гр. ЛЕВСКИ, _10.07._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седми юли_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _245_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че между него и
наследодателят на ответниците е сключен договор, по силата на който банката е
предоставила кредит в размер на 600 лв. на T.T.. Твърди се, че след неговата
смърт титулярът по кредита е оставил трима наследници – Л.Л., Й.Л. и С.Л., че
след смъртта на титуляра по кредита неговата наследница С.Л. е сключила договор
за встъпване в дълг, по силата на който е поела да погасява целият остатък от
дълга на наследодателя, но тъй като в последствие и тя е починала, плащанията
по кредита са преустановени.
Твърди се, че въз основа на подадено заявление по чл. 410 от
ГПК срещу наследниците на
кредитополучателя е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение,
което е уважено от съда и срещу което ответниците са подали възражение. Моли се
съда да постанови решение, с което да установи вземането на ищеца по отношение
на ответниците съобразно издадената заповед за изпълнение. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответниците са представили отговор на
исковата молба и са заявили, че не дължат исковите суми, че действително техния
баща е изтеглил посочения кредит в исковата молба, но същия е бил изтеглен за
нужди на тяхната сестра, която след смъртта на баща им е встъпила в дълга.
Изразява се също така становище, че дълга, в който е встъпила сестра им, следва
да бъде наследен от нейните законни наследници и сумата не следва да бъде
търсена от тях.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно в производството е, че въз
основа на подадено на 18.03.2014 г. заявление по чл. 410 от ГПК от Банка „ДСК” ЕАД гр. София е
образувано ч.гр.д. № 160/2914 г., по което е издадена заповед за изпълнение № 87/21.03.2014
г. по чл. 410 от ГПК срещу М.А., Й.Л. и Л.Л., които да заплатят
солидарно на Банка ДСК ЕАД следните парични суми: сумата от 274,86 лв. –
главница; сумата от 111,64 лв. – лихва за забава за периода от 06.01.2011 г. до
17.03.2014 г.; сумата от 47,31 лв. наказателна лихва за периода 06.01.2011 г. –
17.03.2014 г.; законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2014 г. до
изплащане на вземането; сумата от 40,00 лв. заемни такси и сумата от 130,00 лв.
разноски по делото.
Безспорно в производството е, че T.T.
е починал и е оставил за свои законни наследници син Л.Л., син Й.Л. и дъщеря С.Л.,
която също е починала и от своя страна е оставила за свой законен наследник син
М.А..
Безспорно е в производството, че след
възражение по реда на чл. 414 от ГПК
срещу издадената заповед от страна на длъжниците Й.Л. и Л.Л., в срока по
чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен от Банка „ДСК” ЕАД гр. София против същата иск с
правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на
вземането на Банката против възразилите длъжници.
Безспорно е също така, че между T.T. и
Банка ДСК е сключен договор за кредит за
текущо потребление от 12.01.2009 г. по силата на който на T.T. е разрешен такъв
и е предоставена сума в размер на 600 лв.
По делото е представен и договор за
встъпване в дълг сключен на 01.03.2010 г. от който се установява, че С.Л. е
встъпила в дълга на длъжника по договора за кредит за текущо потребление,
сключен на 12.01.209 г. между Банка ДСК ЕАД и T.T..
Съгласно разпоредбата на чл. 101 от
ЗЗД при встъпване в дълг към досегашния длъжник се присъединява още един
длъжник и отговорността на двамата длъжници е солидарна.
Не се спори между страните и факта, че
по отношение на М.А. - като наследник на С.Л. има издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. 160/2014г. на РС Левски.
Спорно по делото е съществува ли в
полза на Банката парично вземане към Й.Л. и Л.Л. за сумите, посочени в
заповедта по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 160/2014
г. по описа на РС Левски.
По делото не са представени
доказателства ответниците Й.Л. и Л.Л. да
са се отказали от наследството оставено им от техния баща – T.T., нито има
изложени доводи в тази насока, поради което, съдът приема, че Й.Л. и Л.Л. са
приели наследството, оставено им от T.T..
Общият принцип въведен в императивната разпоредба на чл. 60
ал.1 от ЗН е, че наследникът, приел наследството следва да понесе както
ползите, така и задълженията, произтичащи от наследството съразмерно на дела от
наследството, който получава. Смъртта на длъжника по договор за кредит за
текущо потребление не води до прекратяване на същия, а по силата на
наследственото правоприемство, наследниците му го заместват в дълга. С оглед
настъпилото наследствено правоприемство наследниците на починалия T.T. го
заместват в дълга съобразно наследствените си права и както непогасената част
от главницата по договора за кредит, така и договорните и наказетлните лихви
върху неплатената част от основното задължение по кредита към момента на
откриване на наследството стават неразделна част от пасива на задължението по
договора за кредит.
Тъй като между страните не се спори,
че общо дължимите суми по договора за кредит са така, както са посочени в
заявлението, респ. в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, по
делото не е назначавана съдебно-счетоводна експертиза, която да установява
техния размер. Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на издаване на
заповедта за изпълнение на парично задължение дължимия размер от наследодателя
на ответниците на непогасената главница, на лихвата за забава, на наказателната
лихва и на заемните такси са според посочения в заповедта за изпълнение размер.
Както бе посочено по-горе наследодателят
на ответниците към момента има трима законни наследници – син Й.Л., син Л.Л. и внук - М.А. /последния като наследник на
починалата си майка С.Л. и дъщеря на общия наследодател T.T./. Предвид това,
съдът приема, че наследствената част на ответниците Й.Л. и Л.Л. е по една трета идеална част. От
тук следва, че в качеството си на наследници на T.T. – Й.Л. и Л.Л. дължат солидарно с длъжника М.А. съобразно наследствените си права по една трета идеална
част от посочените в заповедта за изпълнение суми. Вземането над този размер се
явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение а предявения иск за
установяване на вземането на Банката над една трета за всеки от ответниците от
посочените суми, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и предвид
направеното искане за това, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на
ищеца направените деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска, а
именно всеки един от ответниците да заплати сумата от 10 лв. – представляваща една
трета от направените разноски в настоящото производство общо в размер на 30 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „БАНКА ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
София, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 121830616,
по
отношение на Й.Л. ***, ЕГН**********, в качеството му на наследник на T.T.,***,
починал на * г. за сумата от 91,62 лв., представляваща една трета идеална част от
непогасената главница в размер на 274,86 лв. по договор за кредит, сключен на 12.01.2009
г. от T.T. - в качеството му на кредитополучател, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 18.03.2014 г., до окончателното й заплащане, както
и за: сумата от 37,21 лв., представляваща една трета идеална част от
дължимата лихва за забава общо в размер на 111,64 лв., за периода от 06.01.2011
г. до 17.03.2014 г., сумата
от 15,77 лв., представляваща една трета идеална част от
дължимата наказателна лихва общо в размер на 47,31 лв., за периода от 06.01.2011
г. до 17.03.2014 г. и сумата от 13,33 лв. – представляваща една трета идеална част
от дължимите заемни такси общо в размер на 40,00 лв. – всички по договор за
кредит, сключен на 12.01.2009 г. от T.T. ***, починал на * г. - в качеството му
на кредитополучател, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 87/21.03.2014
г. по ч.гр.д. 160/2014 г. по описа на РС Левски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1
от ГПК от БАНКА „ДСК”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, вписано
в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 121830616, против
Й.Л. със сочена по-горе
самоличност, за установяване съществуването на вземането на Банката за
разликата над признатите за установени по-горе суми до размера на паричните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 87/21.03.2014 г. по ч.гр.д. 160/2014 г. по описа на РС Левски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „БАНКА ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление
гр. София, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК
121830616, по отношение на Л.Л. ***, ЕГН **********, в качеството му на
наследник на T.T.,***, починал на * г. за сумата от 91,62 лв.,
представляваща една трета идеална част от непогасената главница в размер на
274,86 лв. по договор за кредит, сключен на 12.01.2009 г. от T.T. - в
качеството му на кредитополучател, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 18.03.2014 г., до окончателното й заплащане, както
и за: сумата от 37,21 лв., представляваща една трета идеална част от
дължимата лихва за забава общо в размер на 111,64 лв., за периода от 06.01.2011
г. до 17.03.2014 г., сумата
от 15,77 лв., представляваща една трета идеална част от
дължимата наказателна лихва общо в размер на 47,31 лв., за периода от
06.01.2011 г. до 17.03.2014 г. и сумата от 13,33 лв. – представляваща
една трета идеална част от дължимите заемни такси общо в размер на 40,00 лв. –
всички по договор за кредит, сключен на 12.01.2009 г. от T.T. ***, починал на *
г. - в качеството му на кредитополучател, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 87/21.03.2014 г. по ч.гр.д. 160/2014 г. по описа на РС Левски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1
от ГПК от БАНКА „ДСК”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, вписано
в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 121830616, против
Л.Л. със сочена по-горе
самоличност, за установяване съществуването на вземането на Банката за
разликата над признатите за установени по-горе суми до размера на паричните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 87/21.03.2014 г. по ч.гр.д. 160/2014 г. по описа на РС Левски.
ОСЪЖДА Й.Л. със сочена по-горе
самоличност да заплати на БАНКА „ДСК” ЕАД гр. София със сочени по-горе данни
направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 10,00 лв.
ОСЪЖДА Л.Л. със сочена по-горе
самоличност да заплати на БАНКА „ДСК” ЕАД гр. София със сочени по-горе данни
направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 10,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: