гр. ЛЕВСКИ, _09.08._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _седемнадесети юли_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _167_
по описа за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от ***” АД,
със седалище и адрес на управление: гр. София***, представлявано от К. С. и Я.
Б. срещу Д. П. ЕТ, представлявано от Д.Л.П.и *** ООД, представлявано от Г. Н. Н., в
качеството на солидарни длъжници.
Твърди се, че ищцовото дружество се е намирало в облигационни правоотношения с ответника,
които се регулирали от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия и съгласно които ищецът бил
изпълнил задължението си за предоставяне на достъп до електроразпределителната
мрежа за периода от 23.10.2015 г. до 30.09.2017 г. Ответникът не бил изпълнил
задължението си да заплати дължимата цена достъп до електроразпределителната
мрежа. Твърди се, че ищецът е доставчик на електрическа енергия на обособената
територия и дружеството е доставяло до електроснабден имот, находящ се в
Белене, стопански двор, за което е издало отделни фактури на името на Д. П. ЕТ,
представлявано от Д. П., но съгласно подписана декларация, от 14.01.2012 г.
задължението се претендирало солидарно с *** ООД. Конкретизирани са сумите по
изброени фактури. Твърди се, че ищецът е издал справка за възникналите
задължения, която съдържала всички претендирани и посочени фактури, като
впоследствие претендираните суми били намалени, въз основа на изброените
издадени кредитни известия. Била начислена и лихва. Твърди се, че възражението
на ответника било неоснователно и като такова не следвало да бъде кредитирано
от съда.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила
на присъдено нещо да признае за установено, че ответникът Д. П. ЕТ и *** ООД в качеството си на солидарни
длъжници , с електроснабден имот, находящ се в Белене, стопански двор ИТН ***
по издадената Заповед за изпълнение, дължат на ищеца следните суми:
сумата от 579.71 лв., задължение за цена достъп до електро
разпределителната мрежа от
сумата от 59.38 лв. – законна лихва за забава, считано от 14.01.2016
г. до 02.11.2017 г., съгласно приложена справка за възникнали задължения;
законна лихва за забава върху главницата, считано от момента
на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на главницата.
Претендира направените разноски по заповедното и в настоящото
производство.
Направени са доказателствени искания за назначаване на ССЕ, с
поставени задачи.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника ***, в който се твърди, задълженията на ЕТ „Д. П.”
към *** АД в размер на 834.09 лв. са погасени по банкова сметка ***. Прилагат
оригинално платежно. Възразява срещу всички други претенции на ***, произтичащи
от частна жалба и подкрепят изцяло определение №268/09.03.2018 г. на РС –
Левски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника ЕТ „Д. П.”, не е изразено становище и не са
направени доказателствени искания.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
От ***” АД е постъпило становище, с което уведомяват, че след
образуване на делото ответникът е заплатил
част от дължимите суми за главница, като незаплатени останали 70.23 лв.-
съдебни разноски. Само по себе си това било признание на иска. Ответникът с
поведението си станал причина за водене на производството и дължал плащане на
разноските, за които представят списък.
Ответникът „***” ООД чрез процесуалния си представител моли съда
да постанови решение, с което да приеме, че предявеният иск срещу *** е
недопустим предвид липсата на подадено възражение по чл. 415 от ГПК от страна
на ответника, и с което заповедта е влязла в сила. За ищеца не е налице правен
интерес от водене на настоящото дело срещу ***, поради което моли съда да го
прекрати и моли да им бъдат присъдени направените деловодни разноски. В случай,
че приеме иска за допустим, да има предвид направеното признание на иска и при
това положение да направи компенсиране на разноските.
Установява се, че със заповед за изпълнение на парично
задължение ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от
730.48 лв. главница, сумата от 82.61 лв. лихва за периода 14.01.2016г. –
02.11.2017г., както и сумата от 83 лв. деловодни разноски. Установява се, че е
постъпило възражение от длъжника ЕТ „Д. П.” срещу издадената заповед за
изпълнение. Съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви
иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
В месечния срок по чл. 415 от ГПК по отношение на длъжника ЕТ „Д.
П.” иск по чл. 422 от ГПК не е предявен от заявителя, поради което съдът е
обезсилил на основание чл. 415, ал.2 от ГПК Заповед №35/15.01.2018 г. по
ч.гр.д. №40/2018 г. по отношение на длъжника ЕТ „Д. П.” и е прекратил
производството по отношение на този длъжник.
Определението е потвърдено от ОС – Плевен.
Заповедта за изпълнение е била обезсилена по отношение на
длъжника ЕТ Д. П., поради което съдът счита, че е отпаднала една от
задължителните предпоставки по допустимостта на иска.
Възражение от длъжника *** не е постъпвало.
Правният интерес от установяване на
вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е
недопустим.
За да съществува интерес от установителен
иск, у достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право.
Съдът е длъжен да извърши проверка за
допустимостта на иска, като изследва въпросите: издадена ли е заповед за
изпълнение, подадено ли е в рамките на законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК за предявяване
на установителния иск за съществуване на вземането.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният по делото
положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК е недопустим, по причина
на неподаване на възражение от страна на длъжника ***, като длъжник в
заповедното производство, против издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Предвид изложеното съдът намира, че не е
налице една от положителните процесуални предпоставки за надлежно предявяване и
разглеждане на иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК – да е подадено надлежно
възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Поради това производството по делото
следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск срещу двамата
ответници.
Направено е искане от страна на ответника
„***” ООД за присъждане на направените по делото разноски.
Отговорността на страните за разноски при
прекратяване на производството по делото е в зависимост от основанието за
прекратяване.
Искането е основателно, предвид
разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК, според която ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото и с оглед на изначалната недопустимост на
иска.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявения от *** АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София***, ЕИК:*** представлявано от К. С. и Я. Б. иск с правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване на установено спрямо Д. П. ЕТ
ЕИК:***, с адрес: гр. *** и *** ООД,
ЕИК:***, представлявано от Г. Н. Н., с адрес: гр***, в качеството на солидарни
длъжници, че съществува вземане на ищеца за сумата от 638.09 лв., от които
главница 579.71 лв., 59.38 лв. законна лихва за забава, считано от датата на
падежа на всяко периодично плащане до 02.11.2017г., разноски за образуване на
заповедното производство в размер на 83 лв., както и разноски за образуване на
настоящото производство, поради неговата недопустимост.
ОСЪЖДА *** АД, със
седалище и адрес на управление: гр. *** ЕИК:***, представлявано от К. С. и Я. Б.
да заплати на *** ООД, ЕИК:***направените деловодни разноски в размер на 504
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
пред ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: