гр. ЛЕВСКИ, _29.06._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _тридесети май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _777_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и
насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Н.В.,
че по силата на сключен договор на 16.02.2009 г. ответното дружество се е
задължило да превежда по банков път сумата от 3000 лв. месечно за абонаментно
правно обслужване, че за м. ІІ.2009 г., м. Х, ХІ и ХІІ.2009 г., м. І, ІІ, ІІІ и
ІV.2010 г. ответника не е превеждал задълженията си по сключения договор, общо
в размер на 8 месечни абонамента, равняващи се на сумата от 24 000 лв.
Твърди се, че ищците са потърсили исковата сума на основание
чл. 410 от ГПК чрез ч.гр.д. 673/2011 г. на РС Левски, по което е издадена
заповед за изпълнение против която заповед ответното дружество е подало
възражение.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответника дължи на ищците сумата от 24000 лв., произтичаща от
неизпълнение по договор за абонаментно правно обслужване от 16. ІІ.2009 г. до
16.ІV.2010 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество чрез
процесуалния си представител е изразило становище, че исковата претенция е
неоснователна, поради липса на насрещна престация и основание за плащане.
Твърди се, че сключения между страните договор е едностранно
прекратен от ответника с едномесечно предизвестие в началото на м. ХІІ.2009
г., поради което възнаграждение по
договора след м. ХІІ.2009 г. не се дължи.
Алтернативно се твърди, че ако съдът приеме, че се дължи
възнаграждение за посочените осем месеца, то исковите суми не се дължат, поради
погасяване на задълженията чрез плащане и прихващане на авансово платени суми
на адв. В..
В същия срок ответната страна е предявила насрещен иск, като
се твърди, че за обезпечаване на служебните пътувания на адв. В., на същата е
договорено да се предостави автомобил. Твърди се, че на 03.09.2008 г. ответното
дружество е сключило с „Райфайзен лизинг България” ООД договор за финансов
лизинг за придобиване на нов лек автомобил „шевролет *”, че на 03.09.2008 г.,
този автомобил е бил предоставен на адв. В., че след смъртта на същата, нейният
съпруг О.В. е продължил да го ползва. Тъй като ответното дружество не е могло
да осъществи контакт с О.В. е подало сигнал до районната прокуратура, с който е
потърсено съдействие за връщане на автомобила, че на 24.11.2010 г. между
представител на дружеството и О.В. е осъществена среща, при която автомобила е
върнат.
Твърди се, че от 03.09.2008 г. до 24.11.2010 г. дружеството е
било лишено от възможността да ползва автомобила, поради което О.В. им дължи
обезщетение в размер на 80 лв. на ден. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди О.В. да заплати на дружеството сумата от 18 437 лв., от която
сумата от 597 лв., представляваща частично обезщетение за ползването на
автомобила /по 1 лв. на ден/ за периода 03.09.2008 г. до * г. и сумата от
17 840 лв., представляваща обезщетение за ползването на автомобила без
основание за периода 17.04.2010 г. – 24.11.2010 г.
В срока за отговор по предявения насрещен иск О.В. е депозирал
писмен отговор, с който заявява, че предявения насрещен иск е неоснователен и
недоказан.
Твърди се, че действително О.В. е ползвал автомобила, но като
пълномощник на съпругата си, която във връзка с осъществяваната от нея дейност
е преупълномощила съпруга си с дадените й права от дружеството, че при
закупуване на автомобила управителя на дружеството И.П. е дал съгласието си
пред лизингодателя да се издаде пълномощно за управление на автомобила, в
резултат на което лизингодателя го е упълномощил да управлява автомобила.
Твърди, че автомобила не е потърсен до 11.11.2010 г. от дружеството, когато той
е бил призован в РП Левски, за да се запознае със сигнала и на 24.11.2010 г.
автомобила е върнат с протокол. Твърди, че представената покана от дружеството
не е получена от него и че не е осуетявал по какъвто и да било начин
предаването на автомобила. Моли съда да отхвърли насрещния иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представеното удостоверение
за наследници е, че ищците са наследници на Н.В. ***, която е починала на * г.
Видно от представения по делото договор за абонаментно правно
обслужване е, че ответното дружество и адв. Н.В. са сключили договор на
основание чл. 8 и следващите от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 280 и
сл. от ЗЗД, по силата на който адвокат В. се е задължила да осъществява право
обслужване на ответното дружество, а то от своя страна се е задължило да и
заплаща месечно възнаграждение в размер на три хиляди лева, което
възнаграждение се заплаща предварително на първо число на месеца, за който се
дължи. Със същия договор е уговорено за осъществяване на процесуално
представителство по дела, страните да уговарят отделно възнаграждение.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след направена проверка на
счетоводната документация на ответното дружество е установено, че за месеците
февруари, март, октомври и декември
Във връзка с направеното възражение за прихващане на дължими
суми от В. на ответното дружество, които същата е получила като служебен аванс
във връзка с осъществяваната от нея дейност и които тя не е отчела в
счетоводството на ответното дружество, съдът съобразява отново заключението на
вещото лице от извършената съдебно счетоводна експертиза. Видно от експертизата
е, че през различни периоди от време
обслужващата ответното дружество адв. В. е получавала авансово суми, с които е
следвало да заплата съответно дължими се държавни такси и други разноски по
дела. За получените суми В. е подписвала разходно-касови ордери, след което е
представяла в счетоводството на ответното дружество съответните документи, за
изразходените суми. От извършената проверка, вещото лице е установило, че В. не
се е отчела /т.е. не е представила разходо-оправдателни документи/ за сума общо
в размер на 8204,41 лв. След като за тези получени суми не са представени разходо-оправдателни
документи, то същите се дължат на ответното дружество. При това положение,
съдът приема, че следва тази сума да бъде приспадната от дължимите се на В.
21000лв., след което на нея остава да й се дължи сумата от 12795,59 лв., за
която сума следва да бъде признато за установено вземането на ищците по
отношение на ответника. Тази сума се
дължи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 19.09.2011 г.
По отношение на предявеният насрещен иск:
Съдът е приел за безспорно установено по делото, че между
„Райфайзен лизинг България” ООД и „Б.” ЕООД е сключен договор за финансов
лизинг на ППС на 03.09.2008 г. за лек автомобил шевролет *, че на 24.11.2010 г.
О.В. е предал на И.П. – служител в „Б.” ООД лек автомобил шевролет, модел * с
рег. № *, че ответното дружество, чрез своя управител на 07.08.2008 г. е
упълномощило адв. Н.В. да представлява дружеството пред всички органи и
институции във връзка с дейността на дружеството, както и да преупълномощава с
правата си трети лица, както и че с пълномощно от 04.12.2008 г. адв. Н.В. е
преупълномощила съпруга си О.В. с правата по издаденото й от „Б.” ЕООД
пълномощно.
По делото е представено /на л. 57/
пълномощно от „Райфайзен лизинг България” ООД с което е упълномощен О.В. да
стопанисва и управлява в страната и чужбина, отдаденият съгласно договора за
лизинг автомобил Шевролет, модел *, с номер на шаси *. Пълномощното е представено в оригинал и
е констатирана идентичността на оригинала с представеното на л. 57 от делото
копие, в съдебно заседание на 23.04.2012 г. – л. 93 от делото. Съгласно общите условия на „Райфайзен лизинг
България” ООД за финансов лизинг лизингополучателят няма право да преотстъпва
вещта на трети лица по какъвто и да е начин без изрично писмено съгласие на
РЛБГ. Посоченото по-горе пълномощно /оспорено от ответника/ очевидно е издадено
въз основа на тези общи условия, със знанието и съгласието на ответника /тъй
като той е лизингополучател и след сключване на договора за лизинг вещта се
предава на него/ и предвид установяване правото на В. да стопанисва и управлява автомобила, тъй като в
противен случай няма как да се установи знанието и съгласието на лизингодателя
за ползването на автомобила от това лице. От тук може да се направи извода, че
ответника е знаел, че автомобила ще се ползва от В. и очевидно е бил съгласен
това да е така, с оглед обезпечаване безпрепятственото изпълнение задълженията
на неговата съпруга – адвокат на дружеството.
При това положение, съдът приема, че до смъртта на Н.В. – * г.,
автомобилът е ползван от нея и нейния съпруг във връзка с изпълнение на
задълженията й по сключения договор, поради което до тази дата не е налице
дължимост на суми за ползване на автомобила. След смъртта на В. – * г.
ползването на автомобила от В. е продължило без основание, поради което същият
дължи обезщетение на дружеството за това.
При определяне на дължимите суми като
обезщетение, съдът съобразява общите условия на договора за лизинг, съгласно
които лизингополучателят /т.е. ответното дружество/ няма право да ползва
автомобила за обществен превоз, като учебен автомобил, такси, рента-кар
автомобил или в спортни състезания. При това положение не следва да се определя
обезщетение за ползване по цени равностойни на цените на „рента-кар” за
отдадените по този ред автомобили. При това положение, съдът счита, че следва
да приеме, че дължимото обезщетение е в размер на средната пазарна наемна
дневна цена, която е определена от вещото лице на 7 лева /л. 89 от делото/.
Заключението на вещото лице и в двата му варианта е прието от съда, но
по-изложените по-горе съображения, съдът приема, че обезщетението следва да се
определи на база средна пазарна наемна дневна цена от 7 лв.
Видно от представения по делото протокол за приемане-предаване на автомобила
/л. 47 от делото/ е, че автомобила е предаден от В. на ответното дружество на
24.11.2010 г. Неоснователно е възражението на В., че не е предал автомобила на
ответното дружество, тъй като не бил поканен за това, поради което счита, че не
дължи обезщетение за неговото ползване. Основанието за ползване на автомобила
отпада с настъпване смъртта на неговата съпруга, тъй като от този момент
нататък същата не може и не осъществява изпълнение по договора за абонаментно
обслужване, за да й се осигурява транспорт. Продължаването на ползването след
нейната смърт е без основание и за ползването на автомобила, което очевидно
вече не е в полза и за сметка на ответното дружество, В. дължи обезщетение.
Предвид изложеното по-горе и приетото от съда, че се дължи обезщетение за
ползването на автомобила след настъпване на смъртта на съпругата на В., следва
да се определи дължимото обезщетение за периода от * г. до 24.11.2010 г. – т.е.
дължи се обезщетение за 217 дни. След елементарно математическо пресмятане на
217 дни по 7 лв. на ден се получава общо дължимо обезщетение за посочения
период в размер на 1519 лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че
следва да бъде осъден О.В. да заплати на „Б.” ООД сумата от 1519 лв. като
обезщетение за ползването на автомобила за периода от * г. до 24.11.2010 г. За
разликата над тази сума следва да бъде отхвърлен предявеният насрещен иск като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищците направените деловодни разноски по
компенсация в размер на 1000 лв..
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД по отношение на О.В. ***, ЕГН **********,
Д.В. от ***, ЕГН ********** и О.В. от ***, ЕГН ********** и „Б.” ООД с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.П., че „Б.” ООД
дължи на О.В., Д.В. и О.В. – тримата като наследници на Н.В. ***, починала на *
г. сумата от 12 795,29 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2011 г. до окончателното
й заплащане, която сума от 12795,29 лв. е получена след приспадане на сумата от
8204,41 лв. която В. е дължала на дружеството – получена като служебен аванс и
неотчетена, от сумата 21000 лв., която дружеството е дължало общо на В. – по
договор за абонаментно правно обслужване за месеците: февруари
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД О.В.
със сочена по-горе самоличност да заплати на „Б.” ООД със сочени по-горе данни
сумата от 1519 лв., представляваща обезщетение за ползването на лек автомобил
Шевролет, модел *, с регистрационен номер * за периода от * г. до 24.11.2010 г.
За разликата над тази сума и за претендираното обезщетение за ползване на
автомобила за периода от 03.09.2008 г. до * г. ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен
иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Б.” ООД със сочени по-горе
данни да заплати на О.В., Д.В. И О.В. – всички със сочена по-горе самоличност
направените деловодни разноски в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: