РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _14.05._ 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _дванадесети май_ 2014 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _144_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 224 ал.1 от КТ.

В исковата си молба ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника през периода 03.12.2012 г. – 21.10.2013 г. Твърди, че на основание чл. 326 ал.2 от КТ е прекратила трудовото си правоотношение с предизвестие, за което е издадена заповед № 1/21.10.2013 г., че тъй като не е използвала полагаемия й се платен годишен отпуск, работодателя е разпоредил да й се изплати обезщетение за това в размер на 414 лв., което обстоятелство е вписано в трудовата й книжка, но и към момента на подаване на исковата молба не й е изплатена дължимата сума. Твърди, че е подала заявление, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение, поради което е предявила настоящия иск в дадения й от съда срок.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането й срещу ответника за сумата от 414 лв., представляващо неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо за 18 дни, от които 2 дни за 2012 г. и 16 дни за 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 414 лв., считано от датата на подаване на заявлението в РС Левски до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен срок от получаване на копие от исковата молба и от доказателствата, не е направил доказателствени искания и не е представил писмени доказателства.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 703/2013 г. на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответника.

Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил настоящия иск.

Видно от представения по делото трудов договор е, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е работила при ответника на длъжност *, считано от 03.12.2012 г.. Представена е и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, видно от която е, че считано от 21.10.2013 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е отразено дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 2 дни за 2012 г. и 16 дни за 2013 г., като съответно са посочени и дължимите се суми, а именно сумата от 46 лв. за 2 дни за 2012 г. и сумата от 368 лв. за неизползвания отпуск за 2013 г.

По делото не са представени каквито и да било доказателства дължимите се суми като обезщетение за неизползван платен отпуск – според отразеното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да са изплатени от работодателя на ищцата. При това положение, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати направените деловодни разноски на ищцата по настоящото дело в размер на 180 лв. – съгласно представения списък на разноските.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Д.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адвокати Р.Ж. и С.П. и ЕТ„М.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от М.М., че ЕТ „М.” дължи на Д.И. сумата от 414 лв. – главница, представляваща неизплатено обезщетение на основание чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск общо за 18 дни – от които 2 дни за 2012 г. и 16 дни за 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЕТ „М.” да заплати на Д.И. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 180 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: