гр. ЛЕВСКИ, _06.07._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и пети юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _229_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. 159/2012 г. по описа
на РС Левски, съдът е уважил подаденото от ищеца заявление и е разпоредил ответника да заплати
сочените със заявлението суми. Твърди се, че длъжникът е депозирал възражение
по делото, поради което е предявен настоящия иск за установяване на вземането
на заявителя. Твърди се, че дължимата сума е по сключен договор за доставка на
телекомуникационни услуги, като на ответницата е дадено потребителско име, че
ищцовото дружество се е задължило в продължение на 24 месеца да намали с 20 %
цената на месечния абонамент, а ответницата се е задължила в продължение на
тези 24 месеца да не прекратява договора а доставка на услуги. Твърди се, че
ответницата е спряла да изпълнява своите договорни задължения, като през месец
юни
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено,
че ответника дължи на ищеца сумите посочени в заявлението за издаване на
заповед – по вид и размер. Претендира и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответницата, която изразява становище, че предявеният иск
е неоснователен. Твърди че със съгласието на служител на ищцовото дружество е
подала заявление за временно спиране ползването на услугата, тъй като за период
от 01.06.2011 г. до 01.09.2011 г. й предстои отсъствие от страната, поради
това, че е на работа в чужбина. Твърди, че заявлението за временно
спиране/прекратяване/ ползването на услугата е подадено до ответника на
19.05.2011 г. и на същата дата съгласно указанието на същия служител е върнала
на ищцовото дружество предоставения й преди това приемник за цифрова телевизия
и карта за условен достав, за което е съставен приемо-предавателен протокол.
Твърди също така, че от момента на предаване на посочените по-горе карта и
приемник е прекъснато и ползването на интернет и цифрова телевизия. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска като неоснователен.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представения по делото
договор за доставка на услуги между страните по делото е, че между тях е
сключен договор по силата на който ищцовото дружество се е задължило да
предостави на ответницата достъп до услуги – разпространение на радио и
телевизионни програми и допълнителна
информация в цифров кодиран вид по стандарт или аналогов. Договорът е сключен
по промоция за срок от 24 месеца. Представено е и тристранно споразумение с
участието на страните по делото и „Н.” ООД, по силата на което
споразумение ищцовото дружество се е
задължило да намали с 20% цената на месечния абонамент, а ответницата, в
качеството си на потребител се е задължила да не прекратява едностранно по реда на раздел ХІ от общите условия за
доставка на услуги договорите за доставка на услуги, сключен между него и двата
оператора, единият от които ищцовото дружество, а вторият – посоченото по-горе
дружество „Н.” ООД. С тристранното споразумение е предвидена неустойка за
неизпълнение на задълженията по споразумението.
Ответницата е представила заявление с
№ 23789 от 19.05.2011 г., с което е уведомила ищцовото дружество, че поради
отсъствие от страната – работа в чужбина е поискала да бъде прекратено временно
ползването на услугата по договора, за периода от 01.06.2011 г. до 01.09.2011
г. Това обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна и в съдебно заседание е
направено уточнение на обстоятелствената част на исковата молба, като е
заявено, че твърдението на ищцовото дружество е, че ответницата е спряла да изпълнява договорните
си задължения, като през месец септември
Ответницата не е представила каквито и
да било доказателства, от които да е видно, че след изтичане на срока на
временното прекратяване ползването на услугата по договора – след 01.09.2011 г.
е продължила да изпълнява задължението си съгласно договора и сключеното
допълнително споразумение към него, поради което същата се явява неизправна
страна по договора и съгласно клаузите на допълнителното споразумение тя дължи
уговорената със същото неустойка.
При това положение, предявеният иск се
явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При
този изход на делото, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото
дружество направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 175 лв.,
от които сумата от 25 лв. заплатена като д.т. при завеждане на настоящото дело
и сумата от 150 лв. представляваща дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на „Н.” ООД
със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя Е.Д., с ЕИК
*, по
отношение на В.Ц. *** ЕГН **********, която
дължи сумата от 384,33 лв.- главница представляваща договорна
неустойка, дължима поради виновно неизпълнение на сключения на 16.04.2011 г.
договор за доставка на услуги и споразумение към него от същата дата, както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 13.03.2012
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
В.Ц. със сочена по-горе самоличност да заплати на „Н.” ООД *** със сочени
по-горе данни, направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 175
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: