гр.
ЛЕВСКИ, _18.12._
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на осемнадесети
ноември
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Янка Димитрова_
и прокурора
__, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _545_
по описа за
_2019_
год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 258 от ЗЗД.
В исковата молба ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител
твърди, че ответното дружество има просрочени задължения към него по три броя
фактури общо за сумата от 2952 лв. Твърди се, че до момента на подаване на исковата
молба, въпреки поканата и допуснатото обезпечение ответника е заплатил
дължимите се суми изцяло.
Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2952 лв. – главница,
представляваща дължима сума по три броя фактури от 22.11.2016 г., 08.12.2016 г.
и от 31.12.2016 г. за предоставени услуги и 760,92 лв. лихва, представляваща общ сбор от лихвата
върху всяка една от дължимите суми по фактурите, считано от деня следващ
издаването на фактурата до датата на подаване на исковата молба. Претендират се
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, не е изразено становище по предявения иск, не са
представени доказателства и не са направени доказателствени искания. В съдебно
заседание не се явява представител на ответника, не е изразено становище по
иска, не са представени доказателства и не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представената по делото фактура № 1000000875 от 23.11.2016 г. е,
че същата е издадена от ищцовото дружество на ответното дружество за извършени
услуги с механизация за периода 15.11. – 22.11.2016 г. съгласно справка за
сумата от 3 396 лв. Фактурата е
подписана от представител на ответника, поради което, съдът приема, че същата е
достигнала до знанието на ответника на посочената в нея дата 23.11.2016 г. Във
фактурата е посочен начина на плащане, а именно по сметка и е изписан номера на
сметката. Същата не е оспорена от
ответното дружество, поради което съдът приема, че действително ищцовото
дружество е извършило посочената във фактурата услуга с механизация за
посочения период, за което му се дължи сумата от 3396 лв.
Видно от представената по делото фактура № 1000000893 от 08.12.2016 г. е,
че същата е издадена от ищцовото дружество на ответното дружество за извършени
услуги с механизация за периода 23.11. – 06.12.2016 г. съгласно справка за
сумата от 1788 лв. Фактурата е подписана
от представител на ответника, поради което, съдът приема, че същата е
достигнала до знанието на ответника на посочената в нея дата 08.12.2016 г. Във
фактурата е посочен начина на плащане, а именно по сметка и е изписан номера на
сметката. Същата не е оспорена от
ответното дружество, поради което съдът приема, че действително ищцовото
дружество е извършило посочената във фактурата услуга с механизация за посочения
период, за което му се дължи сумата от 1788 лв.
Представена по делото е и фактура № 1000000910 от 23.12.2016 г. е, че
същата е издадена от ищцовото дружество на ответното дружество за извършени
услуги с механизация за периода 19.12. – 21.12.2016 г. съгласно справка за
сумата от 984 лв. Фактурата е подписана
от представител на ответника, поради което, съдът приема, че същата е
достигнала до знанието на ответника на посочената в нея дата 23.12.2016 г. Във
фактурата е посочен начина на плащане, а именно по сметка и е изписан номера на
сметката. Същата не е оспорена от
ответното дружество, поради което съдът приема, че действително ищцовото
дружество е извършило посочената във фактурата услуга с механизация за посочения
период, за което му се дължи сумата от 984 лв.
Представени е и справка за извършени работи с техника на фирма „Пи ейч ай”
АД, в която са посочени датите на извършените услуги, с каква техника са
извършени, колко часа са изразходени, колко курса са направени и всяка една от
услугите е калкулирана, като е посочена общо дължимата сума. Справката е
подписана от представители на двете дружества и в същата няма отразявания за оспорване
на някои от отразените услуги – било по вид, размер на извършени курсове, на
отработени часове или на калкулирани суми.
По делото е представена и покана за доброволно изпълнение, с която ищцовото
дружество е поканило ответното дружество да му заплати дължимите суми общо в
размер на 6168 лв. по посочените по-горе три броя фактури. Видно от
представеното копие от известие за доставяне е, че поканата за доброволно
изпълнение е получена от представител на ответното дружество на 09.05.2018 г.
По делото няма представени доказателства за извършени плащания от страна на
ответната страна по посочените по-горе три броя фактури, но ищцовото дружество
в исковата молба е направило признание, че след получаване на поканата
длъжникът е направил частично плащане в размер на 3216 лв. на 15.11.2018 г.,
поради което и е предявил искът за останалата сума до пълната цена на извършените
услуги, а именно за сумата от 2952 лв.
Предвид изложеното и предвид липсата на доказателства за извършени плащания
на други суми, освен признатите, съдът приема, че ответното дружество дължи на
ищцовото дружество претендираната главница от 2952 лв. в пълен размер.
По претенцията за лихва, съдът приема, че и тя е основателна. Задължението
за лихва има акцесорен характер на главното задължение за главница. Предвид
изхода на настоящия спор в частта за претендираната главница, съдът приема, че
и акцесорното задължение за заплащане на лихва е основателно. Относно размера
на дължимата се лихва от датата на възникване на всяко едно от задълженията до
датата на предявяване на исковата молба ищцовото дружество не е представило
доказателства, но не е налице и оспорване на исковата претенция, поради което
съдът приема, че претенцията за лихва следва да бъде уважена така, както е
предявена.
При този изход на делото, следва да бъде уважено искането на ищцовото
дружество за присъждане на направените деловодни разноски в размер на 688,52
лв. съгласно представения списък на разноските.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПИ ЕЙЧ АЙ” АД с ЕИК ************
със седалище и адрес на управление ******************, представлявано от Н.И.Б.
да заплати на „МАЙКРОМЕТ” ООД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление ****************, представлявано от А.С.К. и
Т.Л.Л. – управители сумата от 2952 лв. -
главница, представляваща общ сбор от останали дължими и незаплатени суми по
фактура № 1000000875/22.11.2016 г., фактура № 1000000893/08.12.2016 г. и по
фактура № 1000000910/23.12.2016 г. за извършени услуги през периода от 15.11.2016
г. до 21.12.2016 г., сумата от 760,92 лв. – лихва, представляваща общ
сбор от лихвите върху всяка една от главниците по отделните фактури, считано от
датата на дължимостта на съответната сума до датата на завеждане на исковата
молба 09.08.2019 г., законната лихва върху главницата от 2952 лв.,
считано от 09.08.2019 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до пълното
изплащане на дължимата сума, както и
направените деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 688,52
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: