гр.
ЛЕВСКИ, _03.05._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _трети април_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на
секретаря _В. Димитрова_ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Манолова гр. дело № _48_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по постъпила искова молба ***, със седалище и адрес
на управление: гр***, представлявано от управителя Г. Н. Н., против
А.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че по силата на договор за аренда на земеделска земя
от 15.12.2005 г., вписан в Службата по вписванията гр. Левски, вх.рег. №*** г.
към същия договор, вписан в Службата по вписванията гр. Левски под вх.рег.№***,
ищецът е арендатор на имот *** при арендно плащане 16 лв./дка за една стопанска
година, в сила от 25.01.2010 г.
Твърди
се, че договор за аренда на земеделска земя от 15.12.2005 г., вписан в Служба
по вписванията гр. Левски под вх. ***и Анекс от 25.01.2010 г. към същия договор,
вписан в службата по вписванията гр. Левски под вх***, ищецът е арендатор на
имот ***” имот *** при арендно плащане 16 лв./дка за една стопанска година, в
сила от 25.01.2010 г.
Посочва,
че съгласно чл. 2, от двата договора за аренда на земеделска земя, подробно
описани, арендното плащане е дължимо след прибиране на реколтата, но не по –
късно от 31 декември на стопанската година и че общото арендно плащане на
гореописаните два договора с обща площ *** дка за една стопанска година е в
размер на 377.72 лв., вкл. за
процесната стопанска 2014/2015 г.
Твърди
се, че с нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти (земеделски
земи) вписан в Служба по вписвания – Левски под вх. рег.№***. и на основание
чл. 17, ал.2 от ЗАрЗ, ответникът А.Б. е встъпил като арендодател по двата
договора, като в пункт ІV от същия нотариален акт било вписано, че „продавачите
Н. Й. А. и С. Й. А. и купувачът А.Г.Б. се съгласяват, че купувачът встъпва в
правата на продавачите по сключените договори за наем/аренда за продаваните
имоти, като същият – купувачът има право да получи цялото полагащо се за
имотите арендно/наемно плащане да стопанската 2014/2015г.
Твърди
се, че вместо договорените 377.72 лв. за
стопанската 2014/2015 г. ответникът А.Б. е получил от *** по банков път и чрез
С.А. погрешно общо сумата от 1623лв., както
следва:
-
на 02.12.2015 г. по банков път била изплатена на бившия собственик на имотите
С. Й. А. погрешно сумата от 1164 лв. ,
която сума същата в съответствие с клаузите на цитирания нотариален акт е
предала на купувача на процесните имоти и правоимащо лице - ответникът А.Б.,
което се подкрепяло от съдебното признание на А.Б., разпитан като свидетел в
ОСЗ на 20.06.2017 г. по гр.д. 177/2017 г. на ЛРС и от мотивите на решението по
същото дело и по въззивното в.гр.д.№800/2017 г. на ПОС;
-
на 01.04.2016 г. превели по банковата сметка на ответника сумата от 248 лв. под
формата на рента за стопанската 2014/015 г. и на 01.04.2016г.превели по
банковата сметка на ответника сумата 211 лв. под формата на рента за
стопанската 2014/2015г. или общо сумата общо 459 лв.
Заявява,
че договореното арендно плащане от 16 лв. не е изменено от сключването на
договорите до момента на завеждане на делото, поради което ответникът поискал
тяхното изменение на 50 лв./дка по съдебен ред за стопанската 2016/2017г.,
предмет на гр.д. 628/2017г. по описа на СвРС.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца ***:
-
авнична сума от 1245.27 лв., представляваща недължимо платена сума за
стопанската 2014/2015 г.
-
да присъди законната лихва върху главничната сума от 1245.27 лв. по т.1 от
петитума, начиная от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата,
като му присъди и направените по делото разноски.
Ищецът
представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от страна на ответника, с който оспорва като
неоснователна претенцията, а предявеният иск като недопустим на посоченото
правно основание, с оглед наведените в исковата молба твърдения и наличието на
признание от ищеца на факти относно извършените плащания на арендни
възнаграждения по процесните договори за аренда, сключени с арендодателите на
земеделската земя – обект на арендното съглашение.
Оспорва
да е получавал плащания от арендодателя *** по договор за аренда на земеделски
земи, вписан в Служба по вписвания към РС–Левски с вх. рег*** по отношение на
отдадените по аренда земеделски земи, находящи се в землището на гр. Белене –
за процесните стопански години.
Твърди
се в отговора, че съгласно Закона, при действащ и вписан договор за аренда,
приобритателят на правото на собственост върху земеделски земи – обект на
договореното право на ползване, автоматично замества арендодателя като страна в
договора за целия остатък от изтеклия срок, по силата на правилото на
разпоредбата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ, и то към момента на придобиване на пълното
вещно право на собственост, без да е необходимо настъпването или извършването
на каквито и да било други факти и
обстоятелства за осъществяването на този субективно – заменителен правен
резултат.
Счита,
че плащанията в изпълнение на договорите за аренда са извършвани на
праводателите на собствеността по отношение на гореописаните земеделски земи –
Н. А. и С. Й. А.. Твърди се, че за института на неоснователното обогатяване в
хипотезата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, в трите хипотези на правната норма – начална
липса на основание, несъществуващо основание или отпаднало основание,
правопораждащият ефект е фактът на плащане на сумата, чието връщане се
претендира.
Сочи се, че са неверни твърденията на ищеца – арендатор по
договор за аренда суми за стопанските години 2011/2012г., 2012/2013 г.,
2013/2014г. и 2014/2015г. над договорените 16.00 лв. са „изплатени погрешно” –
без правно основание. Счита, че претендираните от ищеца суми са получени на
годно правно основание – по силата на сключен договор за аренда на земеделска
земя, вписан в Служба по вписванията към РС – Левски.
Твърди
се в отговора, че е нарушен принципът на добросъвестността от страна на
арендатора. По време на действието и изпълнението на процесния аренден договор
между страните арендаторът е заплащал пазарното арендно възнаграждение без да е
била необходима писмената форма за доказване на действителната воля на
страните.
Оспорва
размера на претендираната лихва за забава, тъй като оспорват по основание и
размер главния иск като недопустим и неоснователен, както и на основание, че
ответникът е добросъвестно лице.
Счита,
че в случай, че съдът прецени, че сумите са „погрешно изплатени” без правно
основание, това ще доведе до нарушаване на еквивалентността на престациите
между арендатора и арендодателя в сключения договор за аренда, с което след
разместване на благата ще се постигне обогатяване на търговеца – арендатор и че
ще бъде осъществен фактическият състав на института на стопанската
непоносимост.
Твърди
се, че в случая е налице недобросъвестност и злоупотреба с право по смисъла на
чл. 8, ал.2 от ЗЗД, чл. 289 от ТЗ и чл. 57, ал.2 от КРБ от арендатора „ЕНТЕК”
ООД.
Не
възразява са бъде прието и приложено гр.д.177/2017 г. по описа на РС – Левски.
В
условията на евентуалност, моли съда да прогласи нищожността на процесните два
договора за аренда, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, предл.3 от ЗЗД, сделки, сключени при нееквивалентност
на престациите са нищожни. Позовава се на практиката на ВКС.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Установява се, че с нотариален акт ***, Н. Й.А.и .
Й. А. на 06.02.2015г. са продали на А.Г.Б. поземлените имоти, като по силата на
нотариалния акт страните са се съгласили, че купувачът встъпва в правата на
продавачите по сключените договори за наем/аренда за продаваните имоти, като
същият - купувачът има право да получи цялото полагащо се за имотите арендно /наемно
плащане за стопанската 2014/2015г.
Плащанията в изпълнение на
договорите за аренда са извършвани на праводателите на собствеността по
отношение на описаните земеделски земи – Н. Й. А. и С. Й. А., което е видно от
приложените писмени доказателства.
Институтът
на неоснователното обогатяване урежда хипотезите, при които е налице даване и
получаване на нещо без основание, при отпаднало и несъществуващо основание.
Характерно
за първата хипотеза е, че основанието, което е в състояние да оправдае
имущественото разместване липсва изначално - към момента на
получаването между даващия и получаващия не е налице валидно задължение.
Втората хипотеза ще е
налице, когато в момента на получаването не съществува валидно правоотношение,
което да оправдае даването и получаването, но страните очакват такова да
възникне и с оглед на това предприемат съответните действия, водещи до
имущественото разместване.
Третата хипотеза е иск за
връщане на даденото при отпаднало основание. Характерно в този случай е, че към
момента на даването основанието съществува – между страните е налице валидно
правоотношение, въз основа на което се извършва престирането, но впоследствие
това правоотношение отпада с обратна сила – разваляне на договора, унищожаване
на договора или настъпване на прекратително условие, или престиране по развален
срочен договор.
Следва да се установи дали
ищецът е заплатил на ответника по – голяма сума от дължимата му по договора за
аренда, като за плащането не следва да има основание.
Заплащането на сумите от
страна на ищеца са извършени с посочено в платежните документи основание
„рента…”.
Процесните суми са получени
на годно правно основание – по силата на сключен договор за аренда
на земеделска
земя по отношение на отдадените под аренда земеделски земи, находящи се в гр.
Белене.
Съгласно разпоредбата на
чл. 16 от Закона за арендата в земеделието, ако след сключване на договора за
аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на
отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие
между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на
договора.
Тази уредба е близка до
института на стопанската непоносимост по чл. 307 от ТЗ, като въведените
ограничения на изменение на договора за аренда в тази хипотеза – относно
уговорения срок и забрана за изменение на арендното плащане във връзка с
увеличаване или намаляване на добивите, са свързани с приетото от законодателя,
че това не са обстоятелства по смисъла на чл. 16, ал.1 от ЗАЗ, пораждащи правото
на страната да иска едностранно изменение на договора. Други ограничения за
изменение на договора не се уреждат със специалния закон, порази което следва
да се приеме, че страните по договора за аренда могат да го изменят по взаимно
съгласие.
Според заключението на
вещото лице, средната пазарна цена в гр. Белене на 1 дка отдадена земя под
аренда и наем за 2011/2012 г. е 30 лв.; за 2012/2013 г. е 32 лв., за 2013/2014
г. е 35 лв., 2014/2015 г. е 37 лв., 2015/2016 г. е 40 лв. – по високи от
първоначално договорените между страните, което и обосновава плащането на по –
високи от първоначално договорените между страните при сключването на договора.
Видно от представените
платежни документи, както бе упоменато по – горе, за всяка от стопанските
години на действие на договора, се е увеличавал размерът на арендното плащане,
изплащано от ищеца на ответника, като страните са се съгласили с изплащането,
съответно получаването на сумите след
като същите са били обвързани от валидно
сключен помежду им договор за аренда, с който се създават облигационни
отношения между страните по договора.
Експертизата е категорична,
че при изплащане на сумите в брой са осчетоводени по РКО с конкретно посочване
на лицата, които са ги получили. При изплащане на сумите по банков път са
отразени по месечно банково извлечение, без посочване на конкретни имена.
Според заключението
надплащането на сумите не води до изкривяване на финансовия резултат за данъчни
цели, защото сумите са изплатени и са били доход на ФЛ и са признати за разход
за данъчни цели. Не е необходима корекция на данъчния резултат за предходни
години. Съобразно чл. 42 от ЗКПО при получаване на сумите като доход от ФЛ те
са отразени в счетоводството на *** и в декларацията по чл. 73 за годината на
получаване от ФЛ.
Установява се от
заключението на вещото лице, че не са предоставени протоколи с решения на
съдружниците на ищеца за определяне размера на арендните възнаграждения, които
ще се изплащат на арендованите земи в землището на Белене за всяка от
стопанските години.
Процесуалният представител
на ищеца в с.з. заявява, че такъв протокол няма съставен, тъй като това не е от
компетенцията на Общото събрание на съдружниците, както и че в чл. 137 от ТЗ са
изброени правомощията на Общото събрание.
Съдът споделя
изразеното становище на процесуалния представител на ответната страна, че
въпреки първоначално договореното арендно възнаграждение на декар в момента на
сключване на договора за аренда, реалният размер на същата е бил изплащан от
арендатора за всяка стопанска година съобразно пазарната конюнктура в района на
землището на град Белене. Арендаторът се е съгласил, без да е била необходима
писмена форма за изменение на договора за аренда, доброволно да заплаща
арендните възнаграждения. Налице е взаимно съгласие между страните по отношение
на пазарния размер на рентата. Арендаторът е заплащал доброволно пазарния
размер на рентата, а арендодателят е приемал и не е възразил относно размера на
полученото плащане. Още повече ищцовото дружество e
заплащало по – високия размер на изплатеното от него арендно плащане, което е
съобразено с нарастване на годишните рентни плащания за района.
Поради изложеното съдът счита, че извършените
на плащания в по – висок размер от уговорения в договора е в резултат на
постигнато между страните съгласие в тази насока, поради което не може да се
приеме, че плащането е без основание.
Съдът
намира, че твърденията на ищеца, че сумите, които се претендират са недължимо
платени, не могат да бъдат споделени.
От изложеното следва извод,
че няма основание да се претендира връщане на платената от ищеца сума, тъй като
е получена от ответника с основание към момента на плащането й.
Предвид
изложеното следва да бъде отхвърлен така предявеният иск с правно основание чл.
55, ал.1 от ЗЗД, тъй като сумите са платени на годно правно основание.
С оглед изхода на процеса,
отговорността за разноски лежи върху ищеца, който следва да понесе своите,
както са направени, и да заплати на ответника сторените пред настоящата
инстанция в размер на 800 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Г. Н. Н.,
против А.Г.Б., ЕГН**********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца главнична сума от 1245.27 лв., представляваща недължимо
платена сума за стопанската 2014/2015 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2018 г. – датата на
завеждане на делото до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
управителя Г. Н. Н., ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Б., ЕГН**********, с адрес: ***, направените
разноски по делото в размер на 500.00
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд гр. Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: