Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Левски, 10.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№403 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от К.В.Д. ***, чрез адв.В.В. – АК-Плевен, против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, гр.София, с който се иска на основание чл.178, ал.1, т.3, вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, вр. чл.86 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1993.92 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 05.06.2016г. - 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че през процесния период от 05.06.2016г. до 31.03.2019г. е работил на длъжност „водач на специален автомобил" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Белене при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.София МВР. Твърди трудовата си дейност да е осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР. Твърди, че за процесния период от 05.06.2016г. до 31.03.2019г. е положил нощни дежурства както следва:

- за 2016г. : м. 06. -56 ч.; м. 07.-32 ч.; м. 08. -56 ч.; м.09.-32ч.; м.10.-56 ч.; м. 11.-56 ч.; м. 12.-56 ч. - общо-344 ч.;

- за 2017 г.: м. 01.-56 ч.; м. 02.- 56 ч.; м. 03.-56 ч.; м. 04.-40 ч.; м. 05.-48 ч.; м. 06.-8 ч.; м. 07.-56 ч.; м. 08.-64 ч.; м. 09.-32 ч.; м. 10.-48 ч.; м. 11.-56 ч.; м. 12.-64 ч. - общо - 584 ч.;

- за 2018 г.: м. 01.-56 ч.; м. 02.-56 ч.; м. 03.-56 ч.; м. 04.-32 ч.; м. 05.-56 ч.; м. 06.-64 ч.; м. 07.-56 ч.; м. 08.-32 ч.; м. 09.- 56 ч.; м. 10.-40 ч.; м. 11.-64 ч.; м. 12.-40 ч. - общо-576 ч.;

- за 2019 г.: м. 01.-32 ч.; м. 02.-56 ч.; м. 03.-56 ч. – общо-144 ч.

Общо 1736 ч. нощен труд.

Навежда довод, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че по отношение на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, през процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г./обн. в ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. Посочва, че в нея липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, какъвто алгоритъм бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. – отменена с Наредба №81213-592 от 25.05.2015г. В посочената Наредба от 2014г. бил предвиден коефициент 0,143, с прилагането на който се получавали чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд. Полученото число по предвидения в отменената наредба алгоритъм, било идентично с това, което би се получило с приложение на коефициент 1.143, какъвто алгоритъм бил предвиден в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно нея при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период от 05.06.2016г. до 31.03.2019г. ищецът бил положил общо 1736 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на извънреден труд от 248 часа, който трябвало да му бъде заплатен допълнително. Съобразно получаваната от него заплата, часовата ставка била в размер на 8.04 лв. или за 248 часа труд му се дължала сумата от 1993.92 лв.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, чрез юрисконсулт С.Н., с който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Не се оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР, и е заемал длъжността водач на специален автомобил I степен и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН) - Белене към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" (РДПБЗН) - Плевен при ГДПБЗН – МВР, както и че същият е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Изложена е подробна справка за получаваното от него трудово възнаграждение през процесния период.

Като неоснователен е приет доводът на ищеца, че в процесния случай приложима била НСОРЗ, тъй като същата се прилагала за работници и служители по трудово правоотношение. В процесния случай приложими били чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР, както и чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016г., обнародвано на 29.07.2016г., ДВ, бр.59) и чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обн. - ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г. Съгласно посочените разпоредби, нормалната продължителност на нощния труд била 8 часа, а не 7 часа, както по КТ, поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР – 8ч.:8ч., било равно на коефициент 1, а не както по КТ - 8ч.:7ч., при което съотношение се получавал коефициент 1,143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения били уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният нощен труд бил в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.

Възразява се относно основателността на довода, че часовете нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, следва да бъдат заплатени като извънреден труд. Твърди се, че ЗМВР, както и КТ правят разграничение между нощен труд и извънреден труд и заплащането на допълнително възнаграждение за двата вида труд било уредено по различен ред. Положеният нощен труд, когато бил в рамките на установеното работно време, не се явявал извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1). За да бил налице извънреден труд, респективно право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. На основание разпоредбата на чл.179, ал.2 ЗМВР, съгласно която размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определяли със заповед на министъра на вътрешните работи, приложима била Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014г., в която бил посочен размерът на възнаграждението за нощен труд, а именно - за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Твърди се, че полагащото се на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд през процесния период било правилно определено и заплатено от ответника, поради което исковата претенция се явявала неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Прието е от съда за безспорно между страните обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ГДБПЗН – МВР, възникнало на основание ЗМВР, на длъжност „водач на специален автомобил І-ва степен” и „пожарникар” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Белене при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.София МВР.

Като безспорно е обявено обстоятелството, че през процесния период ищецът е полагал труд на смени, съгласно утвърдени графици и при сумарно отчитане на работното време.

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства – заверени копия на платежни бележки за периода м.май 2016г. – м.май 2019г., че ищецът е полагал труд и през нощта, при режим на нощна смяна от 22,00ч. до 6,00 часа, като за отработените часове нощен труд му е било начислено и заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час.

Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, че за периода от 05.06.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е положил реално общо 1640 часа нощен труд, който не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. За реално отработените часове нощен труд е било заплащано своевременно по 0,25 лв./час. Дадено е заключение, че нощният труд, приравнен на дневен с коефициент 1,143 се равнява на 1874,52 часа, като за разликата 234,52 часа се изчислява брутно възнаграждение в размер на 1550,18 лв., изчислено със средна ставка 6,61 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. За целия процесен период ищецът е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд, съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. на МВР, с които е определен размера на посоченото допълнително възнаграждение.

При така установените факти и липсата на спор между страните относно полагането от страна на ищеца на нощен труд през процесния период, правният спор е концентриран относно приложимите по отношение заплащането на нощния труд в процесния случай нормативни актове. Спорно между страните по делото е налице ли е основание за преизчисляване на отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, респективно дължи ли се допълнително възнаграждение върху разликата между преизчислените с посочения коефициент часове и реално отработените такива, както и представляват ли те извънреден труд.

Доколкото ищецът е държавен служител на МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния исков период - 05.06.2016г. – 31.03.2019г., са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

С всеки един от посочените подзаконови нормативни актове е уредена нормална продължителност на работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидена е работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.

В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – действала в периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

След отмяна на горепосочената наредба, са издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.

Същите обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Налице е празнота в закона, като съдът намира за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.

Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

В процесния случай, увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ. Предвид на това, липсата на изрично предвиждане в последващите наредби към ЗМВР не следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в закона, която следва да бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. ЗМВР, уреждащ полагането на труд от страна на държавните служители в структурата на МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите правоотношения между работник или служител и работодател в страната. По същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и общата Наредба за структурата на работната заплата към КТ.

В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч. : 7ч. = коефициент 1,143. Същият коефициент е възприет и в отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г., но формулиран по друг математически начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, при което се получава същият коефициент 1,143.

Изложеното води до извод, че в наредбата към ЗМВР законодателят е възприел подход, идентичен с този установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Възприемането на изложения от ответника довод за липсата на основание за преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този смисъл в приложимата Наредба, би довело до поставянето на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно положение спрямо работници по трудови правоотношения, които са урегулирани от общия закон – КТ. Посоченото не съответства на целта на нормативния акт и е в разрез с принципите на Конституцията на Република България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия и права.

Целта на посочената разпоредба, е именно нощното работно време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно време – поради спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо дневния, за което са предвидени и редица други компенсации. Съобразявайки посоченото, лишен от логика е аргументът, че нощният труд на служителите в МВР не следва да се преизчислява с посоченият коефициент, доколкото максималната продължителност и на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не 1,143, както при нормална продължителност на нощният труд от 7 часа. Така изложеното би довело до поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв. Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил обвързан със съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като конкретна цифра, като по тази начин и в общата и специалната наредба положеният нощен труд е бил заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.

Предвид на изложените съображения, съдът намира, че за процесния период след 02.08.2016г. (до когато е действала Наредба №8121з-407), следва по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ и реално отработените от ищеца часове нощен труд, бъдат преизчислени с коефициент 1,143. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за процесния период ищецът е положил реално 1640 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1874,52 часа. Положеният от ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен именно в така увеличения размер като за времето от 05.06.2016 г. до 01.08.2016 г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а за останалата част, субсидиарно - чл.9, ал.2 НСОРЗ. От заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 – 234,52 часа, не е било заплатено възнаграждение.

Неоснователен е наведения от ответника довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд е било изцяло и своевременно изпълнено, тъй като за отработените от него часове нощен труд своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час нощен труд.

Съгласно чл.179 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за това се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Издадена е Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. от Министъра на вътрешните работи, съгласно която за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв.

Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент 1,143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината, както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (в този смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание, В.Мръчков, К.Средкова, А.В., стр.831). Посочените принципи за допълнително заплащане на нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2 и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час. В идентичен смисъл е и приложеното с отговора на исковата молба Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време /абзац предпоследен/. Доколкото по делото е безспорно установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са били увеличени със съответния коефициент и респективно за така увеличените часове не е било заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него нощен труд.

Основателно се твърди от процесуалния представител на ответника, че както КТ, така и ЗМВР, правят ясно разграничение между нощния труд и извънредния труд, които се заплащат по различен ред. Извънреден труд е налице само, когато е положен труд извън установеното работно време - когато продължителността на работното време надвишава нормалната такава. При сумарно изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението на часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за отчетния период. Посоченото обаче не води до извод за неоснователност на исковата претенция. Действително от приложените по делото платежни бележки за изплатено на ищеца трудово възнаграждение се установява, че за съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил начисляван и заплащан извънреден труд – за часовете, надхвърлящи нормата работни часове за съответния отчетен период. Към тези часове обаче не са били отчетени, респективно заплатени часовете нощен труд, които се явяват разлика между реално отработените такива и увеличеният им размер след преизчисление с коефициент 1,143. За тези часове исковата претенция се явява доказана по своето основание. По отношение на размера на претендираното вземане, съдът взе предвид заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което разликата между реално положените часове нощен труд и преизчислените с коефициент 1,143 е 234,52 часа, което съобразно изчислената от вещото лице часова ставка – 6,61 лв., възлиза на сума в размер на 1550,18 лв. За тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 1993.92 лв. да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед уважаване на главната искова претенция, основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно с уважената част от исковата претенция. В срок от процесуалния представител на ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар в размер на 600 лв., което съдът намира за основателно. Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, което приключва в рамките на едно съдебно заседание, без необходимостта от събиране на допълнителни доказателства освен поисканата от ищеца експертиза и представените от ответника писмени такива, заплатеният адвокатски хонорар от 600 лв. се явява прекомерен. Предвид на изложеното, на основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено в минималния размер, който съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 369,57 лв. Съразмерно на уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 287,32лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху уважената искова претенция в размер на 62,00 лв., както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза в размер на 221,60лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр.София, ул.”Пиротска”№171А, ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Д. ***, ЕГН:**********, на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1550,18 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 234,52 часа за периода 05.06.2016г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 1993.92 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Д., ЕГН:**********, сумата от 287,32лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“ Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Левски, сумата 62,00 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 221,60лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: