гр. ЛЕВСКИ, _14.02._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _четиринадесети януари _
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _473_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществуват
договорни отношения по силата на които ищцовото дружество е предоставило на
ответника мобилни услуги и мобилно устройство - таблет на изплащане. Твърди се,
че ответникът е ползвал предоставяните от дружеството услуги, но не е заплатил
дължимите се за тях на дружеството услуги, в резултат на което договорите между
страните са предсрочно прекратени, в резултат на което ответникът дължи на ищцовото дружество суми
за ползвани и незаплатени комуникационни и лизингови услуги по 4 броя фактури в
общ размер на 247,49 лв, суми за неустойка за предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги в общ размер на 500,90 лв, както и суми за
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за таблет в общ размер на 358,49
лв. – като за последните суми също е издадена фактура.
Твърди се, че ищецът е
депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответника чрез
залепване на уведомление, поради което е предявен настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът
дължи на ищцовото
дружество общата сума от 1106,88
лв. съгласно издадените 5 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, ведно с присъдените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 385 лв. Претендират е и направените
деловодни разноски в настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е
представил отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск,
не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.
Преди първото по делото съдебно заседание ответникът е
депозирал молба в РС Л., с която заявява, че признава изцяло дължимостта на
всички суми по предявения иск, както и дължимостта на направените деловодни
разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 36/2018 г. на
РС Л. е, че в РС Л. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против
ответника.
Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което е дадена възможност на
ищцовата страна да предяви настоящия иск и същия е предявен в дадения от съда
срок.
Видно от представените по делото писмени доказателства е, че
между страните по делото действително са съществували твърдените в исковата
молба договорни отношения. Към доказателствата по делото са представени
посочените в исковата молба фактури, издадени на ответника за доставените му
услуги за посочените периоди.
В тежест на ответника е да докаже плащането на доставените му
услуги. Същият, обаче не е представил доказателства в тази насока и е признал
изцяло дължимостта на търсените от ищцовото дружество суми, включително и
разноските.
При това положение, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да
заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество в заповедното и в настоящото производство общо в
размер на 778,98 лв, от които направени разноски в заповедното производство в
размер общо на 385 лв. включващи 25 лв. внесени като д.т. и 360 лв. заплатени
като възнаграждение на един адвокат и сумата от 393.98 лв. разноски в
настоящото производство, включваща 25 лв. д.т. и 368,98 лв. заплатени като
възнаграждение за 1 адвокат.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ***************, със седалище и адрес на
управление: ***************** и С.И.Т.,
с ЕГН **********,***, че С.И.Т. дължи
на ******************* /със сочени по-горе данни/ сумата от 1106,88 лв. – главница
– представляваща общ сбор от дължими суми по фактура № 7238107816/15.03.2016
г., фактура № 7239552247/15.04.2016 г., фактура № 7240754550/15.05.2016 г.,
фактура № 7242195442/15.06.2016 г. и фактура № 7243516384/15.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази главницата,
считано от 11.01.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.И.Т. /със сочени по-горе данни/
да заплати на ***************** /със сочени по-горе данни/, направените
деловодни разноски в настоящото и заповедното производство общо в размер на 778,98
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчване на
копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: