РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _13.07. 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _тринадесети юни_ 2017 г. в състав:

 

                             Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА

                                   Съдебни заседатели:

                                                        Членове:

 

при участието на секретаря _Илияна П. и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № 116 по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 от КТ, по чл. 221, ал.1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от П.И.И., с ЕГН **********,***, чрез адв. А. А. от ПАК срещу „***” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. ***, завод „***”, бл. ***, ет.*, офис *, представлявано от Б. К.К.   

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №01-22/19.10.2015 г. ищецът е работил при ответника на длъжност „шлосер” с основно трудово възнаграждение 380 лв. и 8-часов работен ден и съответни добавки за трудов стаж и условия на труд, като договорът е бил сключен до 19.07.2016 г. на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 70 ал.1 и 2 от КТ – 6 месеца изпитателен срок в полза на работодателя, с място на полагане на трудовите задължения в цех, находящ се в гр. Л., обл. П., ул. „***” №. Сочи, че с допълнително споразумение от 19.07.2016 г. срокът на трудовия договор е удължен до 31.10.2016 г. и основно трудово възнаграждение на 420 лв.; че с допълнително споразумение от 01.11.2016 г. срокът на договора е удължен до 30.11.2016 г., че с допълнително споразумение от 01.12.2016 г. трудовият договор преминал в безсрочен.

Твърди се в исковата молба, че със заповед от 20.02.2017 г. е прекратено трудовото му правоотношение по чл. 327, ал.1, т.2, считано от 20.02.2017 г.

Сочи, че до момента на подаване на исковата молба има месеци, за които не е получил трудово възнаграждение от ответното дружество и то му дължи заплащане на такова. Конкретизира, че неизплатените трудови възнаграждения по месеци са:

- за м.11.2015 г.– 369.11 лв., лихва – 46.03 лв. до 20.02.2017 г.

- за м.07.2016 г.– 521.35 лв., лихва – 29.60 лв. до 20.02.2017 г.

- за м.08.2016 г.– 420.98 лв., лихва – 20.27 лв. до 20.02.2017 г.

- за м.09.2016 г.– 521.35 лв., лихва – 20.75 лв. до 20.02.2017 г.

- за м.10.2016 г.– 521.22 лв., лихва – 16.25 лв. до 20.02.2017 г.

- за м.11.2016 г.– 521.24 лв., лихва – 11.90 лв. до 20.02.2017 г.

- за м.12.2016 г.– 283.43 лв., лихва – 04.02 лв. до 20.02.2017 г.

- за м.01.2017 г.– 581.72 лв., лихва – 02.03 лв. до 20.02.2017 г.,

както и неизплатено обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 580 лв.,

или обща сума в размер на 4408.25 лв., от които за неизплатени трудови възнаграждения – главници в размер на 3677.40 лв. и лихви върху съответните главници за периодите, посочени по - горе в размер на 150.85 лв. и неизплатено обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 580 лв. 

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да  заплати неизплатените трудови възнаграждения по КТ и законната лихва върху съответните суми, или обща сума в размер на 4408.25 лв., от които за неизплатени възнаграждения – главници в размер на 3677.40 лв. и лихви върху съответните главници за периодите, посочени по - горе в размер на 150.85 лв., конкретизирани по вид и размер, както и обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на 580 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. 

Претендират се и направените деловодни разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не  е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразил становище по предявените искове, не е представил доказателства и не са направени доказателствени искания

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищецът П.И.И., с ЕГН **********,*** е работил при ответника, видно от приложеното копие от трудов договор. Със Заповед №03-18/20.02.2017г. трудовото му правоотношение е прекратено по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 20.02.2017г.

За установяване заплащаните на ищеца дължими му се суми от трудово възнаграждение, произтичащи от съществувалото трудово правоотношение за положения труд, и твърдението за останали неплатени суми, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице неоспорено от страните и прието от съда като пълно и компетентно изготвено се установява, че на ищеца са останали неизплатени суми за възнаграждения за периода от м.ноември 2015 г. до м. януари 2017 г., дължимата сума за трудово възнаграждение е 3915.32 лв. и лихва за забавено плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 155.09 лв. Установява се от заключението на вещото лице, че размерът на обезщетението по чл. 221 от КТ е в размер на 589.61 лв.

При това положение, предявените искове се явяват основателни и доказани до размера на претендираните с исковата молба суми, доколкото не е направено изменение на иска.

          Тъй като сумите, които се дължат на ищеца представляват възнаграждение за работа и в съдебно заседание е направено искане за постановяване на предварително изпълнение на решението по чл. 242 от ГПК, съдът намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 550.00 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС Левски направените деловодни разноски в размер на 118.00 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, както и да заплати д.т. върху размера на уважените искове, а  именно д.т. в размер на 220.30 лв.

          Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  ***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „***”, Завод „***”, бл. „***”, ет.*, офис *, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.И., С ЕГН **********,***, сумата от 4257.40 лв. главница, представляваща общ сбор от неизплатени възнаграждения за положен труд за периода от м.ноември 2015 г. до м.януари 2017 г. вкл. и обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.02.2017 г. до окончателното им изплащане,

ОСЪЖДА  ***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „***”, Завод „***”, бл. „***”, ет.*, офис *, ДА ЗАПЛАТИ П.И.И., С ЕГН **********,***, сумата от 150.85 лв., представляваща лихва за забава.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА  ***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „***”, Завод „***”, бл. „***”, ет.*, офис *, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.И., С ЕГН **********,***, направените деловодни разноски в размер на 550.00 лв.

ОСЪЖДА „***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „***”, Завод „***”, бл. „***”, ет.*, офис *, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 220,30 лв., както и деловодни разноски по сметка на РС Левски в размер на 118 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: