РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _01.07._ 2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и втори юни_ 2011 г. в състав:

 

                          Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                   Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_134_ по описа  за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ.

В исковата молба се твърди, че ответникът  е бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество. Твърди се, че същият е бил на длъжността „управител склад” в отдел „Съхранение и консервация на машини и съоръжения и поддръжка складова база”. Твърди се, че при извършена инвентаризация, комисията е констатирала наличие на липси и излишъци /подробно описани в исковата молба. Твърди се, че общия размер на констатираната липса е 16 094,40 лв..

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество исковата сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на установяване на липсата – 01.09.2010 г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответницата  е представила отговор на исковата молба, с който е изразила становище, че исковата молба е неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представеното копие от трудов договор е, че на 17.11.1987 г. ответницата е назначена на работа в ИП „Атомна енергетика” * на длъжността картотекар.

          Към трудовото досие е приложен договор за солидарна-бригадна имуществена отговорност от 04.04.1988 г. с който Л.П. – организатор съхранение метали се е съгласила по повод изпълнение на трудовото правоотношение да й се поверява доставено оборудване, което тя да приема, съхранява, следи за количеството и качеството на доставеното оборудване, да организира товаро-разтоварните работи, да оформя първичната документация по приемането на оборудването, да ръководи и контролира трудовата дейност на складовия персонал.

          С допълнително споразумение към трудовия договор от 06.07.1990 г. Л.П. е преназначена от длъжността организатор по съхранение на оборудване на длъжността управител на склад.

Представено е копие от допълнително споразумение № 1021/28.04.2009 г. от което се установява, че  считано от 01.01.2009 г. между страните са уговорени изменения на трудовия договор, като за място на работа на ищцата е определено Предприятие „АЕЦ *”, *, на длъжност управител склад в отдел „Съхранение и консервация на машини и съоръжения и поддръжка складова база”, съхранение на машини и съоръжения.

От представеното копие от длъжностната характеристика на управител на склад /връчена на Л.М. на 03.11.2006 г./ и от подписания от М. договор от 04.04.1988 г. и последвалите допълнителни споразумения към трудовия й договор /част от които са цитирани по-горе/ - приложени към трудовото досие,  се установява, че същата е имала качеството „отчетник” по смисъла на чл. 207 ал.1 от КТ, тъй като в рамките на трудовото правоотношение и по повод изпълнение на длъжността й, са й поверени за съхранение и отчитане материални активи на работодателя.

          По делото са представени приемателни протоколи, подписани от Л.П., от които е видно, че същата е приемала в склада посочените в тях материали по вид и количество.

          Във връзка с придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на МОЛ Л.П.  и Ж.К. – управители на склад със заповед № РД-53/18.03.2010 г. е сформирана инвентаризационна комисия, която да извърши инвентаризация в складовете, на които тези лица са управители. Издадена е и заповед от 30.07.2010 г. за пълна инвентаризация на СМЦ, задбалансови активи, ДМА, разчети и всички обекти предмет на счетоводно отчитане, подлежащи на инвентаризиране.

          По делото са представени копия от протоколите, съставени от инвентаризационната комисия, от които се установява, че в инвентаризационни описи – неразделна част от протоколите са описани констатираните наличности през всеки един от посочените в тях дни.

          Представен е и крайния протокол на комисията, в който са отразени резултатите от извършената инвентаризация, видно от който е, че след приключване на проверката и описването на всички активи, заведени по партидата на МОЛ Л.П., на база на оформените ежедневни работни инвентаризационни описи, комисията е изготвила официални инвентаризационни описи и сравнителни ведомости по сметки, при което е констатирала наличие на липси с балансова стойност 1604,06 лв. и на  излишъци с балансова стойност 115,93 лв.

          Ответницата е изразила становище, че количествата, които са й зачислени са само по документи, без да е било извършване на реално теглене и мерене на стоките. Изразила е становище и че комисията при извършване на инвентаризацията също реално не е теглила и мерила стоките.

          Твърденията на ответницата във връзка с действията на комисията извършила инвентаризацията се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели.

          Що се касае до твърдението й, че  при приемане в склада на съответните материали отново не е извършвано мерене/теглене на същите, то съдът приема, че е неоснователно. Както бе посочено по-горе ищцата и други материално отговорни лица са подписали приемателни протоколи при получаване на съответните материали, т.е. по делото са представени безспорни доказателства, че ответницата е удостоверила с подписа си приемането на посочените материали по вид и количество, за които по-късно е установена липса. Ответницата е била длъжна, съгласно длъжностната си характеристика да проверява количеството, комплектността и състоянието на доставените стоково-материални ценности и в случай на констатиране на неточности, липси повреди и други несъответствия с товаросъпроводителната документация и стандартите е била длъжна да уведомява ръководителя и да участва при съставянето на рекламационните актове. Обстоятелството, че не е изпълнявала тези си задължения и е приемала в склада материалите по техните товаросъпроводителни документи /според твърденията на отв./ не може да се приеме, като такова в нейна полза. Както бе посочено по-горе ответницата е подписала приемателни протоколи при получаване на съответните материали. Автентичността на частния свидетелстващ документ не е оспорена и с оглед съдържащите се в него изявления на неизгодни за ответницата факти, той се ползва с доказателствена сила. Дори и други лица, в качеството им на отчетници /според твърдението на ответницата по време на нейно отсъствие тя е била замествана от други лица, както и предвид подписаните приемателни протоколи и от други МОЛ/ да са имали достъп до липсващите стоково материални ценности, право на работодателя е да насочи иска срещу всеки от тях по отделно или заедно /солидарно/.

          Предвид представените по делото доказателства, съдът приема, че по делото са установени вреди от липси, причинени от ответницата в качеството й на длъжностно лице – отчетник в рамките на трудовото правоотношение с ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 208 ал.1 т.2 от КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за вреди от липси в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняване на щетата или от деня на откриване на липсата. Според възприетото в правната теория и в константната съдебна практика становище, липсата представлява щета с неустановен произход – състояние на неотчетност на парични и/или материални ценности в предприятието на работодателя, при което е невъзможно да се установи със сигурност причината за недостиг на липсващите ценности и се презумира, че тя се дължи на поведение на отчетника, комуто са поверени ценностите. В настоящия случаи съдът приема, че безспорно установено по делото е, че ищцата е имала качеството „отчетник” по смисъла на чл. 207 ал.1 от КТ, че от събраните по делото доказателства посочените в исковата молба материални активи са предадени на Л.М. и същата не ги е отчела при извършване на инвентаризацията, за което е съставен протокол за констатирани липси и излишъци. Ответницата е била длъжна да положи в максимален обем грижата на добрия стопанин, за да съхрани и върне на работодателя си повереното й имущество. Тази грижа не е положена от ответницата и като отчетник в дружеството, същата следва да отговаря на основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ. Отговорността за липси е в пълен размер – отчетникът дължи пълната стойност на липсващото имущество.

          Съгласно заключението на вещото лице инвентаризацията е проведена съгласно изискванията на Закона за счетоводството. От заключението на вещото лице се установява, че на 01.09.2010 г. е съставена сравнителна ведомост, при което е открита липсата и определ нейния размер. Сравнителната ведомост е съставена на 01.09.2010 г., поради което съдът приема, че липсата е установена на тази дата. Стойността на липсите съгласно заключението на вещото лице е в размер на 16094,40 лв., а размера на лихвата от момента на установяване на липсата в сравнителната ведомост от 01.09.2010 г. до датата на подаване на исковата молба  24.02.2011 г. е 805,26 лв.

          При това положение следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 207 ал.1 т.2  от КТ сумата от 16094,40 лв. – представляваща липса. Следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца лихва върху липсата считано от датата на откриването й 01.09.2010 г.  до датата на завеждане на исковата молба 24.02.2011 г. в размер на 805,26 лв., както и законната лихва върху липсата от 16094,40 лв. считано от датата на завеждане на исковата молба 24.02.2011 г. до окончателното й изплащане.

          При този изход на делото, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 893,78 лв., от които 643,78 лв. внесени като д.т. при завеждане на настоящото дело и 250 лв. заплатени като възнаграждение за вещо лице.

          На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА  Л.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД гр. София с БУЛСТАТ /ЕИК/ 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица” № 8 сумата от 16094,40 лв., представляваща стойност на липси установени на 01.09.2010 г., след съставяне на сравнителна ведомост при извършена инвентаризация  съгласно заповед от 18.03.2010 г.  на основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ; сумата от 805,26 лв. лихва върху установената липса за периода от 01.09.2010 г. до датата на подаване на исковата молба – 24.02.2011 г.,  законната лихва върху сумата от 16094,40 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в РС Левски – 24.02.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 893,78 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: