гр. ЛЕВСКИ, _14.12._
Районен съд гр. Левски в
публично съдебно заседание на _двадесет и шести ноември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _605_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.240 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2015 г. между „***” ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската си марка „***” и ответника е
сключен Договор за кредит № *** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Твърди се, че в
заявката си С. е заявил желание да му бъде отпусната сумата от 350 лв., за
период от 21 дни с падежна дата – 20.05.2015 г., че съгласно заявката на
ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя чрез И.
на същия ден – 29.04.2015 г. и съгласно условията по кредита към главницата не
са начислени лихви и такси, тъй като договорът е първи между страните. Твърди
се, че кредитополучателят се е възползвал от правото да удължи срока на връщане
на кредита и срокът е удължен до 02.09.2015 г., че с настъпване на падежа по
договора – 02.09.2015 г. кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е
изпаднал в забава, че съгласно общите условията кредитодателят от 03.09.2015 г.
е започнал да начислява наказателна лихва,
за периода на просрочието, че въпреки отправените покани ответникът не е
изпълнил задължението си по договора. Твърди се, че на 01.02.2018 г.
кредитодателят е сключил с ищцовото дружеството договор за прехвърляне на
вземания, с който вземането по отношение на ответника е прехвърлено, че
цесионерът изрично е упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задължението му и съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99 ал.3 от ЗЗД ищцовото дружество е изпратило
уведомление на ответника чрез препоръчана писмовна пратка посредством „***”
ЕАД, която е върната на 05.04.2018 г. с отметка „непотърсена”, както и че до
момента на подаване на исковата молба задължението на ответника не е изпълнено.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцовото дружеството сумата от 435,92 лв., от която 350 лв. главница –
неплатена главница по договор за кредит № *** и 85,92 лв. – наказателна лихва
за периода 03.09.2015 г. до 31.01.2018 г. Претендират се законната лихва върху
главницата от 350 лв., считано от подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски.
Направено е искане за привличане на трето лице – помагач на ищеца, а именно
на „****” ЕООД.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от
представеното по делото заявление от С.Р.С. с приложена към нея операционна
бележка е, че на 23.11.2018 г. С. е внесъл по сметка на ищцовото дружество
цялата искова сума - общо в размер на 435,92 лв. представляваща сбор от главница
в размер на 350 лв. и наказателна лихва в размер на 85,92 лв.
При това
положение, тъй като задължението на ответника към ищцовото дружество към
момента на постановяване на решението е
погасено изцяло, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По делото е
направено искане за присъждане на деловодни разноски. Видно от посочената
по-горе операционна бележка е, че дължимата сума към ищцовото дружество е
преведена от ответника на 23.11.2018 г. Настоящото производство е образувано
въз основа на постъпила искова молба в РС Левски на 31.08.2018 г. и тъй като ответникът е станал
причина за завеждане на делото, като е заплатил дължимите суми едва преди
първото по делото съдебно заседание и три месеца след завеждане на делото, то
той следва да заплати на ищцовото дружество и направените деловодни
разноски общо в размер на 460 лв. – от
които 100 лв. внесени като държавна такса при завеждане на делото и 360 лв.
заплатени като адвокатско възнаграждение.
На основание
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „****” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Р. В. против С.Р.С. ***
за заплащане на сумата от 350 лв. главница и 85,92 лв. наказателна лихва като
неоснователен, поради заплащане на дължимите суми след предявяване на иска.
ОСЪЖДА
С.Р.С. със сочени по-горе данни ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД със сочени по-горе данни направените
деловодни разноски в размер на 460 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: