РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _09.06._ 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _девети май_ 2016 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я. Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _648_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 143 от ЗЗП и по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за банков ипотечен кредит с № ******, по силата на който, ищцата в качеството си на кредитополучател е усвоила сумата от 41000 евро в срок до 20.08.2008 г.

Твърди се, че до м. ноември 2014 г. кредита е погасяван точно, в срок и абсолютно добросъвестно на равни месечни анюитетни вноски в размер по 333.32 евро всяка една, съгласно сключеният между страните двустранен договор и погасителния план, че на 14.11.2014 г при извършена справка за салдото по кредита ищцата установила, че с внесените от нея до момента 24 998,73 евро по кредита е погасила едва 1040 евро главница за периода 20.08.2008 -14.11.2014 г., а остатъка е отнесен от банката за погасяване на 23 958,73 евро лихва, като не е уведомена по никакъв начин за направени едностранчиви преизчисления от банката. Твърди се също така, че според приложение №1 към договора за кредит към 14.11.2014 г. внасяйки редовно месечна анюитетната вноска от 333.32 евро би следвало ищцата да е погасила 5 690 евро по главницата и 19308,73 евро по лихвата. Твърди се, че в резултат на това, ищцата е надплатила извън договореното по договора и погасителния план приблизително сумата от 7850,17 евро за увеличени и недължими главници и лихви по кредита, които банката е получила без правно основание и в нейна вреда.

Ищцата счита, че клаузата в т. 9 от договора, с която е договорена годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро увеличен с надбавка от 2,21 пункта е очевидно неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, тъй като уговорка даваща право на банката едностранно да променя условията на договора е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, което води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца. Счита, че е приложима разпоредбата на чл. 143 т.10 от ЗЗП, тъй като очевидно предвиденото в договора основание за едностранна промяна /планирана стойност на пасива/ е твърде общо понятие с неясно съдържание. Счита, че в настоящия случай са неприложими изключенията по чл. 144 ал.2 от ЗЗП, поради което клаузата на т.9.1; 9.2; 9.3; 10 и 11 са нищожни, което води до извода, че размерът на годишния лихвен процент следва да бъде определян само както е първоначално уговорено в погасителния план – Приложение № 1 към договора, освен ако потребителят не е уведомен писмено, поради което разликата между начислената и изплатена от нея лихва и тази дължима по погасителния план в размер приблизително на 7850.17 евро по кредита се явява надплатена и получена от банката без правно основание и подлежи на връщане. Ищцата твърди, че до м. ноември 2014 г. не е уведомявана за промяна на лихвата и бенката недобросъвестно, скрито, едностранно и служебно е преразпределяла внасяната от нея фиксирана месечна анюитетна вноска в различно съотношение главница/лихва спрямо погасителния план. Счита, че е налице неравноправна клауза и по смисъла на чл. 143 т.12 от ЗЗП, тъй като първоначално дължимото е значително завишено.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузите за едностранно изменение и преразпределение на лихвата и главницата са нищожни и не пораждат правно действие, както и да осъди ответника да върне сумите, които са неоснователно усвоени и разпределени в противоречие на сключения договор поради нищожността на клаузите, а именно да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лв. представляваща разликата между уговорените д говора и реални заплатените анюитетни вноски в увеличения им размер на периода от датата на сключване на договора 23.07.2008 г. до 20.04.2015 г. – датата на предсрочното му погасяване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане. Претендира и направените деловодни разноски.

Ответната страна, чрез процесуалният си представител в срока за отговор е представила отговор и е изразила становище по предявените искове, като твърдят, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли. Направено е и възражение на основание чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД – в случай, че съдът приеме, че предявения иск е основателен, се иска да приеме, че вземането на ищеца е погасено по давност. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание е направено и прието изменение на първоначално предявения иск от сумата 5000 лв. за сумата от 6538,43 евро /равняващи се на 12 788,06 лв./.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Безспорно между страните по делото е, че между тях е сключен договор за банков ипотечен кредит с № ***, по силата на който, ищцата в качеството си на кредитополучател е усвоила сумата от 41000 евро в срок до 20.08.2008 г. Това обстоятелство се установява и от приложения по делото договор за банков кредит /л.19-27/.

Спорно между страните е дали клаузите от договора посочени в раздел V т. 9, 10 и 11 са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а от там и нищожни по силата на чл. 146 от ЗЗП и дали при погасяване на кредита ищцата е надвнесла суми, които се явяват платени без основание, в резултат на което да подлежат на връщане.

По делото е представена преписката от Комисия за защита на потребителите /л. 139-162/ от която се установява, че ищцата се е обърнала към Комисията с твърдения за неравноправни клаузи в договора – предмет на настоящото дело. На основание правомощията в чл. 148 ал.1 т.1 от ЗЗП комисията е анализирала договора сключен между страните по делото за наличие на неравноправни клаузи и е констатирала, че в същия се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП в т.9.3, т.10, т.11 и други некасаещи конкретно настоящия спор. От същата преписка се установява, че изпълнителните директори на банката са уведомени за констатираните неравноправни клаузи и им е даден 14 дневен срок от датата на получаване на писмото да отстранят същите съобразно конкретните препоръки.

Съдът приема изложеното в констатациите на Комисията за защита на потребителите и приема, че действително клаузата н т. 9.3 от договора сключен между потребителите представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като позволява на търговеца да променя едностранно съществено условия на Договора /лихвата/ въз основа на непредвидено в него основание. В процесния договор клаузата на т. 9.3. дава право на Банката едностранно да променя базовия лихвен процент без предварително ясно да е определено при какви условия може да бъде предприето изменението, което създава предпоставки за промяна на цената на кредитния ресурс единствено в полза на търговеца – в посока увеличение. При прилагане на цитираните клаузи цената на предоставения кредитен ресурс може да бъде определена в размери, значително надвишаващи годишната лихва от 8% договорена в чл. 9 като сбор от базовия лихвен процент /5,79%/ и надбавка /2,21%/, като по този начин Банката би получила цена на кредитния ресурс по-висока от дължимата съгласно Договора, с което ще си осигури печалба над уговорените нива, а потребителят би бил значително ощетен от прилагането на цена, по-висока от изрично договорената.

Макар и неравноправно в т.9.3 от Договора банката да е запазила правото си едностранно да променя договореният лихвен процент, без да е необходимо предоговаряне, то в същата точка е прието, че в случай, че Банката едностранно промени размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план е длъжна да уведоми кредитополучателя писмено.

Видно от заключението на вещото лице, е че банката макар и формално да не е извършила промяна в погасителния план, то на практика получените от нея суми за погасяване на месечните вноски по кредита е отнасяла за погасяване на по-висока лихва /променена от самата банка, без да е уведомен кредитополучателя за промяната на лихвата/ и е погасяван по-нисък от определения размер по главницата /отново без да е уведомен кредитополучателя за недостига на средствата/. Едва при предсрочно погасяване на договора – на 20.04.2015 г. са направени съответните изравнителни вноски и ищцата практически е разбрала за реално надвнесени от нея суми по договора и какъв е техния размер. От заключението на вещото лице се установява, че още от тринадесетата вноска сумите, които ищцата е внасяла съгласно подписания от страните погасителен план /л. 37- 42/ - стават недостатъчни за погасяване на сумите по кредита, след извършената едностранно от банката промяна.

По делото не са представени каквито и да било доказателства, установяващи кредитополучателя да е бил своевременно уведомен за промяната в дължимите вноски, нито му е предоставен нов погасителен план. От заключението на вещото лице, а и от представените по делото писмени доказателства /писма разменени между Банката и кредитополучателя – приложени на л. 28 - 36/ се установява, че през месец март 2015 г. ищцата е разбрала, че има промени с нейния кредит и установява, че е платила само 1040 евро по главницата, а не както е по погасителния план – главница в размер на 5000 евро, след което е пристъпила към прекратяване на договора – чрез рефинансиране от друга банка, като на 17.04.2015 г. е извършен превод от друга банка за погасяване на кредита на сумата от 41561 евро. Едва при предсрочното ликвидиране на кредита банката е уведомила кредитополучателя, че дължи още 1593,55 евро – лихва за доплащане, която сума е платена на 20.04.2015 г. – когато е извършена съответната счетоводна операция.

Предвид изложеното по-горе и представените по делото доказателства, съдът приема, че действително между страните е сключен процесния договор за ипотечен кредит, че предвидената в договора възможност на Банката едностранно да увеличава договорения годишен лихвен процент, считано от датата на промяната без да е необходимо предоговаря, като в този случай банката има право едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски посочени в погасителния план – предвидена в т. 9.3. от Договора представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП и предвид разпоредбата на чл. 146 ал.1 от ЗЗП е нищожна. При това положение внесените суми от ищцата в резултат приложението на т.9.3. от договора се явяват внесени без основание и подлежат на връщане от банката на ищцата.

Във връзка с твърдението на ответната страна, че връщането на евентуално дължими суми от банката на ищцата е погасено по давност, съдът приема, че същото е неоснователно. Както бе посочено по-горе видно от данните по делото /разменените между банката и ищцата писма и заключението на експертизата/ е, че ищцата е узнала за надплащането на съответните суми едва при предсрочното прекратяване на договора за кредит – на 20.04.2015 г., от която дата вземането на ищцата е станало изискуемо и е започнал да тече срока за погасяването му поради давност – т.е. към настоящия момент давността не е изтекла.

При това положение и съобразявайки заключението на вещото лице относно размера на надплатените от ищцата суми, съдът приема, че Банката дължи на ищцата връщане на сумата от 6538,43 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до пълното й изплащане.

При този изход на делото следва да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцата направените деловодни разноски съобразно представения списък на разноските, а именно сумата от 2371,52 лв.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузите за едностранно изменение и преразпределение на лихвата и главницата, без да е необходимо предоговаряне, предвидени в т.9.3. от договор за банков ипотечен кредит с № ************ сключен между ****** АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ****************** с ЕГН ********** *** - като неравноправни по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП са нищожни на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП и не пораждат правно действие.

ОСЪЖДА ****** АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ****************** с ЕГН ********** *** ДА ВЪРНЕ на Ж.А.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 6538,43 евро - представляваща разликата между уговорените вноски с договор за банков ипотечен кредит с № ****** и реално заплатени без основание анюитетни вноски в увеличения им размер за периода от датата на сключване на договора 23.07.2008 г. до 20.04.2015 г. – датата на предсрочното му погасяване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска – 24.11.2015 г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА ****** АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ****************** с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Г. с ЕГН ********** *** направените деловодни разноски в размер на 2371,52 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: