гр. ЛЕВСКИ, _15.02._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _петнадесети януари_
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _488_
по описа за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила искова молба от „***” ЕАД,
ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от Н. Т.
С. и М. Д. Д., срещу С.А.С. ЕГН**********,***.
Твърди се в исковата молба, че на
01.02.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „*** АД, по
силата на което вземането на „***” АД, произтичащо от договор за паричен заем
№2338619/30.06.2015г., е прехвърлено в собственост на „***” ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви. „***” АД упълномощило
„***” АД, понастоящем „****” ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия.
Твърди се, че по реда на чл. 99, ал.3 от
ЗЗД на ответника било изпратено от страна на „*** АД чрез ищеца уведомително
писмо от 02.02.2016г. за станалата продажба чрез *** с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото било върнато в цялост.
„***” АД направило пореден опит да уведоми длъжника за станалата продажба на
вземания, като било изпратено ново уведомително писмо на друг адрес на
длъжника, като писмото било върнато в цялост.
Представят копие от уведомлението за
извършената цесия, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба.
Твърди се, че процесното вземане
произтича от договор за паричен заем №2338619, сключен на 30.06.2015г. между „***” и ответника, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание ***
предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем. Твърденията в исковата молба са, че с подписване на договора
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
500 лв., представляваща главница, което съставлявало изпълнение на задължението
на Заемодателя и създавало задължение на Заемателя да заплати погасителни вноски, указани по размер и брой
в договора – главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя и определена надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него. В случай,
че заемателят забавел плащането на падеж на погасителна вноска – главница и
договорна лихва по заема с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя
заплащане на такса за разходи за събиране на просрочени вземания, поради което
на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45 лв.
Предвид обстоятелството, че заемателят не
е представил на заемодателя нито едно от договорните обезпечения: две физически
лица – поръчители с посочени изисквания, на които да отговаря, ИЛИ банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, което да
е валидно до 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не бил представил на Заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на
същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 454,24 лева, която
страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка в
размер на 56.78 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем.
На длъжника била начислена и лихва за
забава за периода от 31.07.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като общият размер е 123.81 лв.
Твърди се, че ищецът „***” ЕАД е
входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника –
ответник за сума в общ размер на 1130.89 лв., от които главница в размер на 500
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 64.62
лв., неустойка за изпълнение на договорно задължение в размер на 397.46 лв.,
такса разходи в размер на 45 лв. и обезщетение за забава в размер на 123.81 лв.
Моли
съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по
отношение на С.А.С., че дължи на „***” ЕАД следните суми:
500.00
лв., представляваща неизплатена главница по
договор за паричен заем № 2338619/30.06.2015г.;
64.62
лв., представляваща договорна лихва за периода от
30.07.2015г. до 25.02.2016г. (падеж на последна погасителна вноска);
397.46
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 29.08.2015г. до 25.02.2016г. (падеж на
последна погасителна вноска);
45.00
лв., представляваща такса разходи ;
123.81 лв.,
представляваща обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
направените по делото разноски в заповедното, както и за исковото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от
ГПК е постъпил писмен отговор от страна
на особения представител на ответника,
който изразява становище, че предявените искове са допустими, но частично
неоснователни. Намира, че неоснователна е претенцията на ищеца относно
предвидената в чл. 4, ал.2 от Договора за паричен заем №2338619 за сумата от
397,46 лв. Намира, че цитираната клауза е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Позовава се на ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, в което било
възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията,
при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципа на
справедливост в гражданските и търговските отношения.
Сочи, че според чл.4, ал.2 от процесния
договор, неустойката е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на заемателя, чрез
осигуряване на поръчител или банкова гаранция. Счита, че следва да се приеме,
че така уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
Счита, че претенцията за дължима въз
основа на договора за потребителски кредит такса разходи, възникваща при забава
в заплащането на вноска с повече от 30 дни, регламентирана в чл. 8 от Общите
условия към договора за паричен заем, е нищожна. Аргументира се с чл. 33, ал.1
от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата.
Моли съдът да отхвърли предявения иск за
сумата от 397.46 лв. неустойка и 45 лв. такса разходи.
Видно от Заповед № 93 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по 01.09.2017г., издадена по ч.гр.д. №154/2018г. по описа на РС
– Левски, със същата е разпоредено длъжникът С.А.С. да заплати на „***” ЕАД сумата 500 лв. – главница, 64.62 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2015г. до
25.02.2016 г., такса разходи 45 лв., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 397.46 лв. за периода от 29.08.2015 г. до 25.02.2016 г.,
обезщетение да забава в размер на 123.81 лв.. за периода от 31.07.2015 г.
01.03.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018 г. до
пълното изплащане на вземането и разноски в размер на 75 лв.
Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.
В предложение за сключване на договор, отправено до „***,
ответникът е поискал да му се предостави заем в размер на 500 лв., платим в
брой, който да върне за 8 месеца с размер на погасителна вноска 72.23 лв.
Между „***” и ответника е постигнато съгласие за сключване на
договор, по силата на който заемодателят е „***” е предоставил в заем на
заемателя С. сума в размер на 500 лв., който ответникът да върне сумата за срок
от 8 месеца на договорените дати на 8 вноски, всяка в размер на 72.23 лв.
Ответникът се е задължил да върне сума в размер на 577.84 лв., при ГПР
49.01%.
С. се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави
на „***” едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко
от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лв., да
работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител или заемател по друг
договор за паричен заем, сключен с „***”, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, са няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статус не по – лош от 401 „Редовен”;
- или да представи
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по заема със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.
Непредставянето на обезпечението страните са скрепили със
санкция за длъжника – неустойка в размер на 454.24 лв., която се заплаща в разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя
сума в размер на 56.78 лв.
При забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, страните са договорили такса разходи в размер на 9 лв., които
се начисляват на всеки 30 дни забава, но не повече от 45 лв. Договорът е
подписан от ответника.
Между „***” и „Агенция за събиране на вземания” ООД е
постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първият
прехвърля на втория ликвидни и изискуеми
в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях, които вземания са индивидуализирани в приложение, неразделна част от
договора, срещу заплащане на определена цена.
Вземанията се считат прехвърлени от датата на потвърждението.
В потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал.3
от ЗЗД „***” е потвърдил извършената цесия на на всичи вземания, цедирани от „***”
АД на „***” АД.
В препис извлечение от приложение №1към договор за продажба на
вземания се посочва вземане на длъжника С.А.С. по договор №2338619/30.06.2015
г., по който е отпусната сума в размер на 500 лв., с общ размер на задължението
1032.08 лв.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки като пълномощник
на „***” АД, е уведомил ответника, че е прехвърлил на „***” ЕАД изцяло
вземането към него, произтичащо от договор за паричен заем №2338619, като
ответникът е приканен в 5-дневен срок от получаването на настоящата да погаси
дължимата сума.
Писмото е изпратено препоръчано с обратна разписка, като е
отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя.
Безспорно установено е, че между ответника и „***” АД е сключен
договор за потребителски кредит. Между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение между
ответника в качеството на заемател и „***”, в качеството на заемодател, по
сключен между тях договор за паричен заем.
Ответникът не оспорва, а е удостоверил и с подписа си, че
заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да
предостави на заемателя уговорената сума в размер на 500 лв.
Сумата по кредита е
предадена на длъжника, което той е удостоверил с подписа си върху
договора. Той се е задължил да върне
сумата по заема на 8 равни месечни вноски в периода от 30.07.2015г. до
25.02.2016 г.
С получаване на сумата по кредита за заемодателя е възникнало
задължението да върне главницата, както и да заплати възнаградителна лихва.
При сключването на договора ответникът се е задължил да
предостави на кредитора обезпечение – поръчителство от лица, отговарящи на
определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е скрепено със
санкция – неустойка в размер на 397.46 лв.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в чл. 4 от
договора неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Според чл.
92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно да се доказват.
В мотивите на т.3 от Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСТК е
възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията,
при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите
на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Според чл. 4 от процесния договор неустойката е дължима не при
забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави
обезпечение на заемодателя чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция.
Поради изложеното съдът приема, че така уговорената неустойка
излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
Целта на неустойката като вид договорна отговорност е да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението. При договор за потребителски
кредит вредите за кредитора да свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране.
Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от
непредставянето на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция.
Обезпечението има цел, различна от тази на неустойката. От неизпълнението на
задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане на дадена сума и възнаграждение за
ползването й, кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника.
От начина, по който е уредено задължението, особено това,
отнасящо се до осигуряване на поръчители, би създало значителни затруднения,
доколкото изискванията към поръчителите са многобройни, като поръчителят не би
могъл да получи в определения 3-дневен срок информация, поради което би бил
препятстван да я получи.
Изложеното по – горе дава основание на съда да приеме, че
уговорката между страните за заплащане на неустойка, предвид че не преследва
заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради
което съдът приема, че не е породила задължение за заплащане неустойка в
претендирания размер, поради което съдът намира, че възражението на ответника е
основателно.
Сключеният между страните договор попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит.
В договора страните са договорили длъжникът да заплаща сума за
разходи, които са определени предварително като размер, които са дължими при
определени предпоставки, но във всички случаи – при забава относно задължението
за плащане на погасителните вноски.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на чл. 33 от същия закон, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът споделя становището на особения представител на
ответника, че затова, че плащанията нямат за цел да покрият разходи по събиране
на закъснели вноски, може да се съди от обстоятелството, че плащанията по тях
са уговорени предварително, като абсолютни суми и в предварително определени
предели. В клаузата на договора е посочено, че разноските са за изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори,
посещения на адрес, т.е. ще варират, с оглед конкретните обстоятелства.
Безспорно, кредиторът би имал право да начислява и събира от
длъжника предвидени в договора такси – възнаграждение за извършена от
заемодателя дейност или услуга, която се дължи отделно, но дължимостта й се
определя от това дали кредиторът е извършил дейността, за която се дължат те.
В конкретния случай ищецът не представи доказателства, че са
извършени разходи за събиране на просрочените задължения, поради което претенцията
за сумата 45 лв., представляваща такса разходи се явява неоснователна и недоказана.
По отношение на вземанията по главница и договорна лихва
длъжникът не е предложил изпълнение, като същите са прехвърлени в полза на
новия кредитор с договора за цесия.
Ответникът чрез процесдуалния си представител нуе оспорва
размера на дзадължението и начислената лихва. Оспорва искането за присъждане на
неустойка и такса разходи.
При съобразяване на изложеното съдът
следва да приеме за установено вземането на 500.00 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем №
2338619/30.06.2015г.; 64.62 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 30.07.2015г. и до
25.02.2016г. (падеж на последна погасителна вноска); и 123.81 лв., представляваща обезщетение за
забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Следва да бъде отхвърлена претенциите на ищеца за установяване
на вземания за 397.46 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 29.08.2015г. до 25.02.2016г. (падеж на
последна погасителна вноска) и 45.00
лв., представляваща такса разходи.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените разноски.
Направените разноски съгласно списъка са в размер на 809 лв. с
оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски
в размер на 492,20 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.С., ЕГН**********,***, че дължи
на „***” ЕАД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, следните суми: 500.00 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за
паричен заем № 2338619/30.06.2015г.; 64.62 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 30.07.2015г. и до 25.02.2016г. (падеж на последна погасителна
вноска); и 123.81 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2015 г. до 01.03.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.03.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
установяване на вземания в размер на 397.46 лв., представляваща неустойка да
неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.08.2015 г. до
25.02.2016г. и 45 лв. такса разходи.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН**********,***, да заплати
на „***” ЕАД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.****, направените в заповедното производство
и настоящото дело деловодни разноски в размер на 492.20 лв., съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: