РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _18.12._ 2019 г.

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _18.11._ 2019 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _ЯНКА ДИМИТРОВА_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _392_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание иск чл. 16 ал.5 от ЗАЗ.

В исковата молба се твърди, че на 08.03.2005 г. между Н.П.Т. /баща на ищеца/ в качеството на арендодател и ЗКПУ „Възраждане-2004” гр. Б. в качеството на арендатор е сключен договор за аренда на земеделски земи, съгласно който арендодателят е предоставил на арендатора за временно ползване за срок от 7 стопански години собствената си земеделска земя в землището на гр. Белене - нива от 19,749 дка в местността **********, съставляваща имот № ****, при арендно плащане в размер на 6 лв. годишно за всеки декар земеделска земя. Твърди се, че на 08.03.2005 г. е сключен и договор между ищеца и Н.П.Т. в качеството им на арендодатели и ЗКПУ „Възраждане – 2004” гр.Б. договор за аренда на земеделски земи, съгласно който арендодателите са предоставили на арендатора за временно ползване за срок от 7 стопански години следните земеделски земи в землището на гр. Б. – нива от 15,001 дка в местността **********, съставляваща имот № 110020, нива от 10,159 дка в м. **********, съставляваща имот № 134032 и нива от 2,998 дка в местността *********** съставляваща имот № 160004, при арендно плащане в рамер на 6 лв. годишно за всеки декар земеделска земя. Твърди се, че с анекс от 2012 г. арендното плащане за всички земи по договорите е увеличено на 25 лв. за седем стопански години, с колкото е увеличен и срока на договорите, считано от стопанската 2012/2013 г. до стопанската 2018/2019 г. вкл. Твърди се, че бащата на ищеца – Н.П.Т. е починал на 29.12.2017 г., а майка му на 01.01.2016 г. и трите по-малки ниви той и баща му притежават от нея по наследство, а след тяхната смърт той е единствен собственик на земите и на основание чл. 17 ал.2 от ЗАЗ е заместил праводателя си по договорите. Твърди се, че на 23.04.2019 г. с нотариална покана е отправил искане до ответната кооперация за промяна /увеличаване/ на арендното плащане за стопанската 2018/2019 г. , което е предложил същото да се увеличи от 25 лв. /съгласно последния анекс/ на 50 лв. за всеки един декар. Твърди се, че обстоятелствата, които са били налице към момента на сключване на договорите трайно са се изменили в посока увеличение цената на рентата, че през последните 3 години средното рентно плащане за земеделски земи в землището на гр. Б. значително е нараснало и същото за стопанската 2016/2017 г. е било 45 лв., за стопанската 2017/2018 г. е станало 48 лв., а за стопанската 2018/2019 г. е 50 лв., което означава, че е налице очевидно несъответствие на поетите от страните задължения. Твърди се, че в нотариалната покана е даден едноседмичен срок от получаването й за писмен отговор относно предложението за изменение, но тъй като не е получил такъв и не е постигнато споразумение, счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ да изменени Договора за аренда на земеделски земи, вписан в Службата по вписванията гр. Л. с вх. рег. №*************. със страни ищеца като арендодател и приобретател на другия арендодател по силата на чл. 17 ал.2 от ЗАЗ и ответника като арендатор, по отношение на следните земеделски имоти, находящи се в землището на гр. Б., а именно: нива от 19,749дка в местността ********** съставляваща имот № 110022; нива от 15,001 дка в местността ********** съставляваща имот № 110020, нива от 10,159 дка в м. ******, съставляваща имот № 134032 и нива от 2,998 дка в местността *********** съставляваща имот № 160004 като увеличи годишното арендно плащане за стопанската 2018/2019 г. от 25 лв. на 50 лв. за декар.

Претендира направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК представляващият ответната кооперация е представил отговор на исковата молба, в която е изразил становище, че е предявения иск е неоснователен. Твърди се, че не е налице трайно изменение на обстоятелствата, ръководили страните при сключването на арендните договори и анекс към тях, както и че не е налице очевидно несъответствие между поетите договорни задължения и се прави искане претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Не се оспорва, че между страните са подписани два договора за аренда на процесните четири ниви, както и че през 2012 г. е подписан общ анекс, с който плащането по двата арендни договора за следващите стопански години е увеличено на 25 лв. Не се оспорва, че ищецът е встъпил като страна по договорите за аренда и анекса към тях. Оспорват се твърденията, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, които са били налице при сключване на арендните договори и анекса към тях. Твърди се, че кооперацията не извършва дейност по обработка на земеделските земи, които арендува, тъй като не разполага с ресурси – земеделска техника и инвентар, не разполага с нужните средства и кадри, за да извършва производство на земеделска продукция и че основния предмет на дейност е преарендуване на взетата под аренда земя. Твърди се, че с Анекса от 16.03.2012 г. страните са постигнали съгласие земите да бъдат преарендувани в полза на „Сортови семена-Инвест” АД гр. С., че в изпълнение на тази договорка ответната кооперация на 16.04.2014 г. е сключила договор, с който е преотдала под аренда множество земи, включително и процесните и арендаторът „Сортови семена-Инвест” АД се е задължил да заплаща на ответната кооперация арендна цена в размер на 40 лв. за декар за стопанска година. Твърди се, че тъй като ищецът към момента на сключване на анекса от 16.03.2012 г. е приел условието имотите да се преарендуват в полза на „Сортови семена - Инвест” АД, то той е обвързан от последващия договор за преарендуване на земите от 18.06.2014 г. и от уговорената в него арендна цена от 40 лв. на декар. Твърди се, че наличието на изменение на средното арендно плащане в региона е без правно значение, защото ответната кооперация не е производител и е обвързана от сключения със „Сортови семена Инвест” АД договор за преарендуване. Наред с искането за отхвърляне на предявения иск се претендират и направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото договор за аренда /л. 6 от делото/ е, че на 08.03.2005 г. между Н.П.Т. /баща на ищеца/ в качеството на арендодател и ЗКПУ „Възраждане-2004” гр. Б. в качеството на арендатор е сключен договор за аренда на земеделски земи, съгласно който арендодателят е предоставил на арендатора за временно ползване за срок от 7 стопански години собствената си земеделска земя в землището на гр. Белене - нива от 19,749 дка в местността *********, съставляваща имот № 110022, при арендно плащане в размер на 6 лв. годишно за всеки декар земеделска земя.

Представен е договор за аренда /л. 8 от делото/, сключен между ищеца и Н.П.Т. в качеството им на арендодатели и ЗКПУ „Възраждане – 2004” гр. Б. договор за аренда на земеделски земи, съгласно който арендодателите са предоставили на арендатора за временно ползване за срок от 7 стопански години следните земеделски земи в землището на гр. Белене – нива от 15,001 дка в местността ********, съставляваща имот № 110020, нива от 10,159 дка в м. *********, съставляваща имот № 134032 и нива от 2,998 дка в местността ********** съставляваща имот № 160004, при арендно плащане в рамер на 6 лв. годишно за всеки декар земеделска земя.

Към делото е представен и анекс към договор за аренда /л. 10/, сключен през 2012 г. с който арендното плащане за всички земи по договорите е увеличено на 25 лв. за седем стопански години, с колкото е увеличен и срока на договорите, считано от стопанската 2012/2013 г. до стопанската 2018/2019 г. вкл.

Представено е и удостоверение за наследници на А.И.Т. /л. 15 от делото/, от което се установява, че същата е починала на 01.01.2006 г. и е оставила за свои наследници Н.П.Т. – неин съпруг /починал на 29.12.2017 г. и С.Н.Т. неин син.

По делото е представено удостоверение за наследници на Н. П. Т. /л. 16/, от което се установява, че Н.Т. е починал на 29.12.2017 г. и е оставил за свой единствен наследник С.Н.Т..

От цитираните удостоверения за наследници се установява, че ищецът С.Н.Т. е единствен наследник на своите родители, в резултат на което е придобил по наследство земеделските имоти от своите родители и на основание чл. 17 ал.2 от ЗАЗ е заместил праводателя си по договорите.

По делото е представено копие от нотариална покана, видно от която е, че на 23.04.2019 г. със същата е отправил искане до ответната кооперация за промяна /увеличаване/ на арендното плащане за стопанската 2018/2019 г. , което е предложил същото да се увеличи от 25 лв. /съгласно последния анекс/ на 50 лв. за всеки един декар. С нотариалната покана е даден едноседмичен срок от получаването й за писмен отговор относно предложението за изменение.

По делото е представено копие от разписка № 7/23.04.2019 г. от която се установява, че нотариалната покана /приложена на л. 17 – 18 от делото и цитирана по-горе/ е връчена на П.Й.В. в качеството му на представляващ ответната кооперация на 23.04.2019 г. от Нотариус С.Л.

По делото не са представени доказателства ищецът да е получил отговор на нотариалната покана и да е постигнато споразумение, касаещо исканото увеличаване на арендното плащане за стопанската 2018/2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ал.1 от ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, при които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като изменението не може да засяга срока на договора, а увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие на стопанисването му не може да бъде основание за изменение на арендното плащане.

Съгласно чл. 16 ал. 4 от ЗАЗ насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок.

Съгласно чл. 16 ал.5 от ЗАЗ ако страните непостигнат споразумение по иск на страната, направила предложението решение взима районния съд.

Безспорно се установява от посочените по-горе доказателства, че между страните е налице сключен договор за аренда на земеделска земя, че с анекс към същия през 2012 г. е уговорено арендно плащане в размер на 25 лв. на декар.

Безспорно се установява от представените по делото писмени доказателства /нотариален акт, решение на ПК Б. и удостоверения за наследници, както и договори за аренда/, че ищецът е собственик на процесните земеделски имоти, които са предмет на договорите за аренда и сключения през 2012 г. анекс към тях. Съгласно чл. 17 ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан. Предвид обстоятелството, че процесните договори за аренда и анекс са надлежно вписани в службата по вписванията гр. Л., съдът приема, че ищецът С.Н.Т. по силата на настъпилото правоприемство е заместил арендодателя Н.Т., като е станал надлежна страна и по договорите за аренда, касаещ всички процесни имоти.

Безспорно се установява от представените и цитирани по-горе нотариална покана и разписка за връчването й, че ищцовата страна е направила предложение по чл. 16 ал.1 от ЗАЗ за доброволно уреждане на спора във връзка с увеличение на цената на рентата между страните, което е получено от представител на ответника на 23.04.2019 г.

Съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства относно направеното предложение от ищеца, в качеството на арендодател за промяна на арендната вноска на 50 лв. за декар годишно и липсата на писмен отговор или постигнато съгласие между страните за изменение на арендната вноска както в посочения в нотариалната покана едноседмичен срок от получаването й /изтекъл на 30.04.2019 г./, така и на 1 месечния срок, предвиден в ЗАЗ, съдът приема, че искът за изменение на договора за аренда в частта относно арендното плащане по отношение на процесните имоти е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В тежест на арендодателя е да докаже наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл. 16 ал.5 от ЗАЗ, а именно трайно изменение в обстоятелствата, при които страните са се водили при уреждане на отношенията си, което е довело до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.2 от ЗАЗ размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента.

По делото е прието заключение по назначената съдебно- агроикономическа експертиза, представено от вещото лице К.Т.В., от което се установява, че средното годишно рентно плащане за стопанската 2018/2019 г. в района на община Б., в който са земеделските имоти, предмет на настоящия спор е в размер на 50 лв.. В резултат на това вещото лице е определило, че средното годишно рентно плащане за стопанската 2018/2019 г. на процесните четири ниви, находящи се в землището на гр. Белене е в общ размер на 2 395,35 лв., получено като произведение от количеството земеделски имоти – 47,907 дка по определеното средно рентно плащане от 50 лв. за декар. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото. Същото е компетентно изготвено и съдът е приел даденото заключение.

Във връзка с направеното възражение от ответната страна, че се касае до преарендувана земеделска земя и ответника не дължи увеличен размер на арендно плащане, тъй като е обвързан с арендата, който той самия получава, съдът приема следното: Действително, видно от сключения анекс – приложен към делото е, че в същия е отразено, че земеделските земи, ще бъдат преарендовани в полза на „Сортови семена-Инвест” АД С. Това уведомяване на арендодателя за преарендуването, обаче е предвидено, предвид това, че договорът за аренда се сключва с оглед личността на арендатора. Фактът обаче, че имотите са преарендувани от отевтника не го освобождава от задълженията му към ищеца по договора за аренда. При това положение не е налице заместване на страна в отношенията и те продължават да съществуват между арендодател и арендатор, като изпълнение се дължи между тези страни. За да се счита, че е налице заместване на страната по договора би следвало арендодател, арендатор и преарендатор да подпишат анекс към договора, с който изрично арендаторът да бъде заместен в отношенията от третото лице – преарендатор. В конкретния случай с договора за преарендуване се уреждат отношения между арендатора на земята и третото лице – преарендатор, които не обвързват ищеца и не могат да му бъдат противопоставяни и арендаторът дължи на арендодателя арендно плащане, независимо дали е преарендувал имотите или не.

Като съобрази заключението на вещото лице /обсъдено по-горе/ и направените математически изчисления от вещото лице, съдът приема, че от страна на арендодателя се доказа по делото наличие на трайно изменени обстоятелства, свързани с размера на пазарното арендно плащане, възникнали след сключване на анекса към договора за аренда през 2012 г. налице е трайно и постепенно увеличение на заплащаната средна пазарна рента, която за стопанската 2018/2019 г. е променена на 50 лв. за декар. Следователно налице са основанията на чл. 16 ал.5 от ЗАЗ за изменение на арендното плащане по договора между страните за стопанската 2018/2019 г. за посочените в исковата молба имоти от арендно плащане в размер на 25 лв. за декар на арендно плащане в размер на 50 лв. за декар.

При това положение, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото, следва да бъде уважено изцяло искането на ищцовата страна за присъждане на направените деловодни разноски, които съгласно представения списък на разноските са в размер на 565,41 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ ИЗМЕНЯ Договора за аренда на земеделски земи, вписан в Службата по вписванията гр. Л.с вх. рег. № *******************. със страни С.Н.Т. ЕГН **********,*** -като арендодател и приобретател на другия арендодател Н.П.Т. ***, ЕГН **********, починал на 29.12.2017 г., за което е съставен акт за смърт № 0092/29.12.2017 г. от Община Белене, по силата на чл. 17 ал.2 от ЗАЗ и КООПЕРАЦИЯ „ЗКПУ „Възраждане-2004” ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: ****************, представлявана от председателя П.Й.В. - като арендатор, по отношение на следните земеделски имоти, находящи се в землището на гр. Белене, а именно: нива от 19,749дка в местността ************* съставляваща имот № 110022; нива от 15,001 дка в местността ***********, съставляваща имот № 110020, нива от 10,159 дка в м. **************, съставляваща имот № 134032 и нива от 2,998 дка в местността ************ съставляваща имот № 160004 като УВЕЛИЧАВА годишното арендно плащане за стопанската 2018/2019 г. от 25 лв. на 50 лв. за декар.

ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „ЗКПУ „Възраждане-2004” ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****************, представлявана от председателя П.Й.В. да заплати на С.Н.Т. ЕГН **********,*** направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 565,41 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: