гр. ЛЕВСКИ, _12.10._
Районен съд гр. Левски в публично съдебно
заседание на _тринадесети септември_
при участието на секретаря _Илияна
Петрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _186_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 221 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при
ответника до 28.02.2017 г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено
на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ – поради забавяне изплащането на трудовото
й възнаграждение. Твърди се, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е дължал на ищцата сумата от 10 430,81 лв.,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м. октомври
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 929,40 лв. остатък от обезщетение по
чл. 221 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е
представила отговор на исковата молба и е изразила становище по предявения иск.
Твърди се, че предявения иск е неоснователен и се оспорва изцяло по основание и
размер. Твърди се, че между страните е
било постигнато споразумение, материализирано в договор за спогодба от
30.03.2017 г., съгласно което ответника е признал, че дължи на ищцата сумата от
9501,41 лв., включваща трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 224 ал.1 и
чл. 221 ал.1 от КТ и се е задължил да заплати сумата на седем равни вноски от
по 1200 лв. и осма изравнителна от 1486,41 лв. Твърди се също така, че със
споразумението А.Ч. е поела задължение с окончателното плащане на уговорената
сума да няма претенции за каквито и да било допълнителни плащания от
дружеството, поради което счита, че исковата претенция се явява едностранен
отказ от договор за спогодба, което поначало е изключено, поради пълното му
противоречие с обвързващата сила на принципа предвиден в разпоредбата на чл.
20а от ЗЗД. Твърди се, че дори хипотетично сключеното споразумение да не
удовлетворява изцяло интереса на ищцата, то е действително и с изплащането на
уговорената сума е породило целената с него правна последица, а именно изцяло
погасяване на задължението. Твърди се също така, че видно от прекратителната
заповед от 28.02.2017 г. е, че обезщетението по чл. 221 ал.1 от КТ е определено
да обхваща брутното трудово
възнаграждение за срок от три месеца, но съгласно чл. 326 ал.2 от КТ, срокът на
предизвестието при трудов договор за неопределено време е 30 дни, като неговото
удължаване до три месеца може да се постигне само при споразумение между
страните в индивидуалното трудово правоотношение /каквото не е налице/ или с
КТД /какъвто също не е налице/.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представения по делото трудов
договор № *** г. е, че между „***” ЕООД и А.М.Ч. е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което А.М.Ч. е назначена на длъжността касиер,
счетоводство, считано от 10.03.2014 г. Представено е и допълнително
споразумение № *** г. с което на А.М.Ч. на длъжност „главен счетоводител” при „***”
ЕООД е променено основното месечно трудово възнаграждение. Представено е и
копие от заявление от А.М.Ч. с вх. № 52/23.02.2017 г. на *** ЕООД, видно от
което е, че със същото Ч. е уведомила работодателя, че прекратява едностранно
сключения трудов договор на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ – поради неизплащане
на трудовото й възнаграждение и е поискала да бъде оформена трудовата й книжка,
както и останалата документация, свързана с прекратяване на трудовото
правоотношение, както и да й бъдат начислени и изплатени дължимите обезщетения
на основание чл. 221 ал.1 и чл. 224 от КТ, както и да й бъде издадена справка
за дължимите й се трудови възнаграждение. Представено е и копие от заповед за
прекратяване на трудов договор № *** г., видно от която е, че трудовото
правоотношение с А.М.Ч. на длъжност „главен счетоводител” в административен
отдел при *** ЕООД е прекратено считано от 01.03.2017 г. и в същата са посочени дължимите се по чл.
224 ал.1 и по чл. 221 ал.1 от КТ обезщетения – за неизползван платен годишен
отпуск и за срока на предизвестието в размер на 3 месеца. Заповедта за
прекратяване е подписана от Ч. на 28.02.2017 г.
С отговора на исковата молба,
ответното дружество е представило договор за спогодба, подписан от А.М.Ч. и
представляващия „***” ЕООД, видно от което е, че същото е подписано на
30.03.2017 г. /един месец след прекратяване на трудовото правоотношение/ и със
споразумението представляващия дружеството е признал, че се дължи на А.М.Ч.
сумата от 9501,41 лв.– включваща трудово възнаграждение и обезщетения по чл.
224 и 221 от КТ за периода от м. октомври
Представения договор за спогодба не е оспорен
от ищцовата страна и със същия е уговорено, че дължимата сума включва и
обезщетението, което се търси в настоящото производство, а именно това по чл.
221 от КТ – за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, каквото обезщетение е разпоредено да се заплати на Ч. с
посочената по-горе заповед за прекратяване на трудовия договор.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че всички дължими суми
на Ч. по това споразумение – а именно сумата от 9501,41 лв. са изплатени на А.Ч.
*** ЕООД.
При това положение, дори да се приеме,
че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество
е дължало по-голяма сума от договорената с договора за спогодба от 30.03.2017
г. сума от 9501,41 лв., то с подписването на този договор, Ч. се е съгласила да
направи съответната отстъпка и е заявила, че с окончателното плащане на
посочената в договора сума, няма да има претенции за каквито и да било
допълнителни плащания от дружеството, включително и за лихви.
Съгласно
чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили и
могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В настоящия случай
не е налице изменение на договора или разваляне на същия по взаимно съгласие на
страните, които са го сключили. Не са налице и основания, предвидени в закона,
на които този договор да бъде развален или отменен. Представени са и
доказателства, че цялата дължима сума по договора е платена на ищцата.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предявеният иск, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 929,40 лв., представляваща остатък от
обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото, следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника
направените деловодни разноски в размер на 400 лв. съгласно представенияи
списък на разноските.
На основание
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.М.Ч. ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл. 221 от КТ
против „***” ЕООД гр. Л***, с ЕИК ***, с
адрес: гр.***, представлявано от Е. П. И. – управител – за заплащане на сумата
от 929,40 лв., представляваща остатък от обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.М.Ч. ***,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 221 от КТ да заплати на „***” ЕООД гр. Л., с ЕИК ***, с адрес: гр.***,
представлявано от Е. П. И. – управител, направените деловодни разноски в размер
на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие
от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: