О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

Левченски районен съд в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

изслуша докладваното от съдия Димитрова ГД № 403 по описа за 2011_г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Районен съд гр.Левски е депозирана искова молба от Н.А. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника й – адв.Ю.А. от ПлАК, против А.П. ***, с ЕГН **********, с правно основание чл.21, ал.1 от СК, по реда на чл.341 и следващите от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна, чрез пълномощтника си – адв.М.С. от ПлАК, е представила отговор на исковата молба, в който изразява становище на основание чл.131, ал.2, т.3 от ГПК, че предявеният иск е недопустим.

Счита, че предмет на делба – бивша СИО, могат да бъдат единствено вещни права, придобити по време на брака, чрез съвместен принос на двамата съпрузи, но не и твърдени техни вземания или задължения. В този смисъл излага съображения, че делба е допустима, включително и при прекратена съпружеска общност /чл.21 от СК/, като вид имуществена общност, единствено върху вещи и/или права върху вещи, но не и върху задължения или вземания, тъй като последните се разпределят съгласно правата в общността. Позовава се на Решение №2495/1983 г., І – во гр.о. на ВС.

Съдът намира, че направеното възражение е основателно.

Видно от депозираната искова молба е, че на основание чл.21, ал.1 от СК се иска да бъде допусната делба на общ дълг в размер на 16 800 лева, представляващ СИО, който да бъде разделен на два равни дяла между бившите съпрузи, страни по делото.

„Общ дълг”, придобит от съпрузи по време на брака, не може да бъде предмет на делба, след прекратяването му. Не може да бъде предмет на делба и при останалите два вида имуществена общност – наследство и съсобственост. Такъв предмет могат да бъдат единствено вещни права, придобити по време на брака, чрез съвместен принос на двамата съпрузи, но не и техни вземания или задължения, тъй като последните се разпределят съгласно правата в общността.

При това положение съдът намира, че на основание чл.130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната на ищцовата страна, поради недопустимост на предявения иск за делба, а производството по делото да бъде прекратено.

На основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, и с оглед изхода на делото – прекратяване, поради недопустимост на предявения иск за делба, ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 25 лева.

С оглед изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 лева, е основателна. Същите представляват заплатен адвокатски хонорар, видно от приложеното пълномощно към отговора на исковата молба, поради което и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника претендираната сума.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №403/2011 г. по описа на РС – Левски, като НЕДОПУСТИМО.

ВРЪЩА на ищцата исковата молба, ведно с приложенията.

ОСЪЖДА Н.А. ***, ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер на 25 лева.

ОСЪЖДА Н.А. ***, ЕГН **********, да заплати на А.П. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: