№
гр.Левски, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
НИКОЛАЕВА
при
участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Николаева гр.д.№508 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „***“ ЕООД, гр. София против Н.И.С. ***
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 7276,65
лв., представляваща задължения по договор за потребителски кредит, сключен
между страните, от която 3306,46 лв. – главница, 1527,91 лв. –
договорно възнаграждение и 2442,28 лв. – възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги.
В
исковата молба се твърди, че вземането произтичало от сключен на 29.07.2016г.
Договор за потребителски кредит №3011231825, между
ищеца „***" ЕООД, като кредитор, ***, като длъжник и ответницата Н.И.С.,
като солидарен длъжник. Последната на
основание чл.121-127 от ЗЗД, се
задължила да отговаря за
задължението на ***. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на
кредита: 3400 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 210.19 лв.;
годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %;
лихвен процент на ден: 0.11 %; дължима сума по кредита: 5044.56 лв. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 2550 лв.; размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 106.25 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: общо задължение: 7594.56лв.; общ размер на вноска: 316.44
лв.; дата на погасяване: 20 - ти ден от месеца. Рефинансиране: кредитор: ***
ЕООД; сума за рефинансиране: 2201.82 лв. в полза *** и сума за рефинансиране: 680.65
лв. в полза ***. Твърди се договорът да бил сключен при Общи условия, които
били предадени и с които длъжниците се били запознали преди подписването на
договора, приели ги и нямали забележки към тях, като се задължили да ги
спазват, за което положили подписа си под клаузите на ДПК и ОУ. Предоставена
била на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. Направени били
разяснения и за допълнителен пакет от услуги, който предлагало дружеството. Съгласно сключеното между
страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15
от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 2442.28
лв. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било
опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля. Със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответницата си гарантирала
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, че при настъпване на
неблагоприятни за нея събития няма да изпадне в забава, а кредитът да бъде
обявен за предсрочно изискуем, ще може да отложи плащането на определен брой
вноски. Гарантирано било, че ако доходът й намалее, ще може да намали размера
на определен брой вноски - да поиска от кредитора да намали с до 75% размера на
определен брой погасителни вноски. Гарантирано било, че ако бъде сменена датата
на заплащане на месечното й възнаграждение, ще може да промени и падежната дата
по кредита си, така че да е удобна за нея, че ако има необходимост от
допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно. Желанието на
ответницата за закупуване на пакет от допълнителни услуги било заявено в
искането за отпускане на потребителски кредит. Твърди се ищцовото
дружество „***" ЕООД да било
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като рефинансирало
предходно задължение към дружеството в размер на 2201.82 лв. и 680.25 лв. и
превело парична сума в размер на 517.53 лв. по посочена от С.Т.
банкова сметка, ***, след извършенето рефинансиране. Длъжникът не изпълнявал
точно поетите с договора задължения, като направил 1 пълна вноска и една
частична вноска, изпаднал в забава съгласно погасителния план към ДПК. На 03.01.2017г.
договорът бил прекратен от страна на „***" ЕООД, като до длъжника било
изпратено уведомително писмо на 04.01.2017г. Посочва се, че ответницата -
солидарен длъжник по ДПК Н.С., била изплатила към датата на предявяване на иска
сума в общ размер на 210.90 лв. Твърди се общата сума неизплатено задължение по
ДПК да е в размер на 7276.65 лв., включващ главница в размер на 3306.46 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 1527.91 лв. и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 2442.28 лв. Иска се от съда да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
посочените вземания, за които била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №285/2019г. по описа на РС – Велико Търново.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Н.И.С., чрез
адв.Е.Р. – ПлАК. Изложени са твърдения, че кредитът
бил изтеглен и усвоен от ***. На ответницата било обяснено от служител на
ищцовото дружество, че има качеството на поръчител. Твърди, че не била
уведомена за закупен пакет от допълнителни
услуги. Възразява относно дължимостта на претендираното възнаграждение
за пакета допълнителни услуги, като навежда довод за нищожност клаузата, с която
е уговорен, поради противоречие с чл.10а от ЗПК. Изложени са съображения, че по
своето естество пакетът допълнителни услуги, не представляват такива, пряко
свързани с насрещните престации на страните по ДПК, а прикрити такси за
управление на кредита и наказателна лихва. Възразява се относно основателността
на претенцията за възнаградителна лихва, като се твърди, че клаузата, с която е
уговорена, не отговаряла на изискването за разбираемост и недвусмисленост,
както и била нищожна поради противоречие с добрите нрави, с оглед уговорения
размер на възнаградителната лихва. Наведен е допълнителен довод, че предвид
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, на която се позовавал ищецът,
възнаградителни лихви след датата на предсрочната изискуемост не се дължали.
Позовава се на ТР№3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че е налице
уговорка между ищцовото дружество и трето лице – Р. Х. Т. за
разсрочване на процесния ДПК, при месечна вноска в размер на 320 лв., която Р. Т. се
бил задължил да плаща от името на кредитополучателя С. Т. Твърди се, че по
договора били направени следните погасителни вноски: на 11.02.2019г. – 50 лв.;
на 11.03.2019г. – 50 лв.; на 10.04.2019г. – 160 лв.; на 29.04.2019г. – 160 лв.;
на 27.05.2019г. – 320 лв.; на 12.08.2019г. – 220 лв.; на 26.08.2019г. – 320
лв.; на 30.09.2019г. – 320 лв. или общо 1600 лв. Заедно с внесената на
01.08.2016г. от С. Т. сума в размер на 517,53
лв., общо по процесния ДПК била погасена сума в размер на 2117,53 лв. Позовава
се на разпоредбата на чл.123 ЗЗД, съгласно която изпълнението от страна на един
солидарен длъжник освобождава всички длъжници. Наведен е довод, че сумата
2117,53 лв., платена от името на С. Т.,
била погасила само главницата по кредита, а не и останалите претендирани
вземания, предвид изложените съображения за нищожност на клаузите, с които са
уговорени. Внесените суми, разпределяни от ищцовото дружество за погасяване на
договорна лихва и възнаграждение за допълнителен пакет услуги, се явявали
дадени без правно основание – на основание нищожни клаузи, поради което на основание
чл.55 ЗЗД ищецът дължал връщане на така платеното без правно основание -
съотнесено за погасяване на възнаградителна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги. Направено е възражение за прихващане на сума в
размер на 3306,46 лв., представляваща недължимо внесена за погасяване на
задължения за възнаградителна лихва и за пакет допълнителни услуги, уговорени с
нищожни клаузи, със сумата в размер на 3306,46 лв., претендирана с исковата
молба като неизплатена главница по договора за кредит.
Наведен е довод,
че целият размер на изплатени суми по договора, били погасили съответния размер
на главницата, тъй като нямало други валидни задължения по него. Наведен е довод, че
ответницата се явявала освободена от задълженията си по договора, в качеството
й на солидарен длъжник, на основание чл.124 ЗЗД, в случай, че по делото се
установяло сключването на допълнителни споразумения към ДПК от страна на С.Т. Моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
В
проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено
становище излага подробни съображения за доказаност на исковите претенции.
Навежда доводи за неоснователност на наведените с отговора на исковата молба
възражения относно действителността на клаузи от договора за потребителски
кредит. Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
пресъдено нещо наличието на вземане в полза на „***“ ЕООД срещу ответника
Н.И.С., в общ размер на 4936,65 лв., включващо главница в размер на 2555,37
лв., договорно възнаграждение в размер на 787,53 лв. и
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги в размер на 1593,75 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. По делото не е
направено изменение цената на иска на основание чл.214 от ГПК. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв.Е.Р.,
който поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения. Счита, че
предвид обявената предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит,
недължими били възнаградителните лихви за периода след тази дата. Съобразно
самостоятелни изчисления, пледира, че след съотнасяне на направените плащания
по кредита в общ размер на 2660,80 лв. дължима оставала само главница в размер
на 1259,01 лв., ведно с лихва за забава, считано от 20.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. Поддържа доводите за недължимост на
вземането за възнаграждение за пакет допълнителни услуги. Моли съдът да
отхвърли исковата претенция в оспорваната от ответника част и в негова полза да
бъдат присъдени направените разноски съразмерно на отхвърлителната част. Излага
съображения за неоснователност на направеното възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Безспорно
се установява от приложеното ч.гр.д. №285/2019г. по описа на Районен съд –
Велико Търново, че въз основа на подадено от „***“ ЕООД заявление, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №117/30.01.2019г.,
с която е разпоредено ответникът в настоящото производство Н.И.С. да заплати на
ищеца сумите 7276,65 лв. – главница, 26,29 лв. – лихва за забава за периода от
21.09.2016г. до 03.01.2017г., дължими по Договор за потребителски кредит
№3011231825 от 01.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
По
делото е депозирано възражение от длъжника Н.И.С., като в указания от съда
едномесечен срок кредиторът е предявил иск с правно основание чл.415 ГПК за
установяване част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а
именно главното вземане в размер на 7276,65 лв. Делото е изпратено по
подсъдност на Районен съд – Левски на основание чл.113 ГПК.
Установява
се от представения Договор за потребителски кредит №3011231825 от 29.07.2016г.,
че същият е сключен между ищеца „***“ ЕООД, като кредитор, ***, като
кредитополучател и ответницата Н.И.С., като солидарен длъжник, по силата на
който е отпуснат паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 3400
лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 210.19 лв.; годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен
процент на ден: 0.11 %; дължима сума по кредита: 5044.56 лв. По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 2550 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
106.25 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо
задължение: 7594.56лв.; общ размер на вноска: 316.44 лв.; дата на погасяване:
20 - ти ден от месеца. Рефинансиране: кредитор: *** ЕООД; сума за
рефинансиране: 2201.82 лв. в полза *** и сума за рефинансиране: 680.65 лв. в
полза ***. В договора за кредит е отбелязано, че е избран пакет от допълнителни
услуги „Бонус +“.
Към
договора за потребителски кредит е приложено Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, подписан от трите страни по договора, по силата
на което, кредиторът се задължава да предостави на клиента и солидарния
длъжник, пакет от допълнителни услуги, изразяващ се в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Клиентът и солидарният длъжник от своя страна са
поели корелативното задължение да заплатят на кредитора възнаграждение в
размер, посочен в точка VI на Договора за
потребителски кредит – Уговорено е, че заплащането на стойността на
възнаграждението за пакета допълнителни услуги се извършва разсрочено, за срока
на кредита.
Представено
е искане за отпускане на потребителски кредит, подписано от *** и Н.И.С., както
и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, подписано от кредитора и ***.
Съгласно
клаузите на договора за потребителски кредит, неразделна част от него са Общи
условия към ДПК на физически лица, които са предадени при подписването на
договора за кредит и с които клиентът и солидарният длъжник са се запознали и
приемат. По делото са представени Общи условия на „***“ ЕООД към договор за
потребителски кредит, които са подписани от кредитодателя, кредитополучателя и
солидарния длъжник, както и погасителен план, неразделна част от договора. В
т.6.4. от Общите условия е установена поредността на погасяване на задълженията
по ДПК при постъпване на сума, недостатъчна за погасяване на текущото
задължение на кредитополучателя и липса на заявление кое вземане се погасява, а
именно, че задълженията за разноски и такси, лихви за забава, неустойки,
обезщетения по ДПК и ОУ, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, се погасяват преди главницата. Съгласно т.12.3 от Общите условия в
случай на просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния
длъжник уведомление, покана, предизвестие или др.
Не
е спорно по делото и се установява от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза и приложено платежно нареждане, че
паричният кредит, отпуснат въз основа на процесния договор, е усвоен, като част
от сумата е рефинансирала друг кредит, а останалата част е преведена по сметка
на кредитополучателя ***.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза като компетентно, мотивирано и пълно. От същото се установява, че
счетоводството на ищеца е водено редовно, като с всяка постъпила сума по
процесния договор за потребителски кредит са извършвани съответните плащания
съгласно погасителния план и т.6.4. от Общите условия на „***“ ЕООД към
договора за потребителски кредит. В табличен вид са дадени направените
погасителни вноски по договора, които възлизат в общ размер на 2660,80 лв. Вещото лице е установило, че с
посочената сума са погасени главница в размер на 844,63 лв., договорно
възнаграждение в размер на 857,03 лв., възнаграждение по пакет допълнителни
услуги в размер на 956,25 лв. и лихви за забава в размер на 2,89 лв. Дадено е
заключение, че плащанията по ДПК по представените от ответника с отговора на
исковата молба разписки, са отразени в счетоводството на „***“ЕООД. При
изслушването в съдебно заседание вещото лице е посочило, че всяко едно
постъпило плащане е съотнесено за погасяване на задължения по ДПК, съобразно
поредността на плащане, посочена в Общите условия. Не са установени сключени
допълнителни споразумения към процесния договор за потребителски кредит.
Представено
е уведомително писмо от ищцовото дружество до ***, с което кредитополучателят
се уведомява, че поради неизпълнение на задълженията му по договора за кредит и
на основание общите условия, общото задължение по договора в размер на
7 276,65 лв. се обявява за предсрочно изискуемо считано от 03.01.2017г. Не
са представени доказателства за връчване на уведомителното писмо на адресата.
С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна
страна следното:
Предявените
установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално допустими. Налице е
хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК предвид депозираното в срок възражение
срещу издадената по ч.гр.д. №285/2019г. по описа на Районен съд – Велико
Търново заповед за изпълнение, с оглед на което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока
по чл.422 от ГПК. По делото е представено Решение №156/19.02.2018г. по гр.д.
№3806 по описа за 2017г. на
Великотърновски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.422
ГПК за признаване за установено, че Н.И.С. дължи на „***“ ЕООД сумата от
7 276,65 лв. – главница и 26,29 лв. – лихва за забава за периода от
21.10.2016г. до 03.01.2017г. по процесния Договор за потребителски кредит
№3011231825/01.08.2016г., за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2708/2017г. на Районен съд –
Велико Търново. Съдът като констатира, че съгласно мотивите на решението,
исковата претенция е била отхвърлена изцяло, поради липсата на доказателства за
обявяване на кредита за предсрочно изискуемо, намира, че не е налице
идентичност на фактите, предвид наличието на новонастъпил факт – изминалия
период от време, в светлината на постановеното Тълкувателно решение №8/2017г.
от 02.04.2019г., по т.д. №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Разгледани
по същество, исковете са частично основателни, поради следните съображения:
За
уважаване на предявените искове, следва от доказателствата по делото да бъде
установено наличието на следните материално-правни предпоставки: действителен
договор за потребителски кредит между страните, по силата на който ответницата
да се е задължила валидно за посочените в исковата молба главница,
възнаградителна лихва, възнаграждение за допълнителен пакет услуги; ищецът да е
изправна страна по договора; настъпване на изискуемостта на претендираните от
ответника вземания, както и техният размер.
Не
е спорно между страните по делото и се установява от приетите писмени
доказателства, че същите са обвързани от валидна облигационна връзка по Договор
за потребителски кредит, по силата на който е била отпусната в заем парична
сума, при условията, уговорени в договора. Ответницата се е задължила по
договора за кредит в качеството си на солидарен длъжник на кредитополучателя,
предвид на което на основание чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. Недоказано остана изложеното в
отговора на исковата молба твърдение за наличието на сключено допълнително
споразумение по договора за потребителски кредит, по силата на което на
основание чл.124 от ЗЗД задължението да е подновено и солидарния длъжник да се
е освободил от него.
Процесният
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9 ЗПК, поради което по отношение на него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит,
в редакцията му към датата на сключване на договора 29.07.2016 г. – ДВ,
бр. 57 от 28.07.2015 г. Спазени са изискванията на чл.5 и чл.6 от ЗПК, за
предоставяне на потребителя на необходимата преддоговорна информация, под
формата на стандартен европейски формуляр, както и даването на необходимите
разяснения, с оглед обезпечаването на информиран избор и съгласие от страна на
потребителя за сключване договора за кредит.
Безспорно
установено е, че ищцовото дружество, в качеството му на кредитодател е изправна
страна по договора, като същото е предоставило паричната сума, предмет на
договора. Извънсъдебно признание за наличието на облигационна връзка между
страните при посочените в процесния договор параметри, са и извършените
частични плащания, включително от страна на солидарния длъжник, ответник в
настоящото производство, за което са представени платежни бележки по делото.
Установява се от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че по договора за кредит са били
правени вноски, които не съответстват на погасителния план, предвид на което
солидарните длъжници са изпаднали в забава.
На основание т.12.3 от Общите условия цялото задължение
по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, считано от
03.01.2017г. Съгласно цитираната клауза в случай на просрочие на една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК
и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора
да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана, предизвестие или
др. Такова не се изисква и по силата на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
доколкото заемодателя „***“ ЕООД не е банкова институция. Уговорката за
предсрочно прекратяване на договора при неизпълнение на задължението на
ответника за заплащане на една погасителна вноска на падежа, по своето естество
представлява комисорна клауза, като същата е действителна, в съответствие с
принципа за свобода на договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД. Предвид на това, съдът
приема, че договорът за заем е прекратен предсрочно, на посочената от ищеца
дата – 03.01.2017г., доколкото към този момент, видно от заключението, са
налице погасителни вноски, които са просрочени с повече от 30 дни.
Безспорно установено е от заключението на вещото лице, че
по договора за кредит са били направени частични плащания в общ размер на
2660,80 лв. Спорно по делото е за погасяване на кои задължения по договора
следва да бъдат съотнесени посочените плащания, предвид направените ответника
възражения за нищожност на клаузите относно възнаградителната лихва и пакет от
допълнителни услуги, респективно за недължимост на така претендираните вземания.
По отношение на клаузата за възнаградителна лихва:
Съдът намира за неоснователни изложените от ответника
доводи за нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит, с която е
уговорен размерът на дължимата се възнаградителна лихва за предоставената от
кредитора парична сума. Същата не накърнява добрите нрави. В приложимата към
датата на подписване на процесния договор за потребителски кредит редакция на
ЗПК, е в сила разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния случай годишният уговорения между страните размер на
възнаградителната лихва – 41,17 % не надхвърля законоустановения максимален
размер на годишния процент на разходите – петкратния размер на законната лихва,
изразяваща се в ГЛП на БНБ към датата на подписване на договора 0,00 % + 10
пункта, или 50 %. Клаузата не накърнява добрите нрави, като е съобразена с
нормативно установеното, както и риска за кредитора, предвид на това, че се
касае за необезпечен заем, отпуснат за сравнително дълъг период от време.
Съдът
намира обаче за основателен наведения от ответника довод за недължимост на
възнаградителната лихва след датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно Тълкувателно решение №3/2017 от 27 март 2019 год. на ОСГТК
на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
В
процесния случай кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 03.01.2017г.
След тази дата, на кредитора не се дължи възнаградителна лихва. Дължими са
възнаградителните лихви до обявяване на предсрочната изискуемост, които
съобразно действалия до този момент погасителен план, представляват сума в общ
размер на 446,90 лв., включваща сумите 116,70 лв., 113,40 лв., 110,10
лв., 106,70 лв., като част от четири погасителни вноски.
По
отношение на клаузата за пакет допълнителни услуги:
Съдът
намира за основателно направеното от ответника възражение за нищожност на
клаузата, с която е уговорено закупуване на пакет от допълнителни услуги, като
противоречащо на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Видно от съдържанието на уговореното в
Споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги, касае се именно за
такъв вид услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита -
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
т.н. последните не представляват допълнителна услуга, а са такива, които нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните. Нещо повече, уговорената
такса за посочените допълнителни услуги – 2550 лв. надхвърля ½ от общо
дължимата сума по договора за кредит – 5044,56 лв., включваща главница и
договорна лихва и се доближава до размера на отпуснатия кредит – 3400 лв.,
което води до извод за поставяне на потребителя в неравноправно положение.
Поради изложените съображения, съдът приема, че клаузата е нищожна и
претендираната сума в размер на 2442,28 лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги не се дължи от ответника.
Мотивиран
от горните доводи, съдът приема, че дължими по процесния договор за кредит са
главницата, възнаградителната лихва до обявяване на предсрочната изискуемост и
лихвата за забава. Заплатените суми, с които са погасени възнаградителна лихва
след обявяване на предсрочната изискуемост и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги се явяват недължимо платени и следва да бъдат прихванати,
като бъдат съотнесени за погасяване на дължимите главница и лихви, съобразно
поредността на погасяване, установена в т.6.4 от Общите условия. Съгласно
заключението на вещото лице по договора за кредит е платена сума в общ размер
на 2 660,80 лв. Съобразно дадената в експертизата таблица на л.4,
посочената сума следва да бъде съотнесена за погасяване първо на лихвата за
просрочие в размер на 2,89 лв., дължимата се възнаградителна лихва до обявяване
на предсрочната изискуемост в размер на 446,90 лв., а остатъкът след погасяване
на посочените вземания – 2211,01лв. да бъде съотнесен за погасяване на
главницата от 3400 лв., след погасяване на която остава дължима сума в размер
на 1188,99 лв. За галвница в размер на 1188,99 лв., исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като бъде отхвърлена за разликата над
сумата от 1188,99 лв. до пълния претендиран с исковата молба размер от
3306,46лв. Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни исковите претенции за договорно възнаграждение в размер на 1527,91 лв. и за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2442,28 лв.
При този
изход на спора на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК на ищеца се дължат направените в исковото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо
лице, съразмерно на уважената част от исковата претенция, или сума в общ размер
на 105,39 лв., както и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса в заповедното производство, съразмерно на частта от вземането,
признато за установено, в размер на 48,20 лв., или разноски в общ размер на
153,59 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция. Съдът намира за
неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендирания
от ответника адвокатски хонорар, с оглед размера на претендираните вземания и
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580,60 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД в отношенията между
страните, че Н.И.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: ****, сума в размер 1188,99 лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит №3011231825/29.07.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.01.2019г., до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №117/30.01.2019г. по ч.гр.д.
№285/2019г. по описа на Районен съд – Велико Търново, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 1188,99 лв. до пълния претендиран с
исковата молба размер на главницата от 3306,46 лв., както и за сумата в размер
на 1527,91 лв. – договорно възнаградение и сумата в размер на 2442,28 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК Н.И.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: **/*, сума в размер
на 105,39 лв., представляваща
направените в хода на исковото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице,
съразмерно с уважената част от иска, както и сума в размер на 48,20 лв., представляваща направените по
ч.гр.д. №285/2019г. по описа на Районен съд – Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в
заповедното производство, съразмерно на частта от вземането, признато за
установено.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „***“ ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***,
да заплати на Н.И.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, сума в размер на 580,60 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: