РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _07.07._ 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седми юни_ 2016 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _208_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че през периода 2010-2011 г. ответницата е помолила ищеца да й стане поръчител, за да може да се разсрочи плащането на дължимите от нея вноски по заем, който е изтеглила преди това от *** ЕАД. Твърди се, че ищецът се съгласил, че в последствие ответницата изпаднала в затруднено финансово състояние и спряла да плаща вноските по кредита, поради което многократно бил търсен по телефона от банката да внася пари вместо нея. Твърди се, че тъй като ответницата през този период била в чужбина, той й се обаждал по телефона и тя му пращала необходимите суми, след който правел съответните вноски. Твърди се, че в края на 2012 г. и началото на 2013 г. ответницата спряла да праща пари, а той спрял да внася вноските, че след това разбрал, че има издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело срещу него като поръчител на ответницата и му бил наложен запор на заплатата, в резултат на което от октомври 2013 г. започнали да му удържат по 275,10 лв. месечно. Твърди се, че до 07.10.2015 г. е платил сумата от 6602,40 лв. за погасяване на част от задължение на С.Д.С. по изпълнително дело № * на ЧСИ Т.К. ***, която сума му е удържана от трудовото му възнаграждение, както и че и до момента на подаване на исковата молба продължава удържането на суми от заплатата му. Твърди се също така, че на 11.12.2015 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 688/2015 г. на РС Левски и е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата 7152,60 лв. представляваща погасяване на част от задължение на С.Д.С. по изпълнително дело № * на ЧСИ Т.К. *** – за периода от м. октомври 2013 г. до 11.12.2015 г., както и за законната лихва считано от 12.12.2015 г., за сумата от 700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за сумата от 143,05 лв. държавна такса и за 2,42 лв. – такса превод. Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение, посочената в същата заповед като длъжник С. е подала възражение.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането му срещу ответницата, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 688/2015 г. на РС Левски. Претендира направените деловодни разноски.

Ответницата оспорва предявения иск, като изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че ищецът не й е бил поръчител и, че ако е изплащал някакви суми, то това е било за погасяване на негово лично задължение.

Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск. Претендира направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното по делото ч.гр.д. 688/2015 г. по описа на РС Левски е, че същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от В.А.Х. против С.Д.С. за сумата от 7152,60 лв. – платена за погасяване на част от задължение на С.Д.С. по изпълнително дело № * на ЧСИ Т.К. *** – за периода от м. октомври 2013 г. до 11.12.2015 г. Видно от същото дело е, че е издадената исканата със заявлението заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 12.12.2015 г., както и, че в дадения от съда срока сочената като длъжник С.Д.С. е подала възражение.

За установяване на вземането си ищецът е предявил настоящия иск, в дадения му от съда срок след подаване на посоченото по-горе възражение.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.

По отношение на неговата основателност, съдът приема следното:

Видно от твърденията в исковата молба е, че ищцовата страна твърди, че е платила търсените от ответницата суми в качеството й на поръчител.

По делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се установява, че ищецът е платил сумите именно в това си качество, за да бъде налице основание за приложение разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД.

Видно от представения от *** ЕАД договор за банков кредит, е че между банката и С.Д.С. е сключен договор за кредит на 08.08.2008 г. Към документите изпратени от банката /въз основа направено искане с отговора на исковата молба/ е представен и анекс № 1 от 12.10.2009 г. към договор за банков кредит от 08.08.2008 г., от който се установява, че В.А.Х. има качеството на съдлъжник по кредита, който кредит е общо в размер на 11444,30 лв., дължим на 90 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 207,67 лв. , считано от 15.04.2010 г. до 15.09.2017 г.

Предвид представеното доказателство, съдът приема, че не е налице основанието твърдяно от ищеца за дължимост на платените от него суми, тъй като не е налице поръчителство от Х. по отношение на С., поради което предявеният иск се явява неоснователен. Действително по делото е представено доказателство за платени суми от Х. по посоченото изпълнително дело, но съдът съобразявайки и представеното от банката кредитор доказателство, приема, че сумите не са платени от него в качеството му на поръчител, а в качеството му на съдлъжник, за каквото качество в настоящата искова молба няма твърдения и за евентуално дължими суми между страните в качеството им на съдлъжници по сключения договор за банков кредит, съдът не следва да се произнася в настоящото производство.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените деловодни разноски. Във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът приема, че заплатеното от ответника възнаграждение е в съответствие с параграф 2 във връзка с чл. 7 ал.2 т.3 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. и следва да бъде присъдено в пълен размер. Следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника сумата от 878,20 лв. – представляваща направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 143 от ЗЗД, предявен от В.А.Х. ***, ЕГН ********** срещу С.Д.С. *** ЕГН **********, затова, че му дължи сумата от 7152,60 лв. платени от В.А.Х., в качеството му на поръчител на С.Д.С. по договор за кредит сключен с *** ЕАД - за погасяване част от задължение на С.Д.С. по изпълнително дело № * на ЧСИ Т.К. с рег. № *** за периода от м. октомври 2013 г. до 11.12.2015 г., ведно със законната лихва считано от 12.12.2015 г. и направените в заповедното производство разноски, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 624/2013 г. на РС Левски.

ОСЪЖДА В.А.Х. със сочена по-горе самоличност да заплати на С.Д.С. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 878,20 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: