РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _11.08. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _двадесети юли_ 2017 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _В. Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _102_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от И.С.И., с ЕГН **********,***, срещу „***” АД, ЕИК: ***, представлявано от С. Б. Г..

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №***г. ищецът е заемал при ответника длъжността „багерист” във „В и К” Т. и че на 07.09.2016 г. трудовото му правоотношение е прекратено преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя на основание чл. 71, ал.1 от КТ. Твърди, че за времето на действие на трудовия договор работодателят не му е изплатил дължимите трудови възнаграждения, които били общо в размер на 2480 лв. за периода от месец май до м. септември 2016 г. Многократно отправял молби до ответника да му заплати дължимите възнаграждения.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 2480 лв., представляваща нетното възнаграждение - неизплатената част от трудовото му възнаграждение за периода от м. май до м. септември 2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

На основание чл. 224, ал.1 от КТ да ответното дружество да му заплати сумата от 55 лв. - обезщетение за неизползван полагаем платен годишен отпуск за периода от м.май до м. септември 2016 г.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразено становище по предявените искове, не е представил доказателства и не са направени доказателствени искания.

По делото е постъпила молба от ответното дружество, с която оспорва предявените искове и моли същите да бъдат оставен без уважение.

Становището на ответника е, че ищецът не е доказал надлежно изпълнение на трудовите си задължения, поради което претенцията му за заплащане на трудово възнаграждение и на обезщетение за неползван платен годишен отпуск да бъдат отхвърлени.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Прави алтернативно искане, в случай, че исковете бъдат уважение, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представените писмени доказателства, ищецът И.С.И. е сключил трудов договор на 04.05.2016 г. с ответното дружество, по силата на който е изпълнявал длъжността багерист (машинист еднокофов багер), с код по НКПД ***, с основно трудово възнаграждение 1000 лв. и 8-часов работен ден и съответни добавки за трудов стаж. Със Заповед №***. е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 07.09.2016г. без предизвестие трудовия договор, преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя.

Съгласно заповедта на лицето следва да се изплатят обезщетение на основание чл. 224 от КТ.

За установяване заплащаните на ищеца дължими му се суми от трудово възнаграждение, произтичащи от съществувалото трудово правоотношение за положения труд, и твърдението за останали неплатени суми, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице, прието от съда като пълно и компетентно изготвено, се установява, размерът на неизплатеното чисто трудово възнаграждение на ищеца И.С. до м. септември 2016 г. е 1432.22 лв., а размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван, но полагащ се отпуск за периода м. май – септември 2016 г. е 98.10 лв.

При това положение, предявеният иск за неизплатено трудово възнаграждение се явява основателен и доказан до размера, посочен в заключението на вещото лице – 1432.22 лв., тъй като в съдебно заседание от заключението на вещото лице се установи, че ищецът е получил сума за месец май, а искът за обезщетението по реда на чл. 224 от КТ следва да бъде уважен в размера, в който е предявен с исковата молба – за сумата от 55 лв., тъй като не е направено изменение на иска.

Тъй като сумите, които се дължат на ищеца представляват възнаграждение за работа следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението по чл. 242 от ГПК.

Тъй като няма направено искане за присъждане на направени разноски по производството, такива не следва да бъдат присъждани, поради което се явява неоснователно възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС Левски направените деловодни разноски в размер на 190.00 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, както и да заплати д.т. върху размера на уважените искове, а именно д.т. в размер на 59.49 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А. П. Л., ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., С ЕГН **********,***, сумата от 1487.22 лв. главница, представляваща неизплатени възнаграждения за положен труд за периода юни 2016 г. до м.септември 2016 г. включващо и обезщетение по чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2017 г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А. П. Л. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 59.49 лв., както и деловодни разноски по сметка на РС Левски в размер на 190 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: