О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

Районен съд - Левски, ІV състав, в закрито заседание на _тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА МАНОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Манолова гр.д. №_768 по описа за _2019_г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г.Й.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адвокат Ралица Рачева, срещу Областна дирекция на МВР – Велико Търново, ул. Бачо Киро №7, с посочено правно основание чл. 179, ал.1, във вр. чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл. 86, вр. чл. 84 от ЗЗД.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В постъпилия писмен отговор, на основание чл. 119, ал.4 от ГПК ответникът прави възражение за местна неподсъдност на спора пред РС – Левски, като обосновава същото с мотив, че седалището на ответника е на адрес в гр. Велико Търново. Сочи, че разпоредбата на чл. 114 от ГПК давала възможност на ищеца да предяви иск по мястото, където обичайно полага своя труд, т.е. пред РС – Свищов, но ищецът не се бил възползвал от тази възможност, поради което моли съда да прекрати делото и да го изпрати на РС – Велико Търново.

Направеното възражение за неподсъдност на делото на РС – Левски е заявено своевременно – в срока по чл. 119, ал.4 от ГПК. Същото е основателно.

Тъй като предявеният от ищеца иск касае трудов спор, подсъдността на делото се определя по избор от специалното правило, установено в чл. 114 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба работникът има право да избере местна подсъдност на делото по предявените искове по място, където той обичайно е полагал своя труд.

В исковата молба ищецът е посочил, че служебните си задължения – „мястото, където обичайно полага своя труд” е гр. Свищов, като при наличие на възражение за местна подсъдност на правния спор, същият да се счита предявен пред РС - Свищов.

При така описаните факти от ищеца в исковата молба и с оглед отговора на ответника, следва да се приеме, че работното място, на което ищецът е полагал труда си не попада в съдебния район на настоящия Районен съд – Левски, поради което възражението на ответника за неподсъдност на делото на настоящия съд, се намира основателно.

Предвид това и с оглед възражението на ответника по чл. 119, ал.4 от ГПК настоящият съд не е местно компетентен да разглежда делото, поради което производството по него следва да бъде прекратено. Съдът намира, че делото следва да се изпрати за разглеждане на РС – Свищов, който е местно компетентен.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №768/2019 г. по описа РС - Левски.

ИЗПРАЩА гр.д.№768/2019 г. по подсъдност на Районен съд – Свищов.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Плевен с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: