РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _30.04._ 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _първи април_ 2013 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _23_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за заем, по силата на който е дал в заем на К.Д. сумата от 1400 лв., която последният се е задължил да му върне за срок от 14 месеца при месечна вноска от 100 лв. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба ответникът е върнал само сумата от 300 лв., като остава да му дължи сумата от 1100 лв. Твърди се, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 783/2012 г. на РС Левски, по което дело е издадена заповед за изпълнение, а последната е била оспорена от ответника. Моли съда да постанови решение, с което да установи вземането на ищеца по отношение на ответника съобразно издадената заповед за изпълнение. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът е представил отговор на исковата молба и е заявил, че действително не е заплатил претендираната сума, но по уважителни причини – тежки заболявания, за които с отговора е представил писмени доказателства. Моли съда да приеме, че липсва виновно поведение от негова страна, което обуславя отхвърляне на иска в частта му за претендираната лихва за забава, като неоснователен. Моли да бъде отсрочено и разсрочено задължението предвид данните за тежкото му здравословно състояние. Моли да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски в настоящото производство, тъй като няма доказателства за направени такива.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения договор /л.4 от делото/ е, че на 11.08.2011 г. в с. Петокладенци страните са сключили такъв, по силата на който Д.Й. е дал на К.Д. в заем сумата от 1400 лв. С договора е уговорено заемополучателят да върне заетата му сума от 1400 лв. за срок от 14 месеца на равни месечни вноски от по 100 лв. Уговорено е за извършените месечни плащания да се изготвят разписки по образец в два екземпляра по една за всяка от страните, съдържащи подписите и на двете страни.

Към исковата молба са представени и три броя разписки за платени суми от по 100 лв. от ответника на ищеца по договора за заем за месеците август, септември и октомври 2011г.

Други писмени доказателства за извършени плащания не са представени от страните.

С представения отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител е признал, че дължи на ищеца сумата от 1100 лв., но твърди, че не е заплатил същата по уважителни причини – тежко здравословно състояние.

Предвид направеното признание от ответника на дължимостта на исковата сума и представените по делото доказателства, съдът приема, че действително между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е дал в заем на ответника сумата от 1400 лв., от която сума ответникът е върнал сумата от 300 лв. и е останала дължима сумата от 1100 лв.

Процесуалният представител на ответника е поискал на основание чл. 241 от ГПК, съдът да отсрочи или разсрочи задължението на ответника към ищците.

Съгласно разпоредбата на чл. 241 ал.1 от ГПК съдът при постановяване на решението може да отстрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Предпоставките за допускане разсрочване на изпълнението са важни, съществени обстоятелства относно имотното и материалното състояние на молителя в смисъл финансово.

Към материалите са представени медицински документи от ответната страна установяващи здравословното състояние на ответника. Представено е експертно решение на ТЕЛК от 11.09.2012 г. от което се установява, че на ответника е определена 60 % трайно намалена работоспособност за срок от една година, като са посочени и конкретни противопоказни условия на труд.

По делото обаче, няма доказателства за имотното състояние на ответника.

Както бе посочено по-горе предпоставките за допускане отсрочване или разсрочване на изпълнението са важни, съществени обстоятелства относно имотното и материалното състояние на молителя. От представените епикризи и решение на ТЕЛК съдът не може да прецени във финансово изражение какво е имотното и материално състояние на молителя. И тъй като съдът не може да го съобрази следва да отхвърли това искане като неоснователно и недоказано. Действително от представените медицински документи и епикриза се установява трайно намалена работоспособност, но същата не е в пълен обем, а и едногодишния срок на експертното решение на ТЕЛК за трайно намалена работоспособност изтича само след четири месеца, до изтичането на който период е възможно решението да не е влязло в законна сила, предвид възможността за инстанционен контрол и предстоящата съдебна ваканция. Твърдението, че ответника е в тежко здравословно състояние не е достатъчно основание, за да се приеме, че той като цяло се намира в тежко имотно, материално и финансово състояние.

По делото е направено искане от ответната страна и за неприсъждане на ищцовата страна на направените деловодни разноски, тъй като счита, че няма вина за неплащането на дълга. Както бе посочено по-горе обстоятелството, че ответника е в тежко здравословно състояние не е достатъчно основание, за да се приеме, че той като цяло се намира в тежко имотно, материално и финансово състояние, за да се приеме от съда, че той не е станал причина за погасяване на дължимите към кредитора му суми. При това положение, с оглед изхода на делото, съдът приема, че искането на ищцовата страна за присъждане на направените деловодни разноски е основателно. Същото следва да бъде уважено в размера, посочен в списъка на разноските, а именно за сумата от 132,13 лв., от които 36,13 лв. – заплатени като д.т. за образуване на настоящото дело и 106 лв. заплатени като възнаграждение на един адвокат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на Д.Й.,***, с ЕГН ********** по отношение на К.Д. ***, ЕГН ********** за сумата от 1100 лв.- главница, представляваща останала неиздължена сума по договор за заем, сключен между страните на 11.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, от момента на подаване на заявлението – 05.12.2012 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА К.Д. със сочена по-горе самоличност да заплати на Д.Й. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 132,13 лв.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане от К.Д. със сочена по-горе самоличност на основание чл. 241 от ГПК съдът да отсрочи или разсрочи задължението му към Д.Й. като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: