гр. ЛЕВСКИ, _14.05._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _дванадесети май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _144_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 224 ал.1 от КТ.
В исковата си молба ищцата твърди, че е била в трудово
правоотношение с ответника през периода 03.12.2012 г. – 21.10.2013 г. Твърди,
че на основание чл. 326 ал.2 от КТ е прекратила трудовото си правоотношение с
предизвестие, за което е издадена заповед № 1/21.10.2013 г., че тъй като не е
използвала полагаемия й се платен годишен отпуск, работодателя е разпоредил да
й се изплати обезщетение за това в размер на 414 лв., което обстоятелство е
вписано в трудовата й книжка, но и към момента на подаване на исковата молба не
й е изплатена дължимата сума. Твърди, че е подала заявление, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
срещу която ответникът е подал възражение, поради което е предявила настоящия
иск в дадения й от съда срок.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено вземането й срещу ответника
за сумата от 414 лв., представляващо неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск общо за 18 дни, от които 2 дни за
Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство.
Ответникът не е представил отговор на
исковата молба в дадения едномесечен срок от получаване на копие от исковата
молба и от доказателствата, не е направил доказателствени искания и не е
представил писмени доказателства.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 703/2013 г.
на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение против ответника.
Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило
възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил
настоящия иск.
Видно от представения по делото трудов договор е, че страните
са били в трудово правоотношение, като ищцата е работила при ответника на
длъжност *, считано от 03.12.2012 г.. Представена е
и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, видно от която е, че
считано от 21.10.2013 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. В
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е отразено дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 2 дни за
По делото не са представени каквито и да било доказателства
дължимите се суми като обезщетение за неизползван платен отпуск – според
отразеното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да са
изплатени от работодателя на ищцата. При това положение, съдът приема, че
предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да
заплати направените деловодни разноски на ищцата по настоящото дело в размер на
180 лв. – съгласно представения списък на разноските.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Д.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адвокати Р.Ж. и С.П. и ЕТ„М.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от М.М., че
ЕТ „М.” дължи на Д.И. сумата от 414 лв.
– главница, представляваща неизплатено обезщетение на основание чл. 224 ал.1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск общо за 18 дни – от които 2 дни за
ОСЪЖДА
ЕТ „М.” да заплати на Д.И. със
сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 180 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: