гр. ЛЕВСКИ, _18.12._
Районен
съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _осемнадесети
ноември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка
Димитрова_ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _456_ по
описа за _2019_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 288 ал.12
/отм./, сега чл. 558 ал. 7 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 25.10.2013 г.
ответникът при управление на
автомобил с рег. № **********, в с. О. при км 56 до разклона за с. К.
предприема завой наляво като не се съобразява със скоростта и посоката на
движение на движещия се след него участник в движението с лек автомобил с рег.№
**********, удря го и реализира ПТП с материални щети. Твърди се, че ответникът е управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Твърди се, че за увредения автомобил било изплатено обезщетение,
след което бил поканен ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд,
но същия не е изпълнил задължението си.
Моли се съда, да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати сумата от 1804,92 лв. на ищеца, представляваща изплатено обезщетение
от Гаранционен фонд по щета № 110723/15.11.2013 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Съобщението по чл. 131 от ГПК за ответника, ведно с копие от
исковата молба и от доказателствата, е
връчено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което на същия е назначен особен
представител на разноски на ищеца.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК назначеният особен
представител на ответника е представил отговор на исковата молба и е изразил
становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан и като
такъв е направено искане да се отхвърли. Твърди се, че по делото не са
представени доказателства именно ответника да е виновен за причиненото ПТП, а
от представения протокол за ПТП явства, че не ответника, а другия водач е
причинил ПТП-то, тъй като се е движил след ответника и не е спазил необходимата
дистанция. Направено е и възражение, че
вземането на ищеца е погасено по давност.
Тъй като ищецът е платил на 01.07.2014 г., от тогава е встъпил в правата
на увредения, но датата на увреждането е 25.10.2013 г., от когато увреденият е
имал възможността да предяви претенцията си съгласно чл. 45 от ЗЗД и от тази
дата е изразено становище, че тече давността за платилия обезщетението ищец,
поради което се твърди, че вземането е погасено по давност на 25.10.2018 г. , а
исковата молба е заведена на 27.06.2019 г. /на която дата е изпратена по
куриер/.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от представените по делото доказателства е, че във
връзка с уведомление за имуществени вреди от М.А.Г. за имуществени вреди с дата
на настъпване на събитието 25.10.2013 г., като собственик на лек автомобил БМВ
с рег. № **********, е образувана щета № 110723/15.11.2013 г., по която щета на
М.А.Г. е заплатено обезщетение в размер на 1804,92 лв.
По делото е представено копие от протокол за ПТП от което се
установява, че на 25.10.2013 г. е възникнало ПТП между лек автомобил **********
с рег. № ********** управляван от А.О.Н. и лек автомобил ********* с рег. № **********
управляван от М.А.Г..
Представено е копие от писмо от Сектор „пътна полиция” към ОД
на МВР Плевен /л. 6 от делото/ от което се установява, че във връзка със
запитване от Гаранционен фонд относно настъпило ПТП на 25.10.2013 г., за което
е образувана щета № 110723/15.11.2013 г. е, че на участник № 1 по протокол за
ПТП А.О.Н. са съставени АУАН и са издадени НП № 3467 и НП № 3468 и двете от
Съдът, като съобрази представените писмени доказателства
приема, че по делото няма каквото и да било доказателство установяващо, че
настъпилото ПТП, за което е заплатено обезщетение по образуваната щета от
Гаранционен фонд е настъпило в резултат на виновното поведение именно на
ответника. За да бъде осъден ответникът да заплати щетите, следва същите да са
възникнали в резултат на негово виновно поведение /действие или бездействие/.
При
това положение, съдът приема, че предявеният иск се явява недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото, следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за присъждане
на направените деловодни разноски. Ответника не е направил разноски и такива не
следва да му бъдат присъждани с оглед изхода на спора.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като недоказан предявения иск от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД *******************,
представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С. против А.О.Н. ЕГН **********,***
с искане да бъде осъден А.О.Н. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1804,92
лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета №
110723/15.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и за
присъждане на направените деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: