гр. ЛЕВСКИ, _02.07._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _15.06._
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _427_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 8 ал.1 от ЗАЗ - за
претендираните суми за арендно плащане по сключения договор за аренда и по чл.
86 ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане на дължимите суми за периода
от поканата до датата на предявяване на иска.
В исковата молба се твърди, че между наследодателя на
ищцата и ответника има сключен договор
за аренда на 86,641 дка земеделска земя в с. Деков, с който е договорено
арендно плащане в размер на 14 лв. на декар, като договора е сключен за срок от
пет години и с анекс от
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 2223 лв. от които главница 2023 лв. –
представляваща арендно плащане и лихва за забава в размер на 200 лв., считано
от 01.11.2013 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител в
представения отговор на исковата молба изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан и като такъв моли съда да го отхвърли.
Оспорва собствеността на земеделските имоти предмет на
договора за аренда. Признава, че дължи заплащане на аренда за стопанската 2012-
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан за сумата общо от 1044,10 лв., разлика между общо претендираната сума
от ищцовата страна от 2223 лв. и признатите като дължими общо 1178,90 лв..
По искане на ответника в процеса и след установяване, че
действително е налице спор относно собствеността на имотите и след заявено
съгласие от страна на П.Г., като страна в процеса е привлечен П.Г. на който е дадена възможност за отговор
на исковата молба и за представяне на доказателства.
В представения
отговор на исковата молба П.Г. изразява становище, че предявения иск е
неоснователен и недоказан и като такъв моли съда да го отхвърли.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Безспорно между страните по делото, а това се установява и
от представения по делото договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите на 21.02.2005 г. /6-8 от делото/, че Й.К. от *** е предоставил под
аренда на ответното дружество „Е.” ООД *** 80,941 дка земеделски земи за срок
от пет стопански години, като първата стопанска година започва на 01.10.2005 г.
с уговорено арендно плащане от 8 лв. за
декар за трета категория арендувана земеделска земя и 3 лв. за декал за Х
категория арендувана земеделска земя. Преди изтичане срока на договора, с анекс
към него с нотариална заверка на подписите на 10.12.2009 г. е изменен договора
за аренда в частта на срока на договора и дължимото арендно плащане, като се
приема, че договора се сключва за срок от 7 стопански години, който срок
започва от 01.10.2010 г. и е уговорено арендно плащане в размер на 14лв. за
декар за една стопанска година. В останалата си част договора за аренда
продължава своето действие.
От посочения по-горе договор за аренда, от чл. 7 ал.1 се
установява, че дължимото арендно плащане се извършва след приключване на
съответната стопанска година в едномесечен срок.
Съгласно чл. 20а ал.1 от ЗЗД договорите имат сила на закон
за тези, които са ги сключили, а съгласно ал.2 на същата разпоредба договорите
могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания предвидени в закона. Съгласно чл. 16 ал.1
изр.1 от ЗАЗ ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които
страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и
това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка
от страните може да поиска изменение на договора. Съгласно ал. 4 на същата
разпоредба насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от
получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е
определен друг срок. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба ако страните не
постигнат споразумение по иск на страната, която е направила предложение,
решение взема районният съд. При липса на писмени доказателства страните чрез
насрещни волеизявления да са постигнали съгласие за изменение на клаузите на
договора за аренда, сключен между тях по отношение на размера на арендното
плащане, следва да се приеме, за всяка стопанска година включена в срока на
договора – от 01.10.2010 г. ответното дружество в качеството си на арендатор
дължи на арендодателя сумата от 14 лв. за декар.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.1 от закона за арендата в
земеделието арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид
и срокове. Съгласно ал. 4 на същата
разпоредба ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия
работен ден след изтичането на стопанската година. В настоящия случай в чл. 7
ал.1 от договора за аренда е уговорено, че арендното плащане се извършва в
едномесечен срок след приключване на стопанската година.
В тежест на арендатора е да докаже, че е заплатил на
арендодателя дължимата сума за процесния
период в едномесечен срок от изтичане на стопанската 2012-2013 година.
Не се спори между страните, а това се установява и от
отговора на исковата молба от ответното дружество, че в срока за плащане за
стопанската 2012-2013 година „Е.” ООД *** в качеството му на арендатор не е
заплатило рентата на Й.К..
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за
изплащане на дължими суми по договора за аренда за стопанската 2012/2013 г. е
частично основателен и доказан – за сумата от 14 лв. за декар съгласно
уговореното с анекса към договора за аренда, сключен на 10.12.2009 г.
Ищцовата страна е направила признание, а това се установява
и от заключението на вещото лице /л. 135 от делото/, че за 24,898 дка е
получила дължимото й се арендно плащане за стопанската 2012/2013 г. с РКО №
86/22.12.2014 г. Очевидно, поради извършеното частично плащане след завеждане
на настоящото дело, в съдебно заседание на 19.05.2015 г. /на стр. 3 от
протокола – л. 132 от делото/ и в представената писмена защита, ищцовата страна
е уточнила, че претендира дължими суми за аренда само за 60,040 дка.
От заключението на вещото лице се установява, че дължимата
сума за аренда, съгласно сключения договор и анекс към него за стопанската
2012/2013 г. е за 80,941 дка, че за
Относно дължимата лихва, съдът приема че предявеният иск е
частично основателен. С оглед дължимостта на главницата в размер на 784,60 лв. ,
следва да се приеме, че ответното дружество е изпаднало в забава по отношение
изпълнението на задължението си в уговорения срок, а именно първия ден, след
изтичане на един месец от изтичане на стопанската година - от 01.11.2013 г. и
не е била необходима изрична покана от страна на арендодателя /респ. неговите
наследници/, за да изпадне арендатора в забава по отношение на извършване на
плащането. Независимо от това, че арендатора не е уведомен за смъртта на
арендодателя настъпила на 24.03.2014 г., той е можел да изпрати дължимата сума
на адреса на арендодателя посочен в договора за аренда и ако плащането не е
било получено, едва тогава е можело да се приеме, че забавата се дължи на
виновно поведение на кредитора. При липса на доказателства в тази насока, не
може да се приеме, че забавата се дължи на виновно поведение на кредитора,
поради което в полза на ищцовата страна за периода от 01.11.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба –
31.07.2014 г. е възникнало право на обезщетение в размер на законната лихва
върху сумата дължима като рента. Предвид представените доказателства по делото
и заключението на вещото лице, съдът приема, че предявеният иск се явява
основателен и доказан за сумата от 59,62лв., като за разликата над тази сума до
първоначално предявената от 200 лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Следва да се присъди и законната лихва върху
главницата от 784,60 лв., считано от датата на предявяване на иска – 31.07.2014
г. до депозиране на сумата по сметка на
РС Левски – 24.09.2014 г.
По направеното искане за присъждане на разноски, съдът
приема, че такива се дължат на ищцовата страна съобразно уважената част от иска
– съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК. Ищцовата страна е предявила иск
общо за сумата от 2223 лв., от която сума е уважена сумата от 844,22 лв. За защита за цялата претенция ищцовата страна
е направила разноски в размер на 1238,92 лв. При това положение дължимите й се
разноски за защита за основателната ищцова претенция в размер на 470,50 лв. (844,22
по 1238,92 / 2223).
Основателно е възражението на ответника „Е.” ООД, че
дължимите се на ищцовата страна разноски следва да се заплатят от привлечения
за участие в производството и встъпил като страна П.Г., който е оспорил
собствеността върху имотите, за които се дължи арендно плащане, в резултат на
което „Е.” ООД не знаейки на кого да плати е изпаднал в забава. В настоящото
производство бяха представени писмени доказателства, от които се установява, че
наследодателя на ищцата /сключил договора за аренда с ответното дружество/
действително е собственик на арендованите земеделски земи, а претенцията на П.Г.
към ответното дружество е била изцяло неоснователна. При това положение, съдът
приема, че настоящия иск е предявен в резултат на поведението на Г. и следва да
бъде осъден същия да заплати на ищцата направените от нея деловодни разноски в
настоящия процес, който съобразно с уважената част от иска са в размер на
470,50 лв.
Във връзка с претенцията на ответното дружество за
заплащане на разноски за неоснователната част от претенцията на ищцата, съдът
приема следното: Видно от представения по делото списък на разноските на
ответника „Е.” ООД е, че дружеството е направило такива в размер на 671,60 лв.
за защита по цялата претенция от 2223лв. Основателната ищцова претенция е в
размер на 844,22 лв., а неоснователната в размер на 1378,78 лв. При това
положение, дължимите се разноски от ищцовата страна на ответника „Е.” ООД са в
размер на 416,18 лв. (1378,78 * 671 / 2223).
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 8 ал.1 от ЗАЗ „Е.” ООД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.К. ДА ЗАПЛАТИ на Л.К. ***, ЕГН **********,
в качеството й на наследник на Й.К., ЕГН **********, б.ж. на ***, починал на *
г. сумата
от 784,60
лв. – представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2012/2013
г. по договора за аренда, сключен на 21.02.2005
г., изменен с анекс от 10.12.2009 г.
между „Е.” ООД и Й.К., б.ж. на *** за 56,043
дка земеделски земи, в землището на с. Деков, общ. Белене, при договорено
арендно плащане по 14 лв. за декар, ведно
със законната лихва върха главницата от 784,60 лв., считано от датата
на завеждане на исковата молба 31.07.2014 г. до 24.09.2014 г. – датата на
депозиране на дължимата сума по депозитната сметка на РС Левски, като за
разликата над сумата от 784,60 лв., до първоначално предявената от 2023 лв.
отхвърля предявения иск като неоснователен и недоказан..
ОСЪЖДА на основание чл.
86 ал.1 от ЗЗД „Е.” ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.К. ДА
ЗАПЛАТИ на Л.К. ***, ЕГН **********, в качеството й на наследник на Й.К.,
ЕГН **********, б.ж. на ***, починал на * г. сумата от 59,62
лв.. – представляваща обезщетение върху дължимото арендно плащане от
784,60 лв. за стопанската 2012/2013 г.
по договора за аренда, сключен на 21.02.2005 г., изменен с анекс от 10.12.2009 г. между „Е.” ООД и Й.К., б.ж.
на *** за 56,043 дка земеделски земи, в
землището на с. Деков, общ. Белене, като за разликата над сумата от 59,62 лв.,
до първоначално предявената от 200 лв. отхвърля предявения иск като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК П.Г., с ЕГН **********,*** да
заплати на Л.К. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в
размер на 470,50 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК Л.К. ***, ЕГН ********** да
заплати на „Е.” ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.К.
направените деловодни разноски в размер на 416,18 лв.
СЛЕД влизане в
сила на решението дължимите се суми от „Е.” ООД на Л.К. да се заплатят от
внесените по депозитната сметка на РС Левски от „Е.” ООД суми, след приспадане
на дължимите се от Л.К. на Е. ООД суми, а разликата над дължимите се на Л.К. до
пълния размер на депозита ДА СЕ върне на вносителя „Е.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: