гр. ЛЕВСКИ, _17.01._
Районен
съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно заседание на _деветнадесети
декември_
при участието на секретаря _Ваня
Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова гр. дело № _647_ по описа
за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В
РС – Левски е постъпила искова молба от ******** ЕАД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ:***,
със седалище и адрес на управление: гр.******, чрез адв. З.Ц., САК, срещу П.П.П., с ЕГН**********, с
адрес ***, с адрес за кореспонденция: с. М., обл. П., ул. ****
В
исковата молба се твърди, че в законоустановения срок и във връзка с
разпореждане по ч.гр.д. 445/2018 г. по описа на РС – Левски ищецът предявява
настоящия иск за установяване на вземането си спрямо ответника в размер на
1012,40 лв.
Посочва
се, че искът се основава на сключени с ответника договори за предоставяне на
услуги:
-
Договор за мобилни услуги №*** от 29.10.2016 г., ведно с Приложение към Договор
за мобилни услуги №*** и договор за лизинг от 29.10.2016г. твърди се, че
съгласно договора, на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ***.
Твърди се, че съгласно приложението на клиента са предоставен мобилен телефонен
номер *** и мобилен апарат ***, че предоставянето на устройството било уредено
от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 528.77 лв. с включен ДДС и за ползването й на основание чл.
3, ал.1 от договора за лизинг лизингополучателят се задължавал да извърши
двадесет и три лизингови вноски в размер на 22.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като
било предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номер ***.
Твърди се, че към периода на издаване на
процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройства
на лизинг се прилагали следните условия:
-
за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ***
от 29.10.2016 г.;
-
за мобилен номер *** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 29.10.2016 г. и Приложението към
него;
-
за мобилно устройство *** - условията, договорени в Договор за лизинг от
29.10.2016г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил
свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.
ноември
Твърди се, че Фактура №
7248938785/18.11.2016г. била издадена за отчетния период 29/10/2016-17/11/2016
г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен
номер *** месечна абонаментна такса 83,61 лв., както и ползвани услуги 161,83
лв. (Други услуги (номера ***) 2,16 лв., други услуги с добавена стойност 1,67
лв., и услуги с добавена стойност (SMS) 158,00 лв.), които възлизали в общ
размер на 245,44 лв. без ДДС - 294,53 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство *** - 22,99 лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 27,40 лв. без ДДС - 32,88 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата възлизала на 350,40 лв., като след приспадане на 5,74
лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната
сума по фактурата била 344,66 лв.
Твърди
се, че Фактура № 7250222014/18.12.2016г. била издадена за отчетния период
18/11/2016-17/12/2016г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: За мобилен номер *** месечна абонаментна такса 50,82 лв. без ДДС —
60,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство *** - 22,99 лв. с
вкл. ДДС. За мобилен номер *** месечна абонаментна такса 16,66 лв. без ДДС
-19,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 103,97 лв.
Фактура
№ 7251596733/18.01.2017г. била издадена за отчетния период
18/12/2016-17/01/2017 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер *** месечна абонаментна такса 50,82 лв. без
ДДС - 60,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство *** - 22,99
лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер *** месечна абонаментна такса 16,66 лв. без
ДДС -19,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 103,97 лв.
Твърди се, че след предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 29.10.2016 г. и Приложението
към него, при условията на които били ползвани процесните номера *** и ***,
сключени между ******** ЕАД и П.П., по негова вина, поради изпадането му в
забава, на потребителя била издадена фактура № 7254251336/18.03.2017г., която
включвала задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване
в общ размер на 1589,31 лв., в съответствие с договореното между страните, както
и предсрочно изискуем
остатък от лизингови
вноски за предоставеното мобилно
устройство *** в общ размер на 459,80 лв., равняващ се на двадесет неначислени
лизингови вноски.
Сочи
се, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за
мобилни услуги. Ищецът прави уточнението, че
сумата от 1589,31 лв., представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги не се претендирала в настоящото производство
и че претендираната по фактурата сума била в размер на 459,80 лв.
Твърди се, че изискуемостта на
вземанията на ******** ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни
след издаването й; че поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на *********** ЕАД било
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Левски, въз основа на
което било образувано частно гражданско дело № 445/2019 г. и е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
Моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено наличието на вземането на ищеца по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №445/2019г. по описа на РС –
Левски против длъжника – ответник П.П.П., както следва:
- 1012.40 лв., представляваща общ сбор
на дължимите суми, съгласно фактура №7248938785/18.11.2016г., фактура №7250222014/ 18.12.2016 г., фактура №
7251596733/18.01.2017г. и фактура № 7254251336/18.03.2017г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените
разноски в заповедното и исковото производство.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, не е изразено становище и не са направени доказателствени искания.
Ищецът
е представил писмени доказателства с исковата молба.
Като
взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира следното:
Налице
са всички процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от страна на ответника. Последният
не се явява в съдебно заседание и не е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Ищецът
е направил искане ако са налице
предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК съдът да постанови решение при условията
на чл. 239 от ГПК.
С
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
На
основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено решение. На
основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира
по същество, като е достатъчно да са налице процесуалните предпоставки за
постановяването му.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, като съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство.
Следва
ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски общо в
размер на 771.03 лв. по заповедното и исковото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, че ответникът П.П.П., с ЕГН**********, с адрес ***, с
адрес за кореспонденция: с. *****, дължи на *****, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр.**********, сумата 1012.40 лв.,
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №7248938785/18.11.2016г.,
фактура №7250222014/18.12.2016г.,
фактура №7251596733/18.01.2017г. и фактура № 7254251336/18.03.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019 г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, до окончателното изплащане
на вземането
ОСЪЖДА П.П.П., с ЕГН**********, с адрес ***, с адрес за кореспонденция: с.
М., обл. П., ул. *** да заплати на *****,
с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.*********, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски в исковото и заповедно производство
общо в размер на 771.03 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239 ал.4 от ГПК не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: