О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Левски  , 15.08.2013 г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛЕВЧЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  І-ви граждански състав в закрито заседание на  петнадесети август през   две хиляди и тринадесета година в състав:                                          

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдия  Панчева гр.дело №168 по описа за 2013г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК

                В Левченски  Районен Съд   е постъпила молба от П.Ц. която моли съда да измени  решението си,  в частта за разноските, като осъди ответника да  заплати 300 лева разноски, вместо присъдените с решението 150лева,съгласно отговора по делото, договора за правна помощ и съдействие  и защитата по делото.

          Препис от молбата е връчен на ответника на 19.07.2013 г. В дадения едноседмичен срок,  ответника  не  е изразил становище по молбата.

           Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено следното от фактическа страна:

 На 20 март 2013 година е постъпила искова молба от ПГЯЕГ “ Мария Склодовска Кюригр. Белене, ул.” България “ № 36 , представлявана от Директора инж. М.Г. против  П.Ц. *** с посочено правно основание чл. 55 ал. 1пр. 1 от ЗЗД.Представени са доказателства - л.1-13 от делото .

            Производството по делото е оставяно без движение с определение № 364 / 21.03.2013 г. Съобщението по чл. 129 ал. 3 от ГПК  е връчено  на ищеца на 29.03.2013 г .

           С молба от 03.04.2013 година са поправени нередовностите по движението на исковата.молба.

  На 04.04.2013 г съдът е приел , че поправената ИМ е редовна и допустима  и  е изпратил съобщение на ответника по делото  за отговор по чл. 131 от ГПК на исковата молба, ведно с доказателствата към нея/ л.14/.

 На 09.04.2013 г.съобщението   по чл. 131 от ГПК  получено от ответницата по делото / л. 15/.

 На 08.05.2013 година по делото е постъпил отговор на исковата молба , към който е представен Договор за правна защита и съдействие без номер от 12.04.2013 г.Заповед № 609/15.04.2013 г./ л.16-19 /.-л.20 от делото/.

 На 04.06.2013 г. е проведено по делото съдебно заседание, в което  страните са се явили лично в съдебното заседание, заедно със своите пълномощници адвокат З. за ищеца и адвокат М. за ответника. В това съдебно заседание е приключено с протоколно определение от същата дата съдебното дирене и е даден ход за устни състезания, с протоколно определение  и пак с такова определение ,съдът е обявил устните състезания за приключили и е обявил датата на обявяване на решението си  04.07.2013 г. и дал срок за писмени защити на двете страни.

На 10.06.2013 г по делото с вх. № 2431/10.06.2013 г.са постъпили писмени бележки от ищеца по делото-лист 35 от делото.

На 14.06.2013 г по делото с вх. № 2514/14.06.2013 г .е постъпили  защита  от ответника по делото-лист 37-38 от делото.

 На 04.07.2013 г . съдът се е произнесъл с решение № 114  от същата  дата , с което е отхвърлил предявения иск и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 150 лева за разноски-л.39-41.

 На 16.07.2013 година на ищеца е връчен препис от решението-л.42 .

 На 09.07.2013 година на ответника е връчен препис от решението-л.43 .

 На 12.07.2013 г по делото е постъпила молба с вх. № 2953/12.07.2013 г. по чл. 248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските- л.45 от делото.

 На 15.07.2013 г с определение № 737 от същата дата съдът е постановил да се изпрати на основание чл. 248 ал. 2 от ГПК препис от молбата по чл. 248, ал. 1  от ГПК на ищеца по делото  за отговор  в 1 седмичен срок .

 На  19.07. 2013 година съобщението по чл. 248 , ал. 2 от ГПК е връчено на ищеца по делото- л. 46.

 Ответника по делото не е изпратил отговор на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

 При така установеното от фактическа страна , от правна страна намира следното :

 По делото в законно установения двуседмичен срок /за обжалване  на решението23юли 2013 г.   за ответника и 30 юли  2013 г. за ищеца / ,не са постъпили жалби от страните по делото.

  Съдът  се е произнесъл с решение №114 от 4.07.2013 година по отношение на претендираните от страните разноски, като е присъдил при отхвърлен иск на ищеца, разноски в полза на ответника, в размер на 150 лева.

Съдът намира, че искането на ответника за изменение на решението е направено своевременно в законовия срок на обжалване на съдебното решение-на 12.07.2013 г.от процесуално легитимирано лице-ответник по делото , чрез неговия процесуален представите.

Постановен е съдебен акт, в който има произнасяне по направено искане за разноски , като се твърди , че е налице  грешка в изчислението от страна на съда на  поискани разноски, без да е представен по делото списък на разноските,поради което съдът следва да се произнесе по същество.

Доколкото  изложените от страната доводи  са такива от правно естество, в този смисъл не са такива , които да налагат да се разглежда в открито съдебно заседание, то съдът намира че не е необходимо да призовава страните  за разглеждането й в открито съдебно заседание.

В мотивната част на решението си съдът е приел , че ответника е направил разноски в размер на 150 лева по отношение на  претендирания адвокатски хонорар. Действително по делото е представен договор за правна защита и съдействие без номер  с договорено адвокатско възнаграждение за 300 лева, от които действително са платени 150 лева, ответникът е представляван от адвокат , но до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ,не е представил доказателства,  да е заплатен остатъка от 150 лева до договорения такъв от 300 лева, поради което и такива не са му присъдени.

 Отговорността за разноски по делото е право на  едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените по делото разноски  от страната , в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски обаче е винаги акцесорна отговорност и макар и да зависи  от изхода на делото, то тя не възниква по силата на закона. За да се активира тази отговорност следва да са налице комулативно : 1. искане  и 2. да е определен размерът им и 3. разноските да са действително направени. В случая ответницата е направила искане за разноски – с отговора на исковата молба.За да бъдат присъдени обаче , разноските не само трябва да са поискани своевременно, но и да са направени. Видно от представения по делото /Договор за правна защита и съдействие без номер от 12.04.2013 г. /.-л.20 от делото/,заинтересованата страна ответницата по делото  и адвокат Ю. М.- нейният пълномощник са договорила адвокатско възнаграждение  от 300 лева . Видно от ръкописно изписания текст е ,че е записано,че  са платени 150 лева, за да я представлява по делото, като не е посочен начин на плащане на остатъка от 150 лева , а същият остатък  не се установява да е платен ,тъй като в графата “платена сума “ цифром и словом е изписаната сумата 150 лева  като  внесена сума. Не са представени други доказателства към момента на приключване на съдебното дирене , които да индицират , че адвокат М. е получила остатъка от договорената сума. Без значение ще е един такъв документ , как ще е наименован” разписка “, “молба “ , “заявление “ и.т.н. трябва да е налице обективирано на хартиен носител волеизявление, че Ю.М е получила остатъка от договорено адвокатско възнаграждение  от 150 лева,  което и освен това следва да бъде направено в законово определен срок - до приключване на устните  състезания по делото.Така или иначе,няма представен такъв документ  своевременно , а именно до приключване на устните състезания / аргумент от чл. 80 , ал. 1 от ГПК/, които да материализират на хартиен носител изявление , че адвокат Ю.М е получила остатъка от договореното възнаграждение.  Искането за разноски може да се направи най- късно  до приключване на устните състезания по делототова е направено , но и следва  да  се представи документ, удостоверяващ,че разноските са направени.При неизпълнението на тези изисквания съдът няма основание да  присъди  със съдебния акт  в частта за и такива за които  за които не са представени доказателства , че вече са направени , по аргумент от чл. 78 , ал. 3 от ГПК. Действително съдът е отхвърлил изцяло искът на ищеца за сумата 1885.50 лева и ответника има право на разноски,  съразмерно с отхвърлената част  но ии съдът не е могъл и да присъди изцяло разноските, тъй като не са представени доказателства  за действително направените разноски . В тежест на ответницата е било да представи  своевременно доказателства за направените разноски , а и списък на разноските , които претендира  и това е следвало да стане  най- късно в последното съдебно заседание пред настоящата инстанция.Предвидената законова  възможност за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК, не е безусловна, за страната , която иска изменение на решението в частта за разноските,а е предвидена само при спазването и  изпълнението на  определени условия разписани в разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Посочената разпоредба създава улеснение за съда и страните, като при представянето на списък на разноските  страната , която ги претендира  конкретизира претенциите си по тях, а другата страна може да поиска прилагането на правилото на чл. 78 , ал. 5 от ГПК. Смисълът на правилото на чл. 80 от ГПК е във второто изречение на нормата , а именно при проявена небрежност  от страна на претендиращият разноски  да посочи точно какви са те е да бъде лишен  от правото да атакува  определения от съда акт, в случай че съдът е допуснал грешка при изчисляването им. Не представянето на списък по чл. 80 от ГПК има последица и пречка за страната да оспорва законосъобразността на изводите  на съда по искането.  Липсата  на списък на разноските по чл. 80 от ГПК ,се отразява негативно  върху ответника .

Видно от представения на л. 20 от делото с отговора на исковата молба   по делото Договор за правна защита и съдействие е , че последният е   без номер с дата 12 април 2013 година  и  че в същия е посочено,че страните са договорили адвокатско възнаграждение от 300 лева, като  са внесени 150 лева от договорено възнаграждение от 300 лева и непосочен  като размер  остатък платим  в двумесечен срок от 12.04.2013г.

 Видно от протокола  по делото от  проведеното по делото на 04.06.2013 г.съдебно заседание е, че  по приключване на съдебното дирене в първата инстанция ,която е била процесуално представлявана по делото, не е представила доказателства , удостоверяващи, че остатъка от хонорара е внесен, което да е конкретизирала  в  списък на разноските  и не е направила искане за приемане на Списък на разноските по чл. 80 от ГПК или пък да е посочила какъв е техния размер.С договора за правна защита и съдействие се е създала облигационна връзка между адвокат  Ю.М. и  ответницата по делото П.Р. , която е възложила   на адвокат М. защитата, като страните са договорили и възнаграждението  обективирано в Договора за правна защита и съдействие  без номер, в което посочват сумата 300 лева , от които платени в брой 150.00 лева , който остатък да бъде платен в двумесечен срок от датата на подписване на договора, за  да бъде защитавана  по делото ответницата . Направените  действителни разходи по делото  от ответницата са в посочения по договора за правна защита и съдействие като   внесен размер от 150 лева , а не от договорения от 300 лева.Страната  на ответницата,  която се домогва да иска изменение на решението в частта за разноските следваше да представи доказателства , че е внесен остатъка от дължимия хонорар ,което става с конкретизиране на размера на разноските в предвидения от закона списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В задължение на страната и нейния процесуален представител по делото  бе да проявят необходимата грижа и да конкретизират  точно какви са разноските, което видно от съдебния протокол и доказателства приети и приложени по делото, не беше сторено, нито по определение от закона начин , нито в разписания от закона ред и срок. В хода на съдебното производство по делото не са представени доказателства,че е внесен остатъка от договореното адвокатско възнаграждение.Такова искане за представяне и приемане поделото на такива доказателства  не е направено  и след това по приключване на съдебното дирене и след приключване на съдебното дирене и е даден ход  с протоколно определение от същата датата за устни състезания между страните по делото.С протоколно определение от същата дата,съдът е обявил устните състезания за приключили и е обявил , че ще се произнесе с решение на 04.07.2013 година, като заседанието е приключило в 10.10 часа. В съдебното заседание от 04.06.2013 г.до неговото приключване Списък на разноските   по чл. 80 от ГПК не е представен, нито пък друг такъв , който да материализира  изявлението на адвокат Ю.М , че сумите са и изплатени  и да са са конкретизирани  по размер тези разноски.Такъв не се намери по делото изобщо, нито пък други доказателства, които да  представляват “представен “ списък на разноските, което да е изложено  на хартиен носител. По делото няма представен такъв акт с конкретизация, който да отразява или  конкретизира волята на страната при непълно внасяне  на целият договорен адвокатски хонорар-наименован “ молба “ , заявлениее “ , разписка “ и.т.н., в който да са “ представени” на хартиен носител  конкретните искания за разноски , тъй като характерът на молбите, адресирани до съда се определя от тяхното съдържание, като няма пречка няколко различни акта или волеиязвления на страната да са изложени на един и същ хартиен носител, но  такива към меродавният момент в настоящата инстанция няма. Следователно доколкото по делото е представен само и единствено този договор за правна защита и съдействие, без номер с отразената в него договорена сума от 300 лева и внесена сума от 150 лева , с неплатен остатък ,не позволява да се обоснове правен извод, че се касае  за вече  изплатена сума от още 150 лева – графата и цифром и словом е останала непопълнена.Страната, поискала  присъждане на разноски следва да представи списък на разноските в срока, установен в чл. 80 от ГПК-най- късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Това по делото не бе направено.При неспазването на този срок страната няма право  да иска изменение на решението в частта му за разноските. Тълкуването на чл. 80 от ГПК налага извода , че за да възникне право на страната да поиска изменение на решението в частта му за разноските  следва да представи списък на разноските най- късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Това е крайният момент на срока за представяне на списък на разноските.Отнесено на плоскостта на конкретния случай последното проведено по делото заседание е откритото съдебно заседание от 04.06.2013 г. , в което съдът на основание чл. 149, ал. 2 от ГПК е обявил устните състезания за приключени и посочил деня в който ще обяви решението  си/ 04.07.2013 г /. В този момент най- късно страната е следвало да представи списъка  на разноските.При непредставяне на списъка на разноските или  неспазване на срока установен в чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските за страната не възниква правото да иска изменение на решението в частта за разноските. Това е санкцията за небрежното поведение на страната по делото претендираща разноски. Протоколът от проведеното съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл. 152 от ГПК е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия,като неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. В Съдебния протокол от 04.06. 2013 година не е отразено да е прието доказателство удостоверяващо плащането на разноските в договорения размер Искане по чл. 151 от ГПК за поправка на протокола от проведеното на 4.06.2013 г.съдебното заседание не е   направено. Не са налице в пълнота комулативно предвидените предпоставки, поради което съдът се е произнесъл само за действително направените разноски и е формирал воля за това , като е присъдил суата от 150 лева, като не е допуснал пропуск , грешка при пресмятането на разноските .   Идеята на законодателят с въвеждането на законови разпоредби  по чл. 248 и 80 от ГПК  е да дисциплинира страните  от една страна, но  и да се облекчи съда при работата му  при пресмятане на разноски,за които даже и страната е забравила.

 При тези съображения съдът намира  искането по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за неоснователно и като такова  следва да се отхвърли .

 Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   молбата  на П.Ц. ***  с ЕГН-********** ,чрез пълномощникът й адвокат Ю.М. ***  за изменение на решение №114 от 04.07.2013 г   постановено  по гр.д.№ 168 / 2013 година по описа на Районен съд гр. Левски  по реда на чл. 248 от ГПК за присъждане на разноски , съобразно договореното  адвокатско възнаграждение в размер на  300  лева , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

           Определението  на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК   може да се обжалва  пред Плевенски Окръжен  Съд  в двуседмичен срок от съобщаването му до страните.

            На основание чл. 7 от ГПК препис да се връчи на страните по делото .

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :