено дялово разпределение и
ако да, да са издадени изравнителни сметки.Това видно от
приложеното ч. гр.д. на Пл РС не е така Заявлението не отговаря на изискванията
на чл. 154 от ЗЕ. Това имено дава основание на съда да иска от страната в установителното
производство да представи доказателствата си,
това са те . По това дело това не е направено. На страната са дадени указания с Определение
1176/ 15.12. 2017 година връчено на страната на 02.01. 2018 година и срок за отстраняване на нередовностите по
движението на делото . В дадения срок не са изпълнени указанията на съда. Дадена му е и последна
възможност с Определение № 167 / 002.
Дадена е възможност на
ищеца за продължителен период от време да
изпълни разпорежданията на съда, но това не е направено в определения срок, който е изтекъл на 19.02.
2018 година , а и към момента на
постановяване на определението( 22.02.
Водим от горното съдът
,
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на
„***„ ЕАД
с ЕИК-***, със седалище и адрес на управление
гр. П. И, представлявано от изпълнитения директор инж. Й.В. искова молба с вх. №5351 / 08..12.. 2017 година, въз основа на която е
образувано гр.д. № 852 по описа на Районен съд гр. Левски за 2017 година ,
поради неотстраняване в срок на недостатъците по движението на искоата
молба .
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 129,ал.3 от ГПК
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. №852 по описа на съда за 2017 година.
Против определението връщането
на исковата молба може да се подаде
частна жалба чрез РС Левски до
Пл. ОС в едноседмичен срок от връчване на съобщението .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: