гр. ЛЕВСКИ, _09.06._ 2011 г.
Левченски районен съд в
публичното съдебно заседание на _двадесет и пети май_ 2011 г. в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _213_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че след
спечелването от ищцата на гр.д. 2839/2008 г. в Плевенски районен съд, същата е
получила съобщение за явяване на
работа, който й било връчено от ответницата – в качеството й на призовкар в РС
Плевен без да удостовери датата на връчването на съобщението, поради което
ищцата се принудила да се яви на работа на следващия ден. Твърди се, че по този
начин ответницата „унищожила” полагаемия се на ищцата 14-дневен срок, който
тече от датата на получаване на съобщението за явяване на работа и й причинила
имуществени вреди в размер на 200 лв. за периода от 29.09.2009 г. до 13.10.2009
г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата
да й заплати обезщетение в размер на 200 лв. за причинените и имуществени вреди
в резултат на неправилно връчено съобщение за явяване на работа, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 29.09.2009
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените деловодни
разноски.
Ответницата твърди, че предявения иск е неоснователен и моли
съда да го отхвърли като такъв.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото
производство – гр.д. 2839/2008 г. на РС Плевен е, че същото е образувано по
постъпила искова молба от М.Н. против ОУ „Васил Левски” гр. Плевен. На л. 130
от делото е приложено съобщение до М.Н., с което същата е уведомена, че на осн.
чл. 344 ал.1 т.2 от КТ е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и
в 14 дневен срок е желателно да се яви на работа. На гърба на съобщението е отпечатана разписка,
която е надлежно попълнена и видно от същата е, че съобщението е връчено на
28.09.2009 г., получено е от М.Г., отразено е, че получилото съобщението лице,
със задължение да го предаде и което се е подписало за получател е майка на адресата.
За връчител върху разписката е положен подпис и е поставен печат, видно от
който е, че съобщението е връчено от И.П. – призовкар в РС Плевен.
Съобщенията, които се изпращат от съда са по утвърдени
образци, утвърдени с приложение № 7 към чл. 2 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г.
за утвърждаване на образците на книжа свързани с връчването по ГПК, издадена от
министъра на правосъдието, обнародвана в ДВ бр. 22/28.02.2008 г. – в сила от
01.03.2008 г. Видно от същите образци е, че върху екземпляра, който се предава
на страната по делото няма разписка, която да бъде надлежно оформяна от
призовкаря и която той да има задължение надлежно да оформи и да остави у
страната. Върху екземпляра, който се връчва на страната съгласно утвърдените
образци са отпечатани съответни законови разпоредби, касаещи правата и
задълженията на страната. Разписката е отпечатана върху екземпляра за съда,
която призовкаря е длъжен надлежно да оформи и върне за прилагане към делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 44 ал.4 от ГПК разписката, удостоверяваща
връчването от служител на съда се връщат в съда веднага след съставянето им.
Както бе посочено по-горе към делото е приложен екземпляра за съда с надлежно
оформената от ответницата разписка – т.е. тя е изпълнила коректно задълженията
си по закон.
Предвид изложеното, съдът приема, че
ответницата не е нарушила изпълнението на служебните си задължения по връчването,
надлежното оформяне и връщане в съда на съобщението до ищцата, не е налице
неправилно връчване на съобщението до ищцата. В случай, че работодателя оспори
своевременното явяване на ищцата на работа за заемане на длъжността на която е
възстановена, не е имало пречка ищцата да се снабди със съответно удостоверение
от РС Плевен по гр.д. 2839/2008 г. с
което официално да се удостовери датата на връчване на съобщението.
По делото не са представени каквито и
да било доказателства, от които да се направи извода, че със свое действие или
бездействие ответницата е причинила вреди на ищцата, за да дължи обезщетение за
тях. Не са представени и доказателства за
настъпили каквито и да било вреди за ищцата. Напротив, същата като се е
явила по-рано на работа – непосредствено след получаване на съобщението е
получила трудово възнаграждение и за този период, каквото възнаграждение не би
получила, ако беше си „стояла в къщи и спокойно да отброява 14-дневния срок”.
Предвид всичко изложено по-горе съдът приема,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото и предвид
направеното искането следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответницата
направените деловодни разноски. По делото обаче не е представен списък на
разноските и няма представи доказателства от ответницата за направени такива,
поради което не следва да й се присъждат суми.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н. ***, ЕГН **********
против И.П. ***, иск за присъждане на сумата от 200 лв. – като обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на неправилно връчено съобщение за явяване на
работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 29.09.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: