гр. ЛЕВСКИ, _17.01._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седемнадесети декември_
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _437_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответницата
е сключен договор за издаване на кредитна карта „мастеркард” от 07.02.2017 г.,
по силата на който на ответницата е предоставен банков кредит под формата на
кредитен лимит по картата в размер на 3200 лв., който кардотодържателя може да усвоява
по начините, уговорени в чл. 4 и чл. 6 от Общите условия на Юробанк България АД
за издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от
договора. Твърди се, че длъжникът не е
изпълнил договорните си задължения относно погасяване на дължимите суми и дължи
на банката сумата от 3143,40 лв. – представляваща главница по договора, сумата
от 640,21 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 07.02.2017 г. до
02.08.2018 г., сумата от 370,79 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 07.02.2017 г. до 15.10.2018 г., както и сумата от 333 лв. такси за периода
от 07.02.2017 г. до 15.10.2018 г. Твърди се, че поради неизпълнение на
договорните задължения банката е обявила задължението на Картодържателя за
изцяло предсрочно изискуемо, като е връчена нотариална покана на А. на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК на
02.08.2018 г. Твърди се също така, че на 22.10.2018 г. Банката е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 т.2 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. 709/2018 г. на РС Левски, че по
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което РС Левски е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, след което в
указания срок е предявен настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за
установено задължението на П.В.А. по
сключения между страните Договор за издаване на кредитна карта „MASTERCARD”, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. д. 709/2018 г., а именно за сумата от 3143,40 лв. –
представляваща главница по договора, сумата от 640,21 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 07.02.2017 г. до 02.08.2018 г., сумата от
370,79 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.02.2017 г. до
15.10.2018 г., както и сумата от 333 лв. такси за периода от 07.02.2017 г. до
15.10.2018 г. Претендират се и направените деловодни разноски както в
производството по ч.гр.д. 709/2018 г. така и в настоящото производство.
Ответницата е призована по реда на чл.
47 ал.5 от ГПК, поради което в настоящото производство й е назначен особен
представител на разноски на ищеца. Назначеният особен представител на ответницата
е представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявеният
иск е допустим. Изразено е становище, че не са налице безспорни доказателства
за размера на непогасената от ответницата сума, която ищеца твърди, че му се
дължи. Моли да се постанови решение съобразено с доказателствата по делото.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно в производството е, че въз
основа на подадено 22.10.2018 г. заявление по чл. 417 от ГПК от „Юробанк България” АД гр. С. е
образувано ч.гр.д. № 708/2018 г., по което е издадена заповед за изпълнение № 376/23.10.2018
г. по чл. 417 от ГПК срещу П.В.А. за
следните парични суми: сумата от 3143,40 лв. – представляваща главница по
договора, сумата от 640,21 лв. договорна възнаградителна лихва за периода
07.02.2017 г. до 02.08.2018 г., сумата от 370,79 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 07.02.2017 г. до 15.10.2018 г., както и сумата от 333 лв.
такси за периода от 07.02.2017 г. до 15.10.2018 г. и сумата от 554,22 лв.
разноски по делото.
Видно от представеното по делото
заявление-договор е, че на 30.01.2017 г. П.В.А. е подала заявление за издаване на
кредитна карта „Мастер кард” от „Юробанк България” АД и е запозната с условията
за издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит, като се е
подписала както върху заявлението-договор, така и върху общите условия за
издаване и използване на кредитни карти и върху приложение № 1 към общите
условия за издаване и използване на кредитни карти на „Юробанк България” АД, в
което са посочени съответните такси за разглеждане на заявлението, годишната
такса обслужване, таксите за рекламация, блокиране, доставка, преиздаване,
използване на картата за теглене в брой, за използване на картата за превод към
друга платежна сметка, за транзакции за залагания и хазарт, при получаване на
суми по картата от залагания и хазарт, за превалутиране на транзакции, за
хартиено извлечение по пощата, за дубликат на месечно извлечение, за съобщения
изпращани от Банката, за спешно предоставяне на пари в брой в чужбина, за
разсрочване на транзакции на различни по брой равни месечни вноски, с посочване
на съответните лимити, минимална месечна вноска, годишен лихвен процент при
покупки, при теглене на пари в брой и на годишна база, обезщетение за просрочие
и е посочен съответния ГПР, обяснен и с конкретен пример за начина на
изчислението му.
Към исковата молба са представени и 15
броя месечни справки за дължимите суми във връзка с използването на кредитната
карта за периода от 10.04.2017 г. до 08.06.2018 г. от които се установява, че отпуснатия общ
кредитен лимит по картата е 3200 лв., че годишната лихва при покупки и при теглене в брой е в размер на 18,90 % -
съответен на посоченото в подписаното от А. приложение, описани са по дати
съответните видове транзакции по картата за периода посочен в извлечението –
т.е. за период от 1 месец, посочена е общо
дължимата сума по картата за предходния период, сума на извършени плащания /ако
е имало такива/, сума на общите задължения по картата, посочени са сумата която
следва минимално да се плати, както и срока за плащане по картата. Видно всички
месечни справки за периода от 10.05.2017 г. до 08.06.2018 г. е, че поради непостъпили
поне минимални плащания за съответните периоди на А. са начислени лихви за
просрочие и обезщетения за надвишаване на кредитния лимит.
За установяване дали действително
ответницата дължи на ищцовото дружество суми и ако дължи такива какъв е техния
размер, по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на
която се установява, че ответницата през различни периоди е усвоявала различни
суми по картата от общо разрешения й кредитен лимит, в резултат на което е
формирана дължима главница в размер на 3143,40 лв. Установява се, че
ответницата е направила една вноска от 180 лв. през целия период на договора,
че за периода от 07.02.2017 г. до 15.10.2018 г. върху главницата дължи:
възнаградителна лихва в размер на 640,21
лв., мораторна лихва /обезщетение за забава/ в размер на 370,79 лв. и такси в
размер на 333 лв. Съдът е приел заключението на вещото лице като компетентно и
пълно.
По делото не са представени каквито и
да било доказателства за извършени плащания след заключението на вещото лице.
Предвид представените писмени
доказателства и заключението на вещото лице, съдът приема, че по делото по един
безспорен и несъмнен начин се установява, че действително ответницата дължи на
ищцовото дружество сумите, за които е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение, поради
което следва да бъде прието за установено вземането на ищеца по отношение на
ответницата.
При този изход на делото и предвид
направеното искане за това, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца направените деловодни разноски, както в настоящото, така и в заповедното
производство. Направените разноски от ищцовата страна, видно от представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК са в размер на 1682,93 лв. в настоящото
производство и в размер на 554,22 лв. в заповедното производство по ч.гр.д.
708/2019 г. Тъй като съобразно
изложеното по-горе искът следва да бъде уважен в пълен размер, то и направените
деловодни разноски следва да се присъдят в пълен размер, предвид правилото на
чл. 78 ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр.С.,
*****************, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с
ЕИК **********, представлявано от изп. Директор Д.Ш. и прокурист М.В. по
отношение на П.В.А. ***, ЕГН**********, за сумата от 3143,40 лв. – представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта „MASTERCARD” от 07.02.
ОСЪЖДА П.В.А. ***, ЕГН**********
да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със
седалище и адрес на управление гр.С., *****************, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК **********, представлявано от изп.
Директор Д.Ш. и прокурист М.В., направените деловодни разноски в размер на 1682,93
лв. в настоящото производство и направените деловодни разноски в размер на 554,22 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. 708/2019 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: