гр. ЛЕВСКИ, _04.07._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _деветнадесети юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _182_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че Държавата, представлявана от
министъра на земеделието и храните е собственик на 7 имота, находящи се в
землището на с. Д.община Б., обл. П. /подробно описани/, явяващи се предмет на
съдебна спогодба сключена между …. гр.Л. и … с.Д. Твърди се, че с писмо директорът на *** уведомява министерство на
земеделието и храните за извършена съдебна спогодба между **** и **** за обезщетяване със земеделска земя от
ДПФ в размер на 110,090 дка, отразена в протоколно определение № 92/28.10.2014
г. по гр.д. 314/2014 г. на РС Левски, влязло в законна сила на 04.11.2014 г.
Твърди се, че пред ****, бивша *** Б. със заявление с вх. №
367Д/1991 г. от страна на **** е поискано възстановяването на 146 дка земеделски
земи в землището на с.Д., община Б., че с решение № 30Д/17.04.1997 г. са
възстановени 15,201 дка земеделски земи, а за разликата от 110,800 дка бившата
ПК гр.Б. постановява решение №2Д/11.01.2000 г. за обезщетяване с поименни
компенсационни бонове по реда на чл. 10 ал.8 от ЗСПЗЗ, което е постановено в
изпълнение на разпоредбата на чл. 29 ал.1 от ЗСПЗЗ, в която е предвидено
обезщетяване на собствениците с поименни компенсационни бонове при липса на
земи от държавния и общинския поземлен фонд. Твърди се, че решението не е
обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна сила. Твърди се, че
въпреки влязлото в сила решение, пред РС Левски е образувано гр. д. 314/2014 г.
по постъпила жалба срещу решението, в хода на което е сключена спогодба, вместо
от страна на *** Л. да се поиска отхвърляне на жалбата като недопустима, поради
преклудирания срок за обжалване на решение № 2Д/11.01.2000 г. на ПК. Твърди се, че по образуваното в РС Левски
гр.дело началникът на ***, ИРМ Б. – А.И. е предложила на насрещната страна
сключване на съдебна спогодба и обезщетяване на **** с.Д със 7 имота от
държавния поземлен фонд, с обща площ от 110,090 дка, а съдът, без да провери
процесуалната легитимация на лицето, сключващо спогодбата с протокол №
92/28.10.2014 г. е одобрил предложената от страните спогодба, като е счел
същата за законосъобразна.
Твърди се, че сделката, материализирана в протокол №
92/28.10.2014 г. на районен съд гр. Левски, с който се приема и одобрява
постигнатата между *** с. Д., общ.Б. обл.П. и ****, представлявана от началника
А.И. спогодба, съгласно която **** е обезщетен с предоставените земеделски земи
като признато, но невъзстановено право на собственост, находящи се в землището
на с. Д., общ.Б., обл.П., не е породила правни последици и не е годна да породи
транслативен ефект на вещното право на собственост. Твърди се, че от страна на ****
са предприети действия, които не са съгласувани с МЗХ, че е налице разпореждане
с имоти от държавния поземлен фонд без изрично разрешение на министъра на
земеделието и храните в качеството му на упражняващ правата на собственик на
земите от ДПФ, съгласно разпоредбата на чл. 24 ал.1 от ЗСПЗЗ, както и, че
сключилата спогодбата е действала без представителна власт, тъй като липсва
изрично пълномощно съгласно разпоредбата
на чл. 34 ал. 3 от ГПК.
Моли се съда да постанови решение, с което да прогласи
съдебната спогодба, материализирана в протокол № 92 от 28.10.2014 г. на РС
Левски между **** и ****, представлявана от началника А.И. за нищожна.
Претендират се и направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е представен отговор от
страна на ответника, в който е изразено становище, че предявеният иск е
допустим. Оспорват се като неправилни и необосновани наведените твърдения в
исковата молба за недопустимост на заведеният иск по гр.д. 314/2014 г.,
възразява се и се твърди, че в исковата молба неправилно са интерпретирани
фактите и обстоятелствата касаещи гр.д. 314/2014 г. и необсоновано е вменено на
компетентния съд по гр.д. 314/2014 г. неспазване на служебното начало. В
отговора е изразено становище, че предявения иск е с правно основание по чл. 42
ал.2 от ЗЗД, а не с посочената в исковата молба правна квалификация по чл. 26
ал.2 от ЗЗД и е направено искане към другата страна в настоящото производство,
изрично да потвърди сключената съдебна спогодба между *** и ***, обективирана в
протоколно определение № 92/28.10.2014 г. по гр. д. 314/2014 г. по описа на РС
Левски, което може да се извърши в първото заседание по делото, с което да се
санира относителната недействителност на извършеното разпореждане със
земеделските земи от фонда на ДПФ, предмет на споразумението и да се
стабилизира постановеният съдебен акт. Алтернативно е направено искане в
случай, че министъра на земеделието и храните, в качеството на представляващ
Българската държава, не потвърди съдебната спогодба да бъде допуснато
привличането като трето лице помагач на основание чл. 219 от ГПК Началника на ****
– г-жа А.И., която да участва в процеса, за да бъде обвързана с мотивите на
постановеният съдебен акт – в лично качество.
В процеса в качеството на трето лице – помагач на ответника е
конституирана А.Н.И.. Същата е изразила становище, че към онзи момент службата,
която е представлявала е била на становище, с оглед документите, които е
разгледала, че трябва да се възстанови правото на собственост на църквата.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Към настоящото дело като доказателство е приложено гр.д.
314/2014 г. на РС Левски. Видно от същото дело е, че първоначално
представляващия ***** е подал жалба до Административен съд гр. Плевен против
решение № 0002Д от 11.01.2000 г. на ОбПК гр.Б. за определяне правото на
обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в
землището на с. Д., въз основа на която е образувано адм. Д. № 439/2014 г. С
определение № 541 от 23.05.2014 г. по това дело, жалбата е оставен без
разглеждане, производството по административното дело е прекратено и делото е
изпратено по подсъдност на РС Левски.
Постъпилото в РС Левски административно дело е образувано като
гражданско дело № 314/2014 г. със страни: ищец: *** и ответник ***, като
последната се е представлявала по делото от началника на службата – А.Н.И..
Видно от приложеното писмо на л. 79 от гр. д. 314/2014 г. на
РС Левски, е че на ***** са предложени като обезщетение земеделски имоти –
подробно описани, собственост на Държавата – ДПФ – държавна частна собственост
и предложението е подписано от Началника на ****.
В съдебно заседание на 28.10.2014 г. между страните по делото
е постигната спогодба и същата е одобрена от съда. Със спогодбата е прието, че ****
се обезщетява с конкретно посочените в предложението земеделски земи, за
признатото, но невъзстановено право на собственост и производството по делото е
прекратено, поради постигнатата между страните спогодба.
По гр.д. 314/2014 г. на РС Левски няма приложено изрично
пълномощно съгласно разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ГПК, с което собственика на
имотите – Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и
храните да е упълномощавала Началника на *** – А.И. да сключи спогодба, с която да даде съгласие
от името на държавата да бъде обезщетен *** с имоти, собственост на Държавата,
поради което съдът приема, че при сключване на спогодбата А.И. – в качеството
си на Началник **** е действала от името на Държавата без представителна власт.
Тъй като по настоящото дело, Държавата изрично е заявила
отказа си да потвърди сключения договор от лице без представителна власт,
обективиран в спогодбата по гр.д. 314/2014 г. по описа на РС Левски, съдът
приема, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен и
следва на основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД да бъде прогласена недействителността на
посочения по-горе договор.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 630,45 лв., от
които 130,45 лв. заплатени като д.т. при завеждане на делото и 500 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА
на сключения договор между Държавата и ***, обективиран, в сключена съдебна
спогодба и одобрена от РС Левски по гр. д. 314/2014 г. между *** и ***,
представлявана от началника А.И. – отразена в съдебен протокол от 28.10.2014 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответника – А.Н.И..
ОСЪЖДА *** да заплати на Българската държава, представлявана на
основание чл. 24 ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на Земеделието, храните и горите
направените деловодни разноски в размер на 630,45 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: