гр. ЛЕВСКИ, _20.01._
Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _двадесети
декември _
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _282_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила искова молба от К.Й.К., ЕГН**********,***,
чрез пълномощник адв. Станимир Тодоров от АК-В. Търново,
против
Д.К.К., роден на ***г. с адрес: ***-27, с правно основание чл.
439, във вр. с чл. 124 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че по
молба на Д.К.К., със съгласието на неговата майка и законен представител, чрез
представител по пълномощие адв. Свинаров, от ЧСИ Димитър Бойчев, рег.№726, с
район на действие на ОС В. Търново, е образувано изп. дело №… против длъжника К.Й.К..
Изп. дело било образувано на 16.01.2018 г. на основание изпълнителен лист от
10.10.2017г., издаден на основание влязлото в сила на 03.08.2004 г. Решение
№240/ 07.07.2004г. по гр.д. №198/2004г.на РС – Свищов, по силата на което К.Й.К.
е осъден да заплаща на Ж. А. И., в качеството на майка и законен представител
на малолетното дете Д., роден на ***г. ежемесечна издръжка в размер на 40.00
лева, начиная от влизане в сила на решението, до настъпване на законни причини
за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на просрочието, до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се, че на основание депозирана до ЧСИ изрична молба от
длъжника К.К. за недължимост на парични суми – главница и лихви, поради
настъпила погасителна давност, с постановление от 15.08.2018г. по изп. дело № ***,
ЧСИ е постановил, че за да се прекрати изпълнителното дело поради изтекла
погасителна давност, длъжникът следва да подаде отрицателен установителен иск в
съответния компетентен съд.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Д.К.К., че К.Й.К. не му дължи паричната сума в
размер на 4040 лв., представляваща месечна издръжка по 40.00 лв. по издадения
на 10.10.2017г. изпълнителен лист по гр.д. №198/2004г. на РС – Свищов, за
периода от 03.08.2004г. до 16.01.2013г., ведно със законната лихва за всяка
една от тези вноски.
Претендира направените по делото разноски.
Представени са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника. Не е изразено становище по иска. Не са направени
доказателствени искания.
Съдът е допълнил доклада си във връзка с депозирана молба от
адв. Стефан Петков Стоев, във връзка с получено съобщение по цитираното дело,
като пълномощник на Д.К.К. и майка му Ж. А. – ответници по делото, и полученото
на 28.06.2019г. определение №699/17.06.2019г. на РС – Левски, ведно с призовка
за насрочено съдебно заседание на 09.07.2019г., с която е уведомил съда, че
няма пълномощия по цитираното дело, поради което заявява, че призоваването им
чрез него е незаконосъобразно. Моли да бъде заличен като посочен представител
на страната ответник поделото.
Поради изложеното е изпратено искане до АК – Плевен за
определяне на особен представител, който да бъде назначен.
За особен представител
на ответника Д.К.К. е назначена адв. Е.Р. с определение №1209/ 15.11.2019г.
след внасяне от ищеца на определения депозит. На 18.11.2019г. е връчено
съобщение по чл.131 от ГПК на назначения особен представител адв. Р. и е даден
едномесечен срок за отговор. На 20.11.2019г. е
депозиран отговор от ответника Д.К.К., чрез назначения му особен представител,
препис от който е изпратен на ищеца.
С оглед на изложеното съдът измени и допълни проекто – доклада
по настоящото съдебно производство, по – конкретно като в него е включен
подадения отговор на исковата молба от назначения особен представител на
ответника, подаден в РС - Левски.
Становището на ответника чрез особения представител адв. Е. Р.
е, че исковата молба е допустима, но неоснователна.
Намира, че възраженията на ищеца – за изтекла погасителна
давност за частта от вземането, предмет на настоящото дело, и че разпоредбата
на чл. 115, б. „а” ЗЗД е неприложима в случая, не намирали законова опора.
Счита, че ищецът е направил неправилен прочит на закона. Аргументите на
особения представител са, че разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД не въвежда
института на т.нар. „абсолютна давност”, каквато съществувала в публичното
право – при нея срокът на давността бил фиксиран и не зависел от спирането или
прекъсването на давността. Сочи, че смисълът на разпоредбата на чл. 117, ал.2
от ЗЗД е друг – че ако дадено вземане, което поради характера си се погасява с
по – кратка давност бъде установено със съдебно решение, то и за него давността
става 5 години, но тя, на общо основание подлежала на спиране и прекъсване,
като заявява, че ще изложи подробните си съображения и ще представи съдебна
практика в хода на пренията. Особеният
представител адв. Р. навежда съображения, че дори в случая да се касае за
вземане, установено със съдебно решение, при което погасителната давност е 5
години по чл. 117, ал.2 от ЗЗД (като изразява личното си мнение, че съдебното
решение за развод, с което е присъдена издръжка за първи път и то занапред, не
представлява установително съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал.2 от ЗЗД,
и като се има предвид, че се касаело за периодични плащания, каквито са
месечните издръжки, давността би следвало да е 3 години за всяка месечна
вноска), разпоредбата на чл. 115, б. „а” от ЗЗД намирала своето приложение. Изразява
становище, че до навършване на 18 години от ответника (28.12.2017г.), за която
и да е било месечна издръжка давност между страните не е текла, понеже
последните са баща и син.
Поради горното следвало да се приеме, че давността за всяка
една месечна издръжка е започнала да тече на 28.12.2017г. и че към образуване
на изпълнителното дело – 16.01.2018г. няма изтекъл дори и месец погасителна давност,
а от и.д. се установявало, че са извършени действия – наложени запори, които
вече са я прекъснали.
По изложените съображения моли съда да отхвърли исковата
молба.
Не възразява да се приемат представените от ищеца документи и
изпратеното от ЧСИ копие от изпълнително дело.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложеното изпълнително дело
№2018726040005, по описа на ЧСИ Д. Б., същото е образувано по молба на Ж. А. И.
– майка и законен представител на Д.К.К. за образуване на изпълнително
производство срещу К.Й.К., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№198/2004 г. по описа на РС – Свищов. Молбата е подадена с вх.
№00175/16.01.2018г.
Изпълнителният лист е издаден на
10.10.2017г. и по него К.Й.К. е осъден да заплаща на Ж. А. И., в качеството й
на майка и законен представител на детето Д., роден на *** г. ежемесечна
издръжка в размер на 40 лв., начиная от влизане в сила на решението по делото,
до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до
окончателното изплащане на сумата.
Съдебният изпълнител е изпратил до К.Й.К. покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че задължението му по изпълнителното дело
възлиза на сумата в размер на 40 лв. – месечна издръжка, считано от 03.08.2004
г. и 42 лв. присъдени разноски.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, като се иска установяване на недължимост на
вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума.
Доколкото ищецът се позовава на новонастъпили факти след
постановяване на съдебното решение и издадения изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство, предявеният иск с правно
основание чл. 439 от ГПК е допустим, а разгледан по същество същият се явява и
основателен. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след
постановяване на съдебното решение по гр. д. №198/2004г. по описа на РС –
Свищов.
Искът по чл. 439 от ГПК е специфичен процесуален способ за
защита на ищеца – длъжник по изпълнителното производство , чрез който способ
той може да установи погасяване на изпълняемото право въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание и преди образуване на изпълнителното дело.
В настоящия случай са наведени такива твърдения.
Изискуемостта на процесното вземане възниква с влизане в
сила на решението, доколкото с предявяване на иска се прекъсва давността.
Няма спор, че бракът между Ж. А. И. и К.Й.К. е прекратен,
като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете
Д. се предоставя на майката. Безспорно е също, че детето е живяло с майка си, а
бащата е осъден да заплаща месечна издръжка. При обичайната житейска хипотеза
децата и техните родители живеят заедно и последните фактически упражняват
правата и задълженията си чрез непосредствени грижи за децата.
Когато ефективното упражняване на родителските права е
предоставено на единия родител, съвместното му съжителство с детето е
преустановено и той е осъден да заплаща издръжка, настъпва фактическа и правна
промяна, при която реалното упражняването на родителските права е от единия
родител. Другият родител не е ограничен или лишен от права спрямо детето, но
реалната възможност да участва в непосредствените грижи и възпитание на детето
е редуцирана.
Така в случая упражняването на родителските права е
възложено и поето от единия родител –
майката, като само между нея и детето е приложима разпоредбата на чл. 115,
б.“а“ от ЗЗД. Между детето и другия родител – К.Й.К. е налице съдебно признато
вземане за издръжка, като това правоотношение е подчинено на общия режим на
погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, б.“а“ от ЗЗД.
Според ВКС разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата
фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от
единия родител след развод, с когото детето живее съвместно, и този родител
еднолично полага ежедневните грижи за гледането и възпитанието на детето,
включително грижата за охраняване материалните интереси на детето и като негов
представител следва да изисква изпълнение на съдебно признатото вземане за
издръжка. Прието е също, че другият родител не е ограничен или лишен от
родителски права, то това не е равностойно на упражняване на родителските права
от другия родител, който ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за
детето.
Съгласно чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да
тече нова давност, чийто срок всякога е пет години, ако вземането е установено
със съдебно решение – чл. 117, ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният
отрицателен установителен иск е доказан в размер на предявената сума 4040 лв. –
месечна издръжка по 40 лв. по издадения на 10.10.2017г. изпълнителен лист по
гр.д. 198/2004г. на РС – Свищов за периода от 03.08.2004г. до 16.01.2013г.,
ведно със законната лихва върху всяка една вноска.
При този изход на делото следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените деловодни разноски в общ размер на 1187.60 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.К.,
роден на *** г., с адрес: ***-27, че К.Й.К.,
ЕГН**********,***1, НЕ му ДЪЛЖИ паричната сума в размер на
4040 лв., представляваща месечна издръжка по 40 лв., по издадения на
10.10.2017г. изпълнителен лист по гр.д. №198/198/2004г. по описа на РС –
Свищов, за периода от 03.08.2004 г. до 16.01.2013г., ведно със законната лихва
върху всяка едно от тези вноски.
ОСЪЖДА Д.К.К., роден на ***
г. с адрес: ***-27, да заплати на К.Й.К., ЕГН********** направените по делото разноски в размер на 1187.60
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД - Плевен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: