гр. ЛЕВСКИ, _12.12._
Районен съд гр. Левски в публично съдебно
заседание на _дванадесети ноември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка
Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _434_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 ал.1от КТ.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното
дружество е съществувало трудово правоотношение, че със заповед от 22.06.2017
г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 10.07.2017 г.,
като е уговорено обезщетение за дължимите й се суми като трудови
възнаграждения. Твърди се, че в дружеството е извършена актуализация в различен
размер на основните заплати на всички лица от администрацията, като минималното
увеличение е било по 50 лева, че с молба от 30.11.2016 г. ищцата е поискала да бъде
осъвременена и нейната заплата, считано от датата на възстановяването й на
работа – на 27.10.2015 г., но и до настоящия момент не е получила отговор на
тази си молба. Твърди се, че е сезирала Инспекцията по труда, но е получила
отговор, че Инспекцията по труда не е компетентна да дава задължително
предписание на работодателя, като й било разяснено, че може по съдебен път да
потърси и тези суми, които не са й начислени. Тай като счита, че работодателят
е бил длъжен да увеличи основната й заплата с 50 лв., при което е следвало да й
се начислява и изплаща по-голямо трудово възнаграждение, освен главницата от
3000 лв., представляваща начислено й и незаплатено нетно трудово
възнаграждение, претендира и главница от 1387,17 лв., която представлява сбор
от неначислените и неизплатени брутни суми, които е следвало да се включат при
формиране на брутното й трудово възнаграждение за периода от 27.10.2015 г. до
10.07.2017 г. включително, като претендира и лихва върху тези суми. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 3000
лв. главница, представляваща сбор от начисленото, но неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от месец февруари
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е представен отговор
на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че между
страните не е спорно, че е съществувало трудово правоотношение до 22.06.2017
г., до когато ищцата е престирала работната си сила при ответника. Оспорват се
изцяло като неоснователни твърденията, че към датата на завеждане на исковата
молба ответното дружество дължи на ищцата търсените суми. Твърди се, че по време
на действие на трудовия договор на ищцата са й изплащани трудовите
възнаграждения. Във връзка с претендираните актуализации в различен размер на
основните заплати, се твърди, че и тази претенция на ищцата е неоснователна,
тъй като в дружеството не е извършвана актуализация при минимално увеличение от
50 лв. Твърди се, че увеличаването на трудовото възнаграждение от работодателя
следва или по силата на закона, каквото не се твърди в исковата молба, или по
негов почин за увеличаване на индивидуалното трудово възнаграждение и след като
такова едностранно увеличение от страна на работодателя не е извършено,
претенцията на ищцата се явява изцяло неоснователна.
В съдебно заседание ищцовата страна поддържа предявеният
иск за сумата от 3000 лв. главница –
представляваща общ сбор от начислени и неизплатени суми като трудово
възнаграждение за периода от м. ІІ.2016 г. до м. VІІ.2017 г. вкл. и за сумата
от 480,53 лв. – представляваща общ сбор на лихвите за забава върху всяко неизплатено
своевременно възнаграждение за периода от 01.03.2016 г. до 13.06.3018 г. вкл. и
неподдържа предявеният иск за сумата от 1387,17 лв. главница – сбор от неначислени
и неизплатени брутни суми – невключени при формирането на брутното й трудово
възнаграждение за периода от 27.10.2015 г. до 10.07.2017 г., вкл., както и за
сумата от 245,48 лв. общ сбор на лихвите върху общата сума от 1387,17 лв. за
периода от 01.08.2017 г. до 13.06.2018 г.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
По делото е безспорно между страните,
че същите са били в трудово правоотношение, което е прекратено, считано от
27.10.2015 г.
За
установяване дали на ищцата са начислени и заплатени всички дължими й се суми
като трудово възнаграждение по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че действително за
посочените в исковата молба периоди на ищцата не са заплатени общо суми като
нетно трудово възнаграждение в размер на 3000 лв. и дължимите се лихви върху
всяка една от главниците за посочените в исковата молба периоди е общо сумата
от 480,53 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и
същото е прието от съда като пълно и компетентно изготвено.
Предвид представената експертиза и
становищата на страните, съдът приема, че предявеният иск в частта касаеща
главница в общ размер от 3000 лв. и лихви върху тази главница в общ размер на
480,53 лв. е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Следва да бъде уважено искането на основание чл. 242 ал.1 от ГПК съдът да
постанови предварително изпълнение на решението, тъй като дължимите суми
представляват неизплатени трудови възнаграждения.
По предявеният иск за неначислени и
неизплатени трудови възнаграждения в размер на 1387,17 лв. и лихви в размер на
245,48 лв., както бе посочено по-горе същия не се поддържа от ищцовата страна,
не са представяни каквито и да било доказателства установяващи неговата
основателност и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените деловодни разноски за
иска с главница от 3000 лв. и лихва върху нея, които съгласно представения
списък на разноските са в размер на 474 лв.
Следва да бъде осъден ответника да
заплати държавна такса в размер на 139,22
лв., както и направените деловодни разноски по сметка на РС Левски за
възнаграждение на назначеното по делото вещо лице в размер на 300 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
**************, със
седалище и адрес на управление *****************, представлявано
от управителя Е.П.И. ДА ЗАПЛАТИ
на В.Д.Н. ***, ЕГН ********** сумата от 3000 лв. главница, представляваща сбор от начисленото й,
но неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец февруари
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск за сумата
от 1387,17 лв. – главница, представляваща сбора от неначисленото и неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода месец октомври 2015г. до месец юли
ОСЪЖДА **************, със седалище и адрес на управление *****************,
представлявано от управителя Е.П.И. ДА ЗАПЛАТИ
на В.Д.Н. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 474 лв.
ОСЪЖДА ************, със седалище и адрес на управление ******************, представлявано от управителя Е.П.И.
ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 139,22 лв., както и деловодни
разноски по сметка на РС Левски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: